Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София, 04.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ
състав, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като
разгледа докладваното от съдия Данаилова гражданско
дело №13736/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 12721/27.10.2020 г. на длъжниците по изпълнението А.Я., М.Н. и К.Я. срещу разпореждане от 12.10.2020 г. на ЧСИ Г.Д.по изп. дело №20207810400352, с което е
отказано намаляване размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело до размера от 200 лв. и на
таксите по ТТРЗЧСИ.
Доводите в жалбата
са, че на всеки от тримата
длъжници физически лица, които са осъдени солидарно, наред с четвърти длъжник –
търговско дружество, са начислени в поканата за доброволно изпълнение 3600 лв.
за адвокатско възнаграждение на взискателя и 6409,39 лв. такси по ТТРЗЧСИ,
които представляват разноски и такси по изпълнителното дело, а не са присъдени
с изпълнителния лист, като не е ясно дали и тези разноски се дължат солидарно
или пък от всеки длъжник се претендират изцяло в посочените размери. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като сумите по
изпълнителния лист са събрани преди изтичане на срока за доброволно изпълнение
на длъжниците – физически лица, поради което и дължимото от всеки от тях
адвокатско възнаграждение не следва да надвишава минималния по чл.10, т.1 от
Наредбата за минималните размер на адвокатските възнаграждения, тъй като не са
извършвани никакви други действия. По отношение на таксите за изпълнението не
става ясно нито как са изчислени, нито как отговоря всеки длъжник, като
съдбният изпълнител не е изложил никакви мотиви защо отказва намалението им.
При тези доводи се иска отмяна на акта а съдебния изпълнител, с който отказано
намаление на таксите и разноские и съответното
им намаляване от съда.
Взискателят по делото Н.Т.не взема становище.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата
е допустима, тъй но
неоснователна. Поддържа се, че тъй като длъжниците са осъдени солидарно по
изпълнителния лист, то и всеки от тях е поканен да плати както задължението по
изпълнителния лист, така и целия размер на разноските. Поддържа се, че
взискателят е заплатил адвокатски хонорар по изпълнителното дело за
образуването и воденето му, като възнаграждението за воденето включва всички
други действия, включително представителство в настоящото производство. Счита,
че не следва да излага каквито и да било мотиви при определяне на таксите и при
произнасяне по искането за намаляването им, като едва в мотивите по жалбата посочва
как са изчислени таксите в общ размер на 6409,39 лв., които се претендират от
всеки от длъжниците, която сума включва 5861,39 лв. – пропорционална такса по
т.26 ТТРЗЧСИ, изчислена върху сбора от задължението по изпълнителния лист и
разноскита на взискателя по изпълнителния лист от 3600 лв., както и 548 лв. –
прости такси, включващи такса за образуване в размер на 24 лв. без ДДС , 4 бр.
такси за проучване на имущественото състояние на длъжника в общ размер на 240
лв., 4 бр. такси за изпращане на покана за доброволно изпълнение в общ размер а
96 лв., такси за 5 бр.запорни съобщение в общ размер на 90 лв., възлагане по
чл.18 – такса от 60 лв., такса за един брой уведомление в размер на 24 лв. и 14
лв. – разноски за извършени справки и банкови комисионни.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му
от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач
при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486,
ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно
жалбата е допустима, тъй като се
оспорва разпореждането на съдебния изпълнител,с което се отказва намаляване на
таксите по изпълнението и разноските на взискателя.
Изпълнителното
производство е образувано по молба от 11.06.2020
г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.05.2020 г. по гр.д.№ 2627/2019 г. на АС – София, с който А.Я., М.Н., К.Я. и К.2 ООД са осъдени да заплатят солидарно на Н.Т.Т.
сучата от 45000 евро на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Молбата за
образуване на изпълнителното производство е подадена от адвокат И.В.с представено към нея пълномощно за представителство по
изпълнително дело и договор за правна защита, в които е посочено, че по гр.д.№ 2627/2019
г. на АС – София на една и съща дата
21.05.2020 г. са издадени общо 5 бр. изпълнителни листове, като освен
изпълнителния лист, по който е образувано
изп. дело №20207810400352, срещу всеки от длъжниците А.Я., М.Н., К.Я. и К.2 ООД е издаден и отделен изпълнителен лист за сума от
1173,91 лв. в полза на Н.Т., като той упълномощава адв. Велчевски за представителство за образуване и
водене на изпълнителни дела във връзка с всички 5 бр. изпълнителни листове. От
представената разписка се установява, че за конкретното изпълнително дело №20207810400352 е платено възнаграждение в размер на 3600
лв.
В молбата за образуване
е поискано присъждане на разноски, налагане на запор върху банкови сметки на
длъжниците, възложено е на ЧСИ извършване на проучване и избор на изпълнителен
способ на основание чл.18 ЗЧСИ и е поискано да се изпълнява и върху недвижими
имоти на длъжниците, в случай че се открият такива.
След извършени справки
относно банкови сметки и в Служба по вписванията на 24.06.2020 г. е изпратено
запорно съобщение до третото лице Т С.П.ЕООД за сумата от 45000 евро по
изпълнителния лист, 3600 лв. – разноски за взискателя и 6409,39 лв. – такси,
като драсканиците върху гърба на копието на молбата за образуване на
изпълнителното дело, се установява, че всички суми по запорното съобщение са
преведени от третото лице, а съгласно удостоверяването върху гърба на
изпълнителния лист – сумата по изпълнителния лист е преведена на взискателя Н.Т.на
09.10.2020 г.
По изпълнителното дело
съдебният изпълнител е назначил на длъжниците физически лица особен представител
по искане на взискателя, като в изпратените копие от книжа по изпълнителното
дело са налице върнати невръчени покани до длъжниците физически лица, но не и
доказателства как съдебният изпълнител е изпълнил изискванията на чл.47 ГПК за
проверка на адресната регистрация /на всички длъжници уведомление е запелено на
адреса на бул. ********* в гр.София, при положение, че на двама от тях адресите
по изпълнителния лист са различни/, както и за проверка относно месторабота и
връчване чрез работодателя.
Поканите за доброволно изпълнение до
длъжниците физически лица А.Я., М.Н. и К.Я. е връчена на особения представител на
24.09.2020 г., като във всяка една от поканите е посочено, че съответния
длъжник, посочен като адресат, дължи сумата от 45000 евро по изпълнителния
лист, 3600 лв. – разноски за взискателя и 6409,39 лв. – такси.
С възражение от
08.10.2020 г. особеният представител е поискал намаление на разноските, като е
посочил, че от поканите не става ясно дали разноските на взискателя и таксите
се дължат солидарно или разделно и в какъв размер, поискал е намаляване на
разноските за адвокатски хонорар на взискателя, като е посочен, че сумата по
изпълнителния лист вече е събрана от ЧСИ преди изпращане на поканите за
доброволно изпълнение и не са извършвани други действия от адвоката, освен по образуване
на делото, като е посочено, че е таките по изпълнението са неправилно
изчислени. Поискал е да се намалят до минимума по чл.10, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение разноските на взискателя,
като се посочи и до какъв размер отговаря всеки длъжник, както и да се прецизират
таксите.
С обжалваното
разпореждане и като посочил, че е съобразил становище на взискателя, съдебният
изпълнител е отказал да уважи възражението.
При тези факти
съдът намира жалбата относно разноските за основателна.
При определяне на
дължимите такси по изпълнението, независимо дали са за сметка на взискател или
на длъжника, съдебният изпълнител е
длъжен да посочи не само общия им размер, а и поотделно всяко задължение с
посочване на основанието за начисляване на таксата и нейния размер. Този извод следва пряко от
разпоредбата на чл.79 ЗЧСИ, която разпоредба е обща, касае всички такси,
предвижда връчване на сметката на „задълженото лице“, а не на взискателя.
Същото важи и по отношение на разноските на взискателя, които се определят от
съдебния изпълнител и по отношение на които намира приложение разпоредбата на
чл.81 ГПК, която се намира в Част първа „Общи положения“ и се прилага и по
отношение и на изпълнителния процес.
Нещо повече, този
извод следва и от предвидената законова възможност за обжалване на всеки акт на
съдебния изпълнител, с който се определят разноски, като непосочването на
основанието на отделните такси и разноски и техния размер пряко нарушава
гарантираното право на защита на всяка страна в изпълнителния процес.
В този смисъл
оплакването в жалбата, че е неясно как са определени таксите по изпълнението е
основателно, като такава конкретизация е направена едва в мотивите на съдебния
изпълнител, изпратени заедно с жалбата до съда.
Независимо, че съдебният
изпълнител не е изпълнил задължението си да конретизира дължимите такси, това
не е основание длъжниците да бъдат освободени от заплащането на онези такси,
които съдът установи да са дължими с оглед извършените изпълнителни действия и
съпътстващите ги действия по движение на изпълнителното производство. Същото
важи и по отношение на признатите разноски на взискателя.
Във връзка с доводите в
мотивите на съдебния изпълнител следва да се посочи, че макар и изпълнителният лист да
осъжда длъжниците солидарно за вземането от 45000 евро, то разноските по
изпълнението са извън предмета на произнасяне на съда, поради което и няма
основание по отношение на тях да се пренася автоматично солидарността.
По отношение на отговорността
за разноски по делата, включително изпълнителните, е налице специална уредба в
процесуалния закон, от която се извеждат характеристиките й, а именно, че се
касае за специфична, която възниква за
онази страна, която неоснователно е предизвикала процеса, като в случая с
изпълнителното производство това е страната, чието поведение е предизвикало без
основание предприемането на изпълнителни действия или извършването на действия
от съдебния изпълнител по администриране на производство, за които са
предвидени такси. Отговорността за разноски не може да бъде предмет на отделно
производство, а може да се реализира само в рамките на процесуалното
правоотношение, по което са направени, като всяка от страните по това
процесуално правоотношение отговаря за разноските, които са в причинна връзка с
поведението й. Така например искането на взискателя за насочване на изпълнение
към имущество, което не принадлежи на длъжника не ли могло да ангажира
отговорността на последния за такси относно този способ и за такива следва да
отговаря взискателя, чието неоснователно искане е предвизвикало начисляването им.
По същите причини и в настоящия казус всеки от длъжниците, независимо, че
отговоря солидарно за главното задължение, носи индивидуална отговорност за
разноските по изпълнението, които са се наложили от предприетите спрямо него
изпълнителни способи и други действия, съпътстващи изпълнението, каквито са
таксите за връчване на покани, уведомления, разноските за особен представител и
т.н. и следователно е неправилно съображението на съдебния изпълнител за
солидарна отговорност на длъжниците за таксите и разноските по изпълнението.
С молбата за образуване на изпълнително дело е
посочен изпълнителен способ, с което е изпълнено изискването за редовност по
чл.426, ал.2 ГПК, като същевременно е
овластен и съдебният изпълнител да избере такъв и именно в резултат на приложение на избраният от съдебният изпълнител способвземането
е събрано преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, като
единственото извършено от адвоката на взискателя действие по представителство в
изпълнителното производство, което е
било необходимо за събиране на дължимите суми, е подаването на молбата
за образуване на изпълнителното дело. По становище на настоящия състав при погасяване на
задълженията по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение няма
основание да се присъждат разноски за възнаграждение за представителството във
връзка с извършване на изпълнителни действия, каквито не са извършвани, а и с
оглед плащането няма да бъдат извършвани, тъй като длъжникът следва да отговоря
единствено за разноски, които са в причинна връзка с поведението му, а не и за
разноски, направени от взискателя без необходимост. Без значение е дали се
касае за доброволно плащане или принудително събиране, което в този срок следва да се
приравни на доброволно изпълнение, тъй като лишаването
на длъжника от възможността да изпълни доброволно чрез принудително събиране на
вземането в срока за доброволно
изпълнение следва да има същите последици. Следователно на адвоката на взискателя,
осъществявал безплатна правна помощ следва да определи възнаграждение в
минимален размер от 200 лв. за представителство по образуване на
изпълнителното дело, съобразно действащата към образуването на делото редакция
на чл.10, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като доколкото изпълнението е предприето по отношение на няколко длъжници и всеки един от тях е страна в
процесуалното правоотношение, то и
взискателят има право на възнаграждение за образуване на делото срещу всеки
длъжник, респективно всеки от
жалбоподателите носи отговорност за разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение за сумата от 200 лв.
Както беше посочено, по делото не са извършвани изпълнителни
действия, освен изпращането на запорно съобщение в срока за
доброволно изпълнение, което действие е довело да събиране на сумата, но това
плащане следва да се третира като равнозначно на доброволното, по вече изложените съображения във връзка с
адвокатско възнаграждение. Следователно в този случай не се дължи таксата по
т.26 ТТРЗЧСИ, която съгласно разпоредбата
„се събира върху събраната сума“, като при тълкуване във връзка с
останалите разпоредби от Тарифата, под „събрана сума“ следва да се разбира
принудително събраната от съдебния изпълнител сума, тъй като за останалите
действия на съдебния изпълнител са предвидени други прости или пропорционални
такси, а в срока за доброволно изпълнение не е налице основание за извършване
на принудителни действия.
За пълнота следва да се
посочи, че тъй като задължението по изпълнителния лист е солидарно, то и цялото
задължение може да се събере, било по избор на взискателя, било поради
фактическото наличие на достатъчно имущество само у някой у длъжниците, от
всеки един от тях изцяло или от някого да се събере по-голяма част от дълга, в
сравнение с останалите дължници, до пълното удовлетворяване на взискателя.
Доколкото таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е пропорционална и както вече беше посочено,“се събира върху събраната сума“, то и същата има основание да бъде
събрана, включително и изцяло от всеки от длъжниците, макар и отговорността за
таксите по изпълнението да не е солидарна, тъй като всеки от тях отговоря за
цялото задължение, респективно и съответна на събраната от него сума такса за
изпълнение. В този смисъл посочването на целия размер на таксата по т.26 ТТРЧСИ
във всяка от поканите за доброволно изпълнение би било законосъобразно, ако тя
бе разграничена от останалите такси и ако поради плащането в срока за
доброволно изпълнение не бе отпаднало задължението за плащането й, тъй като
всеки от длъжниците отговоря за цялото задължение, респективно за дължимата за
събирането му пропорционална такса, която се определя според размера на
задължението му.
Не
така стои въпросът с простите такси по изпълнението, които се начисляват за
определени действия на съдебния изпълнител, като за тези от тях, които касая
изпълнението срещу конкретния длъжник
отговаря именно той. Такива са таксите за покана, изпращане на запорно
съобщение, проучване на имущество и др. За тези от тях, които касаят общи за
всички дължници действия, например таксата за образуване на дело, която е една,
такса за изготвяне на разпределение и др., длъжниците отговарят по равно. В
случая пример за такава такса е изпращането на запорно съобщение до третото
задължено лице Т С.П.ЕООД, тъй като е запорирано вземане на всички четирима
длъжници от това трето лице, като няма основание за изпращането на 4 отделни
съобщения до същото лице за едни и същи суми, само защото длъжниците са
четирима, при положение, че отделните запорни съобщения не разграничават по
никакъв начин вземанията на всеки от длъжниците от това трето лице.
Следователно
жалбоподателите не дължат такса по т.26 ТТРЗЧСИ.Всеки от тяхо отговаря за
¼ от таксата за образуване на изпълнителното дело срещу читирима
длъжници или съответно за 6 лв. от тази такса, за ¼ от таксата за
единственото необходимо запорно съобщени до третото лице Т С.П.ЕООД или за 4,5
лв. с ДДС, както и за ¼ от таксата за служебно определяне на способа за
изпълнение от 60 лв. или за 14 лв. Всеки от длъжниците отговоря и за таксата за
изпращане на покана за доброволно изпълнение от 24 лв. и съответно за такса за
имущественото му проучване от 60 лв. Съответно всеки от длъжниците оговаря за
таксата за изпращане на запорно съобщение за налагане на запор върху вземанията
му по банкови сметки, като за М.Н. са изпратени 4 бр. запорни съобщения до ОББ,
ПИБ , Юробанк България АД и УниКредит Булбанк АД /72 лв. такса/, за К.Я. – 1
бр. запорно съобщение до ПИБ АД /18 лв. такса/ и за А. Янакаиев – 2 бр. запорни
съобщения до ПИБ АД и УниКредит Булбанк АД/ 36 лв.такса/
Не
се установява основание за начисляване на други такси в частност за повече от
едно запорно съобщение до едно и също трето задължено лице, нито за начисляване
на допълнителни разноски, за чието извършване не са представени
разходно-оправдателни документи.
Следователно
длъжникът М.Н. носи отговорност за такси по изпълнението в общ размер на 180,50
лв., длъжникът А.Я. отговаря за такси по изпълнението от 144,50 лв., а длъжникът
К.Я. отговаря за такси по изпълнението от 126,50 лв., поради което и
обжалваното разпореждане следва да се отмени, като разноските на взискателя
и таксите по ТТРЗЧСИ се намалят до
посочените размери.
По изложените
съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
№20207810400352, с което е отказано намаляване размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело до размера от 200 лв. и на определените такси от 6409,39 лв. по ТТРЗЧСИ ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВАВА:
ОПРЕДЕЛЯ дължимите от длъжника М.П.Н. разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя в размер на 200 лв. и 180,50 лв. такси по ТТРЗЧСИ
ОПРЕДЕЛЯ дължимите от длъжника А.А.Я. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 200 лв. и 144,50 лв. такси по ТТРЗЧСИ.
ОПРЕДЕЛЯ дължимите от длъжника К.А.Я. разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя в размер на 200 лв. и 144,50 лв. такси по ТТРЗЧСИ
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
О
С О Б Е Н О М Н Е Н И Е
на Владимир Вълков – член на
съдебния състав, разглеждащ ч.гр.д. № 13736/2020 г.
Не съм съгласен с извода на мнозинството, че
дължат да възстановяват разноски за наложени обезпечения, подготвящи
неприложени в случая изпълнителни способи.
Споделям съображението, че провокираното от
длъжника развитие на изпълнителното производство го ангажира да възстанови
направените от взискателя разноски. Изцяло споделям и указания критерий за
разпределяне отговорността за разноски – тежестта следва да бъде понесена от
тази страна в производството, чието необосновано от правна гледна точка
поведение е предизвикало разхода. Смятам обаче, че и по отношение специалната
отговорност за разноски в процесуалното правоотношение приложение следва да
намери общоутвърдената граница – на
възмездяване подлежат разноските, които се явяват пряка и непосредствена
последица от необоснованото от правна гледна точка поведение. Смятам, че
нормата на чл. 79 ал. 1 ГПК онагледява еднозначно така очертаната граница.
Взискателят е в правото си да прецени дали и какви разноски ще направи, за да
си осигури реализация на своето вземане, но отговорността на длъжника да го
възмезди за сторените разноски е ограничена до необходимите разноски.
Този критерий е посочен изрично и като основание за възлагане в отговорност на
длъжниците таксата за запорното съобщение до „Т С.П.“ ЕООД.
Законът предписва възможност при недопустима
принуда в рамките на срока за доброволно изпълнение на задължението да бъдат
наложени обезпечителни мерки, гарантиращи принудителното събиране на дължимото.
Действително реализацията на тази процесуална възможност предполага яснота за
притежаваното от длъжника имущество, но установяването му е в пряка връзка с
изпълнението върху установеното имущество. По силата на чл. 79 ал. 1 т. 3 ГПК
длъжникът не носи отговорност за разноски, относими към неприложени
изпълнителни способи. Намирам, че нормата визира както облаганите с такса
изпълнителни действия, изграждащи конкретен изпълнителен способ, така и
таксите, подготвящи неговата реализация. Такива именно се явяват заплатените
такси за запорни съобщения до банкови институции.
Във фазата на доброволното изпълнение законът
осигурява възможност на длъжника макар и със закъснение да изпълни дължимото по
избран от него начин. Запорното съобщение е средство за установяване
съществуването на вземане и обезпечава възможността за удовлетворяване чрез
насочване на изпълнението върху идентифицираното имущество. Предвид погасения
дълг и отразената по молбата като налична сума от 10009,39 лв. налице са
предпоставките за приключване на изпълнителното производство (чл. 433 ал. 2 ГПК). Съгласно чл. 433 ал. 3 ГПК при приключено изпълнително производство
съдебният изпълнител дължи да освободи ограниченото в резултат на наложените
запори имущество, поради което и последващо изпълнение върху запорираните
вземания е изключено. При тези съображения приемам, че направените разходи за
запори на банкови сметки касаят неприложени способи, а за тях длъжниците не
отговарят. Затова приемам за недължими признатите от мнозинството разноски,
възложени в отговорност на длъжниците съответно 72 лв. за М.Н., 18 лв. за К.Я.
и 36 лв. за А.Я..
Съдия: