Р Е
Ш Е Н И Е
№………….../………..11.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на петнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно търговско дело №983 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.250 от ГПК и чл.247 от ГПК по молба на ищцата-въззивница Ю.А.Н.,
действаща чрез адв.К.М. за допълване и поправка на Решение №924 от 25.10.2019г.
постановено по настоящото дело. С молбата се иска допълване на решението, чрез
произнасяне по обективираното във въззивната жалба евентуално искане на
страната за прогласяване на нищожността на т.2.1 от Договор от 14.02.2014г. за
поддръжка и управление на общи части и връщане, с оглед на нищожността на въпросната
клауза, на платените по договора средства. На следващо място се претендира
поправка на въззивното решение, в частта, че същото необжалваемо, като се сочи,
че съгласно трайната съдебна практика споровете по ЗУЕС, включително по чл. 2
от ЗУЕС, са спорове по граждански дела.
В даденият срок,
ответната страна е взела становище за неоснователност на молбата.
След като се
запозна с материалите по делото и съобрази доводите на страните, настоящият
състав на съдът направи, следните фактически и правни изводи:
Молбата е
допустима, като подадена в срок от легитимирано лице. Разгледана по същество
молбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
I. По искането за
допълване:
Предмет на
въззивното производство е проверка на правилността на Решение
№1647/18.04.2019г. по гр.д.6485/2018г. на PC Варна, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателката, искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване на
нищожността на Договор от 14.02.2014г. и за осъждане на ответника, да върне на
ищцата сумата от 4453.80 евро, като платени абонаментни такси без основание по
нищожен договор, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
иска. Предвид предметните предели на въззивното производство и при липса на
произнасяне на първоинстанционния съд по твърдяната от молителката евентуална
претенция за прогласяване на нищожност на отделна клауза от договора, не е
възможно и допустимо произнасяне за първи път от въззивният съд.
На следващо място
видно е от петитума на исковата молба и доклада на делото, че ищцата не е
предявявала, респективно не е разглеждана, самостоятелна евентуална претенция
за прогласяване на нищожността на т.2.1 от Договор от 14.02.2014г. Въззивната
жалба не съдържа оплакване, че липсва произнасянето от районния съд по такава
претенция. Изложените доводи от въззивницата, макар да акцентират върху
нищожността на въпросната клауза от договора, не съставляват самостоятелно
заявена претенция, по която да липсва произнасяне от страна на съдът.
На последно място
произнасянето по претенцията за установяване на нищожността на процесният
договор в цялост, поглъща произнасянето по искането за установяване на
нищожност на отделна клауза от договора.
В заключение съдът
приема, че в случая не е налице основание за допълване на съдебното решение,
респективно, че молбата на въззивницата следва да се остави без уважение.
II. По искането за
поправка:
Доводите на
молителката, че решението на въззивният съд постановено по настоящото дело подлежи
на обжалване, са неправилни. Както вече се посочи по-горе предмет на
производство са облигационни претенции за прогласяване на нищожност на договор
и за връщане на неоснователно разместени престации по този недействителен
договор. Ето защо и доколкото се касае за търговски спор, предвид естеството на
атакуваната сделка и търговското качество на ответника, в случая е приложима
разпоредбата на чл.280, ал.3, пр.2 от ГПК и за да подлежи на касационно
обжалване решението на въззивният съд, цената на иска следва да надхвърля
20000лв., какъвто не е настоящия случай. В този смисъл молбата на въззивницата
за поправка на решението на ОС Варна се явява неоснователна.
На основание
чл.250, ал.3 и чл.247, ал.4 от ГПК, настоящото решение не подлежи на обжалване.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение Молба вх.№31942 от 29.10.2019г. подадена от Ю.А.Н.,
гражданин на Р Ф, действаща чрез адв.К.М. за допълване и поправка на Решение
№924 от 25.10.2019г. постановено по т.д.№983/2019г. на ОС Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.