Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч,10.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и двадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2444 по описа за 2019год,за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадено по реда на чл.422 от ГПК от „БАНКА ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Московска“№19, представлявано от Главен изп. директор Виолина Маринова Спасова и Изп.директор Доротея Николаева Николова, чрез пълномощника им Гл. юрисконсулт Недялко Митев Иванов, с адрес за приизоваване:гр. Плевен, ул.“В.Левски“ №152 против Г.И.В., с адрес: ***.
Ищецът излага, че на 27.11.2019 г. „Банка ДСК“ЕАД, в качеството си на кредитор е подала до РС – Ловеч Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 2300/2019 г. по описа на съда. Сочи, че заявлението е уважено частично, като са присъдени: сумата 1899,97 лв. – главница , представляваща общия сбор на непогасените/частично погасени вноски по лихва и главница до датата на предсрочната изискуемост /общо 6 вноски с падеж в периода 04.06.2019 г. – 04.11.2019 г./; сумата 29,74 лв. за периода от 09.06.2019 г. до 06.11.2019 г. обезщетение за забава за периода от 09.06.2019 г. до 06.11.2019 г. /датата на настъпване на изискуемост/, ведно със законната лихва върху главницата от 27.11.2019 г. и разноски съразмерно уважения размер или сумата 42,38 лв. Заявлението в останалата му част и до пълния претендиран размер на разноските е отхвърлено, тъй като съдът е приел, че няма валидно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост. Посочва, че настоящият иск е предявен в изпълнение на Разпореждане от 27.11.2019 г., с което РС – Ловеч е указал на Банката, че може да предяви осъдителен иск за вземането си срещу ответника в отхвърлителната част, в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе държавна такса.
Наведени са твърдени, че „Банка ДСК“ЕАД е предоставила на ответника кредит в размер на 29 000 лв, съгласно сключен Договор за кредит за текущо потребление от 06.04.2017 г., като с договора е уговорено кредитополучателят да заплаща на Банката договорна лихва /чл.8 от договора/, а при забава на вноските по кредита кредитополучателят дължи обезщетение за забава /чл.18.1 от ОУ към договора/. Посочва се, че са приети и подписани общи условия, неразделна част от Договора. Ищецът твърди, че кредитът е усвоен изцяло и погасяван по сметка № 24322948, при определена падежна дата 4-то число на месеца и договорен срок за издължаване от 120 месеца.
Твърди се, че при погасяване на кредита са допуснати нередовности при плащането на погасителните вноски по главница и лихва, което е довело до настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на основание т.18.2 от ОУ на Банката. Изтъква, че в случая до датата на изискуемост са непогасени 7 бр. вноски с падеж от 04.06.2019 г. до 04.12.2019 г. Пояснено е, че върху остатъка по кредита лихвената надбавка /обезщетение/ за забава е начислено съгласно т.18.1 от ОУ, като общо дължимото обезщетение за забава по кредита до датата на предявяване на исковата молба е в размер на 16,23 лв.
Твърди се също, че при настъпване на предсрочна изискуемост по кредита се начисляват и разходи при изискуем кредит в размер на 120.00 лв., дължими съгласно т.5 от приложение 3 към договора за кредит – такси по кредити за текущо потребление.
Ищецът е заявил, че поради наличие на забава в плащанията над 90 дни и на основание т.18.2 от ОУ, с депозиране на настоящата искова молба „Банка ДСК“ЕАД обявява кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния и неизплатен остатък.
Моли, в условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че предсрочната изискуемост не е настъпила с депозирането на исковата молба то да счете за дата на предсрочната изискуемост датата на връчване на преписа на ИМ на ответника за отговор, като осъди същия да заплати дължимите към тази дата суми по кредитното правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата.
В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Г.И.В. да заплати на „Банка ДСК“ЕАД следните суми: главница – 24 427.90 лв, договорна лихва - 214.70 лв. за периода от 04.05.2019 г. до 12.12.2019 г., обезщетение за забава до датата на изискуемост – 16,23 лв. за периода от 09.06.2019 г. до 12.12.2019 г., разходи при изискуем кредит – 120 лв, дължими съгласно т.5 от Приложение №3 към договора за кредит, заедно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предсрочна изискуемост /датата на депозиране на исковата молба или датата на получаване на препис от нея от ответника/ до окончателното погасяване на вземането.
Претендирани са и сторените в настоящото производство разноски, както и заплатената в заповедното производство държавна такса.
С протоколно определение от 29.09.2020 г., на основание чл.214 от ГПК, съдът е допуснал изменение/увеличение/ в размера на претендираните суми за договорна лихва и обезщетение за забава до датата на изискуемост / получаване на препис от исковата молба/, а именно7 вместо сумата 230.93 лв, от които 214.70 лв. договорна лихва и 16,23 лв. обезщетение за забава до датата на изискуемост претенциите се считат предявени в размер на 1 395.74 лв., както следва: 1 243.37 лв. – договорна лихва за периода от 04.05.2019 г. до датата на изискуемост 14.07.2020 г. и 152.37 лв. –обезщетение за забава до датата на изискуемост за периода от 09.06.2019 г. до 14.07.2020 г.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея е депозиран писмен отговор от адв. Ц.Ж. – назначена за особен представител на ответника. Намира предявеният иск за допустим, но оспорва същия като неоснователен. Излага съображения, че по делото липсват доказателства за промяната в управлението и представителството на „Банка ДСК“ЕАД. Изтъква, че договорът е сключен с едни представители, поканата уведомление от други, заявлението за издаване на заповед за изпълнение от трети представители на банката. Счита, че липсват доказателства относно правомощията на подписалите договора лица. На следващо място, счита, че посочената в исковата молба сума за главница е неправилно изчислена с оглед платените вноски, оттам размера на лихвите, които следва да бъдат начислени. Твърди, че законната лихва се следва от 27.11.2019 г. /датата на подаване на заявлението/, а не за посочения период в исковата молба. Намира за неоснователно искането за таксите по кредита за текущо потребление, тъй като нито една от тях не е направена. Навежда довод, че тези такси не са уговорени индивидуално, а са изготвени от кредитора по бланка и потребителят не е имал възможност да промени съдържанието.
В о.с.з. ищeцът „БАНКА ДСК“ЕАД се представлява от Гл.юрисконсулт Недялко Иванов. По същество заявява, че поддържа предявените искове и моли, като основателни и доказани, да бъдат уважени.
Ответникът Г.И.В. се представлява от особен представител – адв. Ж., която поддържа депозирания отговор и направените с него възражения.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По повод заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „Банка ДСК“ЕАД по описа на РС – Ловеч е образувано ч.гр.д.№ 2300/2019 г. против длъжника Г.И.В. за вземане, индивидуализирано в т.9, както следва: главница – 25 814.00 лв., 696.59 лв. – договорна лихва за периода от 05.05.2019 г. до датата на изискуемост 06.11.2019 г, 29.74 лв. – обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 09.06.2019 г. до 06.11.2019 г, 143.41 лв. – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 07.11.2019 г. до 25.11.2019 г., 120 лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до изплащане на вземането. С Разпореждане № 4150 от 27.11.2019 г. заповедният съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК в полза на Банка ДСК „АД против длъжника Г.И.В. за сумите: 1899,97 лв – главница по т.8 от Извлечение от счетоводните книги на Банката, представляваща общия сбор на непогасени/частично погасени месечни вноски по лихви и главници до датата на предсрочната изискуемост:
1. 04.06.2019 г. – 284.87 лв.
2. 04.07.2019 г. – 323.02 лв.
3. 04.08.2019 г. – 323.02 лв.
4. 04.09.2019 г. – 323.02 лв.
5. 04.10.2019 г. – 323.02 лв.
6. 04.11.2019 г. – 323.02 лв.
-Сумата от 29.74 лв. – да периода от 09.06.2019 г. до 06.11.2019 г. – обезщетение за забава / лихвена надбавка за забава/ до датата на настъпване на изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 27.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото съразмерно с уважения размер или сумата 42.38 лв., а заявлението в останалата му част и до пълния претендиран размер на разноските отхвърлил. На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на осъдителен иск е получено от ищеца на 09.12.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и на 13.12.2019 г. /т.е.в рамките на законоустановения едномесечен срок /е предявил пред РС – Ловеч осъдителен иск по реда на чл.422 от ГПК относно вземането, за което съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
По делото не е спорно, на 06.04.2017 г. между „ Банка ДСК“ЕАД, от една страна като кредитор, и ответника Г.И.В., от друга страна, като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление. По силата на сключения договор Банката е отпуснала на Кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 29 000 лв, със срок за издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване и падежна дата на погасителната месечна вноска – 4-то число на месеца. Уговорено е кредитът да бъде погасяван чрез разплащателната сметка на ответника, разкрита в Банката, с месечни вноски, съгласно погасителен план – Приложение № 1 към договора. Съгласно клаузата на чл. 8 от Договора, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 6,15% годишно, формиран от стойността на 6 – месечен SOFIBOR, като лихвеният процент се променя с промяната на 6 – месечния SOFIBOR при предпоставките, по реда и сроковете, посочени в Общите условия. Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 7,49% и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.
В чл.18 от Договора за кредит е предвидено, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента. С подписването на договора Кредитополучателят е приел Общите условия и е декларирал, че е получил същите.
В Раздел VII на ОУ – „Отговорности и санкции“- чл.18.1 е разписано, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка в размер на 10 процентни пункта. В чл.18.2 от ОУ е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Последиците по предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента.
По делото са ангажирани доказателства, че чрез Съдебен изпълнител Велислав Петров, с район на действие ОС – Ловеч, Кредиторът – ищец е изпрати до кредитополучателя – ответник покана – уведомление с изх.№ 08-20-01168/11.09.2019 г, с което го уведомява, че поради забава в погасяване на задълженията Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Книжата са изпращани за връчване на различни адреси в гр. Ловеч, с. Крушуна и с. Горско Сливово и видно от приложените разписки на връчителите и изготвените от ЧСИ протоколи, са връчени на адресата чрез залепване на уведомление при условията на чл. 47 от ГПК.
На основание чл.195 от ГПК по делото е реализирана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че процесният кредит от 29 000 лв. е усвоен на 06.04.2017 г. Съгласно заключението, постъпилите суми за погасяване на задълженията по кредита за текущо потребление са в общ размер 6 604.48 лв., с които са погасени главници – 3 326.78 лв. и договорни лихви – 3 277.70 лв. Вещото лице е установило, че плащането е преустановено, считано от 04.06.2019 г., когато е постъпила сумата от 37.94 лв., с която са погасени частично договорни лихви. От представеното и прието заключение на ССчЕ се установява, че към 13.12.2019 г. /датата на подаване на исковата молба/ размерът на дължимите суми е, както следва: главница – 1 560.04 лв, договорна лихва – 1 035.67 лв. и наказателна лихва – 45.97 лв. Към 15.07.2020 г. /датата на която е връчен препис от ИМ на ответника чрез назначения му особен представител/, дължимите суми са следните: главница – 25 673.22 лв., договорна лихва – 1 972.21 лв. и наказателни лихви – 182.11 лв. и такса предсрочна изискуемост – 120.00 лв. или общо 27 947.54 лв. При устното депозиране на заключението вещото лице конкретизира, че след приспадане на сумите, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, дължимата главница е в размер на 24 502.09 лв., договорната лихва - 1243.37 лв. и наказателни лихви -152.37 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.3 от ГПК- осъдителен иск за присъждане в полза на ищеца „Банка ДСК“ЕАД вземане срещу ответника, по отношение на което заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение с разпореждане № 4150 от 2300 г, издадено по ч.гр.дело № 2300/2019 г. по описа на РС - Ловеч.
След анализ на събраните по делото
доказателства съдът приема, че между страните са възникнали правоотношения по
договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ. По силата на процесния Договор
за кредит за текущо потребление от 06.04.2017 г. „Банка ДСК“ЕАД е предоставила на ответника
кредит в размер на 29 000 лв, като сумата е била преведена по банковата му
сметка, открита в същата банка. Не е спорно, че уговорената сума по кредита е усвоена
по сметка на ответника на 06.04.2017 г. и считано от тази дата е била на негово
разположение. В този смисъл следва да се приеме, че ищецът е изпълнил основното си задължение
по договора за банков кредит, а именно да отпусне паричната сума от
29 000лв. при уговорените условия и краен срок за погасяване – 06.04.2027 г.
Съгласно
събраните по делото доказателства, вкл.
ССчЕ, плащанията за погасяване на задълженията по кредита са преустановени,
считано от 04.06.2019 г., когато е падежът на първата непогасена вноска,
съгласно изготвения погасителен план.
От страна на ищеца са наведени
твърдения, че поради забава в
плащането на погасителни вноски,
включващи главница и лихва, с падежни дати от 04.06.2019 г. до 04.12.2019 г. е настъпила
предсрочна изискуемост, съгласно постигнатата договореност в клаузата на чл.
18.2. от Общите условия.
Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г. на ОСГТК, постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника – кредитополучател.
В конкретния случай, в чл.18.2
от Общите условия е уредено правото на
Банката, да направи предсрочно изискуем
целия дълг по кредита при допусната забава в плащанията на главницата и лихва
над 90 дни. Независимо от така постигнатата договореност между страните, съдът
счита, че тази клауза не е породила действие, доколкото кредитната институция
не е ангажирала доказателства, че волеизявлението й, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника-кредитополучател.
От приложените по заповедното
производство в тази насока доказателства се налага извод, че кредиторът не е
положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на
длъжника относно упражненото си право да обяви предсрочната изискуемост на
кредита на всички адреси, за които е имал данни. Съдебната практика трайно и
непротиворечиво приема, че в такива хипотези следва да се приеме, че
волеизявлението на кредитора, че упражнява правото си да направи целия кредит
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника чрез връчване на исковата молба,
като този факт съставлява ново основание
за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение или за предявяване на осъдителен иск, както е процедирано в
настоящия случай.
Установява се, че препис от исковата молба е връчен на назначения особен представител на ответника – адв. Ж. на 15.07.2020 г, поради което следва да се приеме, че предсрочната изискуемост е обявена на длъжникана посочената дата чрез връчване на исковата молба и приложенията към нея на назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител/по арг. чл.45 от ГПК/. В този случай връчването на уведомлението се счита за надлежно и има за последица настъпването изискуемостта към този момент. /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., І т.о./. При условията на чл.235, ал.3 от ГПК този факт следва да бъде съобразен от съда като настъпил след завеждане на делото и да бъде взет предвид към датата на приключване на съдебното дирене, тъй като е от значение за спорното право. В случая обявяването на предсрочната изискуемост на цялото вземане е настъпило в хода на производството, с оглед на което следва да се присъдят всички изискуеми вземания към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем по вид и размер съгласно уговорките на страните относно дължимата главница, договорна лихва и наказателната лихва, начислена при условията и по начина, предвиден в договора. От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че към 15.07.2020 г. /датата на връчване на преписа от ИМ/ след приспадане на сумите, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2300/2019 г. по описа на ЛРС, дължими по Договора за кредит са следните суми: главница в размер на 24 502.09 лв., договорната лихва - 1243.37 лв. и наказателни лихви -152.37 лв.
Тъй като след допуснатото
изменение на иска по размер ищецът е претендирал вземания за лихви, които
напълно съответстват по размер на установените от ССчЕ, съдът намира, че предявените
обективно съединени искове се явяват основателни и доказани, респ. следва да
бъдат уважени в пълния претендиран размер – както по отношение на търсената
главница, така и по отношение на лихвите – договорна и наказателна,
претендирана като обезщетение за забава. С оглед диспозитивното начало в
процеса иска за главница следва да бъде уважен в заявения от ищеца размер от
24 427.90 лв., макар от заключението на в.л. да се установява, че
дължимата главница към датата на обяваване на предсрочната изискуемост е в
размер на 24 502.09 лв.
По отношение на претенцията за заплащане
на разходи при изискуем кредит в размер на 120.00 лв., начислени на основание
т.5 от Приложение №3 към договора съдът
намира, че искът се явява неоснователен
и следва да се отхвърли. Договорът за кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит и тъй като длъжникът има
качеството „потребител”, задължение на съда е служебно да извърши проверка дали
договорът не нарушава императивните разпоредби на закона. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Според ал.2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В конкретния казус, претендираните разходи при изискуем кредит
са начислени с оглед обявената предсрочна изискуемост поради забава в
плащанията по договора. Съдът счита, че отговорността за разноски, предвидена с
договора по същество представляват вземане, дължимо при забава на изпълнението
за заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане за покриване на
разходи по събиране на вземането. Ето защо, съдът приема, че с въвеждането на
посочената клауза се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК чрез
предвиждането на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от
допуснатата от длъжника забава. По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. При тези съображения настоящият състав приема, че посочените клаузи,
на които ищецът основава претенциията си за разходи при изискуем кредит, се
явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по процесното
правоотношение.
Искането за присъждане на разходи при изискуем кредит е в противоречие и с императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК, с която е въведена изрична забрана да бъдат събирани такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита. Действително, в нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е предвидена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. В случая обаче претендираните разходи не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя по силата на договора с цел да осигурят изпълнението, вкл.и принудителното такова, а единствено водят до заобикаляне на посочените законови ограничения и обогатяват неоснователно кредитора. При тези съображения претенцията за заплащането име подлежи на отхвърляне, поради противоречие със закона.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.
От страна на ищеца са претендирани разноски в исковото производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, както следва: 495.56 лв. – платена държавна такса, 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 830.00 лв. – депозит да особен представител, 250.00 лв. – депозит за вещо лице и 23.30 лв. – допълнителна държавна такса или общо 1 698.86 лв.
Съдът намира, че от претендираните по заповедното производство разноски в полза на ищеца следва да се присъди единствено заплатената държавна такса в размер на 497.48 лв. В случая с Разпореждане № 4150/27.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 2300/2019 г. съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за част от вземането и е указал възможността за предявяване на осъдителен иск, с доплащане на внесената държавна такса. От горното следва, че единствената връзка, която настоящият осъдителен иск има със заповедното производство, се изразява с доплащането на дължимата държавна такса по смисъла на чл.415, ал.4 от ГПК. С оглед отрицателния изход на заповедното производство за заявителя, сега ищец, на последния не се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по исковото производство в общ размер на 1691.00 лв, както и сумата от 497.48 лв. – внесена държавна такса по заповедното производство.
На адвокат Ц.Ж. от ЛАК следва да се изплати сумата от 830.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.415, ал.1,
т.3 от ГПК, Г.И.В., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на «БАНКА
ДСК»ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, представлявано от Гл.изпълнителен директор Виолина
Маринова Спасова и Изп.директор Доротея
Николаева Николова, чрез пълномощника
им Гл. юрисконсулт
на «Банка ДСК»ЕАД, РЦ Плевен – Недялко Митев Иванов, съд.адрес:***, следните суми по Договор за кредит за текущо
потребление от 06.04.2017 г., а именно: главница – 24 427.90 лв. / двадесет и четири хиляди четиристотин двадесет и седем лева и 90 ст/, договорна лихва –
1 243.37 лв. / хиляда двеста четиридесет и три лева и
37ст/ и обезщетение за забава – 152.37 лв/ сто петдесет и два лева и
37ст/ , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /13.12.2019 г./ до изплащане
на вземането, като иска за сумата от 120.00 лв. –разходи при
изискуем кредит, начислени съгласно т.5 от Приложение №1 към договора за
кредит, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.И.В., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на «БАНКА ДСК»ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от Гл.изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова и Изп.директор Доротея Николаева Николова, чрез пълномощника им Гл. юрисконсулт на «Банка ДСК»ЕАД, РЦ Плевен – Недялко Митев Иванов, съд. адрес:*** сумата от 1691.00 лв / хиляда шестстотин деветдесет и един лева/ - разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 497.48 лв. / четиристотин деветдесет и седем лева и 48ст/ - внесена държавна такса по заповедното производство.
Банкова сметка, ***дените суми:
IBAN: ***: STSABGSF –Банка ДСК ЕАД
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Ц.Ж. сумата от 830.00лв. /осемстотин и тридесет лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането
му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№2300/
РАЙОНЕН СЪДИЯ: