О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………………………………2021
година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXIII- ти състав, в закрито заседание на двадесет и пети ноември 2021г.,
като разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева
адм.д.№
1954/2021г. по
описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и
следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.В.И. ***-АУ-529-1/15.03.21г., мълчаливо
потвърден от Директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който се
изменя АУЗ № МД-АУ-2995-1/04.12.2020г.
Съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото прекратено, тъй като липсва акт, който
да подлежи на оспорване, както и че жалбоподателя няма правен интерес от
оспорване към датата на подаване на жалбата- чл.159 т.1 и т.4 АПК. Съображенията за това са следните:
Независимо от посочването в жалбата, че се оспорва само АУЗ
№ МД-АУ-529-1/15.03.21г., съдът приема, че жалбата е недопустима, като
преждевременно подадена. АУЗ №
МД-АУ-529-1/15.03.21г., с който се изменя АУЗ № МД-АУ-2995-1/04.12.2020г. не
подлежи на оспорване , преди да е влязъл в сила основния АУЗ №
МД-АУ-2995-1/04.12.2020г.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и
такси (ЗМДТ) установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се
извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4,
ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. На основание чл.
4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по
чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община – на териториален директор на Националната агенция за
приходите.
На основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК по искане на
задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на
задължението в 30-дневен срок от искането. Акт за установяване на задължението
може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация
или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия (чл. 107, ал. 3
от ДОПК, изречение 3).
Актът за установяване на задължения по декларация (АУЗД)
е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 от АПК. Актовете
за установяване на задължения по декларация не са подчинени на режима на
издаване на ревизионни актове, но в производствата по издаването им органите по
приходите могат да събират относимите към съответното производство
доказателства служебно или по инициатива на задълженото лице (чл. 37, ал. 1 от ДОПК).
В случая по делото не е спорно, че няма влязъл в сила АУЗ №
МД-АУ-2995-1/04.12.2020г., тъй като същия изобщо не е връчван на жалбоподателя,
респ. не е обжалван, видно от писмо с.д.№ 17271/23.11.2021г. от община Варна,
дирекция „МД“. Основният АУЗ МД-АУ-2995-1/04.12.2020г. е индивидуален
административен акт, който не е влязъл в законна сила, за да бъде изменян. В
чл. 133 и сл. от ДОПК е уредено производство по изменение на задълженията за
данъци и задължителни осигурителни вноски, определени с влязъл в сила
ревизионен акт, служебно или по молба на лицето. Тази процедура е неприложима,
вкл. и по аналогия, относно останалите индивидуални административни актове,
издавани по ДОПК, вкл. АУЗД, с оглед различния характер на актовете. От друга
страна, по аргумент на по-силното основание, не би било съобразено с целта на
закона да се отрече възможността за изменение на влязъл в сила АУЗД при наличие
на законова възможност за изменение на ревизионен акт.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата е
недопустима, тъй като основния АУЗ, който е предмет на изменение, не е влязъл в
сила, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по
делото - да се прекрати.
Жалбата с рег.№ МД-Т21006520ВН/23.06.21г.
на С.В.И. ***-АУ-529-1/15.03.21г. на гл.инспектор, с който се изменя АУЗ №
МД-АУ-2995-1/04.12.2020г., ведно с преписката, да се върне на Дирекция „Местни
данъци“ при Община-Варна за връчване на основния АУЗ № МД-АУ-2995-1/04.12.2020г., респ.
евентуално разглеждане и произнасяне по реда на чл.155 от ДОПК, в случай, че се
оспори основния АУЗ.
Водим от горното, на осн.
чл.159 т.1 и т.4 от АПК вр. §2 ДР ДОПК, Варненският административен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на С.В.И. ***, ЕГН **********, против АУЗ № МД-АУ-529-1/15.03.21г. на
гл.инспектор, с който се изменя АУЗ № МД-АУ-2995-1/04.12.2020г. инспектор КРД-Община Варна.
ВРЪЩА жалба с рег.№
МД-Т21006520ВН/23.06.21г. на С.В.И. ***-АУ-529-1/15.03.21г. на гл.инспектор, с
който се изменя АУЗ № МД-АУ-2995-1/04.12.2020г., ведно с преписката, на
директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, за връчване на основния
индивидуален административен акт.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 1954/2021г. по описа на Адм.съд-Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: