Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 72 Година 2020, 22.06 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд …….…………….… граждански състав ………………………….
На двадесет и втори юни …………...….….....……… Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………………
Съдебни
заседатели: ………………………………………...
Секретар ………………………………………….……………....………………………………
Прокурор …………………………………………….……………………………………………
като разгледа докладваното от ………………Радостина Калиманова…………………
търговско дело номер ………… 438 ….…… по описа за …… 2019 ….. година.
Производството по
настоящото дело е образувано по повод молбата на „Максима“ ЕООД със седалище
град Свети Влас и адрес на управление ул. „Черноморска“ №12, ЕИК *********,
представлявано от Мара Димитрова Тодорова-Н.,***, офис №*** против „Грийн парк
палас“ ООД със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“
№45, ет. 2, представлявано Г.С. и И.Д. заедно, ЕИК *********, за обявяване на
неплатежоспособността му, определяне на нейната начална дата и откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество. В подкрепа
на отправеното искане представя и ангажира доказателства.
Молбата е с правно основание чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Бургаският
окръжен съд съобрази отправените от молителя и присъединения кредитор доводи и
искания, представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В молбата, по повод на която е образувано настоящото
производство търговското дружество, депозирало същата твърди, че имало вземане
от ответника по нея в размер на 23 хиляди лева, представляващо продажна цена по
договор за покупко-продажба на недвижим имот, инкорпориран в нотариален акт
№77, том V, рег. №5479, дело №860 от 09.08.2012 година на нотариус с район на
действие Несебърския районен съд, както и за лихва върху същата сума от
06.02.2018 година. За така съществуващия дълг то се снабдило с изпълнителен
лист, издаден по частно гражданско дело №922/2018 година по описа на Бургаския
районен съд. Въз основа на същия образувало изпълнително дело, в рамките на извършваните
действия по което констатирало наличие и на друго висящо изпълнително
производство по отношение на ответника по молбата. По-късно по тези
изпълнителни дела се присъединили и други взискатели, от което станало ясно, че
същият има множество частни и публичноправни задължения. Независимо от
образуването на изпълнителното дело в период от повече от 2 години до настоящия
момент в неговите рамки не били събрани никакви суми. След справка в
общодостъпния електронен търговски регистър молителят установил, че последният
депозиран от ответника годишен финансов счетоводен отчет е от 2012 година. Това
давало основание да се счита, че търговските и счетоводните му книги не се
водели редовно. Счита по горните доводи, че ответното дружество се намирало в
състояние на неплатежоспособност. Всичко това сочело на наличието на
предпоставките на правната норма за откриване спрямо него на производство по
несъстоятелност.
Съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от Търговския
закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не
е изпълнено повече от два месеца. Установява се от посоченото в представените
по делото доказателства - заповед за изпълнение и изпълнителен лист по частно
гражданско дело №922/2018 година по описа на Районен съд - Бургас, че вземането
на кредитора „Максима“ ЕООД към ответника произтича от задължение за изплащане на продажната цена по
договор за покупко-продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт №77,
том V, рег.№ 5479, дело № 863 от 09.08.2012 година на нотариус Линка Чуткина.
Покупката на недвижими имоти с цел продажба е сред изброените в чл. 1, ал. 1 от
Търговския закон абсолютни търговски сделки. По делото липсват доказателства за
целта, с която ответникът е закупил имота, предмет на горепосочения нотариален
акт, респективно същият да е продаден, поради което съдът не може да приложи
обективния критерий за определяне характера на сделката. Вторият критерий е
свързан с качеството на лицата, които ги извършват, като важим е принципът, че
търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняване на
неговото занятие /субективен критерий, а сделките са презумптивни търговски
сделки/. Страните по двете сделки несъмнено имат търговско качество и
сключената сделка е свързана с упражняваното от тях занятие, видно от вписания
в търговския регистър предмет на дейност. Сключеният между страните договор за
покупко-продажба на недвижим имот следва да се определи като търговски.
Сделката има правната характеристика на презумптивна търговска сделка, като
сключена между търговци по смисъла на чл. 286, ал. 1 от Търговския закон и при
необорване на законовата презумпция на чл. 286, ал. 3 от Търговския закон /така
и в определение № 275 от 27.05.2015 година на ВКС по търг. дело № 1019/2015
година, II т. о./. Тук е необходимо да се подчертае, че ответникът нито е възразил,
нито е навел твърдения, че сделката не е търговска, поради което именно не може
да се счете, че презумпцията е оборена, като оборването и не може да бъде
сторено от съда служебно, а единствено по възражение на другата страна /така в
решение № 286 от 20.04.2006 година на ВКС по търг. дело № 754/2005 година, I т.
о., решение № 127 от 5.10.2011 година на ВКС по търг. дело № 1027/2010 година,
II т. о., определение № 275 от 27.05.2015 година на ВКС по търг. дело №
1019/2015 година, II т. о., решение № 177 от 26.03.2008 година на ВКС по търг.
дело № 701/2007 година, I т. о./.
С протоколно определение от проведеното на 02.10.2019
година съдебно заседание съдът по повод нарочно постъпила в тази насока молба е
конституирал като кредитор в настоящото производство търговското дружество
„Ренесанс стоун инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Несебър и адрес
на управление ул. „Иван Вазов“ №9, представлявано от Красимира Димитрова Димитрова.
В молбата на присъединения кредитор се излагат твърдения за наличие на
вземания, които към момента на подаване на същата били на обща стойност 37160.71 лева и
произтичали от два договора за цесия, с които вземанията на кредитора „Виго
груп“ ООД към длъжника „Грийн парк палас“ ООД били прехвърлени на „Ренесанс
стоун инвест“ ООД, както следва:
С договор за цесия с нотариална заверка на подписа рег. №
2165 от 19.04.2018 година на нотариус Линка Чуткина, присъединеният кредитор
закупил от „Виго груп“ ООД вземането му към ответното дружество на стойност
14980.29 лева, произтичащо от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №65, том III,
рег.№ 3111, дело № 415 от 14.04.2016 година по регистъра
на Стоян Ангелов, нотариус с рег.№ 208 по регистъра на НК, вписан в СВ-Несебър
под дв. вх. рег. № 1789, акт №120, том 5, дело № 869 от 14.04.2016 година, за
заплащане на продажната цена, което задължение не било изпълнено от ответника.
Посочва се още, че за вземането си „Виго груп“ ООД се снабдило по реда на чл. 417 от ГПК със
заповед за изпълнение № 1179/03.04.2018 година и изпълнителен
лист № 1228 от 04.04.2018 година по частно гражданско дело № 2342/2018 година
по описа на Районен съд - Бургас, с които ответното дружество било осъдено да
заплати главница в размер на 13000 лева - продажната цена за самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №51500.502.447.1.202, находящ се в град Несебър,
ул. „Иван Вазов“ №9, бл.1, ет. 0, предмет на посочения нотариален акт, ведно
със законната лихва от 02.04.2018 година до окончателното изплащане, както и
860.29 лева съдебно-деловодни разноски. Посочва се още, че на 19.04.2018 година
цедентът уведомил
ответното дружество-длъжник за извършената цесия и предал на цесионера всички
документи, от които произтича вземането, а на 20.04.2018 година потвърдил на
последния извършената цесия и уведомяването на длъжника.
С договор за цесия с нотариална заверка на подписа рег. №
2166 от 19.04.2018 година на нотариус Линка Чуткина, присъединеният кредитор
закупил от „Виго груп“ ООД вземането му към ответното дружество на стойност над
22439.94 лева, произтичащо от нотариален акт за покупко-продажба на право на
строеж №111, том XVII, рег.№ 17028, дело № 3228 от
04.12.2014 година по регистъра на Стоян Ангелов, нотариус с рег.№ 208 по
регистъра на НК, вписан в СВ-Несебър под дв. вх. рег.№ 10710, акт №104, том 34,
дело № 6230 от 05.12.2014 година, за заплащане на продажната цена, което
задължение не било изпълнено от ответника. Посочва се още, че за вземането си „Виго груп“ ООД се снабдило по реда на
чл. 417 от ГПК със заповед за изпълнение № 1305/11.04.2018 година и изпълнителен лист № 1303 от 13.04.2018 година по частно гражданско дело №
2341/2018 година по описа на Районен съд - Бургас, с които ответното дружество
било осъдено да заплати сума в размер на 19983.20 лева, от която главница от
14960 лева - продажната цена за право на строеж на три самостоятелни обекта -
студиа, съгласно горепосочения нотариален акт и 5023.20 лева обезщетение за
забава за периода от 12.12.2014 година до 01.04.2018 година, ведно със
законната лихва от 02.04.2018 година до окончателното изплащане, както и 1228.27
лева съдебно-деловодни разноски. Посочва се още, че на 19.04.2018 година цедентът уведомил ответното
дружество-длъжник за извършената цесия и предал на цесионера всички документи,
от които произтича вземането, а на 20.04.2018 година потвърдил на последния
извършената цесия и уведомяването на длъжника.
Установява
се от събраните по делото доказателства, че на 19.04.2018 година „Виго груп“
ООД и присъединеният кредитор в настоящото производство са сключили договор за
цесия с нотариална заверка на подписите рег. № 2165 от 19.04.2018 година по
регистъра на нотариус Линка Чуткина, по силата на който първото дружество
прехвърлило на второто срещу заплащане на сумата от 5000 лева своето вземане от
ответника „Грийн парк палас“
ООД, произтичащо от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №65, том III, рег.№ 3111, дело № 415
от 14.04.2016 година по регистъра на Стоян Ангелов, нотариус с рег.№ 208 по
регистъра на НК, вписан в СВ-Несебър под дв. вх. рег.№ 1789, акт №120, том 5,
дело № 869 от 14.04.2016 година, за което вземане цедентът „Виго груп“ ООД се е
снабдил със заповед за изпълнение № 1179 от 03.04.2018 година и изпълнителен
лист № 1228 от 04.04.2018 година по частно гражданско дело № 2342/2018 година
по описа на Районен съд - Бургас за заплащане на продажната цена на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №51500.502.447.1.202, предмет на
посочения нотариален акт, в размер на 13000 лева, ведно със законната лихва от
02.04.2018 година до окончателното изплащане, както и 860.29 лева
съдебно-деловодни разноски.
Видно от представените доказателства, на 19.04.2018
година „Виго груп“ ООД и присъединеният кредитор в настоящото производство са
сключили още един договор за цесия с нотариална заверка на подписите рег. №
2166 от 19.04.2018 година по регистъра на нотариус Линка Чуткина, по силата на
който първото е прехвърлило на второто срещу заплащане на сумата от 5000 лева
своето вземане от ответника „Грийн парк палас“ ООД, произтичащо от нотариален акт за
покупко-продажба на право на строеж №111, том XVII, рег.№ 17028, дело № 3228 от
04.12.2014 година по регистъра на Стоян Ангелов, нотариус с рег.№ 208 по
регистъра на НК, вписан в СВ-Несебър под дв. вх. рег.№ 10710, акт №104, том 34,
дело № 6230/2014 година, за което цедентът „Виго груп“ ООД се снабдил със
заповед за изпълнение № 1305 от 11.04.2018 година и изпълнителен лист № 1303 от
13.04.2018 година по частно гражданско дело № 2341/2018 година по описа на
Районен съд - Бургас, с които ответното дружество било осъдено да заплати сумата от 19983.20 лева, от които:
14960 лева главница, представляваща продажната цена за право на строеж на три
самостоятелни обекта - студиа, предмет на посочения нотариален акт, ведно със
законната лихва от 02.04.2018 година до окончателното изплащане, 5023.20 лева
обезщетение за забава за периода от 12.12.2014 година до 01.04.2018 година,
както и 1228.27 лева съдебно-деловодни разноски.
От приетото и неоспорено заключение на вещото лице се
установява наличие на доказателства за плащане на задължението по нотариален
акт за покупко-продажба на право на строеж №111, том XVII, рег.№ 17028, дело №
3228 от 04.12.2014 година по регистъра на нотариус Стоян Ангелов още през
декември 2014 година. За същото, обаче през 2018 година, както бе посочено
по-горе, продавачът по нотариалния акт „Виго груп“ ООД се е снабдил със заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК. По делото липсват
възражения и не са представени доказателства срещу посочената заповед да е било
подадено възражение, респективно същата да не е влязла в сила. При това
положение относно наличието на вземането е налице стабилен акт на съда, който
следва да бъде зачетен в настоящото производство.
Съгласно изискването на чл. 99, ал. 4 от Закона за
задълженията и договорите, прехвърлянето на вземането има действие спрямо
длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. Установява
се от доказателствата, че двете цесии са били съобщени от цедента „Виго груп“
ООД на ответника по делото, чрез управителя И.М.Д., на 19.04.2018 година. Видно
от търговския регистър обаче, ответното дружество се представлява само заедно
от двамата управители И.М. Деспов и Г.И.С.. На последния цесиите са били
съобщени в съдебно заседание на 02.10.2019 с връчването на препис от молбата на
присъединения кредитор, ведно с придружаващите я доказателства, част от които са
и двете изходящи от цедента „Виго груп“ ООД съобщения до длъжника „Грийн парк
палас“ ООД за прехвърляне на вземанията. За това обстоятелство е налице изрично
изявление на управителя С. в протокола от следващото съдебно заседание от
20.11.2019 година, като в същия е отразено и повторното им връчване от процесуалният
представител на цесионера и присъединен кредитор в настоящото производство. Предвид
гореизложеното, изходящите от цедента уведомления, приложени към молбата на
цесионера и достигнали до длъжника с нея, съставляват надлежно съобщаване на
цесията, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. С оглед нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, това
настъпило в хода на съдебното производство обстоятелство следва да бъде взето
предвид /така в решение № 3 от 16.04.2014 година на ВКС по търг. дело №
1711/2013 година, I т. о./.
Съдът следва да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от
Търговския закон, когато се установи неплатежоспособност на длъжника не по
принцип, а само при положение, че молителят е доказал съществуването на
задължение, възникнало по търговска сделка, която да е сключена между него и
ответника. Договорът за цесия е каузален договор, при който длъжникът по
вземането не е страна. Същият не е сред изброените в чл. 1,
ал. 1 от Търговския закон абсолютни търговски сделки, което изключва
прилагането на обективния критерий за определяне характера на сделката.
Вземането по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 от Търговския закон може да бъде и
последица от факти, осъществени след сключването на търговската сделка; може да
е породено от друг вид сделка, която по своето предназначение и желани от
страните последици да е свързана със сключването и изпълнението на дадената
абсолютна или относителна търговска сделка, като не е необходимо и да е налице
идентичност между страните по тези сделки. Доколкото предметът на цесията е
смяна на носителя на материалното право, транслирането му не променя неговия
характер, който се определя от вида на самата сделка, а цесионерът придобива
всички свързани с упражняването му права, включително тези за неговото събиране
по пътя на индивидуалното изпълнение или за удовлетворяване в универсално
такова, каквото е производството по несъстоятелност. Изрична забрана за
последното законодателят не е предвидил /така и в определение № 341 от
26.06.2018 година на ВКС по търг. дело № 869/2018 година, I т. о. и другата
цитирана в него практика/. В този смисъл съществуването на вземането на
молителя-цесионер при валидна и надлежно съобщена цесия е функционално
обусловено от наличието на валидно възникнало и непогасено главно задължение по
търговска сделка, а това е достатъчно да легитимира молителя като кредитор с
парично вземане, оправомощен да поиска откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника му.
При съобразяване на изложеното по-горе, наложително е да
се установи дали договорите, страна по които е ответникът, а именно тези за покупко-продажба
на недвижим имот и на право на строеж са търговски сделки. Покупката, строежа
или обзавеждането на недвижими имоти с цел продажба е сред изброените в чл. 1, ал.
1 от Търговския закон абсолютни търговски сделки. По делото липсват
доказателства за целта, с която ответникът е закупил самостоятелния обект и
правото на строеж, предмет на горепосочените два нотариални акта, респективно да
са продадени/правото на строеж да е реализирано и обектите продадени, поради
което съдът не може да приложи обективния критерий за определяне характера на
сделката. Вторият критерий е свързан с качеството на лицата, които ги
извършват, като важим е принципът, че търговска е сделката, сключена от
търговец, която е свързана с упражняване на неговото занятие. Страните по двете
сделки несъмнено имат търговско качество и сключените сделки са свързани с
упражняваното от тях занятие, видно от вписания в търговския регистър предмет
на дейност. Сключените между страните договори за покупко-продажба на недвижим
имот и право на строеж следва да се определят като търговски. Сделките имат
правната характеристика на презумптивни търговски сделки, като сключени между
търговци по смисъла на чл. 286, ал. 1 от Търговския закон и при необорване на
законовата презумпция на чл. 286, ал. 3 от Търговския закон, както бе посочено
по-горе.
Може,
поради всичко това да се заключи, че разглежданата предпоставка на приложимата
правна норма е доказана, т. е. установено е въз основа на тези вземания
качеството кредитор по търговска сделка на „Ренесанс стоун инвест“ ООД.
Всичко това сочи, че ответникът има парично задължение
към молителя, произходящо от търговска сделка, което е с настъпил падеж и
безспорно не е платено от него.
В
обобщение, както бе посочено по-горе, в настоящото производство се установява
по несъмнен начин съществуването на изискуеми парични задължения на ответника
от търговски сделки към „Максима“ ЕООД и „Ренесанс стоун инвест“ ООД. При това
положение е необходимо да бъде изследвано налице ли са в случая и всички
останали, посочени в закона, характеристики на неплатежоспособността, освен
вече установените - наличието на сделка между страните, търговски характер на
сделката, парично задължение, неизпълнение, а именно трайна обективна
невъзможност за изпълнение. Само при тяхното кумулативно наличие може да бъде
открито производство по несъстоятелност спрямо ответното дружество.
Съдът намира, че е
налице презумпцията на чл. 608, ал. 2 от Търговския закон, която не е оборена в
настоящото производство. Съобразно същата в редакцията и към правнорелевантния
момент, предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския
регистър годишните си финансови отчети за последните три години. В този именно
смисъл са наведените и от двамата посочени по-горе кредитори твърдения, спрямо
които ответникът има непогасени изискуеми задължения от търговска сделка. След
справка в общодостъпния електронен търговски регистър, воден от Агенция по
вписванията се установява, че единственият представен от ответника отчет е този
за 2012 година, който е бил обявен в търговския регистър на 04.02.2014 година. В
този смисъл и поради това съдът намира, че трайна невъзможност за изпълнение на
паричните задължения на ответника и липса на възможност за плащане е установена
по делото.
Неплатежоспособността не
е просто фактическо състояние, чисто икономическа категория, а се касае за
определено състояние на длъжника-търговец. Към началната дата на
неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва да са налице
общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и състояние на
неизпълнение на изискуемо парично задължение по определена категория сделки,
посочени в чл. 608, ал. 1 от Търговския закон. Освен това, не е необходимо
нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на
определени правни действия. В конкретния случай анализа на всички приложени към
молбата и събрани по делото доказателства мотивират съда да приеме датата 31.12.2016
година за началната дата на неплатежоспособността - моментът, към който
дружеството не е могло да изпълнява паричните си задължения. В тази връзка е
необходимо да се вземат предвид следните обстоятелства, а именно:
По делото е допусната и извършена съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която в приетото от съда заключение е посочило, че в
счетоводните регистри на ответника е налице неплатено задължение към молителя
на стойност 23000 лева по фактура №12 от 10.08.2012 година, отразено по
счетоводна сметка 401 „Задължения към доставчици". В същите няма отразено
плащане по тази фактура. Задължението на ответника към присъединения кредитор
по фактура №********** от 04.12.2014 година, предмет на договор за прехвърляне
на вземане от 19.04.2018 година относно покупко-продажба на право на строеж
№111, том ХVІІ, рег. №17028, дело №3228 от 04.12.2014 година на стойност 14960
лева е платено на „Виго груп“ ООД в брой, според същите счетоводни регистри на
08.12.2014 година, за което е наличен фискален бон с издател „Виго груп“ ООД. За
наличието на това задължение съдът е изложил мотиви по-горе. Задължението към
присъединения кредитор по фактура №********** от 14.04.2016 година с предмет
договор за прехвърляне на вземане от 19.04.2018 година относно покупко-продажба
на недвижим имот № 65, том ІІІ, рег. № 3111, дело № 415 от 14.04.2016 година на
стойност 13000 лева не е платено към 31.10.2019 година, според счетоводните
регистри на ответника. В изпълнение на поставената му задача вещото лице е
изготвило в табличен вид списък на кредиторите на ответното дружество по
търговски сделки към 31.10.2019 година. То е установило задължения в общ размер
на 164630 лева с настъпил падеж, които не се изплащат съобразно уговорените
срокове, като значителна част от тях са с падежи от 2012, 2014 и 2016 година.
Задължения на стойност 120080 лева са с падеж в края на 2019 година и месец май
2020 година. Стойността на данъчните задължения на дружеството към 20.12.2019
година е 672.38 лева за корпоративен данък за 2016 година и 2017 година и лихви
в размер на 134.59 лева или общо 806.97 лева, които не са отразени счетоводно.
При това положение общият размер на задълженията на ответника е установен от
експерта на сумата от 286236.97 лева.
Той е изчислил и коефициентите за ликвидност на същия за
периода от 2016 година до 31.10.2019 година, като ги е представил в табличен
вид. В тази връзка е пояснил, че видно от направените от него изчисления,
според отчетите на дружеството за изследвания период до 31.12.2018 година
показателите на обща ликвидност са над единица, т. е. бързооборотните
краткотрайни активи са били достатъчни, за да погасят краткосрочните задължения
на дружеството. Към 31.10.2019 година показателят за обща ликвидност е 0.73,
което показва, че ответното дружество е изпаднало в състояние на
неплатежоспособност и неговите краткотрайни активи не са достатъчни, за да
посрещнат дългосрочните му задължения. Предвид обстоятелството, че дружеството
не осъществява дейност през 2018 годна и 2019 година, то не кумулира приходи, с
които да погаси задълженията си, което означава, че състоянието на
неплатежоспособност е трайно. Вещото лице е представило в табличен вид и
показателите за ефективност. Посочило е в тази връзка, че в края на 2016 година
приходите и разходите от стопанската дейност на търговеца са с еднаква
стойност, поради което тези показатели са със стойност единица. През 2017
година е била отчетена печалба от 5 хиляди лева, в резултат на което
показателят за ефективност на разходите е 1.417, а коефициентът на приходите е
0.059. Тъй като дружеството не отчита приходи и разходи през 2018 година и 2019
година, тези два показателя през този период са с нулева стойност. Заключило е,
че финансовите отчети на ответното търговско дружество съответстват на
препоръчителните стойности единствено през 2017 година.
Също в табличен вид вещото лице е посочило и показателите
за финансова автономност през коментирания по-горе период от време. Във връзка
с тях е записало, че в края на 2016 година те са с отрицателен знак поради
това, че собственият капитал е отрицателна величина, което е показател за
декапитализацията на длъжника. През следващите години - 2017 година, 2018
година и към 31.10.2019 година тези два показателя запазват стойността си, която
клони към нула /0.007/, тъй като дружеството е спряло стопанската си дейност.
Поради тази същата причина съставът на активите на дружеството се е запазил в
същия размер към 2017 година, 2018 година и към 31.10.2019 година. Към датата
на изготвяне на заключението най-голям е относителният дял на материалните
запаси - повече от 55 % от общата стойност на активите. В състава на
материалните запаси преобладаващата стойност е под формата на стоки - 143
хиляди лева, чиято стойност остава непроменена през целия изследван период. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че когато недвижимите имоти са за
продажба, те представляват по своята същност стока и в баланса се посочват на
реда стоки, а не като дълготрайни материални активи. Дълготрайните активи -
земи и съоръжения съставляват 27.53% от общата стойност на активите, вземанията
- 16.38% и паричните средства - 1.05%. Общият размер на краткотрайните активи
/материални запаси - 158 хиляди, вземания - 47 хиляди лева и парични средства -
3 хиляди/ към 31.10.2019 година е 208 хиляди лева. Вземанията са към две
търговски дружества и са възникнали през 2014 година, съответно през 2017
година. През целия наблюдаван период съставът и структурата на пасивите на
ответника са в еднакъв размер, на обща стойност 285 хиляди лева. Състоят се от
98 хиляди лева задължения към доставчици, класифицирани като краткосрочни и
други задължения на стойност 187 хиляди лева, класифицирани като дългосрочни.
Целият размер на задълженията към 31.10.2019 година е краткосрочен, тъй като
падежът им е настъпил или ще настъпи в рамките на 12 месеца от датата на
отчета. Задълженията като елементи са представени от експерта в табличен вид.
През 2016 година дружеството е реализирало нулева печалба
от дейността, а през 2017 година тя възлиза на сумата от 5 хиляди лева. През
следващата година и до 31.10.2019 година същото не е осъществявало търговска
дейност. За периода от 2014 година до 31.10.2019 година то е извършило плащания
в общ размер на 155394.20 лева. След 27.05.2016 година има извършено само едно
плащане, а именно на такса към Административен съд-Бургас на стойност 52.20
лева, като конкретната дата е 26.04.2017 година.
Всичко това следва да се съобрази на фона на това, че през
2016 година приходите възлизат на едва 3 хиляди лева, колкото са и разходите, а
през 2017 година, макар дружеството да е реализирало положителен резултат от 5
хиляди лева, приходите възлизат на 17 хиляди лева. В същото време в активите на
дружеството през същата година година е отразено вземане на стойност именно 17
хиляди лева, която остава непроменена и към 31.10.2019 година, т.е. парични
средства реално не са постъпили. Наличието на неплатени публични задължения за
корпоративен данък за 2016 и 2017 година, както и факта, че последното
извършено плащане е на 27.05.2016 година /с изключение на платената такса към
Административен съд - Бургас през 2017 година в изключително нисък размер/,
налагат извода, че още на този по-ранен етап дружеството не е осъществявало
дейност в обем, който да е достатъчен за генериране на достатъчно приходи за
покриване на краткосрочните разходи и на практика е налице спиране на
плащанията.
Съдът намира, че именно обсъдените по-горе доказателства
и в частност липсата на извършени плащания по изискуеми краткосрочни задължения,
спирането на стопанската дейност и практическата липса на приходи, с които да
се посрещат задълженията на дружеството, дават обективна представа за
действителния момент, в който същите са били спрени, а оттам и основание да се
изтегли неплатежоспособността към един по-ранен момент. Освен това, в тази
насока следва да се вземе предвид и заключението на експерта, основано на
изследваните от него документи, че през целия разглеждан от него период /цялата
2016 година - 31.10.2019 година/ стойността на задълженията превишава стотици
пъти стойността на собствения капитал.
По горните доводи, както и след
преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че състоянието на неплатежоспособност на ответника е
възникнало към посочения по-горе момент, поради което и именно датата 31.12.2016
година следва да бъде обявена за начална дата на неплатежоспособността.
С оглед на така изложеното по-горе,
по силата на презумпцията по чл. 608 от Търговския закон следва извода, че
ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност. При анализа на така изложеното по-горе, следва единственият извод, че
финансовото състояние на длъжника е лошо или, с други думи, търговецът не е в
състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по
разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парично
задължение по търговска сделка, а също така и публичноправни задължения. В този
смисъл съдът намира, че са налице предпоставките за откриване на производство
по несъстоятелност по отношение на същото.
При съобразяване на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че следва да постанови решение по чл. 630,
ал. 1 от Търговския закон, с което да обяви неплатежоспособността, да определи началната и дата, да открие
производство по несъстоятелност, да назначи временен синдик, да допусне
обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, без
да определя дата на първо събрание на кредиторите поради наличие на
предпоставките на чл. 669, ал. 3, т. 1 от Търговския закон. Необходимо е да се
отбележи и това, че съгласно разпоредбата на чл.607а
Търговския закон, производство по несъстоятелност може да бъде открито при
неплатежоспособност и при свръхзадълженост на търговеца. Това са основанията,
които могат да бъдат релевирани в молбата по чл. 625 от Търговския закон и с
които, с оглед диспозитивното начало на процеса, съдът по несъстоятелността е
обвързан. Изборът на реда, по който следва да бъде открито производството по
несъстоятелност - с последиците по чл. 630 или по чл. 632 от Търговския закон -
е предоставен на преценката на съда по несъстоятелността и е обусловен от
конкретните обстоятелства на случая, като не е свързан с посоченото от молителя
основание /така и в решение №174 от 05.12.2011 година по търговско дело
№567/2011 година по описа на ВКС на РБ, ІІ т.о/.
Съдът е постановил
по делото определение № 319 от 23.03.2020
година, с което е указал на известните кредитори на ответника в триседмичен срок
да представят банков документ за внасяне на сумата от 7000 лева по сметка на
Бургаския окръжен съд, определена от съда като необходима за първоначалните
разноски. Със същото определение съдът е уведомил всички тях за последиците при
непредставяне на такъв документ в указания по-горе срок. По делото такъв е
постъпил, поради което и именно обстоятелство и в съответствие с разпоредбата
на чл. 629б от Търговския закон във връзка с чл. 630, ал. 1 от Търговския закон
дружеството - ответник следва да бъде обявено за неплатежоспособно, като бъдат
определени и другите мерки по цитираната правна норма с посоченото по-горе
изключение. За временен синдик следва да бъде назначен Владимир Янков Вакрилов,
който е посочен от кредитора „Максима“ ЕООД в съответствие с
предвидената в чл. 628 ал. 4 от Търговския закон възможност за това и който съдът
следва да назначи при откриване на производство по несъстоятелност; същият отговаря
на условията на чл. 655, ал. 2 от Търговския закон и е представил изискуемите в
тази насока документи - декларация, че отговаря на изискванията на закона и
писмено съгласие с нотариална заверка на подписа. С настоящото решение следва
да се определи, на основание чл. 661, ал. 2 от Търговския закон, от съда и
текущо възнаграждение на временния синдик в размер на 800 лева, платими
ежемесечно от масата на несъстоятелността.
Както бе посочено по-горе, с
настоящия съдебен акт съдът не следва да определя дата на първо събрание на
кредиторите предвид наличието в случая на предпоставките на чл. 669, ал. 3, т.
1 от Търговския закон - установено е, че ответникът преди подаване на молбите
за откриване на производство по несъстоятелност не е заявявал за обявяване
годишните си финансови отчети в търговския регистър за последните три години.
Направеното от страна на пълномощника на кредитора,
инициирал настоящото производство в рамките на последното проведено на
21.02.2020 година по делото съдебно заседание да бъде поставено решение по чл.
630, ал. 2 от Търговския закон следва да бъде оставено без разглеждане. В неговите рамки съдът
е приключил събирането на доказателства и е дал ход по същество на делото. Посоченото
искане е направено едва след даване ход по същество, в рамките на устните
прения, т. е. след възможния понастоящем
момент. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът може да бъде сезиран с такова
искане до даване ход на устните състезания по молбата по чл. 625 от Търговския
закон, като спецификата на производството не е от естество да обуслови
извънредно задължение за него да отмени хода на устните състезания, неуредено и
в ГПК /в този смисъл и
посоченото в решение №124 от 21.04.2014 година по търговско дело № 1058/2012
година на ВКС, І т. о./. Да се разгледа искането, отправено от кредитор в
посочения по-горе момент би означавало съдът да постанови едно недопустимо в
тази му част съдебно решение. Не на последно място следва да се
отбележи и това, че обявяване на длъжника в несъстоятелност с прекратяване на
дейността му може да бъде постановено и след постановяване решението за
откриване производство по несъстоятелност.
С оглед отправеното в тази
насока искане, изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на молителя
„Максима“ ЕООД следва да бъде присъдена сумата от 750 лева, представляваща
направени от него съдебно-деловодни разноски, в която се включват дължимата и
внесена за разглеждане на делото държавна такса /250 лева/, възложената в
негова тежест сума за възнаграждение на вещото лице по извършената
съдебно-икономическа експертиза /500 лева/.
В съответствие с
чл. 624, ал. 1 от Търговския закон препис от настоящото решение следва да бъде
изпратено за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 630, ал. 1 във връзка с чл. 607а от Търговския закон, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА по молбите на „Максима“ ЕООД със седалище град Свети Влас и адрес на
управление ул. „Черноморска“ №12, ЕИК *********, представлявано от Мара
Димитрова Тодорова-Н.,***, офис №*** и „Ренесанс стоун инвест“
ООД, ЕИК *********, със седалище град Несебър и адрес на управление ул. „Иван
Вазов“ №9, представлявано от Красимира Димитрова Димитрова неплатежоспособността
на „Грийн парк палас“
ООД със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ №45,
ет. 2, ЕИК *********, представлявано Г.С. и И.Д. заедно.
ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2016 година за нейна начална дата.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Грийн парк палас“ ООД със седалище
град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ №45, ет. 2, ЕИК
*********, представлявано Г.С. и И.Д. заедно.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху движимите
вещи и вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите имоти на „Грийн парк палас“ ООД със седалище
град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ №45, ет. 2, ЕИК
*********, представлявано Г.С. и И.Д. заедно.
НАЗНАЧАВА Владимир Янков Вакрилов със съдебен адрес *** за
временен синдик, като му определя текущо възнаграждение в размер на 800 /осемстотин
лева/ лв., платимо ежемесечно от масата на несъстоятелността.
ОСТАВЯ без разглеждане искането на „Максима“ ЕООД със седалище град Свети
Влас и адрес на управление ул. „Черноморска“ №12, ЕИК *********, представлявано
от Мара Димитрова Тодорова-Н.,***, офис №*** чрез процесуалния му представител
за обявяване на „Грийн парк палас“ ООД със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Александровска“ №45, ет. 2, ЕИК *********, представлявано Г.С.
и И.Д. в несъстоятелност и прекратяване на дейността му едновременно с
настоящото решение за откриване на производство по несъстоятелност по отношение
на него.
ОСЪЖДА „Грийн парк палас“ ООД със седалище град Бургас и адрес на управление ул.
„Александровска“ №45, ет. 2, ЕИК *********, представлявано Г.С. и И.Д. заедно да заплати на „Максима“ ЕООД със
седалище град Свети Влас и адрес на управление ул. „Черноморска“ №12, ЕИК
*********, представлявано от Мара Димитрова Тодорова-Н. сумата от 750 /седемстотин и петдесет лева/ лв., представляваща направени
от него съдебно-деловодни разноски.
ДА СЕ изпрати препис от настоящото съдебно решение на
Агенция по вписванията, Служба по регистрация за вписване в търговския
регистър.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър
с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: