РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Кубрат, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Д.ва
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20243320100668 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 22 ЗПК и евентуален – по чл. 439 ГПК.
Ищецът Д. М. Р., ЕГН ********** с пост. адрес ***, чрез пълномощник
адв. З. М. от АК – Русе със съдебен адрес ***, ет. 4, като твърди, че сключения
между него и ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД Договор за
револвиращ заем № **********/20.09.2010 г. противоречи на закона – чл. 22
от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11 ЗПК и чл.
12 ЗПК, като съдържащата се в раздел 5 „Параметри“ информация относно
размера на погасителните вноски, ГПР и ГЛП най-обща, не отговаря на
изискването да е разбираема и недвусмислена, не се конкретизира какво точно
се включва в размера на месечната вноска като елементи, договорът не
отразява дата и място на сключване; договорът не е сключен от двете страни
едновременно, а последователно са дописвани отделни части от него; сключен
е в нарушение на добрите нрави – за обслужване на кредита за една година
следва да разходва повече средства отколкото е получил по него,
възнаградителната лихва не е уговорена индивидуално, налице е
1
неравнопоставеност на насрещните задължения по договора и явна
нееквивалентност на престацията на потребителя, поради което претендира
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено между страните,
че Договор за револвиращ заем № **********/20.09.2010 г. е нищожен
посочени в условията на евентуалност основания: противоречие със закона,
накърняване на добрите нрави и липса на форма, по см. на чл. 26, ал. 1, предл.
1, 2 и 3 от ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, а в случай, че съдът не установи твърдяната
нищожност, претендира да бъде установено, че ищецът не дължи в
качеството на длъжник чрез принудително изпълнение на ответното
дружество цялата сума претендирана по изпълнително дело №
20238320400222 по описа на ЧСИ И. Х. рег. № 832 при КЧСИ, поради
настъпила погасителна давност.
Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: ***, с управители С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К.
Ч. чрез пълномощник юрк. И. Т. депозира писмен отговор, с който заявява
становище, че предявените искове са недопустими. Твърди се, че е налице
сила на пресъдено нещо с постановеното арбитражно решение №
572/16.11.2011 г. по арб. дело №572/2011 г. на арбитър Ж. Б., което се явява
отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на исковете и на това
основание моли делото да бъде прекратено. По същество заявява, че исковете
са и неоснователни и оспорва твърдението, че ищецът не е бил запознат със
съдържанието на ОУ, които съставляват физически неразделна част от
договора, тъй като двата документа са отпечатани на една страница във
формат А3. Оспорва и твърдението, че ищецът не е подписал ОУ, тъй като в
момента на подписване на договора е липсвало законодателно изискване за
това и счита, че ОУ към Договор за револвиращ заем №10084987462 са
редовно приети от ищеца. Оспорва изложените в исковата молба твърдения,
че Договор за револвиращ заем №10084987462 е нищожен поради липса на
съгласие, тъй като ищецът не е бил запознат с всичките му условия и е нямал
първоначална информация за съществените елементи на договора. Преди да
бъде обвързан от предложение или от договора за револвиращ заем ищецът е
получил преддоговорна информация непосредствено преди да положи
подписа си под формата на стандартен европейски формуляр с параметрите на
искания кредит. Излага подробни съображения за неоснователност на
твърденията за неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 ЗПК,
2
поради което сключеният договор за револвиращ заем е валиден и
действителен и не са налице основания за неговата нищожност като цяло,
нито на отделни негови клаузи, поради което моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно в отношенията между страните, че Д. М. Р. е сключил с
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ договор за револвиращ заем №
**********/20.09.2010 г., съгласно който му е предоставена в заем сумата
1500 лв при ГЛП 114.66 % и 0.31 % лихва на ден. Срокът на погасяване на
заема е 36 месеца чрез месечни вноски в размер на 149 лв, а общото
задължение възлиза на 5481.80 лв. В договора е посочено, че неразделна част
от него са Общите условия за физически лица, които са му предадени при
подписването му. В договора е уговорена писмено арбитражна клауза за
отнасяне гражданския спор пред арбитраж.
Не е спорно в отношенията между страните и обстоятелството, че по
повод така сключения договор е постановено арбитражно решение №
572/16.11.2011 г. по арб. дело №572/2011 г. на арбитър Ж. Б. – видно от
доказателствата по делото.
По инициатива на ищеца е разпитана в качеството на свидетел А. С. –
бивш служител на ответното дружество, представляващ дружеството при
подписване атакувания в настоящото производство договор. Същата посочва,
че когато клиент желаел да получи кредит, пристигал в офиса и посочвал
сумата, която му е необходима. Клиентът посочвал за какъв срок може да
върне кредита, тя му представяла калкулатора, т. е. според сумата и срока на
договора каква следва да е месечната вноска. След като се уточнявали с
клиента, вписвала това, което е поискал той – каква сума, за какъв срок ще я
върне и при каква месечна вноска, и тези данни, които е написала се
проверяват от мениджър в София, който одобрява окончателната сума.
Възможно е този мениджър да намали поисканата от клиента сума. Към
момента на попълване на бланката клиентът е бил уведомен за параметрите на
договора – каква сума трябва да внася и на кое число от месеца.
Показанията на свидетелката съдът кредитира като последователни и
3
логични.
По делото е приложено извлечение от банковата сметка на ищеца (л.109
от делото), от което е видно, че на 21.09.2010 г. по същата е преведен кредитът
в размер на 1500 лева.
Към доказателствата по делото е приобщено и изп. дело №
20238320400222 по описа на ЧСИ И. Х. с рег. № 832 при КЧСИ с р-н на д-е
ОС – Русе. Същото е образувано на 02.02.2023 г. въз основа на издаден от СГС
в полза на ответното дружество изпълнителен лист от 30.05.2013 г. за сумите
8091.58 лв., ведно със законната лихва от 16.11.2011 г. – датата на
постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на
задължението, 573.66 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 80 лв. – разноски
по арбитражното производство и 50 лв. заплатена държавна такса за издаване
на изпълнителен лист.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и
в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът
възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за
изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По исковете за прогласяване нищожността на Договор за револвиращ
заем № **********/20.09.2010 г.
Съдът споделя изцяло доводите на ответника за недопустимост на
исковете поради наличие на влязло в сила сила арбитражно решение №
572/16.11.2011 г. по арб. дело № 572/2011 г. на арбитър Ж. Б.. Спорът между
страните е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила
арбитражно решение № 572/16.11.2011 г. по арб. дело №572/2011 г. и не
подлежи на пререшаване. С влизане в сила на постановеното арбитражно
решение се преклудират всички фактически твърдения и настъпили
обстоятелства, които са били известни на страните и които е можело да бъдат
разгледани в производството, дори и същите да не са заявени от страните.
Невъзможно е същите да бъдат заявявани в отделно исково производство.
Поради това производството по така предявените искове за проглА.ване на
нищожност на договора за револвиращ заем следва да бъде прекратено поради
4
недопустимост.
По иска с правно основание чл. 439 ГПК предявен в условията на
евентуалност
Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК е средство за защита на
длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се
установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за
неговото съществуване. От значение са само фактите, настъпили след
постановяване на решението по отношение на вземането, визирано в
издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело.
При така очертания предмет на делото страните по него са съответно
длъжник и взискател по изпълнителното такова. Длъжникът се позовава на
факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание – изтекла погасителна давност.
Тези обстоятелства обуславят правния интерес на ищеца и допустимостта на
иска.
Основният въпрос на който следва да се отговори е дали процесното
вземане и предмет на образуваното изпълнително производство е погасено по
давност.
Погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период
от време с начален и краен момент. Общите правила за началния момент са
уредени в чл. 114 ЗЗД. Давностните срокове пораждат правно действие, ако
през време на тяхното протичане носителят на защитеното право може да
упражни правото си на иск.
В конкретния случай съдът приема, че вземането на ответника по
отношение на ищеца е погасено по давност, по следните съображения:
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД началният момент на давностния срок е
денят, в който вземането е станало изискуемо.
В настоящия случай процесното вземането е станало изискуемо на
16.11.2011 г. – датата на влизане в сила на решението по арб. д. № 572/2011 г.
на арб. Ж. Б..
5
Изпълнителният лист, издаден въз основа на решението е от 30.05.2013
г., като изпълнителното дело за посочената по-горе сума е образувано на
02.02.2023 г.
При това положение, съдът приема, че към датата на подаване на
исковата молба – 16.09.2024 г. вземането на ответника по отношение на ищеца
е погасено по давност или погасено е правото на взискателя да иска
принудително изпълнение за своето вземане.
Мотивиран от изложеното съдът счита, че така предявеният в условията
на евентуалност отрицателен установителен иск е основателен и доказан.
При това положение, и с оглед чл. 433, т. 7 от ГПК, при представяне на
съответното влязло в сила решение образуваното изпълнителното
производство следва да се прекрати.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответната
страна ще следва да заплати на ищеца направените в производството разноски
в общ размер от 1 131.85 лв., от които: за държавна такса – 51.85 лв., 80.00 лв.
– депозит за свидетел и за адвокатско възнараждение – 1000.00 лв.
Направеното от ответника чрез процесуалният му представител
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца, съдът намира за неоснователно.
Минималното адвокатско възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
възлиза на сумата от 1166.50 лв. (за интерес 8665.24 лв.). Основанието по чл.
78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Ответникът в
случая претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., т. е. под
предвидения в цитираната наредба минимален размер и което съдът не намира
за прекомерно предвид характера и естеството на исковите претенции, две в
условията на евентуалност, както и с оглед процесуалните действия на
ищцовата страна. С оглед на тези си съображения в случая, съдът намира, че
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. се
явява съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа и не се явява прекомерно по смисъла на
чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което и не са налице основанията на цитираната
разпоредба за намалянето му в по-нисък размер, в каквато насока е
6
направеното от ответната страна възражение.
С оглед изложеното в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
претендирания размер 1 131.85 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска предявен от Д. М. Р.,
ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез пълномощник адв. З. М. от АК – Русе
със съдебен адрес ***, ет. 4 против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***, с управители С. Н.
Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч. за прогласяване нищожността на Договор за револвиращ
заем № **********/20.09.2010 г. поради противоречие със закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***,
с управители С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., че Д. М. Р., ЕГН ********** с пост.
адрес *** не дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата 8091.58 лева – главница, ведно със законната лихва за забава върху
тази сума считано от 16.11.2011 г. – датата на постановяване на арбитражното
решение до окончателното изплащане на вземането, 573.66 лева –
юрисконсултско възнаграждение и сумата 80 лева – разноски по
арбитражното производство, установени задължения с влязло в сила
арбитражно решение № 572/16.11.2011 г. по арб. дело № 572/2011 г. на
арбитър Ж. Б., за които е издаден изпълнителен лист от 30.05.2013 г. и е
образувано изпълнително дело № 20238320400222 по описа на ЧСИ, рег. №
832, с район на действие ОС – Русе, поради ПОГА.ВАНЕ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: ***, с управители С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К.
Ч. ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Р., ЕГН ********** с пост. адрес *** сумата 1
131.85 лева (хиляда сто тридесет и един лева, осемдесет и пет ст.) –
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Разградския окръжен съд.
7
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
8