Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-51 Година
2018, 01.06.
Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен състав
На
осми май две хиляди и осемнадесета година
В отрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
мл. с. КРАСИМИР СОТИРОВ
Секретар:
Жанета Граматикова
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 423 по описа за
2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от Ж.М.М.,
ЕГН **********, с адрес за призоваване и връчване на съобщения: гр. Бургас, ул.
„Оборище“ № 90, ет. 1 - 2, чрез адвокат Евгений Мосинов, против Решение № 207/20.12.2017
г., постановено по гр. дело № 447/2017 г. по описа на Районен съд - Карнобат, с
което съдът е приел за установено по отношение на въззивницата, че съществува
вземането на Й.Д.Г. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Карнобат, ул.
„Георги Димитров“ № 6, ет.1, за сумата от 12183,94 лв., представляваща
половината от изплатения потребителски кредит „Експресо“ №354186/02.10.2013 г.,
сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на молбата – 22.02.2017 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 1923,98 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 04.08.2015 г. до 21.02.2017 г.,
като съдът е отхвърлил иска за горницата над присъдената сума до пълния
предявен размер от 1926,20 лв., като е осъдил въззивницата да заплати сумата от
882,20 лв. – съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, както и
сумата от 1035,21 лв. – съдебно-деловодни разноски в исковото производство.
Недоволство от така постановеното съдебно
решение изразява въззивницата, която счита същото за неправилно, като
постановено при съществени процесуални нарушения, необоснованост на
фактическите и правни изводи на съда и неправилно приложение на закона. Моли
съда за неговата отмяна изцяло или частично до размера на действително
доказания разход. Излага съображения.
В срока
предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Й.Д.Г. ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. „Георги Димитров“ № 6, ет. 1, чрез адвокат
Стойкова, с който счита подадената въззивна жалба за неоснователна, а
постановеното решение на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.
Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт. Излага съображения.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е
процесуално допустима.
Предявеният пред
Районен съд – Карнобат иск е правно основание по чл. 422 от ГПК.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Първоначално производството по делото е започнало по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като
съдът е издал заповед № 100/24.02.2017 г. по ч. гр. дело № 157/2017 г. по описа
на Карнобатския районен съд, по силата на която е разпоредено Ж.М. да заплати
на Й.Г. сумата от 12183,94 лева,
мораторна лихва от 1926,20 лева за периода 04.08.2015 г. до 21.02.2017 г.,
ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на
вземането, както и съдебно-деловодни разноски.
Не се спори по делото, че страните са бивши съпрузи,
бракът между които е прекратен с решение № 2316/03.12.2014 г. по гр. дело №
2983/2014 г. по описа на Бургаския районен съд, влязло в законна сила на
29.12.2014 г. Безспорно е установено, че преди това страните са във фактическа
раздяла, считано от 19.02.2014 г.
Твърди се в исковата молба, че страните са теглили
потребителски кредити по повод опити, свързани с провеждане на процедури ин
витро, три пъти, съпътстващи процедури и лечение, включително гинекологични
операции. От представените доказателства по делото е видно, че за периода
24.05. – 26.05.2010 г. въззивницата е хоспитализирана в АГБ „Селена“ – Пловдив
с диагноза „с. п.“, за което са представени епикризи от 25.05.2010 г. и
27.05.2010 г. Твърди се, че по време на брака между страните през м. септември
2012 г. е закупен лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № А 8682 МА за сумата от
6000 лева. Преди това през 2010 г. е закупен мотоциклет марка „Сузуки“, модел
АМ 400 Бургман, чиято стойност според експертизата към момента на покупката е 3000 лева.
На 08.07.2011 г. въззиваемият, в качеството си на
кредитополучател и въззивницата, като съдлъжник, са сключили договор за кредит
със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за сумата от 5000 лева, като се
установява, че кредитът е погасяван от суми и налични средства на семейството.
Кредитът е предсрочно погасен на 05.09.2012 г. с погасителна вноска от 4158,39
лева, от отпуснат втори потребителски кредит.
На 05.09.2012 г. въззиваемият в качеството си на
кредитополучател и въззивницата, като съдлъжник сключват нов договор за кредит
№ 316901 със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за сумата от 12300 лева, отпуснат
с вальор от 05.09.2012 г. по разплащателната сметка на въззиваемия. Установено
е от вещото лице и от представените по делото писмени доказателства, че освен сумата за погасяване на кредита от 2011
г. в размер на 4158,39 лева въззиваемият в същия ден, в който е погасил сумата
е изтеглил сумата от 7000 лева. Установено е, че кредит към „Уникредит Булбанк“
АД е погасен със сумата от 596,50 лева, а кредит към „Алфа Банк“ АД е погасен
със сумата от 505,30 лева.
На 17.05.2012 и на 18.08.2012 г. въззиваемата е
хоспитализирана в АГБ „Селена“ – Пловдив, видно от представените епикризи от
съответните дати.
Според заключението на вещото лице инж. Митко Русев
Митев процесният автомобил „Нисан Примера“, регистриран от въззиваемия на
02.10.2012 г., към м. октомври 2012 г. е на стойност 4200 лева. Вещото лице е
посочило, че разходите, направени за доставката на автомобила, за неговата
подготовка и ремонт преди въвеждане в експлоатация възлизат на сумата от 4050
лева.
На 02.10.2013 г. въззиваемият, като кредитополучател
и въззивницата, като съдлъжник, са сключили нов договор със „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД за сумата от 22000 лева
за лични семейни нужди. Договорът е със срок на действие шест години до
05.10.2019 г., като е уговорено погасяването да бъде извършено на 72 месечни
погасителни вноски в размер на 425,43 лева. При усвояване на кредита е
заплатена такса от 599 лева. От получената сума от 22000 лева е заплатена на
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД сума в размер на 11159,48 лева, с които е
погасен кредит № 316901 от 05.09.2012 г. Останалата част от кредита в размер на
10241,52 лева е останала налична по разплащателната сметка на въззиваемия. На
04.08.2015 г. последният е подал молба до „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за
предсрочно погасяване на кредита, чрез заем от „Уникредит Булбанк“ АД.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
първоинстанционният съд е изяснил делото подробно от фактическа страна и
правните изводи, до които е стигнал се споделят от настоящия съдебен състав, поради
което на основание чл. 272 от ГПК, препраща към мотивите на Районния съд.
Неоснователни са изложените в четири пункта
оплаквания във въззивната жалба. Първото оплакване касае преценката на съда, че
сумата от 11159,48 лева, като част от общата главница по кредита от 22000 лева,
използвана за погасяване на предходен кредит от 2011 г. следва да се приеме за
разходвана за семейни нужди по смисъла на чл. 32, ал. 2 от СК. Изложеното във
въззивната жалба противоречи на събраните по делото доказателства, включително
и назначената съдебно-техническа експертиза за оценка на моторните превозни
средства. В този смисъл съдът намира за безспорно установена, както цената на
процесния автомобил, така и факта, че средствата, получени по кредитното
правоотношение са използвани за семейни нужди.
Второто оплакване се отнася до разпределение на
доказателствената тежест и допуснато от съда съществено процесуално нарушение в
тази връзка. Оплакването има отношение съм сумата от 11159,48 лева, заплатена
при получаване на кредита от 02.10.2013г., с която е погасен кредитът от
05.09.2012 г. Съдът намира и това оплакване за неоснователно, още повече, че
към момента на първоначално погасяване на предходен дълг със сумата от 11159
лв. страните са били в брак и посоченото обстоятелство по време е преди
настъпилата фактическа раздяла.
Не са налице и оплакванията по точка трета, касаещи
несъобразяване на решението с указанията в решение № 211 от 23.07.2012 г. по
гр. дело № 177/2011 г. на ВКС. В това решение изрично е посочено, че при оборване
презумпцията за равна задълженост важно доказателствено значение имат
изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и
съставляват признание за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на
всички обстоятелства по делото. Когато солидарните длъжници са съпрузи, дори
само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво е разходвана
сумата, а в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не
са извършени или, че удовлетворената нужда не е семейна. Дори и да се докаже, че суми за процедурите и.
в. не са давани, тъй като държавата е предвидила известен брой безплатни
такива, това не означава, че извършването на процедурите, както и болничният
престой не са свързани със съпътстващи разходи, които по съществото си са
семейни такива. С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът
правилно е стигнал до извода, че сумата от 10840 лева, за която е приел, че не
се установява с направите разходи по погасяване на два заема от по 5000 лева и
840 лева дадени за извършване на бояджийски услуги на апартамента, съгласно
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза,
дефакто е използвана за погасяване на остатък по заема.
По точка четвърта въззивницата твърди, че съдът не е
съобразил защитни възражения на страната и е постановил решението си в
противоречие с разпоредбата на чл.127, ал.3, изр.второ от ЗЗД. Тези
обстоятелства не отговарят на обективната истина по делото. Действително
въззивницата е направила възражение, че не е била уведомена след раздялата на
страните, че ищецът плаща погасителните вноски по заема, както и че ще го
погаси предсрочно, но това обстоятелство не води до ангажиране на отговорността
на погасилата предсрочно заема страна, тъй като няма данни за настъпили вреди
по отношение на въззивницата, съгласно чл.127, ал.3, изр. последно от ЗЗД.
Следва да се обобщи по делото, че в случая е
безспорно установено, че страните са съжителствали заедно до началото на
фактическата раздяла – 19.02.2017 г. Това е началния момент от който
първоинстанционният съд е счел, че въззивницата има задължения по отношение на
погасения заем. Това е така, тъй като съгласно Тълкувателно решение №
35/14.06.1971 г. ОСГК на ВС, фактическата раздяла е обективно състояние в
отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на духовна,
физическа и икономическа връзка между тях и наличието й е основание да се
приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена и съответно придобитите
имущества от съпрузите в този период са техни лични. Въз основа на тълкувателното
решение и съществуващата практика, следва да се направи извод, че погасените от
ищеца за периода след фактическата раздяла със средства от трудовите му
възнаграждения вноски по договора за кредит, следва да се считат за платени с
негово лично имущество, а не с общи средства на двамата съпрузи. Общият принос
при погасяване на кредита по мнение на съда е оборен поради безспорно
установения по делото факт на настъпилата между страните фактическа раздяла и
липса на общо домакинство. Съгласно заключението на вещото лице по извършената
съдебно- техническа експертиза за периода от 19.02.2014 г. до окончателното
погасяване на кредита на 04.08.2015 г. са платени главници в размер на 21135,80
лева, лихви от 2905,11 лева, застраховка от 326,96 лева, или общо сумата от
24367,87 лева. Размерът на ½ идеална част на платената сума от
19.02.2014 г. до окончателното погасяване на кредита възлиза на 12183,94 лева,
а размерът на мораторната лихва е 1923,98 лева. Изложените обстоятелства налагат
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде
потвърдено. Въпреки направеното искане за присъждане на разноски по делото от
адвокат С., такива не се констатират пред настоящата инстанция.
По
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 207 от 20.12.2017 г., постановено по гр.
дело № 447/2017 г. по описа на Карнобатски районен съд.
Решението
полежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от същото на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.