№ 238
гр. София, 19.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110210367 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от И. Н. В., подадена чрез адв. М. от САК, срещу Заповед за
задържане на лице с рег. № 3383зз-306 от 12.06.2024г., издадена от инспектор Б. З. Б. от 08
РУ – СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, заради „установяване на
съпричастност по факти и обстоятелства, касаещи ДП 574/24 по описа на 08 РУ СДВР“, на
жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка „задържане за срок
до 24 часа” в помещение за временно задържане на 08 РУ - СДВР.
В жалбата се посочва, че Заповед за задържане на лице с рег. № 3383зз-306 от
12.06.2024г. е издадена при липса на компетентност, неспазване на установената форма, при
съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с
материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Посочва се, че за да
бъде законосъобразно наложена принудителната административна мярка „задържане“ трябва
да има данни, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило
престъпление, респ. да е съпричастно към извършване на престъпление, без да е необходимо
престъплението да е доказано. Във връзка с това и предвид Решение № 8627 от 10.06.2019г.
по адм. дело № 8285/2018г. на ВАС жалбоподателят твърди, че процесната Заповед не
съдържа факти и обстоятелства, които да мотивират задържането. Единствено било
посочено, че на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР И. Н. В. е задържан за „установяване на
съпричастност по факти и обстоятелства, касаещи ДП 574/24 по описа на 08 РУ СДВР“.
Според жалбоподателя това изречение не носи никаква конкретна информация за причините
за задържането. Твърди се, че В. не е в състояние да разбере мотивите на административния
1
орган. Освен това в жалбата се посочва, че правното основание за издаване на Заповедта е
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, т.е. задържане на лице, за което има данни, че е извършило
престъпление, а същевременно в Заповедта се съдържал израз, че се установява
съпричастността на лицето. Поради това се прави извод, че в Заповедта няма изявление, че
жалбоподателят е съпричастен към извършване на деянието по ДП № 574/2024г. по описа на
08 РУ – СДВР. С тези аргументи се иска от съда да отмени Заповед за задържане на лице с
рег. № 3383зз-306 от 12.06.2024г.
Пред СРС жалбоподателят И. Н. В. не се явява лично, но се представлява от
упълномощения си защитник – адв. М.. В съдебно заседание на 27.08.2024г. той заявява, че
поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 01.10.2024г. адв. М. пледира
за уважаване на жалбата и за отмяна на Заповедта за задържане на В. по реда на ЗМВР.
Защитата посочва, че Заповедта не съдържа мотиви за издаването й и такива не можело да се
открият и в досъдебното производство. Според адв. М. не са налице предпоставките за
задържането на жалбоподателя, тъй като полицаите са забелязали единствено, че В. се е
срещнал с лице, което представлява оперативен интерес. В жалбоподателя не са били
открити предмети във връзка с извършено престъпление, нито са били налице други данни,
които да сочат евентуална съпричастност към някокво престъпление. Поради това се
посочва, че не са били налице основанията за задържане на В. за срок до 24 часа.
Ответникът – полицейски орган Б. З. Б. – инспектор при 08 РУ - СДВР се явява лично
пред СРС единствено в съдебното заседание на 27.08.2024г. и заявява, че оспорва жалбата. В
съдебно заседание на 01.10.2024г. ответникът не се явява пред СРС, НО, 10 състав и
съответно не взема становище по време на съдебните прения.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна :
Б. З. Б. е заемал длъжността разузнавач V степен в 02 Група „Престъпления против
собствеността“ в Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към 08 РУ -
СДВР.
В първите часове на 12.06.2024г. в гр. София, ж.к. „София Вилидж“, от къща № 20,
докато Р.А. и съпругата му спели, били отнети общо четири лаптопа, кафемашина, раница,
торба, маратонки „Ню Баланс“, кожен портфейл и намиращата се в него сума от 200 лева. На
сутринта на 12.06.2024г. А. установил, че липсват четирите лаптопа, кафемашината и
портфейла с парите, поради което подал жалба в полицията. За единия от отнетите
преномсими компютри А. имал инсталирано приложение на телефона си и можел да
проследи местоположението на вещта. Ползвайки това приложение лицето подало
информация на полицаите за местоположението на лаптопа, а именно в гр. София, ул.
„Родопски извор“ № 81. Докато полицаите стигнат до това място, приложението в телефона
на А. отчело нова локация на лаптопа, а именно гр. София, бул. „Братя Бъкстон“, след което
още няколко локации, последната от които била гр. София, ул. „5015“ № 4. Служители на
МВР посетили този адрес и установили, че там има паркиран лек автомобил „****“ с рег. №
****. Един от присъстващите на място служители на 08 РУ – СДВР видял през прозореца на
2
колата, че вътре има ръкавици, маска и различна по вид техника. Полицаите започнали да
наблюдават автомобила от разстояние. През това време И. Н. В. минал покрай част от
полицаите, които наблюдавали лек автомобил „****“ от кафе „Лилия“, докато разговарял по
телефона с Н.М.С., казвайки му „къде си, колата ти е тука, тебе те няма, аз съм в кафето и те
чакам“. Този разговор бил възприет от полицаите М.Х., Л.И. и К.А.. В. излязъл от кафенето
и отишъл да чака СТ. близо до автомобила му. След известно време до наблюдаваното от
полицаите превозно средство се прибилижил Н.М.С.. Той и И. В. провели кратък разговор
до колата, след което СТ. привел в движение автомобила с рег. № **** и въпреки, че бил
последван от служители на МВР, успял да избяга от тях. В последствие било установено, че
СТ., докато е управлявал посоченото по-горе превозно средство, е изхвърлил част от вещите,
които били в него, като в последствие лек автомобил „****“ с рег. № **** бил намерен до
блок 67 в ж.к. „Дружба“.
Междувременно, докато част от полицаите преследвали автомобила, управляван от
СТ., другата част от служителите на МВР, които останали на мястото, където наблюдавали
автомобила и срещата между СТ. и В., предприели действия по задържане на намиращия се
на посоченото по-горе място И. Н. В.. Задържаето на В. било документирано със Заповед за
задължане на лице с рег. № 3383зз-306 от 12.06.2024г., издадена на 12.06.2024г. в 12.10 часа
от инспектор Б. З. Б. от 08 РУ – СДВР. В Заповедта било посочено, че на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР се задържа И. Н. В. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане
на 08 РУ – СДВР. Като фактическо и правно основание за издаване на Заповедта било
посочено „установяване на съпричастност по факти и обстоятелства, касаещи ДП 574/24 по
описа на 08 РУ СДВР“. Заповедта била подписана от И. Н. В.. Задържаното лице било
освободено в 10.00 часа на следващия ден, като преди това задържането му било вписано и
в книгата за задържани лица на 08 РУ - СДВР.
Успоредно с това на 12.06.2024г. били извършени редица процесуално – следствени
действия – оглед на къща № 20 в гр. София, ж.к. „София Вилидж“; оглед на черна чанта,
съдържаща кафемашина „Krups“, отделни черни части от кафемашина и батерии (намерени
на неохраняем паркинг срещу вх.А в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл.72) и на черна текстилна
раница с презрамки, черен лаптоп „Lenovo“, сив лаптоп „MacBook Pro“, кабели и
захранващи устройства (намерени на неохраняем паркинг до бл.73 в гр. София, ж.к.
„Дружба“); оглед на други два лаптопа (намерени в гр. София, ж.к. „Дружба“, ул. „5049“,
пред бл.159, вх.А) и оглед на лек автомобил „****“ с рег. № **** (паркиран на неохраняема
асвалтова площ до бл.67 в гр. София, ж.к. „Дружба“). За тези действия били съставени
съответните Протоколи за оглед на местопроизшествие от дата 12.06.2024г.
На 12.06.2024г. било образувано досъдебно производство № 3383 ЗМК - 574/2024г. по
описа на 08 РУ – СДВР за това, че на 12.06.2024г., за времето от 01:30 часа до 08:00 часа, в
гр. София, ж.к. „София Вилидж“, къща № 20, от помещения, находящи се на партерен етаж,
чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на
лица или имот, взломено крило на дървен прозорец, са отнети чужди движими вещи – 4 бр.
преносими компютри, 1 бр. кафемашина и чифт маратонки от владението на Р.Т.А., без
3
негово съгласие, с намерение противозаконно да бъдат присвоени, като за целта е
използвано неустановено тахническо средство - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, вр.
чл.194, ал.1 от НК. За това на 12.06.2024г. било изпратено съобщение от 08 РУ – СДВР до
СРП.
На 13.06.2024г. от И. Н. В. били снети писмени сведения за случая. В хода на
досъдебното производство били разпитани като свидетели лицата Р.А., К.П., К.Ш., И.П.,
М.Х., Л.И., Б.В., К.А., И. В., В.П., Д.В. и В. Н.. Освен това бил извършен и оглед на
веществените доказателства, иззети с цитираните по-горе Протоколи за оглед от 12.06.2024г.
На 26.06.2024г. в СРС е депозирана жалбата на И. Н. В. /подадена чрез адв. М./
срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 3383зз-306 от 12.06.2024г., издадена от
инспектор Б. З. Б. от 08 РУ – СДВР. Жалбата е входирана в съда под № 210773. С
Разпореждане на Председателя на СРС - НО от 26.06.2024г. е изискана преписката от 08 РУ -
СДВР. С писмо с вх. № 241363 от 24.07.2024г. в СРС постъпват от 08 РУ - СДВР следните
документи : оригинали на Заповед за задържане на лице с рег. № 3383зз-306 от 12.06.2024г.,
Протокол за обиск на лице от 12.06.2024г., декларация за правата на задържано лице,
подписана от И. Н. В., разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 13.06.2024г.,
разписка за върнати вещи и пари от 12.06.2024г., както и копия от жалбата на В. и писмото
на СРС до 08 РУ – СДВР.
На 24.07.2024г. е образувано настоящото адм. дело № 10367/2024г. по описа на СРС,
НО, 10 състав. С Разпореждане № 9032 от 24.07.2024г. съдът е изискал от жалбоподателя да
представи доказателства за платена държавна такса за разглеждане на делото, а от 08 РУ –
СДВР е поискал ксерокопия на материалите по досъдебно производство /ДП/ № 574 по
описа на 08 РУ – СДВР за 2024г. Държавната такса е платена на 02.08.2024г. и вносната
бележка е представена в съда с молба вх. № 250962 от 02.08.2024г., докладвана на съдията –
докладчик /след отпуск/ на 19.08.2024г. С Разпореждане № 10003 от 19.08.2024г. съдът е
насрочил делото за разглеждане в открито заседание, като в мотивите си изрично е посочил,
че делото следва да продължи да се разглежда по реда на чл.145-178 от АПК.
В хода на производството пред СРС, с писмо вх. № 271367 от 26.08.2024г. от 08 РУ –
СДВР са изпратили в съда копие на материалите, приложени по ДП № 574/2024г. по описа
на 08 РУ – СДВР, както и извадка от книгата за задържани лица в 08 РУ – СДВР за 11-12
юни 2024г.
С писмо вх. № 285778 от 10.09.2024г. от СДВР са изпратили на съда и Удостоверение,
пидписано от Началника на Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР с рег. № 513р-89380 от
02.09.2024г.
Изпратените по повод на жалбата на И. Н. В. писмени документи от 08 РУ - СДВР с
писмо с вх. № 241363 от 24.07.2024г. (Заповед за задържане на лице с рег. № 3383зз-
306/12.06.2024г., Протокол за обиск на лице, декларация за правата на задържано лице,
разписка за върнати вещи и пари на задържано лице и разписка за върнати вещи и пари от
12.06.2024г.), както и извадката от книгата със задържани лица в 08 РУ – СДВР (изпратена
4
на СРС с писмо вх. № 271367 от 26.08.2024г.) са информативни и относими към настоящия
правен спор. Те взаимно се подкрепят, имат достоверна дата и са обективно съществуващи.
Поради това съдът ги кредитира. Въз основа на тях СРС приема, че на 12.06.2024г. И. Н. В. е
бил задържан от инспектор Б. от 08 РУ – СДВР, издадена е била Заповед за задържане на
лице с рег. № 3383зз-306 от 12.06.2024г., разяснени са били правата на задържаното лице и
самото задържане на В. е било вписано в книгата за задържани лица на 08 РУ - СДВР. От
Заповед за задържане на лице с рег. № 3383зз-306 от 12.06.2024г. се установява и
конкретното съдържание на този документ, който ще бъде подробно анализиран по-долу.
Този съдебен състав счита, че и останалите документи, изпратени на съда от 08 РУ -
СДВР с писмо с вх. № 271367 от 26.08.2024г. и от СДВР с писмо вх. № 285778 от
10.09.2024г. също за информативни и относими към настоящия правен спор.
Удостоверението от Началника на Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР с рег. № 513р-
89380 от 02.09.2024г. е удостоверетелен документ с доказателствена сила за посочените в
него обстоятелства. Поради това съдът го кредитира и приема за доказано, че Б. З. Б. е
заемал длъжността разузнавач V степен в 02 Група „Престъпления против собствеността“ на
Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към 08 РУ - СДВР.
От изпратените от 08 РУ - СДВР с писмо с вх. № 271367/26.08.2024г. материали по
ДП № 574/2024г. на 08 РУ – СДВР съобщението за образувано досъдебно производство и
Постановлението на СРП от 13.06.2024г. (на лист 32 и лист 33 от делото) се явяват
непредубедени и информативни доказателства, които съдът кредитира и приема, че на
12.06.2024г. СРП е била уведомена, че на същата дата е било образувано досъдебно
производство № 3383 ЗМК - 574/2024г. по описа на 08 РУ – СДВР за престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, във връзка с което са дадени указания от
прокурор при СРП за извършване на действия по разследване. Дали е повдигнато обвинение
за това престъпление не е предмет на доказване по настоящото дело. От коментираните тук
доказателства, както и от Заповед за задържане на лице с рег. № 3383зз-306 от 12.06.2024г. се
установява, че на 12.06.2024г. И. Н. В. е бил задържан във връзка с цитираното досъдебно
производство.
Докладните записки на лист 34-35 от делото, Протоколите за оглед на
местопроизшествие (на лист 41-48 от делото), Протоколът за оглед на веществени
доказателства (на лист 49-50 от делото) и показанията на свидетелите Р.А., К.П., К.Ш., И.П.,
М.Х., Л.И., Б.В., К.А., И. В., В.П., Д.В. и В. Н. (на лист 51-70 от делото) са еднопосочни,
взамно подкрепящи се и обективни. Свидетелските показания звучат достоверно и не се
опровергават от останалия доказателствен материал. Поради това СРС ги кредитира и
установява не само времето, мястото и вида на отнетите вещи, но и последващите действия
след подаването на сигнал за кражбата, а именно начина, по който е установено
местонахождението на една от отнетите вещи, установяването там на лек автомобил „****“,
срещата между СТ. и В. до автомобила, преследването на СТ. докато управлява колата и
изхвърлянето от нея на част от инкриминираните вещи, които в последствие са намерени и
иззети с Протоколи за оглед на местопроизшествие от различни места на пътя, както и
5
задържането на В.. От показанията на свидетелите Хаджийска, Иванова и Аврамов се
установява и още нещо – докато полицаите са наблюдавали лек автомобил „****“ от кафе
„Лилия“, покрай тях е минал И. Н. В., който е разговарял по телефона и свидетелите са чули,
че той е казал „къде си, колата ти е тука, тебе те няма, аз съм в кафето и те чакам“, след
което отишъл да чака СТ. близо до автомобила му, където не след дълго И. В. и Николай СТ.
се срещнали. В този смисъл са и показанията на В., и снетите от него сведения, които в
случая се потвърждават от показанията на свидетелите Хаджийска, Иванова и Аврамов.
Настоящото производство не касае решаване по същество на въпроса дали има
извършено престъпление от страна на СТ. и/или В. и с каква правна квалификация, а само
какви данни за поведението на жалбоподателя са били налични към момента на неговото
задържане на 12.06.2024г. Поради това не е необходимо да се анализират по-детайлно
цитираните по-горе и налични по делото материал от ДП № 574/2024г. по описа на 08 РУ -
СДВР. За нуждите на настоящото производство е достатъчно да се посочи, че от писмените и
гласни доказателства не се установява в дома на Р.А. да са проникнали повече от едно лице,
нито СТ. и В. да са били заедно преди полицаите да ги видят, че си говорят до автомобила.
Поради това, а и защото трима от служителите на МВР са видели как В. минава покрай тях
и са го чули да пита по телефона някой къде е и че му вижда колата, а в последствие отива до
нея и там се среща с Николай СТ., СРС приема, че към момента на задържането на
жалбоподателя на 12.06.2024г. органите на МВР не са имали никакви данни за
съпричастност на В. към кражбата от дома на А.. Нещо повече – те са знаели, че двамата не
са заедно и пред очите им се е провела кратка среща помежду им, без В. да влиза в
автомобила, управляван от СТ., в който били забелязани /през прозореца/ вещи,
наподобяващи откраднатите. Поради това СРС приема, че към 12.06.2024г. информацията, с
която са разполагали полицаите, не сочи на съпричастност към извършване на престъпление
от страна на жалбоподателя. Никой не твърди у него да са били намерени /на 12.06.2024г./
част от инкриминираните вещи, забранени субстанции или да са били налице други
индикации за престъпление. Това, че пред полицаите В. се е срещнал със СТ. и е провел
кратък разговор, след което СТ. е избягал от подгонилите го полицаи не означава, че В. има
нещо общо или пък знае нещо за кражбата от дома на Р.А..
От установената фактическа обстановка и при тези доказателства, съдът
формира следните правни изводи :
Атакуваната Заповед за задържане на лице е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в установения в чл.149, ал.1 от АПК
14-дневен срок и изхожда от лице с правен интерес от обжалване на процесната Заповед.
Поради това жалбата на И. Н. В. се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
По правната си същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1, вр.
чл.73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.23, вр.
чл.22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, което има за цел чрез задържането да се предотврати
6
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие (в този смисъл е Решение № 1135 от 3.02.2016 г. на ВАС - V отд. по адм. дело
№ 616/2015г. и други)
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само
от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.
В случая Заповед с рег. № 3383зз-306 от 12.06.2024г. за задържането на И. Н. В. е
издадена от компетентен орган, тъй като според Удостоверението, издадено от Началника на
Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР с рег. № 513р-89380 от 02.09.2024г. Б. З. Б. е заемал
длъжността разузнавач V степен в Група „Престъпления против собствеността“ на Сектор
„Противодействие на криминалната престъпност“ към 08 РУ – СДВР, което означава, че е
полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР. Като такъв съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР
той може да задържа лице за срок до 24 часа.
Оспорената Заповед е писмена, както предвижда чл.74, ал.1 от ЗМВР. Връчена е на
задържания срещу подпис /съгласно отбелязване в самата Заповед/ и е вписана в книгата със
задържани лица на 08 РУ - СДВР. Съдът приема, че е спазена предвидената от закона форма.
Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в чл.74, ал.2, т.1 и т.3-6 от
ЗМВР, а именно посочено е името, длъжността и местоработата на полицейския орган,
издал Заповедта; отбелязани са данни, индивидуализиращи задържаното лице /трите имена,
ЕГН и адрес на И. Н. В./; вписани са датата и часът на задържането; разяснени са правото на
задържаното лице да обжалва пред съда законността на задържането, правото на адвокатска
защита, правото на медицинска помощ, правото на телефонно обаждане, с което да съобщи
за задържането си, правото да се свърже с консулските власти /в случай, че не е български
гражданин/, правото да бъде информиран за основанията за задържането на разбираем за
него език /правото на преводач, в случай, че не владее български език/, както и че при
задържането на лицето не могат да му бъдат ограничавани други права, освен правото на
свободно придвиждане. Това означава, че в случая спрямо задържаното лице са изпълнени
изискванията на чл.74, ал.2, т.1, т.3, т.4, т.5, т.6 от ЗМВР. От декларацията на лист 12-13 от
делото следва, че на И. Н. В. са му били разяснени правата и е спазено изискването на чл.74,
ал.3 от ЗМВР.
В чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР е посочен съществен реквизит на Заповедта за задържане –
„фактическите и правните основания за задържането”. В оспорената Заповед е отбелязано,
че тя се издава „на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи". Този текст от закона гласи, че едно лице може да бъде задържано, когато за него
има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
7
необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление, без да е
наложително тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното
престъпление. Многократно съдебната практика се е произнасяла за това, че приложението
на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските
органи - с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното
престъпление. В този смисъл, за да пристъпи към задържане за срок до 24 часа
полицейският орган е необходимо да има достатъчно данни, от които да може да се направи
извод, че задържаното лице е съпричастно към определено противоправно деяние.
Същевременно, обаче, за „обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на
адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани
конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето,
спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е
съпричастно с него” (в този смисъл : Решение № 8416 от 30.12.2016 г. на АССГ по адм. дело
№ 11132/2016г.). Според Решение от 24.06.2014г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 –
Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ не е достатъчно Заповедта за задържане да
съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно
деяние. Всичко това има своето логично обяснение - в защитата от произволен арест и
задържане. Преценката следва да се прави на плоскостта дали в Заповедта за задържане се
съдържат такива факти и информация, които биха убедили един „обективен наблюдател”, че
въпросното лице може да е извършило „конкретно престъпление”. При липса на конкретна
фактическа обосновка, обясняваща нуждата от задържане, последното се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
Воден от гореизложените принципни съображения, настоящият съдебен състав прие
следното :
Първо – чл.72, ал.1 от ЗМВР овластява пряко полицейските органи по своя преценка
(съобразявайки се с ограниченията на закона) да постановяват принудителни
административни мерки, ограничаващи временно правата на определени лица. Преценката
за това е субективна, но за установяване в последствие на законосъобразността на
предприетите действия полицейският орган дължи да установи и докаже, че действително е
разполагал с данни, даващи му основание да направи основателно предположение за
участие на задържаното лице в извършването на престъпление (в този смисъл е Решение №
7556/03.12.2019г. на АССГ, V касационен състав по КНАХД № 8239/2019г.). От
коментираните по-горе писмени и гласни доказателства може да се направи извод, че
полицейският орган не е имал никакви данни за съпричастност на И. Н. В. към кражбата на
вещи от дома на Р.А.. Никой не твърди това лице да е било възприето на мястото, от където
са отнети вещите или да ги е държало. Установено е единствено, че В. е имал уговорка за
среща със СТ., видели са се до колата на СТ. за кратко и не е влизал в нея. Именно защото не
са били налице данни за престъпно поведение на В., в Заповедта за неговото задържане е
8
записано „установяване на съпричастност“ към ДП № 574/2024г. по описа на 08 РУ – СДВР.
Поради това съдът счита, че реализираното на 12.06.2024г. в 12.10 часа задържане на В. се
явява незаконосъобразно, тъй като полицейският орган не е разполагал с каквито и да било
данни за престъпление, извършено от задържаното лице. Необходимостта да се установи
съпричастност на едно лице към реализирането на дадено престъпление не е сред
основанията за задържането му по реда на ЗМВР, тъй като чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР изисква
наличие на данни за извършено престъпление, а не изясняване на евентуална връзка с
извършено престъпление. Поради това СРС приема, че е налице противоречие между
посочените в Заповедта фактическо и правно основание за задържането на В..
Същевременно не са налице и другите основания по чл.72 от ЗМВР за задържането на
жалбоподателя, тъй като не се доказва той да е бил предупреден да не пречи на полицейски
орган да изпълни задължението си по служба и да не е сторил това, да е показал тежки
психични отклонения, с поведението си да е нарушил обществения ред или да е изложил на
опасност собствения си живот или този на другите. Доколкото в Заповедта са посочени три
имена, ЕГН и адрес на В. – не може да се приеме, че е било невъзможно да се установи
самоличността му. Няма данни той да е изтърпявал /към 12.06.2024г./ наказание „лишаване
от свобода“ и да се е отклонил от изтърпяване на наказанието си или от мястото, където е
бил задържан като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт,
съответно няма данни към същата дата В. да е бил обявен за издирване с цел задържане,
както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на
Европейска заповед за арест. Поради това СРС приема, че данните, с които са разполагали
полицаите към 12.06.2024г. не сочат за наличие на нито едно от основанията по ЗМВР, при
които може да се пристъпи към задържане на лицето. Това, че В. се е срещнал и е разговарял
/без да е ясна темата на разговора/ с лице, за което може да се предполага, че е извършило
кражба не означава, че В. има нещо общо с това престъпление. В противен случай би
следвало всеки, който говори с извършител на престъпно посегателство, да е потенциален
адресат на нормите на ЗМВР, уреждащи задържане за срок до 24 часа. От факта, че В. и СТ.
са имали уговорка да се срещнат също не може да се направи извод, че тази среща има нещо
общо с кражбата. Именно защото трима от полицаите в кафе „Лилия“ са видели, че И. В.
минава покрай тях сам, съдът приема, че за тях е било ясно, че не е със СТ.. Това, че В. и СТ.
са се срещнали до лек автомобил „****“, без жалбоподателят да е влизал в него или да е
вземал нещо от него също не показва връзка между В. и инкриминираните вещи. Нещо
повече – полицаите са чули жалбоподателят да пита СТ. къде е и да му казва, че го чака. Това
потвърждава тезата на В., че е имал уговорка да се види със СТ., но не и че е бил с него, вкл.
и в момента на извършване на престъплението. Ако се приеме, че В. е узнал нещо за
въпросната кражба в следствие на проведения до колата разговор със СТ., то това означава,
че полицаите е следвало да пристъпят към разпит на лицето, а не да го задържат. Няма данни
служителите на 08 РУ – СДВР да са поискали от В. да им разкаже за какво са си говорили
със СТ. и жалбоподателят да е отказал да даде показания, респ. да се яви на разпит. Не всеки
потенциален свидетел, който може да има знание за относими към дадено разследване
обстоятелства следва да бъде задържан за срок до 24 часа само, за да бъде отведен в
9
районното управление да даде показания. Подобно разбиране би означавало всички
свидетели да бъдат задържани по реда на ЗМВР, за да дадат показания, което звучи
абсурдно.
Второ – за да бъде Заповедта за задържане законосъобразна, тя трябва да отговаря на
определени изисквания, едно от които е разписано в чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. В случая от
съдържанието на обжалваната Заповед се вижда, че в нея са посочени правното основание за
задържането на лицето, но реално отсъства фактическото основание за процесното
задържане. Няма никакво словесно описание на установените от полицаите обстоятелства
касателно поведението на В.. Установяването на съпричастност е обща и неясна за
обикновения човек формулировка, който не съдържа никакви факти за поведението на
задържаното лице. Посочването на номер на дадено досъдебно производство също не дава
достатъчно информация за причината, поради която се е стигнало до задържането на лицето.
Поради това съдът приема, че в обжлваната Заповед не са записани специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, навеждащи към съпричастност към дадено
престъпление.
Законът, а и наложилата се съдебна практика, изисква в Заповедта за задържане да са
посочени факти, за да може задържаното лице да разполага с информация за основанията за
задържането му и то още към момента на задържането или непосредствено след това.
Необходимо е в Заповедта за задържане да са описани релевантни обстоятелства и на всеки
/дори и неюрист/ да му стане ясно във връзка с какво престъпление се задържа лицето. Няма
спор, че за издаването на Заповедта за задържане на лице не е необходимо да има
достатъчно данни, за да се образува досъдебно производство или вече да е образувано
такова. Но все пак следва да има някакво /дори и оскъдно/ словесно описание на данните,
въз основа на които е направен извод за съпричастност на задържаното лице към дадено
престъпно деяние. Вписването „установяване на съпричастност“ показва, че такава не е била
установена и е предстояло евентуално да се установи след задържането на лицето.
Цитираната формулировка не съдържа правнорелевантни факти, които могат да се подведат
под даден престъпен състав. Направеното вписване автоматично не означава, че
задържаният ще научи защо е задържан. В тази връзка и с оглед наложилата се промяна в
съдебната практика във връзка с Решение на СЕС от 25.05.2023г. по дело № С-608/21г. този
състав на СРС приема, че липсата на посочени в Заповедта за задържане релевантни факти
означава, че обжалваният документ не съдържа информация за деянието, времето и мястото
на неговото извършване, поради което следва да се приеме, че е ограничено правото на
защита на задържаното лице да разбере защо временно се ограничава правото му на
придвижване и да може да оспори законността на задържането си. Поради това правилно в
жалбата е посочено, че изречението „установяване на съпричастност по факти и
обстоятелства, касаещи ДП 574/24 по описа на 08 РУ СДВР“ не носи за В. никаква конкретна
информация за причините за задържането му.
Във връзка с гореизложеното е редно да се посочи, че чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и чл.74,
ал.2, т.2 от ЗМВР са отделни правни норми – всяка със собствено правно значение. Нормата
10
на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР се отнася до правомощията на полицейския орган, докато
разпоредбата на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР обслужва информираността на лицето, което се
задържа. Гореизложеното означава, че дори и полицейският орган да е имал достатъчно
данни за съпричастност на задържаното лице към дадено престъпление (което от
фактическото основание, вписано в Заповедта не се установява в конкретния случай да е
така), то това не освобождава полицейският орган от задължението му при съставянето на
Заповедта за задържане да посочи конкретни фактически и правни основания на
задържането, за да може задържаното лице да разбере /още в момента на ограничаване на
правото му на свободно придвижване/ за кое деяние му се налага конкретното органичение.
Информираността на лицето е важна и с оглед ефективно упражняване на останалите му
права и в частност тези, разписани в чл.74, ал.2, т.6, б. „а” и „б” от ЗМВР. В тази връзка в
Решение от 14.12.2018г. на Административен съд – Хасково по адм. дело № 677/2018г. се
казва, че оперативната самостоятелност на полицейския орган не го освобождава от
задължението да обоснове необходимостта от задържането на лицето. С цел задържаното
лице ефективно да може да упражни правата си (вкл. и правото да оспори законността на
задържането си) в Решение на СЕС от 25.05.2023г. по дело № С-608/21г. се посочва, че в
Заповедта за задържане на лице следва да се съдържа информация за основанията относно
задържането, вкл. и описание на релевантните факти. За пълнота на изложението следва да
се посочи, че тази информация следва да бъде предявена на задържания в момента на
задържането или в кратък срок след това. На този съдебен състав е известна съдебната
практика, която се основава на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК, но в
случая тя се явява неотносима, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, от които
да може да се установи, че по повод задържането на И. Н. В. е била изготвена Докладна
записка, със съдържанието на която той е имал възможност да се запознае в кратък срок след
задържането му. Няма данни В. да се е запознал и с материалите по досъдебното
производство, поради което цитирането на същото в Заповедта за задържане не допринася с
нищо за узнаването от страна на задържания на причините, поради което се е стигнало до
настаняването му в помещенията за временно задържане на 08 РУ – СДВР. Поради това,
дори и принципно да е възможно органът, издал процесната Заповед, да доразвива мотивите
и фактологията по случая в Докладни записки, щом задържаният не е бил своевременно
запознат с тях, съдът не може да приеме, че установената по-горе празнота в Заповедта за
задържане касателно фактическото описание може /в конкретния случай/ да бъде запълнена
от други документи, изготвени в хода на започналото на 12.06.2024г. досъдебно
производство.
Трето – между екземпляра, приложен към жалбата (т.е. този, който е предоставен на
задържаното лице) и оригинала на Заповедта за задържане на лице на лист 10 от делото има
известно несъответствие. В екземпляра, предоставен от 08 РУ – СДВР с писмо вх. №
241363/24.07.2024г. след номера на досъдебното производство пише „чл.195“, докато в
екземпляра на задържаното лице подобно вписване няма (видно от лист 4 от делото). Това
означава, че това отбелязване е било направено допълнително, след като препис от
Заповедта е бил връчен на В. и съответно той не е бил запознат с това дописване. Освен, че
11
това не е редно, така направено дописването не може да обоснове извод, че лицето е било
наясно във връзка с какво престъпление се е целяло да се установи дали той е съпричастен и
съответно е бил задържан. Нещо повече - ЗМВР изисква в Заповедта за задържане да е
посочена информация, а не квалификация на деянието. Идеята е задържаното лице да
разполага с информация за основанията за задържането. Посочването на правната
квалификация на деянието /независимо дали окончателна или работна правна квалификация/
не е достатъчно за задържаното лице да узнае защо му се ограничава временно свободата на
придвижване. Изписването на конкретен текст от НК (в случая - чл.195 от НК) автоматично
не означава, че задържаният ще научи защо е задържан, дори и това вписване да му беше
предявено.
Всичко, изложено до тук, дава основание на този съдебен състав да приеме, че
Заповедта за задържане на лице с рег. № 3383зз-306 от 12.06.2024г. е издадена при
съществено нарушение на административно-производствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон. Поради това тя следва да бъде отменена.
На следващо място – доколкото по реда на чл.72 – 73 от ЗМВР се ограничава правото
на свободно придвижване на едно лице, то тази мярка следва да се прилага по изключение, а
не безразборно. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок до 24 часа следва да
се упражняват само, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази
принудителна мярка. По делото не са налице данни И. Н. В. да се е укривал или да е
възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските органи и това да е наложило
ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни оперативно –
издирвателни мероприятия. В. не може и не следва да бъде държан отговорен за това, че СТ.
е избягал от полицията. По отношение на В. никой от разпитаните свидетели не сочи да е
побягнал или да е отказал доброволно да се яви в 08 РУ – СДВР, за да даде сведения или
показания. От материалите от ДП № 574/2024г. по описа на 08 РУ – СДВР не става ясно
дадените на 13.06.2024г. сведения са били депозирани от В. преди или след като е бил
освободен на 13.06.2024г. в 10.00 часа. Видно от лист 65 от делото показанията му са дадени
веднага след като е бил освободен на 13.06.2024г. – от 10.10 часа до 10.45 часа. Поради това
не става ясно кое точно е наложило задържането на жалбоподателя за времето от 12.10 часа
на 12.06.2024г. до 10.00 часа на 13.06.2024г. Според този съдебен състав сведения и
показания от И. В. е можело да се снемат и без лицето да се задържа и то за срок от почти 24
часа. Поради това съдът приема, че в случая не е бил съобразен провъзгласеният в чл.6, ал.2
от АПК принцип за съразмерност - административният акт и неговото изпълнение да не
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която
актът се издава. В случая издаването на Заповедта превишава целта на закона, поради което
задържането на И. Н. В. е непропорционално и съставлява акт на неоснователна принуда,
който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните
административни мерки съгласно легалното им определение по чл.22 от ЗАНН.
Гореизложеното води до извода, че оспорената Заповед е била издадена и в несъответствие с
целта на закона.
12
Всичко това обосновава извод за отмяна на обжалваната Заповед за задържане на И.
Н. В..
Въпреки този изход на делото, доколкото адв. М. не е поискал присъждане на
разноски, нито от Договора за правна защита и съдействие на лист 5 от делото може да се
направи извод за размера на адвокатското възнаграждение, съдебният състав не следва в
случая да се произнася по въпроса за разноските, сторени от жалбоподателя пред първата
съдебна инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 3383зз-306 от 12.06.2024г., издадена
на инспектор Б. З. Б. от 08 РУ - СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР заради
„установяване на съпричастност по факти и обстоятелства, касаещи ДП 574/24 по описа на
08 РУ СДВР“ е задържан за срок до 24 часа И. Н. В. с ЕГН ********** в помещение за
временно задържане на 08 РУ - СДВР.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13