Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 19.07.2016 г.
Административен
съд - Кърджали, в
публично съдебно заседание на двадесети
и седми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина
Петрова
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 49/
2016 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 210 от
Закона за устройство на територията ( ЗУТ).
Образувано
е по жалба на „ Б. К. С. Р. С.” ЕООД със седалище и адрес на управление:***,
подадена чрез упълномощен от управителя, процесуален представител по
пълномощие. Оспорва се Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ в община
Момчилград, с което е определено обезщетение в размер на 4 343 лв, за част от собствения на дружеството ПИ, засегнат от
ПУП-ПП на обект „ Междусистемна газова връзка Гърция
– България”. В жалбата се сочи, че Комисията неправилно е определила полагащото
се на дружеството обезщетение, като значително е занижила
стойността на оценката на имота, в резултат на което е определила обезщетение,
несъобразено с регламентираното в ЗУТ, както и с практиката при определяне на
пазарните цени на този тип имоти. Административният орган определил обезщетение
в разрез с правилата за определяне на пазарната стойност на недвижимите имоти.
Претендира деловодни разноски.Иска се да се измени решението на комисията, като
се увели размера на обезщетението за мероприятието съобразно събраните
доказателства и регламентираното в чл. 210 от ЗУТ. В съдебно заседание, чрез
пълномощника си, поддържа жалбата. Прави искане за присъждане на деловодни
разноски по списък по чл. 80 от ГПК. Представя и писмена защита, в която
развива подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт.
Ответникът – Община
Момчилград, чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата като
неоснователна. Твърди, че вещото лице, при определяне на дължимото обезщетение,
е следвало да вземе предвид Наредбата за реда за определяне на цени на
земеделски земи.
Заинтересованата
страна – „ Ай Си Джи Би” АД, със седалище и адрес на управление:***, чрез
процесуален представител по пълномощие изразява становище за неоснователност на
жалбата и законосъобразност на оспорения акт. В представени писмени бележки на
пълномощника се развиват подробни съображения в подкрепа на това становище.
Настоящият
състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена от активно легитимирана страна и в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Съобщението
за Решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ е получено на 11.03.2016 г. на седалището и адреса на управление на
дружеството, видно от известие за доставяне, ИД ***. По силата на чл.
210, ал. 3 от ЗУТ, решението на комисията по ал. 1 на
същата разпоредба представлява индивидуален административен акт, който подлежи
на самостоятелно обжалване по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
При извършена
проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят
се легитимира като собственик на ПИ *** с площ 6306 в землището на ***,
*** с НА за покупко-продажба на НИ, № ***, т.№№, рег. ***, д. *** от *** г. на
нотариус с рег. №*** по регистъра на НК, с район на действие РС – ***.
С т.1ва на Решение № 615/ 14.07.2009 г. МС е обявил отсечката от
газопровод Комотини-Димитровград-Стара Загора (
междинна връзка Гърция-България), която ще бъде изградена на територията на Р
България, за обект с национално значение.
Със Заповед № РД
02-15-140: 27.10.2014 г. заместник-министъра на МРРБ е одобрил ПУП – парцеларен план за трасето на газопровода, технологичните
площадки и елементите, обслужващи техническа инфраструктура за обект „
Международна газова връзка Гърция-България” на територията на Р България – за
част от общата дължина на газопоровода на територията
на област Кърджали, общини: Кирково,
Джебел, Момчилград и Кърджали. Заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 35/ 2015 г. и
няма данни да е оспорена в относимите в настоящото
производство части.
Със Заповед №
РД-19-448/ 14.08.2015 г. кметът на община Момчилград е назначил Комисия по чл.
210 от ЗУТ, като е определил персоналния и числения й състав.
С утвърден от кмета
на община Момчилград, Протокол от 28.01.2016 г., Комисията по чл. 210 от ЗУТ е
взела решение за определяне цената на имотите частна собственост, които се
засягат от строителството на обект: „ Междусистемна
газова връзка Гърция-България, на територията на Р България”. Под № 22 от този
протокол е определено обезщетение в размер на 4 343 лв,
върху частта от 2, 743 дка от собствения
на дружеството имот, която се засяга от посочения обект.
Към административната
преписка се съдържа Експертна оценка, с дата 02.11.2015 г., на ограничено вещно
право – сервитут на газопровод, кабели и технологични
площадки за този поземлен имот.
Съгласно
служебна бележка, изх. № ***/ *** г. на гл. архитект на община Момчилград в
деловодството на общинска администрация Момчилград не е постъпвало заявление за
одобряване на ПУП-ПЗ с елементи на техническата инфраструктура за собствения на
дружеството-жалбоподател поземлен имот.
По делото са приети,
без оспорвания от страните, заключения по първоначална и допълнителна
съдебно-оценителни експертизи.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е основателна.
Оспореното решение на Комисията по
чл. 210 от ЗУТ е незаконосъобразно, макар и изготвено от компетентен орган в
предписаната писмена форма и в съответствие с целта на закона. То е постановено
при нарушения на приложимия материален закон. При
определяне обезщетение за засегнатата част от имота на жалбоподателя, от ПУП-ПП
на обект „ Междусистемна газова връзка
Гърция-България, на територията на Р България” в оспореното решение е възприета
експертната оценка, изготвена от независим оценител *** Г. Г. За
определяне на обезщетение с тази оценка оценителят е използвал метод по Наредбата за реда за определяне на
цени на земеделски имоти. По този начин не е определена справедлива пазарна
оценка за засегнатата част от собствения на дружеството поземлен имот. В случая
редът в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски имоти е
неприложим ( НРОЦЗЗ). Този извод следва от разпоредбата на чл. 1 от
НРОЦЗЗ, в която е
предвидено, че наредбата е приложима по отношение на сделки между държавата и
физически и юридически лица, както и при определяне паричния размер на
обезщетения в изрично изброени случаи, сред които този по чл. 64, ал. 5 от ЗЕ не е. Това
прави посочената наредба неприложима в случая, тъй като държавата не участва
като страна по сделката за учредяване на сервитутното
право.
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), при разширение на съществуващи и при изграждане на
нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически
съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи,
нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на
енергийните предприятия възникват сервитути. Титулярът на сервитута заплаща на
собственика на земята еднократно обезщетение (ал. 5), размерът на което се
определя по критерии, посочени в чл. 65, ал. 1 от ЗЕ - площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете ограничения на ползването; срок на
ограничението; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него,
която попада в границите на сервитута. Минималните
размери, разположението и специалният режим за упражняване на сервитутите са определени с Наредба № 16/09.06.2004г
за сервитутите на енергийните обекти, издадена от министъра на енергетиката и енергийните
ресурси, министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие
и благоустройството.
Разпоредбата на чл.
210 от ЗУТ предвижда изготвянето на оценката да се
извършва по пазарни цени от комисия, определена със заповед на кмета, като
решението й се съобщава на страните по реда на АПК. Предвид тази норма, която е и правно основание на
решението и с оглед постоянната съдебна практика пазарни цени са тези, които
съответстват на действителната цена на имота и са установени при сделки на
свободния пазар, извършени за имоти със сходна характеристика, независимо от
това дали се намират в регулационните граници на населеното място или по
предназначение са земеделски земи. За установяване на пазарните цени на сервитутните права съдът кредитира заключението на
допълнителната съдебно-оценителна експертиза, защото е съобразено с критериите
в чл. 65, ал. 1 от ЗЕ. От това заключение се установява, че ВЛ е определило
средна справедлива пазарна стойност по метода на аналозите за засегнатата част
от поземления имот, като я е редуцирало със съответните коефициенти, посочени в
чл. 65, ал. 1 от ЗЕ. Според заключението дължимото обезщетение е в размер на
7394, 00 лв.
В съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и на
основание чл. 65 от ЗЕ, обжалваният протокол
следва да бъде изменен в частта относно размера на обезщетението, като същото
се увеличи в определения размер съгласно приетото заключение по допълнителната
Съдебно-оценителна експертиза.
При този изход на
спора е основателно своевременно заявеното искане за присъждане на деловодни
разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, община Момчилград следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 913, 42 лв, по представен Списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.3-то от АПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Изменя Решение
на Комисията в община Момчилград по чл. 210 от ЗУТ, прието с Протокол от
28.01.2016 г., с което е определено обезщетение в размер на 4 343 лв за засегнатата част в размер на 2 743 дка от имот №
***, в землището на *** целият с площ 6 306 дка, като
Увеличава размера на обезщетението на 7394, 00
лв за засегнатата част от 2 743 дка от имот №
***, в землището на *** целият с площ 6 306 дка.
Осъжда
община Момчилград да заплати на „ Б. К. С. Р. С.” ЕООД, С ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, деловодни разноски в размер на 913, 42 лв (деветстотин и тринадесет лева и 42 стотинки).
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: