№ 13845
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110162454 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Д. Д. срещу [ фирма ] ЕАД, с която
са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи на ответника 5764,61 лева – цена за топлинна
енергия, доставена до имот с адрес: София, ул. № , бл. , вх., ап., в периода от
месец декември 2011 г. до месец април 2014 г., и 1011,22 лева – законна лихва
за плащане на последната сума в периода от 31.01.2012 г. до 17.12.2014 г. – 5/6
от задълженията по Изпълнителен лист от 31.05.2022 г. по частно гражданско
дело № 900/2015 г. на Софийския районен съд, 73. състав, издаден в полза на
ответника.
В исковата молба се твърди, че по оспорвания изпълнителен лист е
издаден на 31.05.2022 г. – повече от пет години след влизането на решението
по иска за установяване на задължения по заповед за изпълнение – по
гражданско дело № 49523/2015 г. на Софийския районен съд, 73. състав, което
било влязло в сила по отношение на ищеца на 06.02.2017 г. Поради това се
твърди, че е изтекла погасителната давност за вземанията и те не се дължат.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – [ фирма ]
ЕАД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че
решението за установяването на вземанията по заповед за изпълнение по
частно гражданско дело № 900/2015 г. на Софийския районен съд, 73. състав,
за което е воден в последствие установителен иск, е влязло в сила на
10.12.2021 г., когато било влязло в сила въззивното решение. Затова не била
изтекла погасителна давност и искът следвало да се отхвърли.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
1
обстановка:
С доклада по делото за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване са обявени обстоятелствата, че в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение срещу ответника и друго лице по частно гражданско дело №
900/2015 г. на Софийския районен съд, 73. състав; че срещу заповедта е
постъпило възражение и е заведен от ответника в настоящото дело
установителен иск; че искът е разгледан по гражданско дело № 49523/2015 г.
на Софийския районен съд, 73. състав.
Съгласно представено на лист 7 – 9 Решение № 22095/30.12.2016 г. по
гражданско дело № 49523/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 73.
състав, със същото е признато за установено, че М. Д. М. и С. Д. Д. дължат на
[ фирма ] ЕАД разделно при квоти съответно 1/6 и 5/6 следните суми: 6917,53
лева – цена на доставена топлинна енергия за периода декември 2011 г. –
април 2014 г., ведно със законната лихва от 09.01.2015 г. до окончателното
плащане, сумата от 1213,46 лева – законна лихва за периода 31.01.2012 г. –
17.12.2014 г.; сумата от 1673 лева разноски в исковото и сумата от 677,20 лева
разноски в заповедното производство.Ат приложеното на лист 73 от същото
гражданско дело, приложено към настоящото, се установява, че ищецът е
получил препис от решението на 23.01.2017 г.
Съгласно лист 3 – 5 от приложеното към настоящото въззивно
гражданско дело № 8908/2021 г. на Софийския градски съд, III-б въззивен
състав, посоченото в предния абзац решение е обжалвано само от М. Д.а М..
Съгласно намиращото се на лист 30 – 35 от въззивното дело Решение №
787/10.12.2021 г., решението на Софийския районен съд е потвърдено в
обжалваната част, като делото е решено в едно заседание, проведено на
07.12.2021 г. (на лист 28 от присъединеното въззивно дело).
На лист 58 от делото е представен в заверен препис издаденият след
влизането в сила на решението на Софийския градски съд Изпълнителен лист
от 31.05.2022 г. по частно гражданско дело № 900/2015 г. на Софийския
районен съд, 73. състав, в който като основание за влизане в сила на заповедта
за изпълнение са описани посочените по-горе два акта на Софийския районен
съд и Софийския градски съд. Листът е издаден полза на ответника срещу М.
Д.а М. и ищеца С. Д. Д. за сумите 6917,53 лева – цена на доставена топлинна
енергия за периода декември 2011 г. – април 2014 г., ведно със законната лихва
от 09.01.2015 г. до окончателното плащане и сумата от 1213,46 лева – законна
лихва за периода 31.01.2012 - 17.12.2014 г., като е посочено, че задължението е
дължимо в условията на разделност при квоти съответно 1/6 за М. Д.а М. и 5/6
за С. Д. Д..
Съгласно представена на лист 56 от делото неоспорена молба за
образуване на изпълнително производство 15.06.2022 г. ответникът е поискала
образуване на такова и срещу двамата длъжници по иска, като е поискал
налагане на запор върху откритите банкови сметки, трудовото
възнаграждение, евентуално опис и оценка на движими вещи на длъжниците.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
2
Предявен е иск за установяване на погасяване по давност на вземане, за
което е издаден изпълнителен титул, с правна квалификация чл. 439 ГПК във
връзка с чл. 117 ЗЗД. Ответникът прави възражение за прекъсване на
давността чрез постановяване на съдебно решение – чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че изпълнителен титул
съществува и от влизане в сила на съдебното решение за вземането спрямо
ищеца до издаване на изпълнителен лист е изминал 5-годишен давностен
срок. Ответникът следва да установи датата на влизане на съдебното решение
спрямо ищеца в сила.
В настоящия случай между страните не се спори, че с решение от
30.12.2016 г. по гр.д. № 49525/2015 г. е признато за установено, че С. Д. дължи
на [ фирма ] ЕАД 5/6 от сумите 6917,53 лева – главница за доставена топлинна
енергия и 1213,46 лева – законна лихва върху главницата; че решението не е
обжалвано от С. Д., а само от М. Д.а М.; че обжалваното решение е
потвърдено с решение от 10.12.2021 г. по в.гр.д. № 8908/2021 г. на Софийски
градски съд, III-б въззивен състав; че на 31.05.2022 г. е издаден изпълнителен
лист за посочените суми.
Следователно, въпросите от значение за решаване на правни спор са на
коя дата първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на
ищеца и дали от тази дата до датата на издаване на изпълнителния лист е
изтекъл 5-годишен давностен срок.
Съгласно чл. 215 ГПК иск може да бъде предявен от няколко ищци или
срещу няколко ответници, ако предмет на спора са общи техни права или
задължения, или права и задължения, които почиват на едно и също
основание. В тези случаи е налице множество от процесуални
правоотношения, които се развиват чрез едно и също производство. По
аргумент за противното от разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК в случаите, в
които друго не следва от естеството на спорното правоотношение, или липсва
законова разпоредба, според която решението трябва да бъде еднакво спрямо
всички другари, другарството е обикновено.
В производството по гр.д. № 49523/2015 г. на СРС, 73. състав,
образуваното от [ фирма ] ЕАД за установяване на вземания за главница за
топлинна енергия, доставена до съсобствен на ответниците имот, и законна
лихва върху главницата, същите са били обикновени другари, тъй като
естеството на спорното правоотношение и законова разпоредба на налагат те
да са необходими другари. При обикновеното другарство по чл. 216, ал. 1 от
ГПК съществува правило за самостоятелност на другарите, което отразява
самостоятелността на тяхното материалноправно положение. Затова всеки от
другарите действа самостоятелно, като неговите процесуални действия и
бездействия нито ползват, нито вредят на останалите. Съществуващата
общност на правата или задълженията, или на основанието води до
съществуването на факти, които са общи за всички обикновени другари факти,
които трябва да бъдат установени еднакво спрямо всички другари. Това от
своя страна означава, че по отношение на основаните на тези факти правни
изводи също трябва да бъдат еднакви спрямо всички другари.
3
Посочената обвързаност на обикновените другари от установените с
решението общи факти намира отражение и при обжалването на решението.
Поради възможността, а не наложителността на еднакво решение по делата на
другарите, постановяването на общо въззивно решение и отмяна на
първоинстанционното и по отношение на необжалвалите другари на
въззивника може да стане на основание на общите за тях факти. Затова
съгласно чл. 265, ал. 1 от ГПК всеки от другарите по делото може не по-късно
от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към
жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Затова в този случай
първоинстанционното решение влиза в сила по отношение на необжалвалите
обикновени другари не от изтичането на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, а от
изтичането на срока за присъединяване по чл. 265, ал. 1 от ГПК (в този смисъл
е и практиката на Върховния касационен съд – Решение № 209/22.05.2019 г.
по гражданско дело № 3635/2017 г., IV ГО).
В настоящия случай обикновеният другар на ищеца в производството по
гражданско дело № 49523/2015 г. – М. М., е подала въззивна жалба, в която е
оспорил факта относно потреблението на топлинна енергия в имота, който е
общ факт за двамата ответници. Първото и единствено съдебно заседание по
въззивното дело е проведено на 07.12.2021 г., докогато ищецът в настоящото
производство С. Д. е имал възможност да се присъедини към въззивната
жалбата, подадена от М. М., в която е оспорен общ за двамата ответници факт,
поради което до този момент първоинстанционното решение по отношение на
него не е влязло в сила. Тъй като ищецът не се е присъединил към подадената
от М. М. въззивна жалба, по отношение на него решението е влязло в сила на
07.12.2021 г.
Следователно от влизане на първоинстанционното решение в сила по
отношение на ищеца – 07.12.2021 г., до датата на предявяване на иска по
настоящото дело – 17.11.2021 г. не е изтекъл петгодишният давностен срок по
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, предявеният иск е неоснователен, и следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане, право на
разноски има ответникът съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, който с отговора на
исковата молба е поискал присъждане на такива за юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определи в размер
на 100 лева, която сума ищецът следва да бъде осъден да му заплати.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Д. иск с правна квалификация чл. 439
ГПК във връзка с чл. 117, ал. 2 ГПК за признаване на установено по
отношение на [ фирма ] ЕАД, че С. Д. Д., с ЕГН: **********, и адрес: София,
ул. , бл. , вх., ет., ап., не дължи на [ фирма ] ЕАД, с ЕИК: , и адрес на
управление: София, ул. № , 5/6 от задълженията по Изпълнителен лист от
4
31.05.2022 г. по частно гражданско дело № 900/2015 г. на Софийски районен
съд, 73. състав, или суми в размер на 5764,61 лева (пет хиляди седемстотин
шестдесет и четири лева и 61 стотинки) – цена за топлинна енергия, доставена
в периода от месец май 2011 г. до месец април 2014 г. до имот с адрес: София,
ул. , бл. , вх., ап., ведно със законната лихва от 09.01.2015 г. до окончателното
плащане, и 1011,22 лева (хиляда и единадесет лева и и 22 стотинки) – законна
лихва за плащане на последната сума в периода от 31.01.2012 г. до 17.12.2014
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Д. Д., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ул. , бл. , вх., ет., ап., да заплати на [ фирма ] ЕАД, ЕИК: , с
адрес на управление: гр. София, ул. № , сумата от 100 лева (сто лева) –
разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5