Р Е Ш Е Н И Е
№ 68/9.4.2021 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На деветнадесети март
2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Стефка
Панайотоваа
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 47 по описа на 2021 година.
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на К.В.К. *** против Решение №
2153-28-23/11.02.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. №
1012-28-47/29.01.2021г. срещу разпореждане № 1/прот.
№ N01469/17.12.2020г. на ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, с което е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО.
В жалбата се сочи, че иска
преизчисляване на размера на пенсията си, тъй като стажа от 32г.02м. 09дни не
отговаря на действителния осигурителен такъв. Според оспорващия е 34г.05м21дни,
т.е. пропуснат е стаж от 02г.03м.12дни, признат от Руската Федерация. Счита, че
това ще се отрази и на процента осигурителен стаж, който вместо 38.60%, ще
стане 40.87%.
В съдебно
заседание, оспорващият, редовно призован се явява лично, поддържа жалбата. Иска
отмяна на оспореното решение и преразглеждане на размера на пенсията.
Ответната страна - редовно призована
изпраща процесуален представител
юрисконсулт М., която пледира за
неоснователност на жалбата. Прави се искане за отхвърлянето й с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на представляваното учреждение. По делото е депозиран
подробен писмен отговор.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища, прие за установено следното:
За да произнесе оспореното решение, адм. орган приема, че с разпореждане № 1/ прот.
№N01469/17.12.2020г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-
Ямбол е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2
от КСО на К.В.К., определена съгласно договора между Република България и
Руската федерация и се изплаща в размер на 882.20лв., считано от 29.11.2020г.
С цитираното разпореждане на ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Ямбол на К.В.К. е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, при
осигурителен стаж от II категория труд -16г. 4м. и 23 дни, осигурителен стаж от
ІІІ атегория труд - 11г. 8м. и 10 дни, на основание
чл. 104 КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 32г. 2м.
9 дни, осигурителен стаж, положен в чужбина - 2г. 3 м. и 12 дни, определена при
по-благоприятния индивидуален коефициент - 2.1688, изчислен по реда на чл. 70,
ал. 8 - 9, ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО, съгласно нормативната уредба,
приложима след 31.12.2018г. Адм. орган е посочил средномесечен осигурителен доход за страната за 11.2019г. -
10.2020г. - 1053.81лв, Доход за изчисляване размера на пенсията 2,1688 *
1053,81лв.-2285,50лв; Проценти осигурителен стаж 32г. 2м. * 1,2% =38.60% .Съгласно
чл. 70, ал. 1 от КСО - 38,60% от 2285,50лв - размер на пенсията - 882.20лв. Посочил
е още, че за времето от 14.03.1991 г. до 14.04.1991г. - 1 месец , на
жалбоподателя е изплатено обезщетение на основание чл.222, ал. 1 от КТ и този
период е зачетен за осигурителен стаж от III категория труд.
Като доказателство по делото е
приложена изпратената адм. преписка, която съдържа Заявление № Ц2215-28-99/19.11.2020г. от К.В.К., Заявление № Ц2124-28-189/14.12.2020г. от К.В.К.,Служебна бележка за прието заявление, Служебна
бележка за банкова сметка, ***, Удостоверение
№ 52/17.08.2020г. / Обр. УП-3/, Копие
от трудова книжка на К.В.К., Удостоверение №
768/23.06.2020г. /Обр. УП-3,/Удостоверение
№ 290/25.09.2006г. /Обр. УП-2/, Удостоверение
№ 105/07.04.2009г. /Обр. УП-2/, Справка
от Регистъра на осигурените лица., Разпореждане №1/прот.№№101469/07.01.2021г.,Уведомление за отпускане или отказ №
Ц2215-28-99#9/18.01.2021г.Писмо изх. № Ц1012-40-91
#2/11.01.2021г.,Известие за доставка., писмо изх. № Ц1029-28-91 #1/30.06.2020г., Писмо изх. № Ц1012-40-91#!4/17.07.2020г, Писмо вх. № Ц1012-40-91#19/29.12.2020г. ведно с жалба
№Ц1012-40- 91 #18/12.12.2020г. от К.В.К..,Писмо изх. № Ц1012-40-91 #25/04.02.2021г., Становище № Ц1012-40-91#24/03.02.2021г.,
Писмо изх. № Ц 1012-40-91#23/28.01.2021г.ведно с жалба №
Ц1012-40- 91#22/25.01.2021г. от К.В.К., копие от плик и
обратна разписка за доставка до Русия, Становище № 1012-28-47#1/03.02.2021г.
От мотивите на
оспореното решение става ясно, че адм. орган е посочил,
че: „ за посочения в жалбата период са действали разпоредбите на Закона за
пенсиите /отм. бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г./ и на
Правилника за приложение на Закона за пенсиите /отм., бр. 21 от 17.03.2000 г.,
в сила от 1.01.2000 г./. По тогава действащата нормативна уредба следва да се
приеме, че жалбоподателят е попадал в приложното поле на чл. 79 от ППЗП (отм.),
с който се зачита за трудов стаж от трета
категория при пенсиониране времето, през което работниците и служителите
са получавали обезщетения за безработица в сроковете, определени с нормативен
акт. По силата на цитираните разпоредби времето от 14.03.1991 г.до 14.04.1991г.
- 1 месец, за който е изплатено обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ е зачетен от
III категория. С електронната услугата „Изчисляване на прогнозна пенсия“ се
определя прогнозен индивидуален коефициент и прогнозен размер на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. И двете стойности имат предварителен характер и не
отразяват реалните размери, както е посочено в „Декларацията за информираност
относно условията за ползване на услугата“.
От съдържащите се в адм.
преписка писмени доказателства се установява, че на стр. 73 се съдържа становище
от Началник отдел „Пенсии“ с дата 03.02.2021г. и изх. № 1012-28-47#1 по жалба с вх. № Ц1012-28-47 от
29.01.2021г.против разпореждане № 1/прот. № N01469 17.12.2020г. за отпускане на лична
пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Взето е отношение по възражението за
периода 14.03.1991г. до 14.04.1991г.-обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Със
същата дата 03.02.2021г. с изх. № Ц1012-40-91#24 отново има становище от Началник отдел
„пенсии“ по жалба с вх. № Ц1012-40-91#22/25.01.2021г., препратена по компетентност от
директора на дирекция „Пенсии“ при ЦУ на НОИ, видно от което със заявление вх.
№ Ц2215-28-95/12.11.2020г. от К.К. е направено искане
да бъдат изпратени документи до Пенсионния фонд на Руската федерация, но
уведомява директора на ТП на НОИ, че формуляр БГ/РФ-2 изх. № Ц 2215-28-95#1/09.12.20г. с пратка и посочен бар код.
На следващо място с писмо изх. № Ц1012-40-91#25 от 04.02.2021г. директора на ТП на НОИ,
Ямбол уведомява К., че по заявление от 12.11.2020г. с вх. № Ц2215-28-95 с
искане да бъдат изпратени
документи до Пенсионния фонд на Руската федерация, формуляр БГ/РФ-2 изх. №
Ц2215-28-95#1/09.12.2020г. е изпратен с пратка с посочена номер и бар код. Посочено е, че
пратката е върната от ТП на Български пощи. На 22.01.2021г.върнатите формуляри
са отново изпратени но е посочено, че към 04.02.2021г. не е получен отговор от
Руската Федерация. В писмото от 04.02.2021г. К.К. е
уведомен, че по заявлението му за отпускане на пенсия за ОСВ, подадено на
19.11.2020г. е постановено разпореждане № 1/прот. № N01469 от 17.12.2020г.
В преписката се съдържат двете
заявления подадени от К. на 12.11.2020г. и на 19.11.2020г.
Основното възражение на оспорващия и в жалбата срещу
решението на директора на ТП на НОИ е, че не е взет предвид стажът на оспорващия от 2г. 3м. и 12 дни, признат от
Руската Федерация, в която връзка е и запитването от ТП на НОИ, Ямбол.
Следва да се има предвид, че по делото самия оспорващ
е представил доказателства за извършена консултантска услуга, за която
акцентува и в съдебно заседание, като изчисляването на прогнозната пенсия също
се съдържа в адм. преписка и не е взето
отношение от адм.
орган. Приет е общ осигурителен стаж при
трета категория труд - 34г. 6 месеца и 7дни.
От внимателния прочит на разпореждане № 1/прот. № N01469/17.12.2020г. на ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, се установява, че приетият осигурителен стаж превърнат
към трета категория труд 32г., 02м. и
09дни. Посочен е и осигурителен стаж, положен в чужбина- 02г., 03м., 11 дни,
без посочване на съответна категория.
При така изяснена фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена срещу акт подлежащ на
съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по
същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
С оспореното решение №
2153-28-23/11.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол е оставена без
уважение жалбата на К.К. срещу разпореждане № 1/прот. № N01469/17.12.2020г.
на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, с което е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Проверката за законосъобразност на
оспорения в настоящото производство административен акт съобразно разпоредбата
на чл. 168, ал.1 от АПК следва да бъде извършена на всички основания по чл. 146
от АПК, като липсата на някоя от
посочените предпоставки води до незаконосъобразност на административния
акт и е основание за отменянето му.
Съдът проверява законосъобразността на адм. акт към момента на издаването му с оглед чл. 142 ал. 1
от АПК.
Оспореното Решение и потвърденото
с него разпореждане е постановено от надлежен орган в кръга на предоставена му
с разпоредбата на чл.117 от КСО компетентност, но е незаконосъобразно, като
издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с целта на закона, основание з а отмяна по чл. 146 т.3
и т. 5 от АПК. В изпълнение на изискванията на служебното начало по чл. 9 АПК
административният орган е длъжен да събере всички доказателства и когато няма
искане от заинтересованите лица, като осъществява процесуално съдействие на
страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, предмет на
производство. Разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК
задължават административния орган да изясни фактите и обстоятелствата от
значение за случая, както и служебно да събере доказателства, включително и
експертиза – чл. 49 АПК.
ЯАС констатира, че адм.
орган е издал оспорения адм. акт при неизяснена
фактическа обстановка.
Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния
стаж осигурителният стаж се
установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с
документ по утвърден образец, които съобразно ал. 3 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд.
В случая лицето, на което е възложено ръководството по
пенсионно осигуряване-долустоящият административният
орган, е извършил служебна проверка на представените от лицето документи,
произнесъл се е преди да се представят изисканите документи от пенсионния фонд
на Руската Федерация. Съобразно чл. 1, ал. 5 от НПОС при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не
могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които
са налични в НОИ, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) уведомява лицето за неизправностите с препоръчано
писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен
адрес или по електронен път по реда на ЗЕУ в 15-дневен срок. Когато в
едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното
лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Видно от горната разпоредба, при липсващи или
нередовни документи, които не могат да бъдат набавени и/или поправени от НОИ,
следва да се предостави възможност на заявителя да представи редовни такива,
респ. да попълни заявлението си с липсващи документи, като целта е удовлетворяване
на искането на заявителя. В случая след подаденото заявление на 12.11.2020г. за
изискване на документи от Руската федерация, на 19.11.2020г. е подадено
заявление за отпускане на пенсия за ОСВ. Съдът намира, че в нарушение на
разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от НПОС на жалбоподателя не е указана необходимостта да представи допълнителни
документи за стаж, както и да представи редовни документи за установяване на
трудовия си стаж. Видно е, че ТП на НОИ-Ямбол е изискало служебно документи, но
не е уведомило молителя за нередовностите и липсите,
за да му предостави възможност същият да ангажира доказателства за
удовлетворяване на претенцията му. Както с е посочи по-горе на 03.02.2021г. е уведомен, че на 22.01.2021г.върнатите формуляри са отново
изпратени, но е посочено, че към 04.02.2021г. не е получен отговор от Руската
Федерация. В писмото от 04.02.2021г. К.К. е уведомен,
че по заявлението му за отпускане на пенсия за ОСВ, подадено на 19.11.2020г. е
постановено разпореждане № 1/прот. № N01469 от 17.12.2020г. Следователно
уведомлението до заявителя за липсващи документи е с дата много след
постановяване на разпореждането от 17.12.2020г., чийто определен размер на
пенсия се обжалва.
Следва да се има предвид, че се затруднява
съществено и съдебната проверка, тъй
като не са изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НПОС административния орган дължи произнасяне едва след изтичане на срока
на заявителя за представяне на документи, който е едномесечен и е съобразен с
необходимостта същите да бъдат набавени от заявителя. Такава възможност не е
предоставена на жалбоподателя, което е следвало да бъде констатирано от горестоящия орган и същият да върне преписката за ново
произнасяне при спазване на административно-производствените правила. Видно от
проведеното административно обжалване, не са обсъдени основните възражения в
жалбата на К. срещу разпореждането.
Следователно относими към правилното решаване на
спора факти и обстоятелства, не са надлежно обсъдени от горестоящия
административен орган.
По - горестоящия адм. орган е следвало
да върне преписката на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване за ново произнасяне при спазване
административно-производствените правила, разписани в наредбата, и изясняване
на съществените обстоятелства, съответно произнасяне след представяне на исканите
документи от Руската Федерация или
даване на възможност на лицето да ангажира други доказателства. Между Република България и Руската Федерация е сключен договор за социална
сигурност, който регулира социалната сигурност и задължителното (държавното)
обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите
страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на
посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на
законодателството на една от договарящите страни. В посочения договор е
предвидено, че при определяне правото на пенсия в съответствие със
законодателството на договарящите страни и при превръщане на пенсионни права в
съответствие със законодателството на Руската федерация се отчита
осигурителният (трудовият) стаж, придобит на територията на двете договарящи
страни, освен в случаите, когато периодите на този стаж съвпадат по време на
тяхното придобиване.
Оспореното решение е постановено и в
нарушение на чл. 35 от АПК,
тъй като административният орган не е
изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими
към конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал
в чл. 9, ал. 2 от АПК, а именно да събере всички необходими доказателства, независимо дали
има искане от страните за това, а в конкретния случай и представените от
жалбоподателя доказателства са налагали обстойна проверка на приетите от
пенсионния орган обстоятелства. Съобразно чл. 36, ал. 3 от АПК всички събрани доказателства следва да бъдат проверени и преценени от
административния орган. Съобразно чл. 34, ал. 3 от АПК административният орган осигурява на страните възможност да изразят
становище по събраните доказателства като им се предоставя срок за това, а при
неосигуряване на такава възможност следва изрично да се отбележи причината за
това. В случая са нарушени както общата разпоредба на АПК, така и специалната
такава на чл. 1, ал. 5 от НПОС. Правото си да възрази срещу фактическите установявания на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване, и да представи доказателства, заявителят е упражнил едва при
административното обжалване, но възраженията му не са обсъдени от горестоящия орган. В този смисъл също се затруднява
съдебната проверка.
Нарушението на разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от НПОС във вр. с чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК
е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт, тъй като
и в проведеното административно обжалване горните разпоредби не са съобразени,
което изцяло е опорочило проведеното административно производство и е
самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. Решението е
незаконосъобразно и като постановено в нарушение на материалния закон.
Съобразно разпоредбата на чл. 347 от КТ
трудовата книжка е официален удостоверителен документ и като такъв обвързва
съда с материалната си доказателствена сила относно
удостоверените в нея обстоятелства. Същата, като редовна от външна страна,
обвързва съда и административния орган относно удостоверените в нея
обстоятелства. В подкрепа на горните изводи е и нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, според която установяването на осигурителния стаж се извършва с
трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец,
издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. В приложената в пенсионната преписка трудова книжка работодателят е
отразил с думи и цифри изслужено време на длъжността, вкл. и за спорните
периоди. Съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК всички събрани доказателства се преценяват от административния орган,
а в случая следва да се има предвид и
материалната доказателствена сила на трудовата книжка
на лицето. Нейната материална доказателствена сила
като официален свидетелстващ документ не се опровергава. Административният акт
не може да почива на предположения, а на конкретно установени факти и
обстоятелства. Според чл. 7, ал. 1 от АПК, административните актове се основават на действителните (а не на
предполагаемите) факти от значение за случая. Доказателствената
сила на представените документи не е оспорена в настоящето производство и не са
събрани доказателства, установяващи тяхната неистинност.
Адм. орган следва да извърши пълна проверка на наличните
документи, при установяване на нередовност или липсващи такива да събере
служебно при възможност документите, а при невъзможност да предостави
възможност на заявителя да представи такива в определения в чл. 1, ал. 5 от НПОС срок, едва след което да се произнесе по заявлението. Нарушението на
горните административно-производствени правила е съществено, като същото е
допуснато както от органа, издал разпореждането, така и от горестоящия
административен орган.
Предвид горното решението, ведно с
потвърденото с него разпореждане, следва да бъдат отменени и делото следва да
се върне като преписка за ново произнасяне на органа, издал разпореждането.
При новото разглеждане на преписката
административният орган следва да има предвид разпоредбата на чл. 347 от КТ,
като съобрази, че трудовата книжка се ползва с материална доказателствена
сила до установяване на обратното със съответните процесуални способи. В случая
същата не беше оспорена от процесуалния представител на ответника, поради което
обвързва съда да приеме същата за действителна-стр. 25 от делото. Може да бъде изключена от доказателствата само чрез
сравняването им с други безспорни такива - в случая с първични документи. При
липса на такива, доказателствената сила на вторичните
документи следва да бъде зачетена. При установяване на недостиг на трудов стаж
следва да бъде дадена възможност на жалбоподателя да
представи доказателства по реда на чл. 1, ал. 5 от НПОС. Видно от доказателствата по делото, адм.
орган не е взел предвид и не е анализиран
при зачитане на незачетения и претендиран от оспорващия трудов стаж –как би се отразило
на размера на пенсията. Така издадено обжалваното пред по-горестоящия
адм. орган разпореждане създава объркване у адресата
си. От една страна е вписан общ осигурителен стаж превърнат към трета категория
труд, а от друга е допълнен и осигурителен стаж, положен в чужбина-02г., 03м. и
11 дни, т.е. адм. орган признава, че има положен стаж
в чужбина, но не го взема предвид при изчисляване размера на пенсията, въпреки, че е отразен в трудовата
книжка. Както се посочи, това е и едно
от основните възражения на оспорващия,
което не е коменитирано
нито от ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, нито от по-горестоящия адм. орган, който
с решението си отхвърля жалбата на К. срещу разпореждането. По този начин се
нарушава съществено правото на защита на
оспорващото лице.
Недопустимо е пред съда да се установяват
факти и обстоятелства въз основа на които би следвало да се произнесе по горестоящия адм. орган. Съдът се
произнася, но при задължително обжалване пред по -горестоящия
адм. орган, който преценя фактите и обстоятелствата
от значение за случая. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че в
изпратената пенсионна преписка се съдържат писмени документи необсъдени от адм. орган.
Предвид горното обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени, а на основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ Ямбол за ново произнасяне по заявление
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № Ц2215-28-99/19.11.2020г. от К.В.К. ***, при
съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Ямбол, четвърти състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.В.К. *** Решение №
2153-28-23/11.02.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ – Ямбол и потвърденото с него разпореждане №
1/прот. № N01469/17.12.2020г.
на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, с което е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение на НОИ Ямбол, за ново
произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст с вх. № Ц2215-28-99/19.11.2020г.
по описа на ТП на НОИ Ямбол, подадено от
К.В.К., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете