№ 3767
гр. София, 23.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110168357 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Л. О., срещу **,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е
допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба, както и с молба от 11.12.2024 г. ищецът е представил
документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на
делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца за прилага на гр. д. № 13351/2022 г. на СРС, 119
състав следва да бъде уважено.
Не са налице основания за прекратяване на производството. С Решение
по гр.д. № 13351/2022 г. на СРС, 119 състав съдът е уважил иск с правно
основание чл. 432, ал.1, т.1 КЗ за сумата от 5500 лв., частично от 25500 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца, в
резултат на процесното ПТП от 27.08.2020 г. В настоящото производство се
претендира сума, която е част от разликата между първоначално уважения
размер и пълния размер от 25500 лв. В акта на съда размерът на
обезщетението за претърпените болки и страдания е определен по
справедливост от съда на сумата от 5500 лв. Съгласно постановките на ТР №
3/2016г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен
иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението
произтича/ на спорното субективно материално право при предявен в друг
исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право. Недопустимо е в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация. Размерът на
1
обезщетението не се явява правопораждащ факт, от което следва, че не се
ползва със СПН и искът е допустим.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.02.2025 г. от 15.00 часа,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба, както и с молба от
11.12.2024 г. писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр. д. № 13351/2022 г. на СРС, 119
състав.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове
осъдителен искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
от Д. Л. О., срещу ** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
20000 лв. частично от 25500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на реализирано на 27.08.2020 г.
застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, покрит
съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност“ страна по който е
ответникът, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 9682.33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
27.08.2020 г. до 14.11.2024 г.
Ищецът твърди, че на 27.08.2020 г., в гр. София, на бул. „Александър
Стамболийски“, с посока на движение от ул. „**“, управлявайки личния си
мотоциклет „*** е претърпял ПТП, тъй като в района на ул. ‚Средна гора“
водачът на МПС „**, извършил непозволена маневра „обратен завой“, като не
пропускал попътно движещият се от лявата му страна мотоциклет. Вследствие
непозволената маневра, лекият автомобил е засякъл ищеца, който се блъснал в
него и от удара се преметнал над лекия автомобил и се приземил на врата си,
превъртял се странично и ударил десния си крак, дясната част на тялото,
дясното рамо и дяснта ръка, получавайки множество охлузвания и
натъртвания. Посочва, че при първоначалния преглед били констатирани
следните травматични увреждания: контузия на гръдната стена отпред вляво
(между 6-то и 10-то ребро), контузия и охлузване на дясното рамо,
охлузвания, преминаващи в повърхностни разкъсно-контузни ранидвете
2
предмишници и в областта на дясната лакътна става и мишницата, охлузвания
на двете ръце и дясната китка, минимална разкъсно-контузна рана на дясната
длан, охлузвания на лявото коляно, кръвонасядане на дясното бедро, контузия
на дясното ходило. Посочва, че поради неотшумяващите болки в дясното
стъпало, на 15.09.2020 г. ищецът бил диагностициран с палпаторна болка по 5-
ти лъч на дясното ходило, подкожен хематом, оток, ограничен обем на
движение, накуцваща походка, като му е предписана терапия двигателен
режим без физическо натоварване. На 15.10.2020 г., ищецът постъпил за 5-
дневно лечение в Многопрофилна болница за активно лечение по неврология
и психиатрия „Свети Наум“ поради видимо отчупване на преден сегмент на
пети шиен прешлен. Изложени са твърдения за периода от ПТП /27.08.2020 г./
до края на 2020 г. ищецът изпитвал силни болки в дясното стъпало, съчетани с
изявено накуцване, както и силни болки във врата и гърба, които му се
отразили негативно на работата и в ежедневието, като бил принуден да
избягва физически натоварвания, изпитвал стрес, дискомфорт и срам.
Поддържа, че за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдания, е предявен срещу ответника иск за сумата от 5500 лв., частично от
25500 лв., като по образувано гр.д. № 13351/2022 г. на СРС, 119 състав, искът е
уважен и ответникът е заплатил процесната сума. Сочи, че с настоящото
производство претендира част от разликата между уважената частична
претенция и пълния размер от 25500 лв., а именно сумата от 20000 лв.
Поддържа, че към момента продължава да изпитва болки във врата и гърба.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. Излага доводи за недопустимост на претенцията от 20000 лв.,
предвид СПН относно размера на обезщетението, определено по гр.д. №
13351/2022 г. на СРС, 119 състав. Оспорва иска по размер, като получените
травми били отшумели, като претенцията от била прекомерна. Оспорва се
претенцията за лихва като недължима. Прави се възражение за погасяване на
претенцията по лихва по давност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ е да докаже, че с влязло в сила решение по гр.д. № 14749/21г. по
описа на СРС, 62 състав е установено извършено на територията на Република
България ПТП, причинено виновно от водач на моторно превозно средство
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, като
ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП, както и размерът на вредите, а с оглед
възражението за изтекла погасителна давност – и наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението.
В доказателствена тежест на ищеца по иска предявен с правно
3
основание чл. 86 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване, че с влязло в сила
решение по гр.д. № 13351/2022 г. на СРС, 119 състав съдът е уважил иск на
ищеца срещу ответника с правно основание чл. 432, ал.1, т.1 КЗ за сумата от
5500 лв., частично от 25500 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ищеца, в резултат на процесното ПТП от 27.08.2020
г.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи
доказателства за претърпените неимуществени вреди предмет на настоящото
производство.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4