РЕШЕНИЕ
гр.София, 2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, 15 въззивен състав в публичното заседание на двадесет и първи февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА М.КОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
К.
ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на
секретаря Весела Венева и прокурора Ивайло Занев, като разгледа докладваното от
съдия М.кова ВНОХД №5105 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид:
С
присъда от 04.10.2016 г. по НОХД №16405/15 г. по описа на СРС, НО, 116 с-в
подсъдимият П.- М. М.Б. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление
по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, като му е наложено наказание 6 месеца лишаване
от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от
3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на ЧО и ГИ- А.Б.Ж.
сумата от 3000 лв., представляващи причинени му от престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от деня на деянието-
03.09.2014 г., като до пълния предявен размер от 25 000 лв. искът е
отхвърлен като неоснователен.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подс.Б. е осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 1096,54 лв. по сметка на СРС, както и сумата от 120 лв.-
държавна такса в размер на 4 % върху уважената част от ГИ, а така също и по 5
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е
постъпила жалба от ЧО и ГИ по делото- А.Ж. в частта, с която според жалбоподателя не са му присъдени разноските за адвокатско възнаграждение за
редовно упълномощения от него адвокат. Твърди, че непроизнасянето на съда по тези разноски е в негова вреда, тъй като
той реално е направил такива разноски в
размер на 800 лв. и те му се следват предвид на осъдителната присъда спрямо
подсъдимия. Иска въззивния съд да измени присъдата в тази й част, като му
присъди извършените по делото разноски.
В
същия срок е постъпила още една жалба от ГИ и ЧО- А.Ж. срещу присъдата, в
частта досежно размера на уважения граждански иск, и отново в частта, с която не са му присъдени разноски
съобразно с уважената част на ГИ. Счита, че така определения размер от 3000 лв.
за причинените му неимуществени
вреди е занижен и не съответства на степента на нанесената му повреда.
Отново
твърди, че във връзка със защитата си по делото е ангажирал адвокат и е
извършил разноски, които следва да му бъдат компенсирани поне до размера на
уважения граждански иск.
Иска
да бъде изменена присъдата като бъде
уважен предявения граждански иск в пълен
размер от 25000 лв., както и да му бъдат присъдени разноските съобразно с уважения граждански иск.
Извън срока за обжалване на присъдата в допълнителна
жалба и след изготвяне на мотивите по делото, ГИ и ЧО заявява, че обжалва
размера на присъденото му обезщетение, като твърди, че в протокола от съдебното
заседание проведено на 15.03.2016 г., съдът е приел за съвместно разглеждане
граждански иск за 25 000 лв.
представляващи обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди. Сочи, че с
присъдата му е присъдено обезщетение само за неимуществени вреди, но не и за
имуществени такива. Твърди, че е направил и такива разноски за проведеното
лечение общо в размер на 922 лв., като в тази връзка прилага към жалбата и
копие от фактури, доказващи направените от него разноски. Току
Отново
заявява, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв.
е занижено, като иска да бъде увеличено до сумата от 24078 лв., като му бъдат
присъдени едновременно с това и обезщетение за имуществени вреди или всичко
общо в размер на 25 000 лв. Настоява отново да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В
жалбата не се иска събиране на други доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и
събирането на нови писмени доказателства, включително и на тези представени с
допълнителната жалба- 5 бр. фактури.
Срещу
присъдата на СРС в наказателноправната й част е постъпила възивна жалба от
подсъдимия, но поради просрочие на същата, жалбата е била върната и в рамките
на настоящето производство присъдата на СРС в наказателната й част не е предмет
на обсъждане и проверка.
В съдебното
заседание пред въззивната инстанция повереникът
на ЧО и ГИ Жаблянски- адв.С. заявява, че поддържа и двете подадени въззивни
жалби. По отношение жалбата за заплащане на размера за разноските за адвокатски
хонорар счита, че същите са доказани от представеното пълномощно от предходния
адвокат пред първата инстанция, като основателността за присъждане на този
размер разноски извежда от обстоятелството, че е налице осъдителна присъда,
която е влязла в сила и с която е наложено наказание на подсъдимия.
По отношение на гражданския иск, моли съда да приеме, че при постановяване
на присъдата от първата инстанция не са изложени подробни мотиви за размера на
гражданския иск, който според нейния доверител е изключително занижен с оглед
претърпените от него значителни болки и страдания. Сочи, че става дума за
травма, причинена в резултат на няколко удара с тежък метален прът, наречен
„кози крак“, които са довели до раздробяване на костите на малкия пръст на
дясната ръка на пострадалия на четири костици. Сочи, че веднага се е получил и
много голям отток и насиняване на пръста, обездвижила се е цялата ръка в
резултат на болката, която е изтърпял А. Жаблянски. При определяна на размера
на неимуществените вреди счита, че първата инстанция не е отчела правилото на
чл. 52 от ЗЗД да определи един справедлив размер с оглед претърпените
страдания. Касае се за остра, внезапна блока, за стрес от нападение на млад
човек, за уплаха и за дълго лечение.
Моли въззивния съд при определяне размера на гражданския иск да вземе
предвид, че пострадалият е претърпял операции, свързани с поставяне на метална
плака, свързани с възстановяване на сухожилието и на разкъсванията. Повече от
един месец е било прякото лечение и повече от половин година е била
допълнителната рехабилитация. Твърди, че тази метална плака и към момента, и в
целия му живот винаги води до усещане за студ, тъй като металът е проводник.
Когато температурата е около нула градуса или под нулата цялата ръка на пострадалият
изтръпва. Настоява, когато съдът
определя размера на имуществените вреди да приеме, че се касае за осакатяване
за целия живот на Жаблянски, който не може нито да изправи, нито да свие пръста
си. Независимо, че става дума за малкия пръст, подчертава, че липсата на
възможност пострадалият да го отваря и свива води до травма на ръката и до
ограничаване на неговите движения, като се касае за дясната, активната му ръка.
Предвид това моли въззивния съд да уважи изцяло предявения граждански иск. Алтернативно
пледира съдът по справедливост да присъди друг размер, но не и сумата от 3000
лева, която е много занижена. Моли да бъдат
присъдени и сторените деловодни разноски.
Гражданският ищец и частен
обвинител Жаблянски заявява, че потвърждава, това,
което е казал повереникът му. Подчертава, че работи като финансист, пише
непрекъснато и когато работи повече от 10 минути с химикал, пръстът му изтръпва
и му създава дискомфорт.
Прокурорът при СГП счита, че обективираните в двете жалби искания от страна на гражданския
ищец са частично основателни, като на първо място счита, че следва да бъде
присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди на пострадалия за сумата
от 922 лева, съставляващи направени от него разходи за лечение, за която сума
по делото има представени писмени доказателства – копия на фактури. Намира присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева за несправедливо
определено от първата инстанция, тъй като СРС е подценил обстоятелството, че в
случай телесното увреждане е причинено в резултат на умишлено деяние, умишлено
престъпление. Сочи, че според практиката на ВКС и на други съдилища в страната
за последните 10 г. по наказателните дела за извършени транспортни престъпления
по чл. 343 от НК с последици причиняване на подобни по характер телесни
увреждания, които са причинени по непредпазливост се присъждат и се уважават
граждански искове за неимуществени вреди в размер между 3500-5000 лева. Счита,
че СРС е подценил обстоятелството, че е загубена безвъзвратно хватателната
способност на дясната ръка на пострадалия, което и понастоящем и в бъдеще би му
създало трайни затруднения в служебната и битовата дейност. Пострадалият
действително работи като финансов контрольор, която работа е известно, че е
свързана с писане, и за която е необходимо работещият да притежава фина
хватателна способност на пръстите на ръцете си, а такава на дясната ръка вече е
необратимо нарушена. Твърди, че е подценено обстоятелството, че в първата
съдебна инстанция вещите лица са изразили становище, че в бъдеще са възможни
усложнения на увредения пръст на пострадалия. С оглед на това счита, че
гражданският иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен поне до размера
на 5000 лева. Отделно от това намира, че трябва да бъде уважена претенцията за
имуществени вреди и на жалбоподателя да му бъдат присъдени съответните разноски
съобразно уважената част от иска.
Защитникът на подсъдимия П. Б.- адв.К.
счита, че държавното и частно обвинение описват „картина“, различна от тази
установена от първата инстанция. Посочва, че се касае за средна телесна повреда,
която тангира към лека, тъй като поначало изискването за квалификацията като
средна повреда би трябвало да бъде свързана с нарушаване на движенията на
горния крайник. Движението на малкия пръст на горния крайник по никакъв начин не се отразява върху
движението на горния крайник, както изисква законодателят. Подчертава, че в медицинската
документация е посочено, че има фрактура на първа фаланг, а за раздробявания,
за всякакви други неща няма никакви доказателства. Сочи, че фрактура на първа
фаланга означава предната част на малкия пръст, а той по никакъв начин не може
да повлияе на възможността за писане при специфичната дейност на жалбоподателя,
тъй като той не участва в моторните движения на ръката в случай на писане.
Подчертава също така, че пострадалият като граждански ищец не е поискал да му
бъде определено възнаграждение от пъроинстанционния съд- представил е
адвокатско пълномощно с определен общ хонорар, но според защитника каква част
от него е за гражданския иск и каква част за това, че участва в качеството му
на частен обвинител, не е разпределено в пълномощното. Сочи още, че не е
поискал да му бъдат присъдени от първостепнния съд и разноските направени от
него в качеството му на частен обвинител. Подчертава, че повредата, която се
твърди в никакъв случай не е могла да блокира движението на цялата ръка за
период повече от 30 дни, а от друга страна намира, че болките и страданията,
които се твърдят не са толкова тежки, защото те отшумяват в рамките на три дни
с болкоуспокояващи. Счита, че исканото обезщетение за тази увреда в размер на 25 000
лева за болки и страдания е прекомерно и поставя въпроса какви трябва да
са тези болки и страдания, за да могат
да бъдат обезщетени с 25 000 лева. Намира че се касае за алчност, която не
кореспондира със справедливостта, още повече, че и жалбата не подсъдимия не е
била допусната за разглеждане. Предвид
това моли въззивния съд да не уважава искането за адвокатски хонорар, тъй като
не е поскан на време и първоинстанционният съд не се е занимавал с него, както
не е било поискано и възнаграждението във връзка с участието на пострадалия
като частен обвинител по делото. Алтернативно пледира, ако съдът приеме, че
участието на пострадалия като частен обвинител би трябвало да бъда уважено, счита,
че то трябва да разпредели каква част от хонорара да бъде за частен обвинител,
и каква за граждански ищец, като отбелязва, че трябва да бъде съобразено това
обстоятелство и с размера на уважения граждански иск и при това пложение според
защитата, хонорарът не трябва да е повече от 120 лв. От друга страна
подчертава, че при наличието на прокурор, който защитава правата на пострадалия
останалата част от 680 лева, която се претендира за възнаграждение с оглед качеството на частен
обвинител на пострадалия според защитата е завишена, поради което моли съда да
приеме, че 3000 лева са прекомерно голям размер, за да може да се обезщетят
болките и страданията, които са минимални и моли съда да потвърди решението на
пъровинстанционния съд в частта за разноските, както и в частта на уважения
граждански иск и да го потвърди.
Подсъдимият П. Б. редовно уведомен не се явява и не
взима становище по делото.
Софийски градски
съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за
установено следното:
Производството по НОХД №16405/2015 г. по описа на CPC, НК, 116 състав, е
образувано с внесен в съда обвинителен акт
срещу П. М.Б., за това, че на 03.09.2014
г. около 03:00 ч. в фр.Банкя, на ул.********В, чрез нанасяне на удари с метална
щанга- тип кози крак в областта на дясната ръка е причинил на А.Б.Ж. средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движенията на десния горен
крайник и в многофрагментно разместено счупване на най- близката до дланта
фаланга на пети пръст на дясна ръка, лезия (разкъсване) на разгъвачното
сухожилие на пети пръст на дясната ръка за срок по- дълъг от 30 дни-
престъпление по чл.129, ал.2, пр.2 вр. ал.1 от Нк.
С присъда от 04.10.2016 г. за така посоченото
в ОА и инкриминирано деяние подсъдимият е бил признат за виновен, като му е
било наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66,
ал.1 от НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Със
същата е бил уважен и предявения от гражданския ищец Ж. граждански иск срещу
подсъдимия за сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на деянието до изплащането на всички суми, като до пълния предявен
размер от 25 000 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият
е бил осъден да заплати и в полза на бюджета на съда разноски по водене на
делото, както и държавна такса върху уважената част от ГИ в размер на 120 лв.
Срещу присъдата в осъдителната й наказателна
и гражданско правна част е била подадена и жалба от подс.Б., която обаче е била
върната като просрочена- подадена извън срока за обжалване на присъдата, като е
било отказано от съда да бъде възстановен и срока за обжалване на присъдата от
подсъдимия. Предвид това и в наказателноправната й част присъдата като
необжалвана се явява влязла в сила и няма как да бъде предмет на обсъждане в
рамките на настоящето въззивно производство, респ. настоящият въззивен състав
не може да вземе отношение по въпроса дали така причинената на пострадалия
телесна повреда има характер на средна или лека такава, въпреки възраженията
направени от подсъдимия и защитата в тази връзка. Следва да се приеме за
безспорно установено на база постановената от първата инстанция присъда, че е
налице средна телесна повреда, в какъвто смисъл е и заключението на вещите
лица.
Видно е от материалите по делото пред първата
инстанция, че пострадалият Ж. е бил конституиран като страна по делото- частен
обвинител и граждански ищец. Същият е предявил граждански иск (исковата молба
се намира на л.11 от съдебното производство) за сумата от 25 000 лв., без
да уточни дали претендира имуществени и/или неимуществени вреди, но е мотивирал
основанието си на иска с претърпени от него затруднения във връзка с получената
телесна повреда свързани със възможността да използва ръката си, респ. с
процедурите по възстановяване и рехабилитация. В този смисъл и според въззивния
съд искът е мотивиран с претърпените от пострадалия неимуществени вреди, тъй
като никъде в исковата молба не се твърди какви конкретно разноски за какви
конкретно имуществени разходи направени от пострадалия и в какъв размер се
претендират. Не са посочени и отделни цени на двата иска. Независимо от това
обаче в съдебно заседание, проведено на 15.03.2016 г. след като пострадалият е
заявил, че поддържа така предявената от него искова молба и без да уточнява
нищо повече, първостепенният съд е постановил определение, с което е заявил, че
приема за съвместно разглеждане предявения от пострадалия граждански иск за
имуществени и за неимуществени вреди. В исковата молба е било заявено изрично,
че пострадалият претендира да му бъдат заплатени и направените от него разноски
по делото.
С присъдата, а видно и от мотивите на същата
съдът се е произнесъл единствено за неимуществените вреди, като вече е приел,
че искът е само за неимуществени вреди, които е оценил по справедливост на 3000
лв. Липсва произнасяне от страна на съда относно обезщетяване на пострадалия за
причинени му имуществени вреди. Видно е също така от протокола от съдебно
заседание от 04.10.2016 г., че повереникът на ГИ и ЧО е претендирал по време на
пледоариите и е искал от първостепенния съд произнасяне единствено и само
досежно причинените на пострадалия неимуществени вреди, като е твърдял
предявеният иск от 25 000 лв. да касае именно тези вреди и е настоявал да
бъде уважен в цялост като справедливо обезщетение за причинените на пострадалия
неимуществени вреди. Поискал е и присъждане на направените от ЧО и ГИ разноски
в хода на производството.
При постановяване на присъдата съдът е
пропуснал да се произнесе по искането на повереника н ЧО и ГИ за присъждане на
направените от същия разноски.
На база събраните пред първата съдебна
инстанция доказателства и най- вече показанията на пострадалия, тези на
неговата съпруга и заключенията на приетите по делото СМЕ и КСМЕ на
пострадалия, че телесното увреждане на същия е причинено в резултат на нанесен
от подсъдимия удар с метална щанга тип „кози крак“ спрямо пострадалия, който и
за да се предпазил вдигнал дясната си ръка и ударът попаднал в областта на
петия пръст на дясната му ръка. Пострадалият веднага след инцидента посетил
Съдебна медицина, където било констатирано, че пети пръст на дясната ръка на
пострадалия е силно оточен, като отокът обхващал и прилещажо дланта в областта
на петия пръст, което наложило пострадалият да посети УМБАЛСМ Пирогов. След
прегледа и рентгеновата снимка, която му била направена там същият бил
диагностициран и хоспитализиран в клиниката по хирургия, където била проведена
оперативна интервенция: фиксация с метална плака и винтове и фиксация на
сухожилие.
На база заключението на приетата по делото СМЕ
се установява, че в резултат на нанесения от подсъдимия удар на пострадалия били
причинени следните травматични увреждания: многофрагментно разместено счупване
на най- близката до дланта фаланга на петия пръст на дясната ръка /счупване на
малката фаланга на пети пръст на дясната ръка на четири фрагмента/; лезия
/разкъсване/ на разгъвачното сухожилие на петия пръст на дясната ръка, които
увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник за срок по- дълъг от 30 дни от датата на травмата при ненастъпване на
усложнения от ортопедично, съдово, неврологично или друго естество в
оздравителния период. Това многофрагментно счупване е довело до невъзможност
крайника да бъде фиксиран само с външни средства, чрез гипсова или мека
превръзка, поради което се е наложило да се извърши и оперативната интервенция,
чрез наместване на счупването и фиксирането на фрагментите с поставянето на
метална плака и винтове след което тези фрагменти да се съберат, за да могат да
сраснат. От изключителна важност е било възстановяването на сухожилието, тъй
като в противен случай би било невъзможно движението на пръста. След
оперативната намеса е трябвало да се сложи превръзка не толкова заради самата
кост, а заради това сухожилие, което е налагало носенето на мека превръзка,
която да се захване или за другия пръст или с гипсова шина, за да се фиксира
пръста. Самото възстановяване на сухожилието е продължило около 35-40 дена.
Пострадалият е провеждал периодични курсове от физиотерапевтични и
рехабилитационни процедури- топлинни процедури от 3-5 минути преди активна
рехабилитация, активни и пасивно движения, масаж, ултразвук, програма за
движение у дома. Първоначално консултациите са били през една седмица, след
това през 10 дена, а по- късно през по- голям период от време. Изработени са
протези- екстензионни шини. И след проведената рехабилитация пострадалият
продължил да се оплаква от ограничена флексия на 5-я пръст на дясната ръка,
ограничен захват, затрудняващи двигателната му активност в ежедневните, битови
дейности, свързани с физическо натоварване на ръката.
Пострадалият трябвало да бъде имобилизиран за
срок поне от 3 седмици, нетрудоспособен за физически труд за срок от около
месец- месец и половина, а за нефизически- около 5 седмици. Според заключението
на приетата от съда комплексна съдебно медицинска и рентгенологична експертиза
(КСМРЕ) в резултат на така причинената на пострадалия травма е възможно
настъпването на усложнения на един по- ранен или късен етап, а именно:
зарастване на костните фрагменти в неправилна анатомична позиция с последваща
трайна /постоянна/ деформация на увредения пръст и нарушение на функциите му- в
конкретния случай на фините хватателни движения; образуване на т.н. лъжлива
става в анатомичното място, където става не съществува с всички неблагоприятни
последици от това- постоянна болка, усилваща се при движението на пръста,
видима деформация и ненормална подвижност, постоянно затруднение на фините
хватателни движения на ръката; неврологични/сетивни и/или двигателния
увреждания, вследствие травмиране на крайните нервни окончания, локални съдови
усложнения в следствие травматичното увреждане на кръвоносни или лимфни съдове,
протичащи с отоци.
В хода на съдебното производство пред СРС е
била изготвена и приета още една КСМЕ, която и за да отговори на поставените
въпроси е извършила личен преглед на пострадалия към дата 19/20.04.2016 г. На
база на същия вещите лица са установили, че към този момент 5-ят пръст на
дясната ръка на пострадалия Ж. е с ограничен обем на движение с проксималната
/по- близката до ръката ставичка/, невъзможност за изправяне на 30 градуса и
липса на активно свиване. Според
заключението липсват и активни движения в дисталната /по- далечната/ става.
Този ограничен обем на движение на ставите на 5-я пръст на дясната ръка на
пострадалия затруднява хватателните функции на ръката на същия и по- точно т.н.
силов захват, в който участват и петте пръста на ръката.
И към настоящия момент, проксималната фаланга
на 5-я пръст на дясната ръка на пострадалия Ж. продължава да е консолидирана с
метална остеосинтеза на същата, като са налице и остеоартрозни изменения на
проксималната фаланга на пръста.
На база на така събрания доказателствен
материал, първостепенният съд е уважил предявения от Ж. срещу подсъдимия Б.
граждански иск за сумата от 3000 лв., като на практика не е изложил никакви
конкретни доводи и съображения защо приема, че това е справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, а само декларативно и формално е записал,
че определя същото съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД по справедливост.
Изводите на първостепенния съд, че в случая искът за неимуществени вреди се
явява основателен е правилен и законосъобразен, доколкото деянието на
подсъдимия е извършено противоправно и виновно и на пострадалия в резултат на
това деяние са причинени болки и страдания, които са в пряка и непосредствена
причинно следствена връзка с това негово деяние. Като единствени аргументи
относно размера на обезщетението съдът е изложил влошеното здравословно
състояние на пострадалия и необходимостта от продължително лечение.
Въззивният съд намира така изложените
съображения за не много точни и верни, доколкото понятието „влошено
здравословно състояние“ не е коректно с оглед на конкретния случай, респ.
същото важи и за необходимостта от продължително лечение на пострадалия. Нито
едно вещо лице не твърди подобни неща в заключенията. Вероятно първостепенният
съд е използвал доста неподходящи изразни средства, за да оцени причинените на
пострадалия неимуществени вреди. Касае се според въззивния съд за травма, която
има постоянен характер- т.е. ограниченият обем на движение на ставите на 5-я
пръст на дясната ръка на пострадалия, както и ограниченият в резултат на това
силов захват на дясната му ръка ще е за цял живот и няма как да се възстанови в
първоначалния си пълен обем, което води и до затруднения в чисто житейски и
битов план за пострадалия. Това не сочи на влошено здравословно състояние на
пострадалия, а на травма с траен характер, която не влияе на здравословното
състояние на лицето. От друга страна самото лечение на травмата не е било
толкова продължително, тъй като е било осъществено чрез оперативна интервенция.
Продължителен е бил рехабилитационния и възстановителен период на пострадалия,
което разбира се няма как да не бъде отчетено при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, което следва да бъде присъдено на
пострадалия. На следващо място за този размер влияе и факта, че за да се
възстанови, макар и в ограничен обем на движенията пръста на пострадалия се е
наложило провеждането на оперативна интервенция на същия, която сама по себе си
също е болезнена и пораждан неприятни усещания и емоции, както и допълнителни
болки дори от използваната анестезия. Не на последно място за определяне
размера на обезщетението, което следва да се присъди на пострадалия според
въззивния съд от значение е и факта, че самото причиняване на травмата е било
извършено по един изключително болезнен за него начин, доколкото и дори не е
необходимо да се ангажират доказателства, за да се приеме, че да получиш удар с
метална щанга в областта на ръката е изключително болезнено, а щом се е
стигнало и до счупването на една от фалангите на 5-я пръст на дясната ръка на 4
отделни фрагмента, това означава, че ударът е бил силен и в този смисъл няма
никакво съмнение, че е бил и изключително болезнен.
Предвид изложените съображения въззивният съд
намира, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди от страна
на първостепенния съд е силно занижен и следва да бъде увеличен на 5000 лв.,
който размер според въззивния съд се явява и справедлив. Над тази сума според
въззивния съд, искът се явява неоснователен по размер, доколкото и все пак се
касае за малкия пръст на дясната ръка на пострадалия и доколкото и макар
травмата му да е за цял живот, тя не води до абсолютна невъзможност на
пострадалия да извършва каквито и да е било активни действия с тази ръка и
пръст- такива той може да извършва, макар и в ограничен обем.
Ето защо жалбата в тази й част следва да бъде
уважена.
По отношение на жалбата на пострадалия с
искане за уважение на негов граждански иск за имуществени вреди в резултат на
деянието, за което подсъдимият е бил признат за виновен следва на първо място
да се посочи, че такъв изобщо не е бил предявяван, независимо какво е записал
съдът в протокола. На следващо място липсва произнасяне на първата инстанция,
което не позволява и на въззивния съд да се произнесе, тъй като предмет на
контрол може да е само изрично произнасяне на първата инстанция, а при липса на
такова липсва предмет, въз основа, на който въззивният съд да се произнесе. Не
на последно място тази жалба е подадена след срока за обжалване на присъдата-
допълнителната жалба, в която е направено това искане е подадена след изготвяне
на мотивите на съда- на 16.11.2016 г., а присъдата е постановена на 04.10.2016
г., като такова искане няма направено в първоначалната жалба, която е била
подадена в срока за обжалване на присъдата- две такива от 18.10.2016 г., в
които са заявени единствено претенции във връзка с липсата на произнасяне на
първостепенния съд по въпроса за разноските и във връзка с размера на уважения
граждански иск за неимуществени вреди. Ето защо и като претенция заявена извън
срока за обжалване на присъдата, жалбата на ЧО и ГИ Ж. с искане за уважаване на
претендирано от него обезщетение за имуществени вреди следва да бъде оставена
без разглеждане.
По отношение на жалбата, касаеща
непроизнасянето на СРС по искането на ЧО за присъждане в негова полза на
направени от същия разноски по делото, следва да се отбележи, че такова искане
е било направено както в молбата, с която е предявен гражданския иск, така и в
пледоарията на повереника на ЧО и ГИ пред първата инстанция. Ето защо и
възраженията на защитника на подсъдимия в тази връзка са неоснователни. както
обаче въззивният съд вече отбеляза, за да може въззивният съд да се произнесе
по една такава жалба необходимо е да има произнасяне на първата инстанция,
чийто акт единствено подлежи на обжалване пред въззивния съд. При липса на
такова произнасяне от страна на първата инстанция, надлежният ред за да бъде
разгледана една такава претенция е този по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК и
то отново от първостепенния съд, а не от въззивния по реда на обжалването на
присъдата. Ето защо в тази част жалбата на ЧО и ГИ следва да бъде също оставена
без разглеждане и да бъде изпратена по компетентност за произнасяне от СРС по
реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК.
Същевременно и пред въззивната инстанция е
било направено искане за присъждане на сторените от ЧО и ГИ разноски за адвокат
пред въззивната инстанция, като в тази връзка по делото е представен и договор
за правна помощ, от който е видно, че Ж. е платил на адвокат, за да го
представлява и да защитава интересите му по въззивното производство сумата от
400 лв., която се явява направени от него разноски за адвокат пред въззивния
съд. Същите с оглед изхода на делото и пред възивния съд му се дължат от
подсъдимия, като в случая изобщо не важи принципа за преценка и намаляване на
разноските за адвокат от гледна точка на тяхната прекомерност, в какъвто смисъл
е практиката на ВКС. Дължат се всички изцяло направени и реално платени
разноски от страна на ЧО и ГИ за адвокат, като същите не следва да се присъждат
съобразно уважената част от ГИ, както пледира прокурорът при СГП, а изцяло-
така, както са направени. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.189, ал.3
от НПК. Още повече, че пострадалият участва в производството пред въззивния съд
не само в качеството си на ГИ, но и на ЧО и е представляван и като такъв от
повереник, за участието на когото е направил разноски и те му се дължат от
подсъдимия изцяло. Възраженията на защитника на подсъдимия в тази връзка са
изцяло неоснователни.
Така мотивиран и
на основание чл.334, ал.1, т.3 вр. чл.337, ал.3 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
присъда от 04.10.2016 г. по НОХД №16405/15 г. по описа на СРС, НО, 116 с-в в
частта, с която подсъдимият П.- М. М.Б.
е осъден да заплати на ЧО и ГИ- А.Б.Ж. сумата от 3000 лв., представляващи
причинени му от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от деня на деянието- 03.09.2014 г. до окончателното
плащане на всички суми, като УВЕЛИЧАВА
размера на така присъденото обезщетение за неимуществени вреди на сумата от 5000 /пет хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на СРС в частта,
с която е отхвърлен като неоснователен предявения граждански иск за
неимуществени вреди за сумата над 5000 лв. до пълния предявен размер от
25 000 лв.
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на ЧО и ГИ А.Ж. срещу
присъдата на СРС в частта, с която не са му присъдени разноските за
адвокатско възнаграждение за редовно упълномощения от него адвокат.
ВРЪЩА делото на СРС за произнасяне по искането на ЧО и ГИ Ж. за
присъждане на направени от него разноски за адвокат пред първата инстанция по
реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК.
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на ЧО и ГИ А.Ж., с която
иска да му бъде присъдено обезщетение за причинени му имуществени вреди в
размер на 922 лв. от престъплението, за което е осъден подсъдимия Б. с
присъдата на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК ответника
подсъдимия П.- М. М.Б., ЕГН ********** /с установена по делото самоличност/ да
заплати на А.Б.Ж., ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи
направените от него разноски по водене на делото пред въззивната инстанция,
както и на основание чл.190, ал.2 от НПК по 5 лв. за служебно издаване на всеки
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС.
В
останалата част присъдата на СРС като необжалвана е влязла в сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.