МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 5 от 10.10.2018 г.
по НОХД № 47/2018 г. по описа на Каварненски районен съд
Каварненска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу М.Г.А. за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, за това, че в периода
от 18.06.2015 г. до 31.01.2018 г., в гр.Каварна, след като е била осъдена с
определение № 296/18.06.2015 г., по гражданско дело № 448/2014 г. на РС
гр.Каварна, влязло в сила на 18.06.2014
г. да издържа свой низходящ – малолетния си син С.Н.А. с ЕГН **********, като
изплаща месечна издръжка в размер на 90,00 /деветдесет/ лева, чрез неговия баща
и законен представител Н.С.А., съзнателно не изпълнила това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски – 32 месечни вноски от по 90,00 лева
всяка, като общия размер на дължимата сума за издръжка е 2 880,00 лева.
Представителят на КРП в съдебно заседание поддържа
внесеното обвинение срещу подсъдимата А. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
Счита обвинението за доказано и предлага на подсъдимата да бъде наложено
наказание "лишаване от свобода" за срок от четири месеца, отложено по
реда на чл. 66 НК за срок от три години.
Процесуалният представител на подсъдимата пледира за
налагане на минималното предвидено в текста на закона наказания с оглед
доказаните многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Производството
по делото е разгледано по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б. „а” от НПК –
в отсъствието на подсъдимата.
Съдът като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата М.Г.А., ЕГН **********, е родена на *** г. в
гр. Ш., с постоянен адрес ***, **, б.гр., женена, неосъждана, с начално образование,
неработи.
Подсъдимата А. (преди с
фамилно име П.) и свидетелят Н.С.А. живеели на семейни начала
без сключен граждански брак, от което съжителство на *** г. се родил синът им С.Н.А..
През месец юни/юли 2014 г. обвиняемата напуснала А., а по-късно и страната,
поради което детето останало на грижите на баща си.
През месец септември 2014
г. свидетелят А. завел дело срещу обвиняемата А. *** с предмет упражняването на
родителските права, плащането на издръжката и личните отношения с детето. С
определение № 296 от 18.06.2015 г. по Гр. д. № 448/2014 г. по описа на Районен
съд гр. Каварна била одобрена постигната спогодба между обвиняемата А. и
свидетеля А., по силата на която упражняването на родителските права по
отношение на детето С.Н.А. били предоставени на бащата, определено било местоживеене
на детето на адреса на баща му, определен бил режим на лични отношения между
майката и детето, като обвиняемата била осъдена да заплаща месечна издръжка на
непълнолетното си дете в размер на 90.00 лв., считано от датата на предявяване
на исковата молба – 09.09.2014 г. Делото било разгледано в отсъствие на
обвиняемата, която се представлявала в процеса от особен представител.
Още през месец юни 2015 г. обвиняемата А. узнала от
майка си Р.М.Х. в проведен телефонен разговор, че е осъдена да плаща издръжка,
а при завръщането си в страната през месец ноември 2015 г. получила от нея и
съдебните книжа. Малко след това обвиняемата отново заминала в чужбина, поради
което с телеграма от 15.03.2016 г. на ГДНП била обявена за издирване. Едва на
13.02.2018 г. била установена от служители на РУ гр. Каварна след завръщането й
в България.
През цялото време обвиняемата А. не е плащала
дължимата издръжка на малолетния си син С.Н.А., като за времето от влизане в сила
на определението, с което е одобрена постигнатата спогодба по Гр. д. № 448/2014
г. на Районен съд гр. Каварна – 18.06.2015 г. до
31.01.2018 г. същата не е платила повече от две месечни вноски, а именно 32
месечни вноски на обща стойност 2 880.00 лв.
По доказателствата:
Изложената по делото фактическа обстановка се установи
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на
свидетелите Н.С.А. и С.А.П., справка от НАП, справка от АВ, справка от Д „БТ”
Каварна, писмо от Д „СП” Каварна, справка от ОД на МВР – Добрич, удостоверение
за идентичност на лице с различни имена, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, заверен препис от протоколно определение №
296/18.06.2015 г. на КРС, две справки за съдимост, характеристични данни за
подсъдимата, обясненията на обвиняемата А., дадени в присъствието на защитник
пред орган на досъдебното производство, приобщени по реда на 279, ал. 2, вр. с
ал. 1, т. 2 от НПК.
По същество няма противоречие по доказателствата.
Съдът кредитира показанията на св. Н.А. и св. С.П.,
съответно баща и дядо на С.Н.А., относно фактите и обстоятелствата, за които
свидетелстват, а именно: моментът на настъпване на раздялата между родителите
на детето и факта на неплащане на издръжката за инкреминирания период.
При изграждане на вътрешното си убеждение и при
постановяване на присъдата съдът кредитира гореописаните писмени доказателства
като логични, свързани, взаимно допълващи се и непротиворечащи си, които се
приобщиха по реда на НПК към доказателствения материал по делото.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка и при
преценката на доказателствения материал, съдът намира, че подсъдимата М.Г.А. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
183, ал. 1 НК.
От обективна страна съдът прие, че в периода от
18.06.2015 г. до 31.01.2018 г., в гр.Каварна, след като е била осъдена с
определение № 296/18.06.2015 г., по гражданско дело № 448/2014 г. на РС
гр.Каварна, влязло в сила на 18.06.2014
г. да издържа свой низходящ – малолетния си син С.Н.А. с ЕГН **********, като
изплаща месечна издръжка в размер на 90,00 /деветдесет/ лева, чрез неговия баща
и законен представител Н.С.А., съзнателно не изпълнила това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски – 32 месечни вноски от по 90,00 лева
всяка, като общия размер на дължимата сума за издръжка е 2 880,00 лева.
Налице са всички признаци от законовия състав на
инкриминираното деяние, а именно: подсъдимата М.А. е осъден с определение по
гражданско дело № 448/2014 г. на РС гр.Каварна, влязло в сила на 18.06.2014 г. да издържа свой низходящ – сина си С.А.. За
инкриминирания период подсъдимата не е заплащала месечните издръжки в размер на
повече от две вноски, а именно 32 месечни вноски от по 90,00 лева всяка,
като общия размер на дължимата сума за издръжка е 2 880,00 лева.
От субективна страна, деянието е извършено при форма
на вината пряк умисъл, като подсъдимата А. е съзнавала обществено-опасния
характер на деянието, предвиждала е настъпването на обществено-опасните
последици и е искала настъпването на последните. Така подсъдимата е знаела, че
е осъдена да заплаща ежемесечно издръжка на сина си С.А., като за посочения
период /18.06.2015 г. до 31.01.2018 г./
съзнателно не е изпълнила задължението си, изразяващо се в заплащане на
издръжката. Подсъдимата е съзнавала, че с неплащането на издръжката на детето
си поставя в опасност неговото здраве, нормалното му физическо, психическо,
умствено и емоционално развитие и не способства за удовлетворяване на неговите
материални и духовни нужди.
Съдът следва да отбележи, че задължението на
подсъдимия да издържа свои низходящи по силата на влязло в сила решение на
граждански съд не може да се поставя под условие, а именно: наличие на работа,
достатъчно парични средства у подсъдимия или получаване на други доходи. Задължението
на подсъдимия за заплащане на издръжка не подлежи на замяна, на трансформация
или предмет на спогодби между подсъдимия в качеството му на длъжник и законния
представител на детето, с оглед на защитата на интересите на детето.
Съдът не споделя доводите на подсъдимата /дадени в
хода на досъдебното производство/, за това, че не е изпълнявала задължението си
поради липса на доходи и работа. Задължението за издръжка не зависи и не може
да бъде зависимо от наличие на достатъчно парични средства у подсъдимия или от
получаване на допълнителни доходи. По делото от писмените и гласните
доказателства безспорно се установи, че подсъдимата А. е имала възможност да
работи и да заплаща издръжка, тя е била здрава, но въпреки това не е изпълнявал
задължението си, като по този начин е ощетил материално детето си С.А. и го е
лишила от жизнено важни за живота и здравето материални и нематериални житейски
придобивки и възможност за по-благоприятно развитие. Подсъдимата не е полагал
грижи за него, проявила е незаинтересованост по отношение на развитието на същото.
Относно наказанието:
За да определи наказанието на подсъдимата, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от нея деяние
и данните за личността й и установи следните обстоятелства, от значение за
отговорността на подсъдимата:
Деянието е извършено от подсъдимата М.А. единствено
при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: чисто съдебно
минало, липса на образувани други наказателни производства, добри
характеристични данни по местоживеене, тежкото материално положение и имотно
състояние на подсъдимата, раждането и отглеждането на друго дете, явяващо се
обективна пречка за полагане на общественополезен труд, като източник на доходи.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер
не е механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите на
наказанието по чл. 36 и чл. 54 от ПК. В този контекст, следва да се съобразят
принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност и
целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна
връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на наказанието.
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимата М.А.
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до една година или
пробация. В посочената норма законодателят е предвидил две алтернативни наказания,
за да се даде възможност на съда да наложи на подсъдимия онова от алтернативно
предвидените наказания, което най-добре би го поправило и превъзпитало и което
би съдействало да се постигнат целите на наказанието.
При определяне на наказанието при условията на чл. 57,
ал. 1 от НК съдът, съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един
и същ мисловно оценъчен процес както видът, така и размерът на наказанието,
като се ръководи от изискванията по чл. 36 от НК. Алтернативните наказания са
елементи от една комплексна санкция, чиито минимален размер съвпада с минимума
на най-лекото алтернативно наказание, а максималният размер с максимума на
най-тежкото алтернативно предвидено наказание.
Отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства,
съдът намира, че целите на генералната и специалната превенция биха се
постигнали с определяне на по-лекото от предвидените в санкционната норма
алтернативни наказания, а именно – наказание пробация.
В настоящия случай съдът намира, че са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в
закона наказание се оказва несъразмерно тежко, поради което, съдът прилагайки
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК, замени наказанието пробация
с глоба.
Смекчаващите отговорността обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че за извършеното от подсъдимата А. деяние, относимо и
справедливо ще бъде налагането на наказание от вида глоба в размер към минималния
предвиден в нормата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК, а именно – глоба в
размер на 200.00 /двеста/ лева. Съдът намира този размер на наказанието за
съобразен и с тежкото материално и имотно състояние на подсъдимата, както и с
особеностите на конкретното деяние.
Съдът намира, че така определеното наказание ще
изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимата, така и по отношение на останалите членове на обществото.
Мотивиран от горното и по изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………..