Решение по дело №4288/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№....

 

гр.София, 17,07,2018год.

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесета и осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                            СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 4288 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от С.Т.М. и Д.М.М. / конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец М.И.М./ срещу „ЗАД Д.Б.г: Ж. и З.“ АД, субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците сума в размер на по 35000,00лв., частични искове от пълния размер от по 100000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 23,05,2016год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законна лихва от датата на произшествието до окончателното изплащане на вземането.

Излагат се доводи, че на 23,05,2016год., в гр. Ябланица, обл. Ловеч, лек автомобил, с марка „Крайслер“, модел „Вояджер“, с рег. № *******е  паркиран в близост до пешеходната пътека на ул. „Гурко“, предприел е необезопасена маневра потегляне назад и реализирал произшествие с находящия се в близост пешеходец- М.И.М.. В резултат на процесното пътнотранспортно произшествие пострадалият е претърпял телесни увреждания, довели да болки  и страдания, подлежащи на обезщетение. Образувано е ДП № 101/2016г. по описа на РУ на МВР – Тетевен срещу водача на автомобила - А. Х.О., по което е внесен обвинителен акт и образувано НОХД с № 565/2016г. по описа  на РС - Тетевен, НК, ІV състав приключило с влязла в сила присъда, с която делинквентът е признат за виновен. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на водача на процесния автомобил  е застрахована при ответника, поради което за пострадалия, праводател на ищците е възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя на делинквента. Заявена е извънсъдебна претенция пред застрахователя, по която е отказано изплащане на застрахователно обезщетение – обстоятелство, обуславящо интерес от исковата претенция.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.

Ответникът-ЗАД“Д.Б.г: Ж.и З.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, с което се покрива гражданската отговорност за водача на увреждащия автомобил. Оспорва наличието на осъществено противоправно деяние. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалият, който при пресичане на платното за движение, не е съобразил поведението си с разстоянието, на което се е намирал процесният автомобил и е навлязъл внезапно в платното за движение, съставляващо нарушение на правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 и 2 от ЗДвП. Оспорва твърденията, че М.М. е търпял болки и страдания в сочения период, както и причинната връзка между произшествието и настъпилия диабет, проблеми с уринирането и бронхопневмония. Поддържа доводи, че настъпилите увреждания се дължат и на влошеното общо здравословно състояние на ищеца и напредналата му възраст. При условията на евентуалност излага становище за прекомерност на размера на  претендираното обезщетение. Оспорва началната дата на дължимост  на претендираната законна лихва.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на предявените искове.  Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е  спорно между страните настъпването на пътнотранспортно произшествие на 23,05,2016год. в гр.Ябланица при посочени в  исковата молба параметри и с участието на моторно превозно средство лек автомобил, с марка „Крайслер“, с рег.№*******, управляван от  А. Х.О. и М.  И.М., при което последният е претърпял телесни увреждания.

С влязла в сила на 20,02,2017год.  присъда № 8, постановена  по НОХД № 565/2016 г. по описа  на РС – гр. Тетевен /л. 15/, А. Х.О. е признат за виновен в това, че на дата 23.05.2016г. в гр.Ябланица, Ловешка област, около 11,30 часа, на улица „Генерал Гурко”, на пешеходна пътека, при движение назад, управлявайки моторно превозно средство - лек автомобил „Крайслер Вояджър”, с ДК№ *******, собственост на И.Х.М., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, според който всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и  пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и З.то на хората и да причинява имуществени вреди, чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, според който водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни превозни средства, чл. 40 ал. 1 от ЗДвП, според който преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, чл.116 от ЗДП, според който водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и към престарелите хора, чл.119 ал.1 от ЗДвП, според който при приближаване към пешеходната пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по него пешеходци, като намали скоростта или спре и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.И.М., изразяваща се в пертроантерно счупване на лява бедрена кост-тазобедрена става с последващо оперативно лечение-кръвна репозиция и метална остеосинтеза довела до затруднение движението на левия крак за около една година, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалото лице, престъпление по чл.343а, ал.1 б „а”, във връзка с чл. 343 ал. 3 предложение 8 б. „а”, във връзка с чл.343 ал.1, б „б”, във връзка с чл.342 ал.1  от НК.

За безспорно между страните е прието обстоятелството относно валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен с ответното дружество договор за застраховка „Гражданска отговорност“ покриващ деликтната отговорност на водача на лек автомобил „Крайслер Вояджър” с ДК № ******* към датата на застрахователното  събитие/ определение по реда на чл.146 от ГПК от 24,10,2017год./.

От изслушаното по делото  заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие на М.М. са причинени следните травматични увреждания:

-счупване на лява бедрена кост-закрито в областта на трохантерния масив/ЛТБС/, причинило му трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30дни - около 1 година.

По спешност е хоспитализиран, консултиран и диагностициран. На  27,05,2016год. е извършена оперативна интревенция-открито наместване на фрактурата с вътрешна фискация-фемур. След изписването му е насочен за  стационарно физиолечение и рехабилитация, поради затруднена походка  и двигателен дефицит. На 25,10,2016год. е диагностициран с бронхопневмония в дясно, извършена е консултация с ендокринолог-захарен диабет-новооткрит. На 27,01,2017год. е диагностициран с хидронефроза с обструкция на бъбрек и уретер, причинени от камъни. Причинените болки и страдания при пострадалия са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и при рехабилитацията. Захарният диабет е новооткрит, като стреса от инцидента по косвен път може да съдейства за възникването му. Диагностицираната бронхопневмонията, възникнала 5 месеца след инцидента е изложено становище да няма връзка с ПТП. Проблемите с уринирането при ищеца /хидронефроза с обструкция на бъбрек и уретер са във връзка с /бъбречно-каменна болест/ и нямат връзка с ПТП. Множеството придружаващи заболявания съществували към момента на пътния инцидент могат да влияят на общия здравословен статус на пострадалия, но при адекватно лечение не са предпоставка за възникване на нови такива, като диабет 2 тип,  тъй като причините за възникване на последния имат генна етиология, свързани са с хранене, употреба на алкохол, затлъстяване. Възстановителният период  при ищеца е с продължителност 1 година при обичаен такъв от  6-7 месеца.

От заключението на изслушаната по делото съдебнопсихологическа експертиза се установява, че  по анамнестачните данни е налице съществена промяна в общото състояние на М.  след преживения инцидент на 23 май 2016г. Променено е себевъзприемането му и отношението към живота, наблюдава се социално оттегляне и известно фиксиране върху нелепостта на случилото се и безотговорното според ищеца поведение на виновния водач. От психологическа гледна точка стресът може да улесни/ускори отключването на диабет, така, както и може да доведе до намаляване на общите съпротивителни сили на организма и поради отслабен/сринат имунитет да улесни появата на различни непсихосоматични заболявания, включително би могъл да бъде част от обяснението за по-трудното справяне на ищецът с белодробните заболявания, появили се месеци след преживяното пътнотранспортно произшествие. Предвид напредналата възраст е възможно по-трудно възстановяване от претърпени стресови ситуации и по-силното повлияване на общото състояние в резултат на непреработените травматични преживявания, предизвикани от процесното ПТП. Към момента на изследването, непосредствено преди смъртта на пострадалия са  налице данни за актуални негативните преживявания, свързани с процесното ПТП.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля А.Й.Ф., от чиито показания се установяват неимуществени вреди за ищеца.

От показанията на свидетелят А. Х.О. се установяват обстоятелства във връзка с пътния инцидент.

С молба от молба 28,10,2016 г. М.М. е сезирал извънсъдебно ответното дружество за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Молбата е получена от ответника на 01,11,2016год.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие  на  предвидените пет законови предпоставки,  а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

С оглед наличието на влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 565/2016 г. на РС Тетевен, която е задължителна за гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК, е установено наличието на извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

По делото не е спорно, че е налице договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което, искът с пр.кв. чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря за претърпените от ищеца вреди.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11,  според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на З.то, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.

С оглед изложеното съгласно чл.51, вр. чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 48000лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания – счупване на лява бедрена кост-закрито в областта на трохантерния масив/ЛТБС/, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по- дълъг от 30дни - около 1 година, претърпяната оперативна интервенция на 27,05,2016год. за открито наместване на фрактурата  с вътрешна фиксация, обстоятелството че причинените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция, при рехабилитацията, обстоятелството, че в период от 3-4 месеца след произшествието увредения крайник не е трябвало да се натоварва, което безспорно предполага необходимост от чужда помощ/ потвърдено и от събраните гласни доказателства/, необходимостта от ползването на помощни средства - проходилка и патерици-3-4 месеца и впоследствие бастун, възрастта на пострадалия/ 81години към датата на произшествието, утежняващ възстановяването фактор. За определяне размер на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психоемоционален план, установени и от събраните свидетелски показания и съдебнопсихологическа експертиза, сочеща на социално ограничаване, чувство за несправедливост   и промяна в себевъзприемането, фиксация върху събитието/.  Съдът съобрази и фактът, че до смъртта на пострадалия се е наблюдавала и промяна в походката, при липса на данни сочещи за предхождащо инцидента затруднение в придвижването/ обслужването на лицето, въпреки напредналата му възраст. Същевременно съдът съобрази обстоятелството, че твърдените здравословни проблеми във връзка с поява на диабет и каменно-бъбречна болест/усложнения нямат пряка връзка с пътния инцидент, тъй като са обусловени от други фактори, независимо, че стресът от ПТП би могъл косвено да повлияе на влошаване на симптомите. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.

Съдът намира за неоснователно релевираното възражение от ответника за съпричиняване, а именно, че пострадалият, при пресичането на платното за движение не е съобразил поведението си с разстоянието, на което се е намирал процесният автомобил като по този начин е нарушил разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 и 2 от ЗДвП. По делото не са налице доказателства в тази насока. Напротив, видно от показанията на А.О. – водач на процесното МПС, пострадалият е бил в непосредствена близост до пешеходната пътека, което, особено като се вземе предвид възрастта му към датата на ПТП, изключва извода за негово внезапно или несъобразено навлизане на платното за движение. От друга страна, процесният автомобил е бил в статично положение и предприел маневра движение назад, след като е преминал пешеходната пътека, поради което  пострадалия не би могъл да очаква връщането му на пешеходната пътека. Съобразно изложеното възражението за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД е неоснователно.

Предвид изложеното, на всеки един от ищците следва да се присъди по ½ от дължимото обезщетение, а именно суми в размер на по 24000,00лв., в който размер исковите претенции са основателни и неоснователни за разликата до предявените  размери от по 35000лв., частични от по 100000лв.

Като законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на  депозиране на молбата пред застрахователя на 01,11,2016год. е дължима от 02,02,2017год. до изплащане на  вземането.

По разноските:

На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора от ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 2212,40лв., от които 1920,00лв. –държавна такса и 292,40лв. от общо 430,00лв.-разноски за вещо лице.

На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищците са дължат разноски съобразно уважената част от исковата претенция, които съдът намира за доказани в размер на 1788,40лв. -адв. възнаграждение от общо 2630,00лв. /Възражението на ответника по чл.78, а.5 от ГПК съдът намира за основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, вид процесуални действия, поради което определя адв.хонорар, по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения в размер на 2630,00лв. /

На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 682,00лв., от общо 2200,00лв., от които 50,00лв.-свидетел,150,00лв.-в.л. и 2000лв.-адв.хонорар. Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за неоснователно, тъй като минималния размер на адв.възнаграждение с оглед цената на исковата претенция на осн.чл.7, ал.2 от НМРАВ е 2630,00лв.

 

Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.г: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес: *** да заплати на С.Т.М., ЕГН ********** и Д.М.М., ЕГН ********** / конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец М.И.М., с ЕГН **********/, съдебен адрес: ***, офис 9 – адв. П.С., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, суми в размер на по 24000,00лв./ за всеки/, представляваща обезщетение за претърпените от праводателя им М.И.М. неимуществени вреди, по повод настъпило на 23,05,2016г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 02,02,2017г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете над горепосочените суми до пълния предявен размер от по 35000,00лв., частични от по 100000,00лв., както и претенцията за законна лихва за периода от 23,05,2016 г. до 01,02,2017 г. като неоснователни.

ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.г: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, съдебен адрес:*** – адв. С. да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд, на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 2212,40лв.-разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.г: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес: *** да заплати на С.Т.М., ЕГН ********** и Д.М.М., ЕГН ********** / конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец М.И.М., с ЕГН **********/, съдебен адрес: ***, офис 9 – адв. П.С., на основание чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 1788,40лв. -адв. възнаграждение.

ОСЪЖДА С.Т.М., ЕГН ********** и Д.М.М., ЕГН ********** / конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец М.И.М., с ЕГН **********/, съдебен адрес: ***, офис 9  да заплатят на „ЗАД Д.Б.г: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, съдебен адрес:*** – адв. Стоянов, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 682,00лв. – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: