Решение по адм. дело №2443/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на А. Р. П., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет.4, ап.20, чрез пълномощник адв. К. К., против Ревизионен акт № Р-03000323003805-091-001/05.07.2024г. на орган по приходите, поправен с Ревизионен акт № П-03000324139973-003-001/08.08.2024г., потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 168/18.09.2024г. на Директор на Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на жалбоподателя са установени задължения за данък върху доходите на ЕТ по чл. 48, ал.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за д.п. 2017г.-2020г. в размер на 106 285 лв. – главница и 58 063.77 лв. – лихви; задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) – самоосигуряващи се лица за д.п. 2017г.-2021г. в размер на 20 521.39 лв. – главница и 10 296.84 лв. – лихви; задължителни осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) за универсален пенсионен фонд (УПФ) – самоосигуряващи се лица за д.п. 2017г.-2021г. в размер на 7 033.11 лв. – главница и 3 546.58 лв. – лихви; задължителни здравноосигурителни вноски – самоосигуряващи се лица по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за д.п. 2017г.-2021г. в размер на 9 975.29лв. – главница и 5 022.32 лв. - лихви.

В жалбата се поддържа, че оспорения ревизионен акт е нищожен, а в условията на евентуалност и незаконосъобразен. Счита се, че направените в РА изводи и констатации са неверни, а евентуално неправилни, като подробно се излагат аргументи и доводи в тази насока. Оспорват се формираните данъчни основи за годините, предмет на ревизията, като се твърди, че изчисленията по всички пунктове, включително и за дължими данъци, осигурителен доход, универсален пенсионен фонд и здравно осигуряване, респективно и лихвите върху тях са неверни и некоректни. Твърди се, че жалбоподателят в качеството на физическо лице не е извършвал търговска дейност през ревизирания период, поради което и не е бил длъжен да води счетоводство, респективно да подава годишни отчети по ЗДДФЛ. Излага се, че събраните по преписката доказателства не установяват извършването на търговия със стоки чрез интернет, нито получаване на плащания от твърдяната в РА търговска дейност. Органът по приходите не е установил и доказал „продажби“ и „клиенти“, тъй като няма доказана доставка, нито описана стока, нито стойност на пратките. Твърди противоречия между констатациите в РД и приетото за установено с РА. Счита се за недопустимо част от установеното с РД да бъде заличено с обжалвания РА, а в последствие поправено, като актът за поправка не е сведен до знанието на жалбоподателя. Твърди се, че само на посочените основания обжалваният РА следва да бъде обявен за нищожен. Подробно се излагат съображения във връзка с налични суми в платформата PayPal на името на жалбоподателя. Заявява се, че в качеството си на физическо лице през ревизирания период, както и преди него, същият не е извършвал търговска дейност по занятие. Личните вещи, които са били предмет на продажби, е придобил в продължение на повече от 30 години и не е извършвал покупка с цел продажба през периода. Изпратените пратки представляват продажба и размяна на лични вещи - основно стари лего-сетове от 80-те години, лего-части на стари сетове с липсващи части, части за акордеони и хармоники. Заявява се, че не са налични документи за придобиването на тези лични вещи, купени много преди проверявания период и в продължение на повече от 30 години, като голяма част от тях са подаръци от родителите му през детските години. Друга част са придобити чрез покупки и размяна основно от други физически лица, които не са му предоставяли документи. Счита се, че не са налице основания по чл. 122 ДОПК като презумпцията, предвидена в чл. 123 е само относно облагаемия доход като данъчна основа, но не и за осигурителния доход. В този смисъл не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност, което води и до извод, че този доход не представлява осигурителен такъв в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122 ДОПК, доколкото не са налице основанията по т. 2 „укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице“. Сочи се, че щом установеният от ревизиращите органи приход или доход е укрит, т.е. същият не е от трудова дейност, жалбоподателят не дължи нито една от начислените му допълнителни вноски за ДОО по КСО, за ЗДПО в УПФ по КСО и за здравно осигуряване по ЗЗО за всички данъчни периоди, описани в РА, като по същата при неправилно са изчислени и всички останали компоненти. Въз основа на гореизложеното се прави искане за прогласяване на РА за нищожен, евентуално за неговата отмяна.

В съдебно заседание, чрез пълномощника – адв.К., жалбата се поддържа. По съществото на спора се моли нейното уважаване, като се претендират съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

От ответника – Директор на Дирекция “ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – гл.ю.к.А. П., жалбата се оспорва и се моли отхвърлянето й като неоснователна. Обжалвания РА се счита за законосъобразен по съображенията, изложени в потвърждаващото го решение, в което вече са разгледани и обсъдени възраженията на жалбоподателя, идентични с тези по жалбата до съда. Твърди се, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, оборващи установяванията на органите по приходите, издали РА. Събрани са обаче достатъчно такива, установяващи компетентността на лицата издали оспорения акт и предхождащите го такива. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата срещу РА, потвърден с решение на Директора на Дирекция „ОДОП”-Варна, е подадена пред надлежния съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156 ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл.145 и чл.149 от ДОПК, като е налице и правен интерес от обжалването, поради което е допустима за разглеждане.

По основателността:

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа ЗВР № Р-03000323003805-020-001/27.06.2023г. издадена от О. Й. Г. – Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Варна, упълномощен със Заповед № Д-150/01.02.2022г. на Изпълнителния директор на ТД на НАП - Варна. Срокът за извършване на ревизията е 3 месеца от връчване на ЗВР на 10.07.2023г. Същата е с определен обхват - установяване на задължения на А. Р. П. за: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2017г.-31.12.2022г.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2017г.-31.12.2022г., ДОО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2017г.-31.12.2022г., Здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода 01.01.2017г.-31.12.2022г. и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за периода 01.01.2017г.-31.12.2022г. Първоначалната заповед е изменена досежно срока за приключване на ревизията със ЗИЗВР № Р-03000323003805-020-002/09.10.2023г., като е определен срок за приключване до 08.12.2023г. Със Заповед № Р-03000323003805-023-001/15.11.2023г. ревизионното производство е спряно, считано от 15.11.2023г. до приключване на производство с УИН Р-03000323006641. Ревизионното производство е възобновено със Заповед № Р-03000323003805-143-001/07.05.2024г. като е определен срок за приключване на ревизията след възобновяването – 30.05.2024г. За резултатите от ревизията, в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е изготвен РД № Р-03000323003805-092-001/13.06.2024г., съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя. Срещу РД е подадено възражение ВхК-13757/01.07.2024г., което е прието за неоснователно, в резултат на което и в срока по чл.119 ал.3 ДОПК от органите по ал.2 е издаден обжалвания РА, поправен с РА за поправка на РА № П-03000324139973-003-001/08.08.2024г., с който на А. П. за ревизирания период са определени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 106 285,00 лв. главница и 58 063,77 лв. лихви; за задължителни осигурителни вноски за фондовете на ДОО като самоосигуряващо се лице в размер на 20 521,39 лв. главница и 10 296,84 лв. лихви; за задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване като самоосигуряващо се лице в размер на 9 975,29 лв. главница и 5 022,32 лихви и за задължителни осигурителни вноски за ДЗПО в универсален пенсионен фонд /УПФ/ като самоосигуряващо се лице в размер на 7 033,11 лв. главница и 3 546,58 лв. лихви.

След оспорване на РА по административен ред, Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна е потвърдил същия с Решение № 168/18.09.2024г.

В хода на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото фактически констатации:

Органите по приходите са установили, че А. П. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, с постоянно местоживеене на територията на Р.България. Лицето е със семейно положение - женен с две непълнолетни деца. А. П. е без регистрация като едноличен търговец и е едноличен собственик в „Солер Експорт“ ЕООД и „П. капитал“ ЕООД. За периодите 27.01.2017г. - 08.05.2017г. и 27.05.2022г. - 31.12.2022г. е самоосигуряващо се лице в „Солер Експорт“ ЕООД, а за периодите 01.01.2017г. - 26.01.2017г. и 08.05.2017г. - 26.05.2022г. е подал декларация обр.7, с която е декларирал здравно осигуряване за собствена сметка като безработен. За ревизираните 2017г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. А. П. не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, а за 2022 г. е подадена такава с данни за доходи от трудови правоотношения в „Солер Експорт“ ЕООД и от прехвърляне на права или имущество /предмети за колекции и антикварни предмети/.

За обективно установяване на обстоятелствата от значение за извършваната ревизия, органите по приходи са извършили процесуални действия, подробно описани в раздел II-ри на констативната част на изготвения РД, неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. На основание чл. 50, ал.1 вр. чл.37 ал.1 от ДОПК, с Протоколи №Р-03000323003805-ППД-001/28.05.2024г. /л.476-478 от преп./, № Р-03000323003805-ППД-002/29.05.2024г. /л.523-524 от преп./ и № 1933241/30.05.2024 г. /л.619 от преп./ са приобщени доказателства, събрани в хода на проверка, извършена на А. П., с УИН П-03000322219404, както и събрани такива при извършена ревизия и проверка на В. П. /съпруга на ревизираното лице/ с УИН Р-03000323006641 и УИН П-03000322219396.

В частта по ЗДДФЛ в резултат на предходно извършена проверка, приобщена за целите на ревизията, е изискана информация от „Български пощи“ ЕАД отнасяща се до всички куриерски услуги, предоставени на А. П. за периода 01.01.2016г. - 31.12.2022г. в резултат на което е постъпил отговор /л. 142-148 от преп./, съдържащ писмени обяснения, че сроковете за съхранение на документите, доказващи приемането/доставянето на препоръчани пратки и колети до 31.12.2018 г. са изтекли, предвид което са представени справки за изпратени от ревизираното лице /РЛ/ международни колетни пратки през периода 2019 г. - 2022 г. съдържащи информация за брой изпратени пратки, общо тегло на изпратените пратки – кг и заплатени такси за пратката в лева. Пратките са изпращани до получатели от цял свят - Бразилия, САЩ, Хърватска, Южна Корея, Катар, Мексико, Тайланд, Кипър и множество други, като не се съдържа информация за съдържанието им.

От „А1 Трейд“ ЕООД са получени документи /л.69-89 от преп./, в т.ч. издадени към А. П. фактури с приложени към тях справки, от които е констатирано, че от РЛ са изпратени 291 бр. международни пратки към получатели от цял свят /Израел, Уругвай, Австралия, САЩ, Канада и др./. Дружеството декларира, че не предлага опция за наложен платеж или пощенски паричен превод, а единствено куриерска услуга - доставка на пратки към получатели извън страната. Стойността на издадените към А. П. фактури е в размер на 5 778,87 лв. за 2019 г. и 42,80 лв. за 2022 г.

В ревизионно производство на съпругата на ревизираното лице - В. П., за периода 2019г. - 2022г. са установени данни за 77 бр. международни пратки, изпратени в чужбина чрез „Български пощи“ ЕАД /л.495-500 от преп./.

Органите по приходите са установили, че А. П. получава множество плащания чрез системата на РауРаl. Извършено е разкриване на банкова тайна за движението на парични средства по банковите му сметки, открити в страната, като е констатирано, че по банкови сметки ВG41СЕСВ97901009720700 в ЦКБ АД /л.292-361 от преп./ и ВG07STSA93000025863656 в банка ДСК АД /л. 163-172 от преп./ са постъпвали суми, прехвърлени от РауРаl акаунт на ревизираното лице. Същевременно от същата банкова сметка А. П. е прехвърлял суми към РауРаl акаунта си, както и е извършват покупки, които е заплащал по РауРаl акаунти на трети лица. От контролни производства на съпругата на ревизираното лице - В. П., е установен още един РауРаl акаунт, за който А. П. /л.107 гръб от преп./ и съпругата му /л.504 от преп./ са декларирали, че е управляван изцяло от А. П., поради което сумите, свързани с въпросния втори РауРаl акаунт с транзакции по банкова сметка ВG12СЕСВ97901056629600 в ЦКБ АД на името на В. П. /л.549-609 от преп./, са взети предвид от органите по приходите при определяне задълженията на А. П.. А. П. не представя извлечения от въпросните РауРаl акаунти. Твърди, че поради хакерска атака няма достъп до акаунта си /л. 106-107 от преп./. В писмени обяснения заявява, че паричните средства в РауРаl акаунта му са от продажба на колекция от Лего конструктори, които е събирал през последните 30 г., продажба на части от колекция акордеони, както и спестявания от работа, извършвана в предходни на ревизираните периоди. Сумите е съхранявал в РауРаl с цел по-добро превалутиране. Обяви е пускал във Фейсбук групи и американски сайтове за обяви, а пратките е изпращал с „Български пощи“ ЕАД. В същите обяснения сочи, че е правил покупки от частни лица от България и Германия. В България е продавал само стари играчки и ненужни вещи, изпращани с „Еконт Експрес“ ООД, а обяви е пускал в www.lebgo.org и www.bazar.bg. Получавал е финансова помощ от баща си, от майка си е получавал продукти, добити на село, а самият той се е занимават с риболов /л.445-446 от преп./. Освен писмени обяснения, А. П. не е представил други документи в подкрепа на твърденията си. В писмени обяснения В. П. - съпругата на А. П., е посочила, че през периода 01.01.2016 г. - 31.12.2022 г. тя и децата са били изцяло на издръжка от съпруга й. Той е оперирал с финансите на семейството, а тя се е занимавала само с отглеждането и възпитанието на децата и поддържането на домакинството /л.678-681 от преп./.

Предвид, че А. П. лично и чрез съпругата си системно е изпращал множество пратки до различни клиенти извън страната /985 бр./, като в същото време е получавал парични плащания чрез системата за платежни услуги РауРаl, които в последствие е прехвърлял по банкови сметки, в ревизията е направен извод, че дейността му има характер на дейност по занятие, т.е. стопанска дейност, с цел получаване на постоянен доход. Органите по приходите са се мотивирали с чл. 1, ал. 1 от ТЗ, според който качеството на „търговец“ се отнася и до лице, което по занятие извършва някоя от сделките, посочени в точки от 1 до 15 на с. чл., в т.ч. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид, търговско посредничество, комисионни сделки, складови сделки, стоков контрол и др. Съобразили са и разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от ТЗ, съгласно която за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, дори и ако дейността му не е посочена в ал. 1. В ревизията е направен извод, че дейността на А. П. - публикуване на обяви, изпращане на множество пратки и получаването на постоянен и регулярен доход, го определя като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ и в съответствие с разпоредбите на чл. 53 от ТЗ е следвало да води счетоводство, в което да отразява в хронологичен ред движението на имуществото на своето предприятие, а получените от него парични средства формират облагаем доход по смисъла на чл. 26, ал. 1 във връзка с ат. 7 от ЗДДФЛ.

Предвид посоченото са установени обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 1, т.2 и т.5 ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, налице са данни за укрити приходи или доходи и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. На основание чл. 124, ал. 1 ДОПК е издадено уведомление от 08.05.2024 г. /л. 117-119 от преп./, с което лицето е уведомено, че основата за облагане с данъци и осигурителни вноски за ревизирания период ще бъде определена по предвидения в чл. 122-124а ДОПК ред. Заедно с уведомлението е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/, с което е поискано представяне на декларация по реда на чл. 124, ал. 3 ДОПК за ревизираните периоди /л. 120-122 от преп./. В отговор от страна на ревизираното лице са представени писмени обяснения, подписани от упълномощено лице - адв. К. К. /л.123 от преп./. Не са представени документи и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

Предвид установената при ревизията фактическа обстановка, органите по приходите са приложили нормата на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като е извършен анализ на относимите към задълженото лице обстоятелства от т. 1 до т. 16 за ревизирания период, посочени конкретно на стр. 15-16 в РД.

За определяне на облагаемия доход на ревизираното лице са взети данни от банковите сметки и информация, предоставена от „Български пощи“ ЕАД и „А1 Трейд“ ЕООД. В приходната част са взети предвид получените суми от РауРаl акаунти, управлявани от ревизираното лице /приспаднати са наредените от РЛ в предходен период суми/ и суми, наредени от чуждестранни граждани директно по банкова сметка на А. П., а в разходната част - покупки, заплатени към РауРаl акаунти на трети лица и разходи, направени във връзка с изпращане на пратките. Информацията е подробно изложена на стр. 17-23 от РД.

В резултат на горепосоченото и с оглед всички събрани доказателства относно реализирани приходи и извършени разходи, на основание чл. 122 и сл. от ДОПК органите по приходи са определили данъчна основа за облагане с данък върху доходите и дължим данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода 2017 г. - 2020 г. След приспадане на задължителните осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, с РА е определена годишната данъчна основа за доходите на А. П. от стопанската дейност по години, както следва:

• за 2017 г. е определен облагаем доход по чл. 122 от ДОПК в размер на 315 150,35 лв. /приходи в размер на 333 768,76 лв., разходи в размер на 18 618,41 лв./. След приспадане на задължителните осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, е определена годишна данъчна основа по чл.122 и сл. от ДОПК в размер на 306 788,75 лв. и дължим данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 46 018,00 лв., ведно с лихви на основание чл. 175, ал.1 от ДОПК в размер на 30 819,59 лв.
• за 2018 г. е определен облагаем доход по чл. 122 от ДОПК в размер на 165 429.88 лв. /приходи в размер на 223 752,53 лв., разходи в размер на 58 322,65 лв./. След приспадане на задължителните осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, е определена годишна данъчна основа по чл.122 и сл. от ДОПК в размер на 156 756,28 лв. и дължим данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 23 513,00 лв., ведно с лихви на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК в размер на 13 363,19 лв.
• за 2019 г. е определен облагаем доход по чл. 122 от ДОПК в размер на 80 287.35 лв. /приходи в размер на 146 881,25 лв., разходи в размер на 66 593,90 лв./. След приспадане на задължителните осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. е определена годишна данъчна основа по чл. 122 и сл. от ДОПК в размер на 70 279.35 лв. и дължим данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 10 541,00 лв., ведно с лихви на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК в размер на 4 743,34 лв.
• за 2020 г. е определен облагаем доход по чл. 122 от ДОПК в размер на 184 763.75 лв. /приходи в размер на 205 356,59 лв., разходи в размер на 20 592,84 лв./. След приспадане на задължителните осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, е определена годишна данъчна основа по чл.122 и сл. от ДОПК в размер на 174 755,75 лв. и дължим данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 26 213,00 лв., ведно с лихви на основание чл. 175, ал.1 от ДОПК в размер на 9 137,65 лв.
• за 2021 г. е определен облагаем доход по чл. 122 от ДОПК в размер на 335,52 лв. /приходи в размер на 8 620,48 лв., разходи в размер на 8 284,96 лв./ След приспадане на задължителните осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, е определена годишна данъчна основа по чл.122 и сл. от ДОПК в размер на 0,00 лв., респ. не е установен дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ.
• за 2022 г. не е установен облагаем доход, респ. не е установен дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ.

Органите по приходите са констатирали, че за ревизирания период доходите на А. П. от дейност, съответстваща на дейността на едноличен търговец, обезпечават извършените от него и семейството му разходи, съответно с процесната ревизия не са определени дължими данъци върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2017 г. - 2022 г.

По КСО:

По отношение на вноските за ДОО и предвид установеното, че през ревизирания период лицето е извършвало търговска дейност по занятие, представляваща търговия със стоки, е направен извод, че същото подлежи на задължително обществено осигуряване за фондовете ДОО. ДЗПО в УПФ като самоосигуряващо се лице, в качество на търговец, по смисъла на чл. 1, ал. 1, т.1 и ал. 3 от ТЗ. Органите по приходите са взели предвид, че за периода 27.01.2017г. - 08.05.2017г. А. П. е самоосигуряващо се лице в „Солер Експорт” ЕООД с посочен вид на осигуряването - „инвалидност“ /л.682 от преп./. На основание чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл.124а от ДОПК, органите по приходи са определили дължимия размер на осигурителни вноски по фондове, на база минимален месечен осигурителен доход за самоосигуряващо се лице в размери: 460 лв. за 2017г., 510 лв. за 2018г., 560 лв. за 2019г., 610 лв. за 2020г. и 650 лв. за 2021г. Годишният осигурителен доход, върху който се дължат окончателни осигурителни вноски, е съобразен с максималния месечен размер по години, съгласно Закона за бюджета на държавното обществено за съответните години, както следва: 2 600 лв. за 2017г. и 2018г. и 3 000 лв. за 2019г., 2020г. и 2021г.

За фондовете на ДОО органите по приходи са определили дължимите месечни авансови осигурителни вноски от ревизираното лице, върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, определен в ЗБДОО за съответните години в размерите за фонд „Пенсии“, общо за всеки отчетен период, подробно описани в табличен вид на стр. 14-18 от РА /за 2017 г. - 761,76 лв., за 2018 г. - 905,76 лв., за 2019 г. - 994,56 лв., за 2020 г. - 1 083,36 лв. и за 2021 г. - 1 154,40 лв./. Съгласно установения облагаем доход за извършваната трудова дейност /продажби на стоки/, за отчетните 2017г. - 2021г., описани в частта по ЗДДФЛ, органите по приходи са определили и окончателния размер на осигурителния доход по реда на чл.122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от ДОПК и дължимите осигурителни вноски за фонд ДОО, както следва по години:

- Окончателен осигурителен доход за 2017 г. - 25 680,00 лв. /(12*2600)-(12*460)/. Дължими осигурителни вноски за фонд „Всички осигурителни рискове“ до 30.04.2018 г. върху окончателния осигурителен доход за 2017 г. - 3 543,84 лв. /25 680,00*13.8%/;

- Окончателен осигурителен доход за 2018 г. - 25 080,00 лв. /(12*2600)-(12*510)/. Дължими осигурителни вноски за фонд „Всички осигурителни рискове“ до 30.04.2019 г. върху определения за окончателен осигурителен доход за 2018 г. - 3 711,84 лв. /25 080,00*14.8%/.

- Окончателен осигурителен доход за 2019 г. - 29 280,00 лв. /(12*3000)-(12*560)/. Дължими осигурителни вноски за фонд „Всички осигурителни рискове" до 30.06.2020 г. върху определения за окончателен осигурителен доход за 2019 г. - 4 333,44 лв. /29 280,00*14.8%/.

- Окончателен осигурителен доход за 2020 г. - 28 680,00 лв. /(12*3000)-(12*610)/. Дължими осигурителни вноски за фонд „Всички осигурителни рискове“ до 30.06.2021 г. върху определения за окончателен осигурителен доход за 2020 г. - 4 244,64 лв. /28 680,00*14.8%/.

В ревизията не са установени дължими окончателни осигурителни вноски за 2021 г., тъй като облагаемият доход е в размер на 335,52 лв., т.е. не се налага годишно изравняване.

В процесния РА са взети предвид внесените от А. П. осигурителни вноски и е определен общ размер на задълженията за фондовете на държавното обществено осигуряване по КСО по отчетни периоди, както следва: за 2017 г. - 4 093,39 лв., за 2018 г. - 4 617,60 лв., за 2019 г. - 5 328,00 лв., за 2020 г. - 5 328,00 лв. и за 2021 г. - 1 154,40 лв. Към датата на РА са начислени лихви за забава.

В частта за ДЗПО, органите по приходите са приели, че според чл. 127, ал.1 от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б.

Органите по приходите са определили дължимите авансови осигурителни вноски от ревизираното лице за фонд ДЗПО в УПФ за ревизирания период, върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, определен в ЗБДОО за съответната година, подробно описани в табличен вид на стр. 14-18 от РА: за периода 2017 г. - 2021 г. в размер на 5% от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващо се лице в размери: 460 лв. за 2017 г., 510 лв. за 2018 г., 560 лв. за 2019 г., 610 лв. за 2020 г. и 650 лв. за 2021 г. на основание чл.157 ал.1 т.1 б. “в“, вр. ал.5 и ал.6 от КСО /определени са авансови вноски за 2017 г. - 276.00 лв., за 2018 г. - 306.00 лв., за 2019 г. - 336,00 лв., за 2020 г. - 366,00 лв. и за 2021 г. - 390.00 лв./

Съгласно подробно описаните факти и обстоятелства и установения облагаем доход от извършваната трудова дейност, за отчетните 2017г. - 2021г., описани в частта по ЗДДФЛ от РД, органите по приходи са определили и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл.122 ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. във връзка с чл. 124а от ДОПК и дължимите осигурителни вноски за фонд ДЗПО в УПФ, както следва по години:

- Окончателен осигурителен доход за 2017 г. - 25 680,00 лв. /(12*2600)-(12*460)/. Дължими осигурителни вноски за фонд ДЗПО в УПФ до 30.04.2018 г. върху окончателен осигурителен доход за 2017 г. - 1 284,00 лв. /25 680,00*5%/;

- Окончателен осигурителен доход за 2018 г. - 25 080,00 лв. /(12*2600)-(12*510)/. Дължими осигурителни вноски за фонд ДЗПО в УПФ до 30.04.2019г. върху определения за окончателен осигурителен доход за 2018 г. - 1 254,00 лв. /25 080,00*5%/.

- Окончателен осигурителен доход за 2019 г. - 29 280,00 лв. /(12*3000)-(12*560)/. Дължими осигурителни вноски за фонд ДЗПО в УПФ до 30.06.2020 г. върху определения за окончателен осигурителен доход за 2019 г. - 1 464,00 лв. /29 280,00*5%/.

- Окончателен осигурителен доход за 2020 г. - 28 680,00 лв. /(12*3000)-(12*610)/. Дължими осигурителни вноски за фонд ДЗПО в УПФ до 30.06.2021г. върху определения за окончателен осигурителен доход за 2020 г. - 1 434,00 лв. /28 680,00*5%/.

В ревизията не са установени дължими окончателни осигурителни вноски за 2021 г., тъй като облагаемият доход е в размер на 335,52 лв., т.е. не се налага годишно изравняване.

В процесния РА са взети предвид внесените от А. П. осигурителни вноски и е определен общ размер на задълженията за осигурителни вноски за ДЗПО в УПФ по КСО по отчетни периоди, както следва: за 2017 г. - 1 483,11 лв., за 2018 г. - 1 560,00 лв., за 2019 г. - 1 800,00 лв., за 2020 г. - 1 800,00 лв. и за 2021 г. - 390,00 лв. Към датата на РА са начислени лихви за забава.

По ЗЗО и на основание чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл.124а от ДОПК, органите по приходи са определили следните дължими здравноосигурителни вноски за ревизирания период:

Органите по приходите са взели предвид, че за периода 27.01.2017г. - 08.05.2017г. А. П. е самоосигуряващо се лице в „Солер Експорт“ ЕООД с посочен вид на осигуряването - „инвалидност“ /л.682 от преп./, а за периоди 01.01.2017г. - 26.01.2017г. и 08.05.2017г. - 26.05.2022г. е имал действащи декларации обр.7, с които е декларирал здравно осигуряване за собствена сметка като безработен /л.683 от преп./.

Размерът на дължимите авансови здравноосигурителни вноски е определен върху минималния месечен размер на осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година, а годишният осигурителен доход, върху който се дължат окончателни здравноосигурителни вноски, е съобразен с максималния месечен размер по години. Размерът на дължимите авансови здравноосигурителни вноски на А. П. в качеството му на самоосигуряващо се лице е: за 2017 г. - 441.60 лв., за 2018 г. - 489,60 лв., за 2019 г. - 537,60 лв., за 2020 г. - 585.60 лв. /610*8%*12/ и за 2021 г. - 624,00 лв. Органите по приходите са определили окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл.122, ал.1 и ал. 2 от ДОПК във връзка с чл.124а от ДОПК и дължимите здравноосигурителни вноски, както следва по години:

- Окончателен осигурителен доход за 2017 г. - 25 680,00 лв. /(12*2600)-(12*460)/, дължими до 30.04.2018 г. здравноосигурителни вноски - 2 054,40 лв. /25 680,00*8%/;

- Окончателен осигурителен доход за 2018 г. - 25 080,00 лв. /(12*2600)-(12*510)/, дължими до 30.04.2019 г. здравноосигурителни вноски - 2 006,40 лв. /25 080,00*8%/;

- Окончателен осигурителен доход за 2019 г. - 29 280,00 лв. /(12*3000)-(12*560)/, дължими до 30.06.2020 г. здравноосигурителни вноски - 2 342,40 лв. /29 280.00*8%/;

- Окончателен осигурителен доход за 2020 г. - 28 680,00 лв. /(12*3000)-(12*610)/, дължими до 30.06.2021 г. здравноосигурителни вноски - 2 294,40 лв. /28 680,00*8%/;

В ревизията не са установени дължими окончателни здравноосигурителни вноски за 2021 г., тъй като облагаемият доход е в размер на 335,52 лв., т.е. не се налага годишно изравняване.

В процесния РА и издадения към него РАПРА са взети предвид внесените от А. П. здравноосигурителни вноски и е определен общ размер на задълженията за ЗОВ по ЗЗО по отчетни периоди, както следва: за 2017 г. - 2 213,69 лв., за 2018 г. - 2 251,20 лв., за 2019 г. - 2 611,20 лв., за 2020 г. - 2 587,20 лв. и за 2021 г. - 312,00 лв. Към датата на РА са начислени лихви за забава.

В хода на съдебното производство, по искане на жалбоподателят е допусната Съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която установи, че за изпратените колети и малки пакети от „Български пощи" ЕАД до страни от ЕС жалбоподателят е попълвал формуляри „Записка за изпращане” СР 71 ЕU. Този формуляр играе ролята на декларация и едновременно на товарителница. В записката за изпращане подателят попълва своето име, телефон, адрес, пощенски код и държава, както и име, телефон, адрес, пощенски код и държава на получателя. Отбелязва се видът (международна с предимство или международна без предимство) и категорията (подарък, документи, върнати стоки, търговски мостри, друго, пояснение) на пратката. Обявената стойност се изписва с думи и цифри в посочената за целта клетка. За изпратените колети и малки пакети до страни извън ЕС жалбоподателят е попълвал формуляри „Разписка“ СР 72, който играе ролята на Митническа декларация. В него подробно се описва съдържанието, количеството, нето тегло в кг., стойност, тарифен номер на стоката, страна на произход. Съдържанието на пратката се преглежда от пощенски служител. Обявената стойност за всяка стока отделно и общо се изписва заедно с вида на съответната валута от изпращача. На изпращача след приемане на пратката и формуляра се издава платежен документ за събраната такса за услугата, от който не може да се установи съдържанието на пратката.

„Български пощи” ЕАД имат изисквания за: - вид на пренасяните стоки, техническите характеристики на пратките - форма, размери, тегло, опаковка и обявена стойност на пратките до страни от ЕС; - вид на пренасяните стоки чрез описание на съдържанието, нето и общо тегло, стойност в съответната валута и тарифен номер на пратките до страни извън ЕС.

Вещото лице установи и, че жалбоподателят е изпращал стоки чрез „А1 Трейд” ЕООД, който извършва неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т.1-т.3 от Закона за пощенските услуги в страната и извън нея. Всеки потребител, който е направил регистрация на Интернет страницата на „А1 Трейд“ ЕООД за ползване на електронната му платформа има собствен акаунт и може да се създава електронна товарителница в шаблон-формуляр. На клиента се издава седмична фактура с данни за обща цена на услугите за всички пратки. Плащането се извършва с банков превод. Според шаблона за попълване на товарителницата, подателят трябва лично да опише за пратки до страни от ЕС съдържанието на пратката. Стойността не е задължителна.

Според шаблона за попълване на товарителницата за пратки до страни извън ЕС, подателят трябва лично да опише съдържанието на пратката и „НS тарифен номер”. Стойността не е задължителна. „А1 Трейд "ЕООД има изисквания за вида, обема и теглото на пратките.

Според вещото лице при изпращане на процесните пратки в чужбина, жалбоподателят П. е спазил изискванията на „Български пощи“ ЕАД и „А1 Трейд“ ЕООД. За пратките на П., изпратени по „Български пощи“ ЕАД и на „А1 Трейд“ ЕООД не е заявен и не се предлага наложен платеж.

Вещото лице дава заключение, че наличните в преписката подробни данни за изпратени пратките от П. не могат да бъдат обвързани с наличните в данъчната преписка данни за получени от жалбоподателя плащания от конкретни лица.

Според допълнителната съдебно-счетоводна експертиза движението на пари от РауРаl към банките и обратно от банките към РауРаl не е отразено в РА като увеличение на стойността на сумите по неговите сметки или като натрупване на суми. Движението на пари от РауРаl към банките в обжалвания РА се приема за приход/доход за жалбоподателя, намален с движението на пари от банките към РауРаl акаунтите, извършено през предходната година.

Съдът кредитира неоспорените от страните основна и допълнителна ССчЕ като обективни, компетентно изготвени и съответни на доказателствата по делото.

По искане на жалбоподателя са разпитани свидетелите Н. Л. К. и Р. А. П..

Свидетелят Н. Л. К. заяви, че е приятел с жалбоподателя от много години. Знае, че има хоби да колекционира Лего и е виждал колекцията още преди 20 години. Колекцията е много голяма, намира се в кутии, като има и сглобени легота. Навремето колекцията се намирала в мезонета на [улица], в който 2 стаи от по около 15 кв.м. били пълни с комплектите Лего, които били подредени в кашони, на маса: „..две стаи не се ползваха за нищо друго.“. Според свидетелят колекцията е била от около 5000 комплекта Лего. Имало и маси, на които се сглобявали комплектите. Свидетелят заяви, че преди 15 години жалбоподателят му е обяснил, че колекцията струва около 500 000 долара. През 2014г. А. П. му е споделил, че е продал половината от тази колекция на един път, като цената, която е получил е 300 000 долара, тъй като повечето от моделите не се произвеждат вече. Продажбата е била на човек, който живее в чужбина, а плащането на цената е било чрез PayPal, където жалбоподателят и до ден днешен държи парите. В момента останалата част от колекцията се намира в апартамента на [улица]. Свидетелят не знае в момента дали жалбоподателят купува нови комплекти Лего и дали е инвестирал парите от продажбата в бизнес.

Р. А. П., баща на жалбоподателя, заяви, че през годините е подкрепял сина си парично, като първоначално е изтеглил кредит от 30 000 лв. от „Експрес банк“ за началото на следването му, а след това по време на следването му е давал редовно по около 2000-3000 лв. на месец. В периода от 2010 г. до 2017 г. му е давал по около 20 000 -25 000 лв. на година. Свидетелят обясни, че синът му не е използвал директно сумата от студентския кредит, тъй като тя е била за издръжката му в Германия - такси общежитие, път. Според бащата на жалбоподателя с част от сумите, които е давал на сина си той е закупувал нови комплекти Лего, но той не се е противопоставял, защото сам е създал това хоби на сина си в детството му, когато при възможност са му купували Лего като играчка. Свидетелят обясни, че синът му е съхранявал колекцията в свободните стаи в апартамента, като през годините имало поне 2 стаи пълни с кашони до горе, може би около 2000-3000. Синът му продал голяма част от колекцията преди 10 години, когато децата му тръгнали на училище и разходите започнали да растат. Жалбоподателят споделил на баща си, че продадената колекция е на стойност около 200 000 - 300 000 долара, които пари са вложени в някаква платформа от съображения за сигурност. Идеята била тези пари да се съхранят, а родителите да дават пари за да покрива разходите на семейството си. Свидетелят обясни, че синът му е софтуерен инженер, който е работил в Германия в лекарствен склад, а през последните десет години има фирма като посредник между търговци и купувачи електронно.

Като доказателства по делото са приети и приложени представените с молба с.д. № 9368/05.06.2025 г. /л.160-180 от делото/ писмени доказателства във връзка с наличните разполагаеми парични средства на бащата на жалбоподателя, които е предоставял на сина си за издръжката на семейството му – справки за Р. А. П.: за актуално състояние на действащи трудови договори за период 01.01.2010г.-31.12.2022 г.; за изплатени доходи по ЕГН за периоди 2010 г.-2018 г., 2019 г.-2022 г., данни за осигуряването по ЕГН за период 01.01.2010 г.-31.12.2022 г. Видно от същите свидетелят е имал доходи и е разполагал с възможност да дава издръжка и допълнителни средства на сина си Р. П., в посочения от него размер в съдебно заседание.

Като доказателства по делото са приети и приложени представените с молба с.д. № 10746/24.06.2025 г. /л.209 от делото/ от процесуалния представител на ответника 1 брой оптичен носител (CD), на който се съдържа файл с електронния документ – РА за поправка на РА №П-03000324139973-003-001/08.08.2024г., в който се съдържат данни за органите по приходите, подписали документа и за удостоверенията за КЕП на положените от тях подписи. С писмо с.д. 11556/07.07.2025г. от трето неучастващо лице „Информационно обслужване“ ЕАД, гр. София са представени доказателства за валидността на КЕП на органите по приходите, подписали ЗВР, ЗИЗВР, ЗС, ЗВ, РД, РА, РА за поправка на РА - Писмо с рег. № М-26-И-228/04.05.2022 г. от директора на дирекция ИСЕУ; Заповед № 3-ЦУ-737/04.05.2022 г. ЦУ на НАП на и.д. изп.директор на НАП; Приложение 2 - Декларация - съгласие от титуляря на електронен подпис/създателя на печат; Искане за издаване на квалифицирано удостоверение към Договор № 111 от 26.04.2022г. М. А.; Приемо-предавателен протокол 3617359986176385386/323371ВDЕ8С1616А; Приложение 19 Офис Русе; Писмо с рег. № М-26-И-262/24.04.2023г. от директора на дирекция ИСЕУ; Заповед № 3-ЦУ-799/24.04.2023г. ЦУ на НАП на и.д. изп.директор на НАП; Приложение 19 Офис Русе; Писмо с рег. № М-26-И-360/19.04.2024г. от и.д. директор на дирекция ИСЕУ; Заповед № З-ЦУ-850/19.04.2024г. ЦУ на НАП на изп. директор на НАП; Приложение 19 Офис Русе; Писмо с рег. № 48-30-77/16.04.2025г. от директора на дирекция ИСЕУ; Заповед № 3-ЦУ-30-505/16.04.2025г. ЦУ на НАП на изп. директор на НАП; Приложение 19 Офис Русе; Приложение 2 - Декларация - съгласие от титуляря на електронен подпис/създателя на печат; Искане за издаване на квалифицирано удостоверение към Договор № 111 от 26.04.2022 г. от Н. И.; Приемо - предавателен протокол 598842514227433427/84F841808ЕD8FD3; Приложение 2 - Декларация - съгласие от титуляря на електронен подпис/създателя на печат; Искане за издаване на квалифицирано удостоверение към Договор № 111 от 27.04.2022г. от О. Г.; Приемо-предавателен протокол 6762095758174960667/5DD7СА43D331ВС1В /л. 210-334 от делото/.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК и предвид представените в хода на настоящото съдебно производство доказателства на електронен носител съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК.

Неоснователно от жалбоподателя се оспорва наличието на квалифициран електронен подпис на органите, издали ЗВР, ЗИЗВР, ЗС, ЗВ, РД, РА и РА за поправка на РА.

Съгласно разпоредбите на ДОПК /чл.113, чл.117, ал.1, т.10, чл.120, ал.1, т.8/, ревизионният акт, ревизионният доклад, заповедта за възлагане на ревизия и последващите такива за нейното изменение, са формални актове и следва да отговарят на изискванията за форма, в това число – да бъдат подписани. Законодателят не е поставил изискване за вида на подписването, като в практиката си приходната администрация е приела тези документи да се подписват с електронен подпис.

Посочените документи са издадени в периода от 02.03.2021 г., когато е започнало ревизионното производство с издаването на първата ЗВР, до 04.10.2021 г., когато е приключило ревизионното производство с РА. Според изискването на чл.141 от АПК, приложим по силата на §2 от ДР на ДОПК, пред съда могат да бъдат представяни електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Това налага извод, че през целия процесен период, през който са издавани оспорените електронни документи, е имало изискване същите да са подписани с КЕП, за да са валидни.

Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент № 910/2014) установява правната рамка на електронните подписи, електронните печати, електронните времеви печати, електронните документи, услугите за електронна препоръчана поща и услугите по удостоверяване автентичността на уебсайтове /аргумент от чл.1, §3 от Регламента/. Съгласно предписанието на чл.3 , т.10 Регламент 910/2014 „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, а според т.11 от същия „усъвършенстван електронен подпис“ означава електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в член 26. „Квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи – чл.3, т.12 от Регламент 910/2014. Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.9 от Регламент 910/2014, „титуляр на електронен подпис“ означава физическо лице, което създава електронен подпис.

При преглед на електронните документи, съдържащи се на приложения към административната преписка електронен диск, в открито съдебно заседание от 18 юни 2025 година в присъствието на процесуалните представители на страните по делото се установи, че ЗВР, ЗИЗВР, Заповед за спиране, Заповед за възобновяване на ревизия, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи от лицата, посочени за техни издатели, за които няма спор, че са органи по приходите при ТД на НАП Варна. Същите съдържат всички реквизити по чл.26 вр. чл.3, т.12 и вр. т.11 от Регламент (ЕС) № 910/2014, т.е. представляват квалифицирани електронни подписи по смисъла на Регламента. Тоест посочените документи са подписани с квалифицирани електронни подписи, които отговарят на всички изисквания, както на Регламент (ЕС) № 910/2014, така и на ЗЕДЕУУ. Същите са придружени от удостоверения за квалифициран електронен подпис, издадени от доставчика на удостоверителни услуги B-Trust Operational Qualified CA, които отговарят на изискванията на чл.3, т.15 вр. Приложение I от Регламент (ЕС) № 910/2014 и удостоверяват връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа.

От представените от ответния административен орган разпечатки на хартиен носител от интернет сайта на Европейската комисия, от интернет сайта на Европейския институт за стандартизация в телекомуникациите и от интернет сайта на регулатора Държавна агенция „Електронно управление“ /л.61-66 от делото/ се установява валидирането на електронните подписи, което включва посочването на сертификата на подписващото лице, използваните за валидиране услуги за статус на валидност на сертификата и времеви печати. От разпечатките се установява, че същите съдържат достатъчно данни за притежателите на сертификатите, за да бъдат еднозначно и несъмнено определени – посочени са пълните имена на издателите на латиница съгласно Закона за транслитерацията, посочен е служебен имейл адрес на лицата, посочено е учреждението, към което се издава сертификатът – ТД на НАП Варна.

При това положение не може да се приеме, че би могло да има каквото и да било съмнение относно идентификацията на притежателите на тези сертификати, а оттам – и относно авторството на положените чрез него електронни подписи, които притежават абсолютно всички реквизити, за да отговарят на условията на квалифициран такъв.

Съдът съобрази и даденото разрешение в т.4 от диспозитива на Решение на Съда на Европейския съюз от 20 октомври 2022 г. по дело C-362/21, съгласно което член 3, точка 12 от Регламент № 910/2014 и приложение I към него трябва да се тълкуват в смисъл, че при проверката на съответствието на квалифициран електронен подпис с изискванията на това приложение, обстоятелството, че имената на титуляря на електронния подпис, които той обичайно изписва на кирилица, са транслитерирани на латиница, не е пречка електронният подпис на титуляря да се счита за „квалифициран електронен подпис“ по смисъла на този член 3, точка 12, стига този електронен подпис да е свързан по уникален начин с титуляря на подписа и да може да го идентифицира, което следва да се провери от националния съд. С оглед гореизложените мотиви при извършената дължима проверка настоящият съдебен състав по безсъмнен начин идентифицира титулярите на съответните сертификати и връзката им с електронните подписи, с които са подписани ЗВР, ЗИЗВР, ЗСп, ЗВъзобн., РД, РА и РА за поправка на РА.

Следва да се има предвид също така и разпоредбата на чл.25 от Регламент № 910/2014, съгласно която правната сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъда оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирани електронни подписи, като правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.

В този смисъл издадените РА и РА за поправка на РА не са нищожни, тъй като са издадени в съответствие с разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК – от ръководителя на ревизията Н. К. И. Г. и от възложителя на ревизията – О. Й. Г., съгласно ЗВР № Р-03000323003805-020-001/27.06.2023 г. и ЗИЗВР № Р-03000323003805-020-002/09.10.2023 година.

Обжалваният ревизионен акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.120, ал.1 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, в която установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. В него са обективирани както фактическите основания на органите по приходите във връзка с установените данъчни задължения на ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта. Неоснователно жалбоподателят твърди нищожност на РА поради издадения впоследствие РА за поправка на РА, който не бил сведен до знанието на жалбоподателя. Видно от удостоверение за електронно връчване /л. 60 от делото/ РА за поправка на РА №П-03000324139973-003-001/08.08.2024г. е връчен електронно на 12.09.2024г. Видно от становище с.д. 3353/25.02.2025г. /л.85-86 от делото/ РА № Р-22221423001817-091-001/05.07.2024 г., посочен в обстоятелствената част на РА за поправка не касае ревизираното лице, доколкото в мотивите на акта за поправка е допусната техническа грешка при изписване на номера. В заглавната част обаче, както и в диспозитива на акта, е посочен правилно номера и датата на ревизионния акт, който е поправен, а именно – РА № Р-03000323003805-091-001/05.07.2024 г. Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт, поправен с РА за поправка не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

При извършената служебна проверка не се установиха допуснати в хода на ревизионното производство съществени процесуални нарушения, които да послужат като основание за отмяна на оспорения акт. От приобщените по делото доказателства се установява, че органите по приходите надлежно са уведомили жалбоподателя, че основата за облагане с данък върху дохода ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК; извършили са анализ на всички доказателства, събрани в хода на ревизията, както и анализ на всички относими обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК. А. П. надлежно е упражнил правото си на защита при административното, респ. съдебното обжалване на ревизионния акт. Предвид изложеното в настоящия абзац се налага извод за липса на допуснати в хода на ревизионното производство съществени нарушения на администратвнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на акта само на това основание.

По материалноправната законосъобразност на оспорения акт:

Задълженията за данък върху доходите на ревизираното лице, са определени по реда на чл.122 от ДОПК, като за основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ е прието превишението на разходите над приходите за ревизирания период с получени парични плащания чрез системата PayPal, приети като доходи от други източници по чл. 35 ал. 6 от ЗДДФЛ. За да преминат към облагане по особения ред в случая, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т. 1, 2 и 5 от ДОПК. Съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствена тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

Спорът между страните се свежда до това, дали през ревизирания период са налице придобити и недекларирани от А. Р. П. доходи, които да подлежат на облагане с данък по чл. 48, ал . 2 от ЗДДФЛ, размерът на същите и съответно дължими ли са от жалбоподателя осигурителни вноски по КСО и ЗЗО.

Възраженията на жалбоподателят са, че е получавал доходи само като ФЛ, а не такива, които да са от икономическа/стопанска дейност като ЕТ и съотв. да подлежат на облагане с данъци и осигуровки. Оспорва изводът на органа по приходите, че придобитите от него приходи се явяват такива по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, следва да се считат за доход от стопанска дейност по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ и да се облагат с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.

По отношение на доходите, установени в ревизионното производство, като получени от А. П. и дали те са от дейност, която следва да се определи като "стопанска", извършена от физическо лице, което да има качество на ЕТ по ТЗ, макар и да не е регистрирано като такъв, съдът намира следното:

Не е спорно, че П. няма регистрация като ЕТ по ТЗ. Съгласно чл. 1, ал. 3 от ТЗ, за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже, ако дейността му не е посочена в ал. 1. Основното законово изискване е тази осъществявана дейност да води до образуване на предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин. От събраните по делото доказателства съдът приема, че не е безспорно установено, че получаваните през процесните периоди от ревизираното лице доходи от различни източници, са доходи от дейност, която да се обхваща от понятието "стопанска" по смисъла на приложената от ответника разпоредба на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. В ревизионното производство ответникът е установил получаването на парични плащания чрез системата за платежни услуги PayPal като приходи от различни източници, но няма безспорна и ясна установеност за какво точно - стока и/или услуга, предоставени от П., са плащани тези суми, съотв. дали тези приходи са с цел печалба, за да обоснове извода си, че те са от дейност, развивана по стопански начин. Преценката за качеството на търговец по чл. 1, ал. 1 или ал. 3 от ТЗ не е предпоставено от извършване само на визираните в чл. 1, ал. 1 от ТЗ сделки, но основно изискване, което следва да е налице, е тази осъществявана дейност фактически да води до образуване на предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин. Приложимостта на презумпцията по чл. 1, ал. 3 от ТЗ е обусловено от установяване и анализ на обективни данни, отчитащи времето, мястото и обстоятелства, при които се извършва дейността – създадените за нея условия и постигнатите резултати. От значение е и упражняването й по начин, сравним с поведението на типичния търговец в съответната сфера.

В тази насока са и изискванията и на европейския законодател, който приема, че за да е налице осъществена икономическа дейност, то експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доходи следва да е на постоянна основа.

В т. 38 от решение от 04.10.2018 г. по дело С-105/17 на Съда на Европейския съюз, са примерно посочени критериите, по които може да се прецени кога едно лице има качеството на търговец при извършвана онлайн търговия: дали продажбата чрез онлайн-платформата е била реализирана организирано, дали тази продажба е с цел печалба, дали продавачът разполага с информация и технически познания - каквито потребителят може да няма - относно предлаганите за продажба стоки, така че е в по-изгодна позиция спрямо този потребител, дали продавачът има правен статут, който му позволява да извършва търговски сделки, и в каква степен онлайн-продажбата е свързана с търговската или професионалната дейност на продавача, дали продавачът се облага с ДДС, дали продавачът, действащ от името на определен търговец или за негова сметка или чрез посредничеството на друго лице, действащо от негово име и за негова сметка, е получил възнаграждение или стимул, дали продавачът купува нови или употребявани стоки с цел да ги препродаде, придавайки съответно на тази дейност регулярен характер, определена честота и/или успоредност спрямо търговската или професионалната си дейност, дали всички продавани стоки са от един вид или с еднаква стойност, по-специално дали предлагането се свежда до ограничен брой стоки. Законодателят на Съюза утвърждава особено широко разбиране за понятието "търговец", което обхваща "всяко физическо или юридическо лице", доколкото то упражнява платена дейност, като от приложното поле на това понятие не се изключват нито субектите, преследващи изпълнението на определена задача в общ интерес, нито публичноправните субекти. За да бъде квалифицирано като "търговец", е необходимо съответното лице да действа "за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия" или от името или за сметка на търговец. За да се прецени дали икономическата дейност се упражнява независимо, следва да се провери дали съответното лице извършва дейността от свое име, за своя сметка и на своя отговорност, както и дали носи икономическия риск, свързан с извършването. Според т. 39 изброените в предходната точка критерии не са нито изчерпателни, нито изключителни, поради което по принцип изпълнението на един или няколко от тези критерии само по себе си не е определящо за квалификацията, която трябва да се даде на онлайн продавача от гледна точка на понятието „търговец". А в т.40 е посочено, че продажбата се извършва с цел печалба или това, че дадено лице публикува едновременно на онлайн платформа известен брой обяви за продажба на нови и употребявани стоки, само по себе си не е достатъчно, за да се квалифицира това лице като „търговец" по смисъла на член 2, буква б) от Директива 2005/29 и на член 2, точка 2 от Директива 2011/83.

Следователно дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва нито от броя на сделките, нито от това дали реализира печалба от тях, нито от това дали е рекламирал дейността си, а от това дали извършваната от него дейност по естеството си е организирана като търговска.

Действително жалбоподателят е извършвал продажби на определени вещи – комплекти Лего, акордеони, но получаването на суми за извършени продажби не е достатъчно да се приеме, че е осъществена икономическа дейност, доходите от която подлежи на облагане. По делото не се налични доказателства за организирана дейност на търговец, както и дейността да има регулярен характер, липсва и организация на дейност сходна с търговската. Всички тези обстоятелства обуславят извод, че сделките не попадат в обхвата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като дейността на А. П. не е източник на постоянен доход, който подлежи на облагане.

Същевременно с нормата на чл. 13 от ЗДДФЛ са регламентирани необлагаемите доходи, като доходът на жалбоподателя попада именно сред тях, поради обстоятелството, че предмет на продажба са лични вещи. Видно от чл. 13, ал.1, т. 2, б. “б” от ЗДДФЛ не са облагаеми доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, т.е. доходът от продажба на употребявани предмети - лични вещи и други подобни е необлагаем, освен ако не попада в изключенията, които са облагаеми - като предмети на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети. Определенията за „предмети на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети“ са съответните понятия по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност - §1, т. 10 от ДР на ЗДДФЛ. А определение за "предмети за колекции" е дадено в §1, т. 21 от ЗЗДС и това са пощенски или гербови марки с клеймо или без клеймо, при условие че не са в употреба, както и колекции и колекционерски предмети, представляващи интерес от гледна точка на ботаниката, зоологията, минералогията, анатомията, историята, археологията, палеонтологията, етнографията или нумизматиката. В случая видно от посочените разпоредби, доходът от продажба на употребявани предмети - лични вещи не попада в изключенията, които са облагаеми - като предмети на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, поради което е необлагаем.

Фактът на първоначалното придобиване на разглежданите вещи за лични нужди на купувача не е пречка тази вещ впоследствие да бъде използвана за целите на "икономическа дейност", но това следва да бъде установено по надлежния ред. От доказателствата по ревизионната преписка не се установява дали предмет на продажба са нови или стари вещи, както и какъв е техния произход. В тази връзка съдът кредитира свидетелските показания на бащата на жалбоподателя Р. П. и Н. К. като непосредствени, логични и последователни, от които извежда извод, че продаваните комплекти Лего са събирани от жалбоподателя като хоби в период от повече от 30 години, същите са му били подарявани или закупувани от него с цел създаване на колекция. Хоби е любимо занимание през свободното време, но не професия. Показанията на разпитаните свидетели изясняват както произхода, така и вида и мястото на съхранение на колекциите Лего. И двамата свидетели разполагат с преки впечатления относно релевантните факти, като категорично сочат, че продадените от жалбоподателя през 2014г. колекции Лего са били събирани от жалбоподателя в период от 30 години и са били съхранявани в апартаментите, в които е живял. Свидетелите дават подробни сведения във връзка с придобиването и продажбата на комплектите, станали им известни предвид дългогодишните им взаимоотношения с жалбоподателя. Затова е напълно логично и житейски възможно комплектите Лего да са придобивани в продължение на години и да са отчуждавани с цел осигуряване на средства за издръжка на семейството на жалбоподателя, в каквато насока са и обясненията му дадени в хода на ревизионното производство.

Отделно от горното органите по приходите не са предприели никакви действия за индивидуализация на продадените вещи, нито са установени обстоятелства, изключващи ги от контекста на управлението на личното имущество на ревизираното лице, въпреки наведените от П. данни още в първоначално дадените обяснения. Доколкото не е установено някакво друго проявление на икономическа дейност в посочения смисъл, се налага извод, че жалбоподателят е упражнил правото си да се разпореди с лично имущество, от което, типично за условията на гражданския оборот, е реализирал и доход. В случая създадената колекция от Лего не попада в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ, поради което не подлежи и на облагане.

На следващо място съдът приема за неустановено от доказателствата по ревизионната преписка, връзка между получените суми от ревизираното лице чрез системата за електронни плащания PayPal и изпратените от лицето пратки от „Български пощи“ ЕАД и „А1 Трейд“ ЕООД. В подкрепа на това твърдение е и отговора на вещото лице по поставения въпрос № 4 от ССчЕ, където категорично сочи, че наличните в преписката подробни данни за изпратените от жалбоподателя пратки не могат да бъдат обвързани с наличните в данъчната преписка данни за получени от жалбоподателя плащания от конкретни лица. Не е спорно, че жалбоподателят е изпращал множество куриерски пратки до физически лица в чужбина чрез „Български пощи“ ЕАД и „А1 Трей“ ЕООД без наложен платеж, но няма данни получателите на тези пратки да са извършили плащания по сметката на жалбоподателя в PayPal. Следва да се посочи, че органът по приходите не е извършил съпоставка между имената на клиентите, фигуриращи в справките и описите от „Български пощи“ ЕАД и „А1 Трейд“ ЕООД и установените суми в PayPal за процесния период, от която съпоставка да е видно съвпадение в дати и имена на клиенти и получени суми по доставки. Следователно не се установява връзка между описаните в РД преводи от системата PayPal и изпратените от ревизираното лице пратки. Не са налице документи или описания за приложени документи за установяване на документална връзка между товарителници и получените по тях суми и между системни бонове и плащания получени чрез PayPal. (в този смисъл Решение № 10531 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2746/2023 г., VIII о.).

Въз основа на публично достъпната информация в Интернет относно платежната система PayPal получаване на доход ще е налице с постъпването на паричните суми в акаунта (сметката) на физическото лице в посочената платежна система. Няма извлечение от акаунта на ревизираното лице в платежната система PayPal за получаване на изплатени суми. Според публично достъпната информация в Интернет, PayPal е платежна система, електронна алтернатива на традиционните разплащания, като за получаването на пари в акаунта е необходимо приемане на сумата. От това следва да се приеме, че предоставените от платежната система възможности за преводи и плащания онлайн към други потребители, регистрирани в системата, се отнасят до получените в акаунта суми. В случая както е установено от вещото лице по допълнителната и неоспорена от страните ССчЕ, възможно е платените разходи за покупки на процесните стоки чрез РауРаl акаунтите да са повече от констатираните в РА, което би завишило разходите общо за стоки, респективно би намалило размера на облагаемия доход. За приходите е обратно. Тъй като липсва движението на паричните средства чрез РауРаl акаунтите, определянето на приходите и разходите на жалбоподателя е ограничено до информацията от наличните данни в извлеченията на сметките на жалбоподателя и съпругата му, открити в банки в България. Движението на пари от Рау Раl към банките и обратно от банките към Рау Раl не е отразено в РА като увеличение на стойността на сумите по неговите сметки или като натрупване на суми. Движението на пари от Рау Рal към банките в обжалвания РА се приема за приход/доход за жалбоподателя, намален с движението на пари от банките към Рау Раl акаунтите, извършено през предходната година. Следователно установените налични средства по платформата сами по себе си не представляват доказателство, че същите представляват приход, резултат от извършена по стопански начин дейност, което да обуславя по несъмнен начин фактическия извод на ответника, че жалбоподателят в случая е действал като "търговец" по смисъла на ТЗ, поради което и така установените и недекларирани от него доходи от дейността му като търговец, да се облагат по реда на чл. 26, ал. 7, вр. с ал. 1-6 от ЗДДФЛ, като доходи от стопанска дейност като ЕТ. За облагането по този ред, законът изисква доходите да са от стопанска дейност, каквато съдът по изложените вече по-горе мотиви приема, че не се доказа да е извършената от жалбоподателя.

При тези обстоятелства, съдът намира твърдяното от приходната администрация укриване на доходи за недоказано за целите на данъчното облагане. Ето защо, неправилно органът е преминал към установяване на задълженията на ревизираното лице по реда на чл. 122 ДОПК, доколкото приложението на нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК установява в тежест на органите по приходите да установят обстоятелството по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. По тези съображения не може да се направи извод за реално извършени продажби и получени приходи в сочения размер, съответно не са доказани предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. По същите съображения не са налице и другите твърдени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството и по т. 5 – документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване.

След като не е установено жалбоподателят да е получавал доходи в доказан размер от дейност като ЕТ, макар да не е бил регистриран като такъв, както и при липса на доказателства да е осъществявал дейност, за която да може да бъде определен като самоосигуряващо се лице през ревизираните периоди, то неправилно с обжалвания РА са му установени задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ, ЗЗО за периода от 2017г. до 2021г. като незаконосъобразно е и начисляване на лихви за закъснение върху определените главници на задълженията, доколкото задължението за лихви за забава е акцесорно по своя характер и е в зависимост от съществуването /пораждането/ на главното задължение.

Предвид гореизложеното се налага краен извод за материална незаконосъобразност на РА, тъй като фактическите констатации в него не се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което същият следва да бъде отменен.

При този изход на правния спор претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. С оглед направеното своевременно искане от жалбоподателя и на основание чл.161, ал.1, изречение първо от ДОПК, на същия следва да се присъдят сторените по делото разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, за чието извършване са представени доказателства, общо в размер на 4 650 лева, представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото в размер на 50 лева /л.25 от делото/, заплатен депозит за ССчЕ в размер на 600лв. /л.95 и л.197 от делото/ и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лева /л.188 от делото/.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на А. Р. П., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет. 4, ап. 20, Ревизионен акт № Р-03000323003805-091-001/05.07.2024г. на орган по приходите, поправен с Ревизионен акт № П-03000324139973-003-001/08.08.2024г., потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 168/18.09.2024г. на Директор на Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на А. Р. П., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет. 4, ап. 20, сумата от 4 650 (четири хиляди шестстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.