Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 10.05.2021г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Кюстендилски районен съд, ХII–ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори април, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Светослав Петров
При Секретаря: Емилия Стойкова
Като разгледа докладваното от съдия Петров АНД № 124 по описа за 2021 година на КРС
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Виваауто
Транс“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес на седалище и управление с. Слокощица, ул.
„Синчец“ № 8, обл. Кюстендил, представлявано от В. В. Й. обжалва наказателно
постановление № 42-0002610/14.12.2020г., издадено от Директор на РД“АА“ София, с което на дружеството, на осн. чл. 96, ал.1, пр.2 от
ЗАвтПр е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /хиляди/ лева за
нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.
Иска се в жалбата и впоследствие в хода на
процеса отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати
нарушения на процесуалните правила и
недоказаност на нарушението.
Административнонаказващият орган не изпраща
представител в съдебно заседание и не е изразено становище по делото.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
С АУАН № 283895/27.11.2020г. е
привлечено към административно-наказателна отговорност дружеството жалбоподател
„за това на 27.11.2020г. около 11:00 часа в гр. Кюстендил, пл. „Ген. Иван
Колев“ № 1 в сградата на ОО“АА“ – Кюстендил при извършена тематична проверка
във вр. Заповед РД - -/27.11.2020г. на „Виваауто Транс“ ЕООД, притежаващ лиценз на ЕО с № 21683/08.01.2020г. за международен автомобилен превоз на товари
за чужда сметка се констатира следното нарушение: на 27.04.2020г. е назначил
като водач на товарен автомобил лицето Н.И.К., който не отговоря на
изискванията за психологическа годност, съгласно изискванията на Наредба № 36
от 15.05.2016г. на МТИТС, като не притежава удостоверение за психологическа
годност за превоз на товари и е извършил превоз на товари с МПС от кат. N3, с рег. № **** за периода от 07.01.2020г. до
25.02.2020г., като на 16.12.2019г. е проверен от контролните органи в Република
Италия и е получено известие. От направената справка в регистъра за
психологически изследвания на водачите в ИА“АА“ – гр. София се установи, че не
притежава валидно издадено удостоверение за психологическа годност за през на
товари.“.
В АУАН е дадена правна
квалификация на нарушението – чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на
МТС.
Съставеният АУАН е предявен и
връчен на управителя на дружеството – В. Й..
Въз основа на съставения АУАН, на
14.12.2020 г. Директор на РД“АА“ София е
издал атакуваното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по
АУАН, изпълнителното деяние е допълнен номера на Заповед РД-12.901, въз основа
на която е пристъпно към извършване на тематична проверка. Правната квалификация посочена в НП е
идентична с посочената в АУАН.
Наказателното постановление е
връчено на управителя на дружеството.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното: Жалбата
е подадена в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН 7-дневен
срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
В
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяната на атакуваното НП.
Това е така защото:
В
НП липсва изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е осъществено
твърдяното нарушение, съответно не са изложени твърдения за всички съществени елементи
от обективната страна на състава на нарушението. Неясно остава КОГА са
извършен/извършени превозите на товари с товарен автомобил индивидуализиран
само с регистрационен номер автомобил от категория N3.
Посочен е период от 07.01.2020г. до 25.02.2020г., без да я изяснено къде са извършени и колко
са били превозите на товара, а от друга страна се твърди, че на 16.12.2019г.
водача е проверен от контролните органи в Република Италия, като тази дата е
преди горепосочения период и не става ясно КОГА е извършено вмененото
нарушение.
По
отношение мястото на осъществения превоз изцяло липсва посочване в АУАН и НП за
периода от 07.01.2020г.
до 25.02.2020г. За 16.12.2019г. се сочи извършена проверка
в Република Италия, но представената международна товарителница никъде не се
сочи, че водач на товарния автомобил е бил Н.К..
В хода на съдебното производство в качеството на
свидетели бяха разпитани свидетелите Г. и И., които в показанията си посочиха,
че не си спомня за конкретния случай и след предявяване на акта заявяват само,
че поддържат написаното. Съдът кредитира показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта, но отчита обстоятелството, че същите са лишени от каквато и
да е конкретност, като възприема същите единствено като доказателство относно
авторството на АУАН. Преценяйки наличието на вмененото на жалбоподателя
нарушение, съдът намира, че същото не са доказано по несъмнен и категоричен
начин. Не е изяснен по един безспорен и коректен начин обстоятелствата, въз
основа на които е ангажирана административно наказателната отговорност на
жалбоподателят и дали е било налице негово виновно поведение. Изложеното в АУАН и НП като фактическа
обстановка, не се потвърждава в пълна степен от приложените писмени
доказателства. Декларативното потвърждение от страна на актосъставителя и
свидетеля по акта на отразените в АУАН фактически обстоятелства, без посочване
на конкретни обстоятелства по извършване на нарушението, в допълнение с
твърденията, че не си спомнят нищо, има само формален характер и не
представлява гласно доказателство, подкрепящо акта. Нарушението не беше
конкретизирано и констатациите в акта и НП не бяха потвърдени и от показанията
на свидетелите или по-скоро липсата на такива показания, дори и след
предявяване на съставения АУАН.
Съдът намира за необходимо да посочи, че в тежест
на административнонаказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна
административното нарушение, съобразно чл.103, ал.1 от НПК, приложим по силата
на чл.84 от ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се
основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане
на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това
не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка,
чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено
нарушение. В случая не е и налице и хипотезата по чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като
не е установено по безспорен начин извършването на нарушението и вината на
нарушителя. Поради изложеното съдът намира, че в хода на съдебното следствие не
се събраха каквито и да било доказателства, които по категоричен и несъмнен
начин да установят извършването от страна на жалбоподателя на вмененото му
нарушение.
С
оглед гореизложеното АНО е ангажирал незаконосъобразно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
атакуваното НП следва да се отмени.
С
оглед изхода на делото и на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН дружеството жалбоподател
има право да му бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 100 /сто/
лева представляващи адвокатско възнаграждение, видно от приложения договора за
правна защита и съдействие.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0002610/14.12.2020г., издадено от Директор на РД“АА“ София, с което на основания на осн. чл. 96г, ал.1, т.1, пр.2 от ЗАвтПр е наложена на „Виваауто Транс“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес на седалище и управление с. Слокощица, ул. „Синчец“ № 8, обл. Кюстендил, представлявано от В. В. Й., „имуществена санкция“ в размер на 3000 /хиляди/ лева за нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, във вр. с чл.5 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, с адрес гр. София, ул. „Витиня“ № 1 да заплати на “ Виваауто Транс“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес на седалище и управление с. Слокощица, ул. „Синчец“ № 8, обл. Кюстендил, представлявано от В. В. Й. сумата от 100 /сто/ лева представляваща сторени разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.Кюстендил.
Районен съдия: