Определение по дело №844/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 12.12.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 12.12.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан П.

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия П. в.гр.д. № 00844 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие - ЗЗДН, вр. чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Р.В. против решение № 187/12.11.2019 г. по гр. дело № 4964/2019 г. по описа на РС – П. Същият е обжалвал решението изцяло, с което съдът е наложил мерки за защита срещу Р.В. за осъществено на 30.08.2019г. в гр. П. домашно насилие спрямо съпругата му Л.В., като Р.В. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо съпругата си Л.В.; забранява се на Р.В. да приближава Л.В., жилището й, местоработата и местата за социални контакти и отдих на по-малко от 100 метра - за срок от 6 месеца, както и с което решение на Р.В. му е наложена глоба 200лв. и да заплати разноски по делото.

Във въззивната жалба се поддържа оплакване, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като липсва преценка на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, като изводите на РС за осъществено от ответника дом. насилие не съответстват на доказателствата и на фактическата обстановка по делото. Излага доводи, че изложените в молбата на Л.В. обстоятелства за осъществено дом. насилие на 30.08.2019г. около 02,05ч. в гр. Перник от Р.В. се изразяват в счупване със секира на лекия й автомобил и изричане на думите „ще те пипна сама“, като в тази връзка се изтъква, че повреждането на чужда дв. вещ не попадат в обхвата на дефиницията „домашно насилие“. Освен това изложените в молбата обстоятелства за осъществено дом. насилие на 30.08.2019г. не кореспондират с посочените дата и обстоятелства в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като въпреки дадените от съда указания в тази насока, молителката не е направила това при дадената й възможност в първото с.з. С оглед на това декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН неправилно е ценена от РС като достатъчно и годно доказателство в противоречие със собствените си указания. Излага доводи, че писмените доказателства пред РС – съставените протоколи от служители на МВР за предупреждение, неправилно са интерпретирани от съда като подкрепящи твърденията на молителката, тъй като не касаят инцидента, описан в молбата и въз основа на която е поискана заповед за защита. Иска се отмяна на решението като въззивният съд постанови друго за отхвърляне на молбата за защита от дом. насилие. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемата е подала отговор на жалбата, в която излага становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. С отговор на жалбата е представен документ –  съдебномедицинско удостоверение № 196/2019 от 04.09.2019г.

С оглед правомощията си по чл.267 ГПК, въззивният съд намира, че липсата на изрично искане и достатъчна аргументация в отговора на жалба не освобождава въззивния съд от задължението да извърши самостоятелна преценка за относимостта и допустимостта на доказателствата и да се произнесе относно основанието по чл. 266 ГПК /решение № 72/9.07.2012 г. по т. дело № 398/2011 г. на ВКС, II т. о., постановено по чл. 290 ГПК/. С оглед на това въззивният съд преценява, че документът, представен с отговора на жалбата, касае факти от предмета на доказване в настоящото производство, което с оглед специфичния му предмет /спорна съдебна администрация/ и цели /защита на пострадалите от насилие лица, осигурявайки ефективни и резултатни вътрешноправни средства за защита от насилие в семейството, които в максимална степен да защитят жертвите и да изключат предпоставките за бъдещи инциденти/ предпоставя премахването на процесуалните бариери за допустимост на доказателства. Следователно документът следва да се приеме като доказателство по делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК и чл. 17, ал. 5 ЗЗДН, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА като доказателство по въззивното дело заверено копие на съдебномедицинско удостоверение № 196/2019 от 04.09.2019г., представено с отговора на жалбата на Л.П.В..

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по смисъла на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 23.12.2019 г. от 10,30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.