Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 60
гр.Пловдив, 20.02.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…седми февруари…през…две
хиляди и осемнадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка
Костадинова
ЧЛЕНОВЕ:
Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа
докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №7 по описа за 2018 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.613а ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.258 и сл. ГПК.
С решение №304/20.10.2017г.,
постановено по търг. д. №270/2017г. по описа на окръжен съд С.З., на основание
чл.630 ал.1 от ТЗ е обявено в неплатежоспособност
„Р.В.К.“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и
адрес управление:*** с начална дата на
неплатежоспособността – 19.09.2017г. Открито
е производство по несъстоятелност
спрямо дружеството; назначен е временен синдик В.П.М.; допуснато е обезпечение чрез налагане на запор върху
всички движими вещи и банкови сметки и възбрана върху всички недвижими имоти,
собственост на „Р.В.К.“ ЕООД.
Насрочено е първо събрание на кредиторите.
Така постановеното решение е обжалвано от НАП гр.С.в частта, относно определената
начална дата на неплатежоспособност – 19.09.2017г. Твърди се, че решението в
обжалваната част е неправилно и необосновано. Изложени са съображения за
неправилна преценка от страна на първоинстанционния
съд на депозираните по делото доказателства, касаещи цялостното
финансово-икономическо състояние на длъжника. Жалбоподателят счита, че в
противоречие с материалния закон и съдебната практика, при определяне началната
дата на неплатежоспособността, окръжният съд е съобразил само и единствено
извършеното последно плащане от длъжника, без да съобрази, че най-старото
установено изискуемо и неплатено задължение датира от м.декември 2015г., към
който период са влошени и икономическите показатели на дружеството. Иска се
решението в обжалваната част да бъде отменено и да се постанови друго, с което
за начална дата на неплатежоспособността да бъде определена 31.12.2015г. С
въззивната жалба са представени Ревизионен акт №Р-********. – на който
жалбоподателят основава процесуалната си легитимация и Удостоверение за
извършено връчване по електронен път.
Ответник - жалбата „К.Т.Г.”
ЕООД *** – молител в исковото производство, в представения отговор по чл.263
ал.1 от ГПК, оспорва изцяло предявената жалба. На първо място е изразено
становище, че въззивната жалба е недопустима, като подадена от лице без активна
процесуална легитимация, изискуема от чл.613а ал.2 от ТЗ. Конкретните
възражения в тази насока са, че въззивникът не е
удостоверил, че ревизионният акт, установяващ публичноправно
задължение, на който основава вземането си, е влязъл в сила. Изложени са
подробни съображения и срещу основателността на въззивната жалба.
Идентично становище е изразено и в постъпилия отговор
на въззивната жалба от длъжника „Р.В.К.“
ЕООД.
Въззиваемите страни не сочат и
не представят доказателства.
По допустимостта на въззивната жалба:
Неоснователни са доводите на въззиваемите
страни, че въззивната жалба е недопустима, поради липса на правен интерес.
Правният интерес е процесуална предпоставка за допустимостта на всяка въззивна жалба. За жалбоподателя Н. той произтича от
признатото му от закона – чл.613а ал.2 от ТЗ, право да обжалва първоинстанционното решение, по което не е страна, поради
вземането му към длъжника, произтичащо от влязъл в сила ревизионен акт,
установяващ публичноправно задължение. Доказването на
предпоставките по чл.613а ал.2 от ТЗ е в тежест на обжалващото трето лице, каквото
трето лице е Н., което трябва да представи с жалбата влязлото в сила решение
или влезлия в сила акт за установяване на публичноправни
задължения, за да удостовери активната си
процесуална легитимация в производството по обжалване на решенията по
чл.630 и чл.632 от ТЗ. В случая към въззивната жалба е приложен Ревизионен акт
№Р-********. Установено е надлежното връчване на РА на адресата съгласно
приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път – на дата 27.03.2017г.
Фактът на издаване на ревизионен акт, съществуването на вземането, установено
със същия, надлежното му връчване на адресата – не се спорят от насрещната
страна. Възраженията на въззиваемите страни се
свеждат до доводи, че ревизионният акт не съдържа отразяване, че е влязъл в
сила, както и отразяване на датата на влизане в сила. Вярно, че РА не съдържа
подобно отразяване, но при положение, че адресатът на този РА - „Р.В.К.“ ЕООД /с предишно фирмено
наименование „А.Р.“ ЕООД - вп. ****по партидата на дружеството в ТР/ не е
опровергал с писмени доказателства, че същият е влязъл в сила /не е установил
положителният факт на образувано, висящо или приключило административно
производство, по което РА да е отменен/, следва да се приеме, че жалбоподателят
Н. притежава качеството на трето лице по смисъла на чл.613а ал.2 от ТЗ.
Апелативният съд, след като
съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед
разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Производството по
несъстоятелност е образувано по молба на кредитора „К.Т.Г.”
ЕООД, ***, ЕИК ***. Изложени
са фактически твърдения за неизпълнение на изискуеми парични задължения от страна на длъжника – „Р.В.К.“
ЕООД, породени от търговски сделки. Позовавайки се на трайно влошено икономическо
състояние на ответното дружество и невъзможността да изплаща текущите си
задължения с налични активи, молителят е сезирал съда с искане да открие производство по несъстоятелност на „Р.В.К.“
ЕООД и да определи началната дата; да назначи временен синдик; да допусне
обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други подходящи обезпечителни
мерки и да определи дата на първото събрание на кредиторите.
Като е констатирал
състоянието на неплатежоспособност, характеризиращо се с невъзможност на
търговеца да
изпълни изискуеми парични задължения от посочените в чл.608 ал.1 от ТЗ – т.е. –
състоянието, при което длъжникът не може да осигури необходимите за плащане
парични средства, защото няма достатъчно такива в банковите си сметки или бързо
ликвидни активи, така че в рамките на един разумен период от време да може да
изпълни своите задължения, окръжният съд е приел, че началната дата на това
състояние е 19.09.2017г. Този извод е
изведен от данните за извършено последно плащане на посочената дата - на сума
над 1 200лв. към кредитор. Съгласно заключението от съдебноикономическата
експертиза на тази дата ЕТ „М-ХС“ от името на „МА.“ ЕООД е извършило плащане по
банков път, с което се покриват задължения на „Р.В.К.“ ЕООД в полза на „Г. –
АБС“ ООД - по фактура № 1363, в размер на
25 000лв.
Началната
дата на неплатежоспособността се определя
при съобразяване на общото икономическо състояние на длъжника. При определяне
началната дата следва да се преценява наличието на всички признаци, които
характеризират неплатежоспособността. Неплатежоспособността, като обективно
състояние на длъжника, изразяващо се в невъзможност за изпълнение на парични
задължения, действително намира израз в спиране плащанията към кредитори, но
това спиране следва да е обективирано към всички
кредитори. В този смисъл отчетено конкретно последно плащане не може да
означава, че от този момент е настъпила обективната невъзможност за погасяване
на парични задължения към всички кредитори. Спиране на плащанията, като
обективно установено състояние на невъзможност за длъжника да погасява
изискуеми и ликвидни парични задължения, рефлектира върху цялостното му
финансово икономическо състояние. Ето защо при определяне на началната дата на
неплатежоспособността следва да се съобрази общото икономическо състояние на
търговеца. От значение в тази насока са показателите, характеризиращи
финансовото състояние на дружеството и преди всичко - показателите за
ликвидност – като количествени характеристики на способността на дружеството да
извършва плащане по текущите си задължения с краткотрайните активи и с оглед
характера на ликвидността като динамична величина.
За
изясняване на действителното финансово състояние на дружеството и относно един
от основните елементи от фактическия състав на неплатежоспособността – възможността на търговеца – ответник,
да осигури необходимите за плащане парични средства, при първоинстанционното
разглеждане на делото е допусната съдебноикономическа
експертиза. Данните, касаещи показателите за финансовото състояние на
дружеството за проверявания период – 2014г. – 2017г., относими
и към началната дата на неплатежоспособността, са както следва:
Показателите за финансовото състояние на дружеството, определяемо от показателите за
ликвидност: Коефициент на обща ликвидност
/КОЛ/ - краткотрайни активи, разходи за бъдещи периоди, съотнесено
към краткосрочните задължения е: Kъм 31.12.2014г. – 1,0088;
към 31.12.2015г. – 0.9447; към 31.12.2016г. – 0,9780; към 31.08.2017г. – 0.0905
и към 18.09.2017г. – 0.0892. Коефициентът
на бърза ликвидност /сформиран от краткосрочни вземания, краткосрочни
инвестиции и парични средства, съотнесено към
краткосрочни задължения/ е: Kъм
31.12.2014г. – 0.8004; към 31.12.2015г. – 0.9207; към 31.12.2016г. – 0,9139;
към 31.08.2017г. – 0.0905 и към 18.09.2017г. – 0.0892. Коефициент на незабавна ликвидност, представляващ краткосрочни
вземания и парични средства, съотнесени към текущи
задължения е: Kъм 31.12.2014г. – 0.0056; към 31.12.2015г. – 0.041; към
31.12.2016г. – 0,0012; към 31.08.2017г. – 0.0009 и към 18.09.2017г. – 0.0009. Коефициентът на абсолютна ликвидност,
представляващ парични средства съотнесени към краткосрочни
/текущи/ задължения: Kъм 31.12.2014г.
– 0.0056; към 31.12.2015г. – 0.0041; към 31.12.2016г. – 0,0012; към
31.08.2017г. – 0.0009 и към 18.09.2017г. – 0.0009. Показателите за ликвидност
характеризират способността на търговеца да изплаща текущите си задължения с
наличните краткотрайни активи, като платежоспособността му е толкова по-добра,
колкото коефициентът е равен или надхвърля 1 и обратно.
Показателите
за финансова автономност са следните:
Коефициент за финансова автономност,
представляващ собствен капитал, съотнесен към пасиви
е: Kъм 31.12.2014г. – 0,0125; към 31.12.2015г. – -0.0625;
към 31.12.2016г. – -0,0197; към 31.08.2017г. – 0.0107 и към 18.09.2017г. –
-0.0035. Коефициентът на задлъжнялост,
представляващ пасиви, отнесени към собствен капитал е: Kъм 31.12.2014г. – 80,2811; към 31.12.2015г. – -16.0110;
към 31.12.2016г. – -50,7443; към 31.08.2017г. – 93.1424 и към 18.09.2017г. –
-284.3238. Показателите за автономност характеризират степента на финансова
независимост на търговеца от неговите кредитори. Колкото коефициентът за
финансова автономност е равен или по-висок от 1 толкова зависимостта от
кредиторите е по-ниска. Когато коефициентът за задлъжнялост е по-голям от 1,
зависимостта на търговеца от кредиторите е по-голяма.
Отчетените данни показват, че ликвидността на
търговеца през изследвания период е влошена още към м.12.2015г.
Характеризиращите финансовото състояние показатели за ликвидност към посочения
период, като всеки от тях е по-малък от 1, сочат на липса на възможност за
длъжника своевременно, в разумен срок, с налични краткотрайни активи да
отговаря на текущите си /падежирали/ задължения.
Съществено за началната дата на неплатежоспособността е към кой точно момент е налице
състоянието на обективна невъзможност
длъжникът да изпълнява изискуемите си задължения, включително и
публично-правните такива. Началната дата е периодът, след който настъпва
невъзможността длъжникът да погаси изискуемото
си задължение по търговска сделка. Най -
важният индикатор е коефициентът за обща ликвидност, при който е налице
съотнасяне на всички краткосрочни активи
към краткосрочните пасиви /задължения/.
Ликвидността е достатъчна тогава, когато средствата са равни или
надхвърлят поставените в съотношение към тях пасиви. Това именно означава, че
коефициентът за обща, както и за бърза ликвидност следва да е равен или да
надхвърля 1, а по-конкретно нормативно приетите величини на коефициента за
незабавна ликвидност е приблизително 1, а за абсолютна ликвидност – повече от
0.2. Вярно е, че в случая към 31.12.2015г. коефициентът за обща ликвидност е
малко по-нисък от 1, което се отнася и за коефициента за бърза ликвидност.
Нивата на коефициентите за ликвидност, съобразени с приетите за стабилни
такива, следва да се анализират заедно с всички останали показатели и факти.
Видно от отразената в табличен вид в заключението от съдебноикономическата
експертиза структура на активите и пасивите, ако към 31.12.2014г. съотношението
краткотрайни активи – пасиви е равно /или приблизително равно – в хил. лева –
краткотрайни активи 17 574 към дългосрочни задължения 0 и краткосрочни
задължения 17 421/, то към 31.12.2015г. краткотрайните активи са 48 445хил.лв.
към дългосрочни задължения 914хил.лв. и краткосрочни задължения 51 282хил.лв.
Или пасивите значително /макар и не в пъти, каквато е ситуацията към
31.08.2017г./ надвишават краткотрайните активи. Преценката за способността на предприятието да погаси
свои задължения следва да се Н.рави посредством
анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. А в случая от общата стойност на посочените от
вещото лице като краткотрайни активи, повече от 50% - са вземания от
предприятия от група над 1 година /33 596 хил.лв./, като са включени и вземания
от клиенти и доставчици над 1 година – 3
хил.лв. Краткотрайните активи
се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова
продукция/ - които в случая са 1 231хил.лв.; краткосрочни вземания /с падеж
до 1 година/, които в случая са вземания от клиенти и доставчици – 10 123
хил.лв. и вземания от предприятия от група – 3 165 хил.лв.; краткосрочни
финансови активи /акции, облигации и др./, като в случая вещото лице е посочило
инвестиции – 0 и други вземания – 118хил.лв.; и налични парични средства, като
групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях.
Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може
незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го, а в случая те
са само 209хил.лв. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на
т.нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са
тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен
краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или
настъпващ падеж през отчетния период /а както се посочи към 31.12.2015г.
текущите, включващи и краткосрочни задължения са 51 282 хил.лв. към
краткотрайни активи към същия период 48 445 хил.лв. – в която сума са
включени и вземания над 1 година, а текущите задължения към предходния период –
31.12.2014г. са само 17 421 хил.лв./.
Макар и
най-съществен икономически показател, коефициентът за обща ликвидност не следва
да се преценява абсолютно самостоятелно от останалите помощни коефициенти за
ликвидност, а коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са значително
под единица. Коефициентите за ликвидност не следва да се преценяват изолирано,
а съпоставимо с коефициентите за автономност, чакар и
също да имат спомагателен характер. А те са, както се посочи по-горе – към
31.12.2015г.: коефициент за
финансова автономност -0.0625 и коефициентът на задлъжнялост -16.0110. Както се
посочи, коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са съотношение
съответно между собствен капитал и пасиви и пасиви към собствен капитал. Като
пасивите са равни на общата сума на активите минус собствен капитал, което са
текущи задължения + нетекущи задължения, а собственият капитал е остатъчният
интерес в активите на търговеца, след приспадане на пасивите му. Така
посочените коефициенти за финансова автономност сочат на силна зависимост на
търговеца от кредитори още към 31.12.2015г.
Ето защо материалноправните предпоставки на
несъстоятелността са били налице още към 31.12.2015г., към който момент
дружеството вече не е било в състояние с наличните краткотрайни активи да погасява задълженията си и към този
момент дружеството е било изцяло зависимо от кредиторите си. Показателите,
характеризиращи финансово-икономическото състояние на дружеството за последващите периоди сочат, че затрудненията, начално
датиращи от 31.12.2015г., не са били с временен характер. Окръжният съд е
определил като начална дата на неплатежоспособността – 19.09.2017г., явно
свързана с посоченото от вещото лице извършено последно плащане. По начина, по
който е отразено самото плащане - ЕТ „М-ХС“ от името на „МА.“ ЕООД
е извършило плащане по банков път, с което се покриват задължения на „Р.В.К.“
ЕООД в полза на „Г. – АБС“ ООД – не сочи на извършено плащане от самия длъжник.
Още повече, че в случая задължително следва да се съобрази и законовата
разпоредба - чл.608 ал.3 от ТЗ, съгласно която спиране на плащанията е налице и
когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.
Първоинстанционният съд е приел, че към 31.08.2017г.
„Р.В.К.“ ЕООД разполага с дългосрочни финансови активи и с краткотрайни активи,
които могат да послужат за погасяване на част от задълженията му, като балансовата
стойност на тези активи е в общ размер 29 662 490,22лв. Не е съобразен обаче
фактът, че към посочената дата стойността на дълготрайните активи е
27 086хил.лв., а на краткотрайните такива – само 2 663хил.лв. Не е
съобразен основният принцип, че
дълготрайните активи, не служат за извършване на плащанията на краткосрочните /
текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях
предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги
осребри, би преустановило работа – т.е. – че състоянието на неплатежоспособност
се определя само от съотношението между краткотрайните активи и пасиви. Като,
при определяне началната дата на неплатежоспособността, първоинстанционният
съд не е извършил преценка на цялостното финансово – икономическо състояние на
длъжника и не е отчел най-ранната дата, към която са били налице общите материалноправни предпоставки – състояние на неизпълнение
на изискуеми парични задължения /в какъвто общ смисъл е и цитираната в отговора
на въззиваемите страни съдебна практика/, същият е
постановил незаконосъобразно решение.
В този смисъл следва да се отмени решението в обжалваната му част – с която за
начална дата на неплатежоспособността е определена датата 19.09.2017г., като се
приеме, че началната дата на неплатежоспособността на „Р.В.К.“ ЕООД, *** е датата 31.12.2015г.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК, във вр. с чл.621 от ТЗ следва да бъде събрана
дължимата се държавна такса за въззивно обжалване –
125лв., която следва да бъде присъдена в тежест на длъжника „Р.В.К.“ ЕООД и
събрана от масата на несъстоятелността.
Водим от изложеното и на основание чл.613а от ТЗ, във вр. с чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №304/20.10.2017г., постановено
по търг. д. №270/2017г. по описа на окръжен съд С.З., в
частта, с която датата 19.09.2017г. е
определена като начална дата на неплатежоспособността на „Р.В.К.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес управление:***, като
вместо това в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ за начална
дата на неплатежоспособността на „Р.В.К.“ ЕООД с ЕИК **** – 31.12.2015г.
Препис от
решението да се изпрати на окръжен съд С.З.за
съответното му вписване в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
Препис от
решението да се изпрати на А.В.за съответното му вписване в търговския регистър
по партидата на „Р.В.К.“ ЕООД – в
несъстоятелност с ЕИК ****.
Осъжда „Р.В.К.“ ЕООД – в несъстоятелност с ЕИК **** да
заплати в полза бюджета на съдебната власт държавна такса за въззивно обжалване -125лв., за сметка на масата на несъстоятелността.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: