ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 759
гр. Перник, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500628 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД против
разпореждане № 7351/29.10.2021г. по ч.гр. д. № 5522/2021 г. на РС - Перник, в частта
за отхвърляне заявлението по чл. 410 ГПК срещу В.А. за сумите: 119,96 лв. -
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и 375 лв. - възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“, както и за сумата 2 629,36 лв., представляваща договорно
възнаграждение.
В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на РС, като
се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за
изпълнение за претендираните със заявлението суми.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в
законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалване, счита същата за допустима.
По основателността на подадената частна жалба, съдът намира
следното:
Ч.гр. д. № 371/2022 г. на РС- Перник е образувано по заявление от „Профи Кредит
България" ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. Г. М.
за вземания за главница, договорно възнаграждение, възнаграждение за закупена и
ползвана услуга „Фаст“ и „Флекси“, такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, мораторна лихва, произтичащи от договор за потребителски кредит № ***
от *** Към заявлението са представени: договорът за потребителски кредит, с неговите
1
приложения и общи условия, както и 6 броя анекси към него. Договорът е сключен за
сумата от 5 000,00 лв., предоставена за срок от 36 месеца, при уговорени ГПР 49,16 % и
ГЛП 41,00%, разсрочена на равни вноски от по 241,87 лв., както и при уговорено
възнаграждение за закупена услуга Фаст - право на приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ -
право на промяна на погасителния план по потребителския кредит. Погасителната
вноска по договора за кредит, освен главница и възнаградителна лихва, включва и
парична сума по тези допълнителни услуги, а именно възнаграждението за услугата
„Фаст“ е в размер на 1 500,00 лв., а за услугата „Флекси“ – 4 350,00 лв., като размерът
на вноската по тези усуги е в размер на 162,50 лв. и е дължима заедно с месечната
погасителна вноска по кредита. В т. 12 на заявлението е посочено, че
кредитополучателката М. М. не е изпълнила задължението си по договора, направила е
11 погасителни вноски и е изпаднала в забава. Заявлението е отхвърлено от РС в
обжалваната част по подробни мотиви, че претенциите се основават на неравноправни
клаузи, които нарушават императивни норми, респ. са нищожни, тъй като констатирал
нарушение на чл. 11, ал.1, т.10, на чл.19, ал. 4 и чл.21, ал.1 от ЗПК.
Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки
приложимото право, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
При така установеното, въззивният съд съобразява, че от чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3
ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и
дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се
основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. С оглед
на това възраженията в жалбата в противен смисъл са неоснователни.
Настоящият състав споделя изводите на Районен съд – Брезник, изложени в
обжалваното разпореждане. Подобни клаузи за заплащане на възнаграждение за
предоставяне на допълнителни услуги - право на приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит и право на промяна на погасителния план по
потребителския кредит, са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като са имащи
за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Договореното е в противоречие
с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото включените в договора възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ и „Флекси“ по същината си са действия за усвояването и управлението на
кредита, затова не може да се приеме, че са допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал.
1 ЗПК. В противоречие на чл. 10а, ал. 4 ЗПК в договора за тези допълнителни услуги е
определено общо възнаграждение за плащане, но не е формирана цена за всяка от
услугите по вида, размера, действието, за което се събират съответните такси
поотделно, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а само са
изброени услугите.
Клаузите са сключени и във вреда на потребителя по см. на чл. 143 ЗЗП, тъй като
съгласно първоначалният погасителен план длъжникът следва да заплаща 36 месеца по
241,87 лв. за нещо, което не ползва, като изискуемостта за заплащане на
възнаграждението за предоставяне на доп. услуги настъпва от датата на сключване на
самия договор за потребителски кредит. Договорено е предварително заплащане на
възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените услуги и без значение е дали някоя от тези услуги ще
2
бъде използвана от потребителя, с което е нарушен принципът на добросъвестност и
справедливост при договарянето - потребителят да заплати такса за реалното ползване
на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Реално, независимо, че
тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е да не бъдат предоставени, но това в нито
един момент няма да бъде обвързано с неплащане или намаляване на цената на този
пакет услуги и оттам следва, че уговорените клаузи поставят изпълнението на
задължението на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля и поради това са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3
ЗЗП. Въвежда се задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по
силата на закона, като правото да се инициира предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да се договори отлагане на една или
повече погасителни вноски, което води до неравнопоставеност на страните, тъй като
потребителят заплаща правото си да договоря с кредитора за изменение на
параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен
резултат, а той зависи от волята на кредитора.
Освен това заплащането на възнаграждение за приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит е и злоупотреба с лошото финансово състояние на
потребителя, който очевидно има нужда от средствата. Финансовата институция е
длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 ЗПК, за което са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и
едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С клаузата се цели
да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие
с чл. 16 ЗПК, тъй като заплащането на възнаграждение за приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит прехвърля върху кредитополучателя тежестта от
оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и др.
плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.
Клаузите за допълнителни услуги са нищожни и поради накърняване на добрите
нрави - чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 2 от ГПК, като с приемането на чл. 19, ал. 4 от ЗПК тази
морална норма за справедливост е превърната и в правна санкция. С уговарянето на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от общо 600 лв., чийто
размер надхвърля размера на предоставения кредит от 500 лв. се заобикаля чл. 19, ал. 4
ЗПК, тъй като начисляването на тези суми не представлява плащане за услуга, а реално
са прикрити разходи по кредита, което води до съществено и неоправдано
обременяване на потребителя, които ако се включат в ГПР би се стигнало до
надхвърляне на законоустановения по чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и затова са били
отделени като допълнителни клаузи. Насрещната престация е до такава степен
нееквивалентна на дължимото възнаграждение, че практически означава, че престация
липсва. Заобикаля се и ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на доп. плащания,
чиято дължимост е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита.
Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при
хипотетично ползване на такава.
Неоснователен е и доводът в жалбата за индивидуално уговорени клаузи по
смисъла на чл.145, ал.2 ЗЗП. Видно от договора е предоставен при стандартни,
предварително изготвени и основани на общи условия клаузи, върху които
потребителят не е имал никаква възможност да влияе. Възнаграждението за
3
допълнителни услуги е било предвидено в самия ДПК, което означава, че длъжникът
не е могъл да се откаже от сключване на това споразумение, без да откаже сключване
на самия договор за потребителски кредит, т. е. длъжникът като кредитополучател, не
би могъл да сключи договора за потребителски кредит без да закупи предоставяне на
доп. услуги.
С оглед гореизложеното, възнагражденията за предоставяне на допълнителни
услуги противоречат на добрите нрави и в равна степен са неравноправни клаузи,
съответно са и нищожни съгл. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, чл. 21, ал. 1 и чл. 24 от ЗПК,
вр. чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП - основанията по чл. 411, ал. 2, т.2 и 3 ГПК.
Правилно съдът е приел, че договорното възнаграждение, което претендира, има
характер на договорна лихва, поради което размерът на същото не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Доколкото липсва яснота относно методиката на формиране на ГПР,
правилно съдът е приел, че кредитополучателят е въведен в заблуждение относно
реалната цена на кредита, поради което клаузата противоречи на разпоредбите на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и същата се явява нищожна.
В съответствие със закона РС е отказал издаване на заповед за изпълнение за
вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 408/05.10.2022 г. по ч.гр.д. № 371/2022 г. по
описа на Районен съд - Брезник в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4