Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………

 

гр.Карлово, 21.02.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАРЛОВСКИЯ  РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в открито заседание на тридесети януари две хиляди и единадесета година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА

 

при секретаря  К.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 643/2011 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното :

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал.2 от СК  и  чл.143 ал.2 СК и насрещни искове с правно основание чл. 127, ал.2 от СК,  чл.143 ал.2 СК, чл.149 от СК и чл.127а ал.2 от СК.

Ищеца Д.М.С. ЕГН  ********** ***, с исковата си молба против Т.С.П. ЕГН ********** ***, Пловдивска обл., ул.”А.Л.” №., иска от съда да постанови решение, с което да се предоставят на него родителските права по отношение на сина му М.Д. С. ЕГН **********, като на ответницата да бъде определен режим на лични отношения със синът им. На основание чл. 143,ал.2 от СК, да осъди от­ветницата да за­плаща на сина му М.Д. С., чрез него, като негов баща и законен представител, месечна из­дръжка в размер на 90,00 лв., считано от датата на влизане на реше­нието в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от датата на падежа до окончателното и изплащане, и до настъпване на основания за измение или прекратяване на издръж­ката.

Ответницата с отговора на исковата молба оспорва предявените искове като неоснователни. Предявява насрещни искове, с които иска от съда да възложи на нея упражняването на родителските права върху детето М.Д. С. с ЕГН **********, като постанови същия да живее при нея в К.В.. Моли, да постанови решение заместващо липсващо съгласие на бащата на детето за пътуване на същото с нея или упълномощено от нея лице в чужбина във връзка с горното. Моли, на основание чл.149 от СК, да осъди ищеца по настоящото дело да плати на детето им чрез нея, неговата майка и законен представител, месечна издръжка за минало време - от 01.07.2010 год. до датата на предявяване на настоящия иск , в размер на 90,00 лв. ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска считано от първо число на следващия месец. Моли, на основание чл.143 ал.2 от СК, да осъди ищеца по настоящото дело да заплаща на детето им месечна издръжка в размер на 90,00 лв. считано от датата на предявяване на настоящия насрещен иск, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска считано от първо число на следващия месец, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

 

 

 

 

             От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено  от фактическа страна следното:

            Не се оспорва от страните по делото, че същите са живяли на съпружески начала, като от съвместното им съжителство било родено детето им М.Д. С. ЕГН **********, роден на *** г. Не се оспорва и обстоятелството, че до края на месец май страните са живяли заедно, след което настъпила фактическата раздяла между тях. След раздялата ответницата по първоначалните искове отишла да живее при своята майка заедно с малолетното дете М. и синът и от преходен неин брак. През този период грижите относно малолетния М. се полагали от нея.

            В края на м. януари 20** г. ответницата заминала за К.В., където се установила за постоянно, регистрирала фирма и започнала работа.

Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:

Съдът следва да направи избор между двама родители, не живеещи заедно.

По исковете с правно основание чл. 127, ал.2 от СК  и  чл.143 ал.2 СК:

            По отношение на предявените първоначален и насрещен иск за родителски права и за издръжка на малолетното дете съдът намира, че няма пречка да се произнесе с едни и същи мотиви.

Основен критерий за решението при кого от двамата да живее детето и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции (материални грижи, възпитание, надзор), са интересите на самото дете. Съдът, като взе предвид родителските и морални качества на двамата родители, възрастта на малолетния М., условията които имат двамата родители за отглеждане на детето, намира, че в интерес на същото е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката.

Видно от трите изготвени социални доклада по делото става ясно, че и двамата родители се грижат съобразно възможностите си за детето. Стараят се да му осигурят необходимата му емоционална топлина, така че да не усети срива в отношенията, който се е получил от раздялата на родителите. Установява се, че към настоящия момен малолетния М. живее при своята майка, като се отглежда от баба си по майчина линия. Майката трайно се е установила, живее и работи във В*************. Ежедневно контактува с М. и по-големия му брат чрез интернет. Осигурява средства и всичко необходимо за издръжката на детето. Детето се чувстват добре и спокойно в тази среда, което е важна предпоставка за упражняването на родителските права, тъй като по-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи по отглежданто му.

Установява се, че детето има също добри взаимоотношения и се чувства добре и в разширения роднински кръг на бащата, който го взима при себе си при удобните случаи и се старае във времето в което е с него да задоволява всичките му нужди.

Съдът прецени показанията на свидетелите както на ищцовата така и на ответната страна, като от същите се установява, че причината за разрива в отношенията между страните по делото е липсата на средства и невъзможността на ищеца да осигури такива за издръжката на своето семейство, злоупотребата на ищеца с алкохола довела до неоправдана агресия към съпругата му и демострирана в присъствието на двете непълнолетни деца. От показанията на свидетелите на ответницата С***** Г*********, майка на ответницата и А** Д******, колежка на ответницата, се установява, че ищеца по делото по време на съжителствато си с ответницата непрекъснато пиел, не осигурявал необходимите стредства за издръжка на семейството. Нанасял побои на ответницата, включително пред децата. Многократно ответницата се заключвала в банята, за да не бъде бита.

С оглед така събраните доказателства съдът намира, че следва да предостави родителските права по отношение на малолетния М.Д. С. на неговата майка, като на бащата определи режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. на съботния ден до 16,00 ч. на неделния ден, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Уважавайки исковата претенция за предоставяне родителските права на майката, съответно ще следва да отхвърли исковата претенция за предоставяне на родителските права на бащата.

По отношение на предявеният иск за издръжка по чл. 143 ал.2 от СК, съдът намира, че с оглед присъждане родителските права на майката, следва да осъди бащата да заплаща такава в размер на 90,00 лева, считано от датата на завеждане на насрещната исковата молба – 31.05.2011 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка една просрочена месечна вноска, считано от първо число на следващия месец, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

Относно размера на издръжката, следва да се отбележи, че всяка от страните  е поискала да се присъди другата да заплаща именно този размер. Нито една от страните не представя доказателства за размера на дохода си. Установява се от доказателствата по делото обаче, че всяка от страните работи и би следвало да реализира около средния за страната месечен доход. Налице са доказателства по делото, за това, че ответницата издържа и друго непълнолетно дете. Не се установява ищеца по първоначалния иск да дължи издръжка на друго лице. Ето защо настоящата инстанция намира, че този размер на издръжката е изцяло във възможностите на ищеца.

По насрещния иск с правно основание чл.149 от СК.

Същия е предявен от ответницата по първоначалния иск, с оглед обстоятелсдтвото, че от момента на твърдяната фактическа раздяла -  от началото на м. юни 2010 г. ищеца по първоначалния иск не е изплащал за малолетното си дете никаква издръжка. Претендира се издръжка от 01.07.2010 г. до датата на предявяване на насрещния иск – 31.05.2011 г.

Ищеца по първоначалния иск не представя доказателства за заплащане на някаква издръжка през процесния период. Същевременно се установява, че майката е е полагала грижите по отглеждане и възпитание на малолетния М. лично или посредством своята майка. Същата сама е осъществявала и издръжката по отношение на него.

Ето защо съдът намира, че следва да уважи и тази искова претенция както е предявена и да осъди бащата и ищец по първоначалния иск да заплати на молалетното си дете М.Д. С., чрез неговата майка и законен представител Т.С.П. издръжка за минал период от време, а именно за периода 01.07.2010 г. до 31.05.2011 г. в размер на 90,00 лева месечно.

 По иска с правно основание чл. 127а ал.2 от СК.

 С отговора на исковата молба ответницата по първоначалните искове, която е ищца по насрещтите искове е поискала от съда да постанови решение, с което да замести липсващото съгласие на бащата – ищец по първоначалните искове, за пътуване на малолетното дете М.Д. С. с ответницата и негова майка  или упълномощено от нея лице в чужбина.

Мотивите на майката са, че тъй като същата се е установила да живее  и работи трайно в К.В., малолетния  М. да може да замине и да остане да живее при нея където да посещава и училище.

Майката е представила документи преведени от заклет преводач, съгласно които същата е регистрирала своя фирма във В*************, с която работи и се издържа. Получила е национален осигурителен номер във връзка с осигуряването и в тази държава.

Представени гласни доказателства, от които се установява че майката Т.С.П. е подкрепена от много свои близки роднини, които също живеят в К.В. заедно със своите семейства и на които същата би разчитала за помощ при отглеждане на малолетния М..

От представения по делото социален доклад на Д”СП” при Община К****** се установява, че М. е много близък със своя брат П**** И**** П*****, който е на **** години и е дете на ответницата от предходен брак. Твърди се от социалните работници, че е налице видима емоционална привързаност, която освен братска е и приятелска.

Установява се, че майката желае да замине и с двете си деца, които да останат при нея и  тя да се грижи за тях.

  При така установеното настоящата инстанция на съда намира, че в интерес на детето е то да може да напуска свободно пределите на РБългария, както с оглед възможността да продължи да живее и учи в К.В., където видно от представените писмени и гласни доказателства се  е установила да живее неговата майка.

Следва изрично да се подчертае, че преценката на настоящата инстация касае единствено и само интереса на самото дете. В този аспект в интерес на М., с оглед нормалното и социално и психическо израстване е същия е да може да замине за В*************, както и при необходимост да може да пътува до РБългария, за да не загуби своята идентичност и да има възможност да контактува със своя баща и своите роднини по майчина и бащина линия.

В този смисъл съдът намира, че въпреки направеното възражение от страна на ищеца и баща на малолетния М., че това ще затрудни контактите му с него и неговите баба и дядо по бащина линия, това е оправдано с оглед възможностите които ще получи детето за обучение и опознаване на друга култура и език.
            С оглед правната сложност на спора, съдът намира, че  на основание Тарифа №1 към ЗДТ - следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 40 лева или по 20,00 лева за всеки от двата неоценяеми иска, която следва да се заплати съобразно изхода на спора - от ищеца. Ищеца ще следва да заплати и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 129,60 лева.

Следва да се осъди ищеца да заплати на ответницата направените по делото разноски, но тъй като не се представят доказателства за такива, съответно съдът не ги присъжда.

Водим от горното, съдът

 

Р      Е      Ш      И

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М.Д. С. ЕГН **********, на майката Т.С.П. ЕГН ********** ***, П********* обл., ул.”А.Л.” №** и определя режим на лични отношения на бащата Д.М.С. ЕГН  ********** ***, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. на съботния ден до 16,00 ч. на неделния ден с преспиване при бащата, а в случаите когато детето се намира  продължително в К.В. и при звръщането си в РБългария, да остава по четири дни при бащата, както и един месец през лятото който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА на основание чл.143 ал.2 от СК, Д.М.С. ЕГН  ********** ***, да заплаща на детето си М.Д. С. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т.С.П. ЕГН ********** ***, П**********обл., ул.”А.Л.” №** месечна издръжка в размер на 90,00(деветдесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.05.20***г., ведно със законната лихва за забава върху всяка една просрочена месечна вноска, считано от първо число на следващия месец,  до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК, Д.М.С. ЕГН  ********** ***, да заплати на детето си М.Д. С. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т.С.П. ЕГН ********** ***, П**********обл., ул.”А.Л.” №** месечна издръжка в размер на 90,00(деветдесет) лева за периода 01.07.2010 г. до 31.05.2011 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка една просрочена месечна вноска, считано от първо число на следващия месец.

РАЗРЕШАВА на М.Д. С. ЕГН ********** ***, П********* обл., ул.”А.Л.” №*, с родители Т.С.П. ЕГН **********  и Д.М.С. ЕГН  **********, да бъде издаден документ за самоличност по чл.13 ар.1 т.2 от ЗБЛД – международен паспорт.

РАЗРЕШАВА на М.Д. С. ЕГН ********** ***, П********* обл., ул.”А.Л.” №*, с родители Т.С.П. ЕГН **********  и Д.М.С. ЕГН  **********, свободно да напуска пределите на РБългария и да се завръща в нея придружаван от майка си, или упълномощено от майката лице, неограничено във времето, без да е необходимо за целта съгласието на бащата Д.М.С. ЕГН  **********.

ОСЪЖДА Д.М.С. ЕГН  ********** ***, да заплати по сметка на КРС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 40,00 (четиридесет) лева, окончателна държавна такса.

ОСЪЖДА Д.М.С. ЕГН  ********** ***, да заплати по сметка на КРС, в полза на бюджета на съдебната власт,  сумата от 129,60(сто двадесет и девет лева и 60 ст.) лева държавна такса върху присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.