Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
гр. Враца 17.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.01.2021 г.
/деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело
№ 477 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР - Враца
против Решение № 72 от 20.07.2020 г. на Районен съд – Мездра, постановено по
АНД № 57 по описа на съда за 2020 г.
С обжалваното решение е отменен Електронен фиш (ЕФ)
серия К № 3281383, издаден от ОДМВР – Враца, с който за нарушение по чл. 21,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП,
на М.М.М. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600.00
лв. (шестстотин лева).
В
касационната жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон,
съществени процесуални нарушения, включително и поради необоснованост. Поддържа
се становище, че ЕФ е издаден по утвърден със Заповед на Министъра на
Вътрешните работи образец и съдържа данните, посочени в него, относно
собственика на процесното МПС, нарушената разпоредба, санкционното основание,
обвързано с конкретно установената скорост на движение на МПС, място на
нарушението и посоката на движение. Твърди се, че при издаване на санкционния
акт не са допуснати процесуалните нарушения, приети от районния съд за
съществени, поради което и неправилно е отменен ЕФ. Отправено е искане към
касационната инстанция да отмени решението на РС – Мездра и вместо него да
постанови друго, с което да потвърди ЕФ. В условията на алтернативност се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание касационният жалбоподател не се
представлява.
Ответникът по касация – М.М.М., редовно призован, не
се явява и не се представлява в съдебно заседание. От процесуалния представител
на същия е депозирано становище по хода на делото и по същество на спора.
Отправя искане към съда да отхвърли жабата като неоснователна и претендира
присъждане на разноски по делото съобразно приложен договор за правна защита и
съдействие.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава
заключение за допустимост и основателност на жалбата и моли да бъде уважена.
С
касационната жалба са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания – Справка за нарушител/водач.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и
след извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:
Предмет
на касационна проверка е Решение № 72/20.07.2020 г. на РС – Мездра, постановено
по АНД № 57/2020 г., с което е отменен ЕФ серия К, № 3281383,
издаден от ОДМВР – Враца, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, на М.М.М. ***,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600.00 лв. (шестстотин
лева).
Въззивният съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя
относно неясно описание на мястото на нарушението, липса на отразена в ЕФНГ
посока на движение по контролирания участък, както и липса на съставен протокол
за използваното АТСС и е формирал изводи за тяхната неоснователност, които
напълно се споделят от касационната инстанция, тъй като се подкрепят от
представените по делото доказателства. От тях е видно, че нарушението е
установено с техническо средство тип „ARH CAM S1“, което е преминало първоначална и последваща проверка в
лаборатория на БИМ, съответства на изискванията и е одобрен тип мобилно
средство за измерване на скорост, видно от представените по делото Протокол №
64-С-ИСИС/16.10.2019 г. и Удостоверение на БИМ № 17.09.5126 от 07.09.2017 г.,
със срок на валидност до 07.09.2027 г. В съответствие с изискванията по чл. 10
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, е представен и Протокол за използване на
АТСС. Този Протокол с рег. № 967р-6127/27.12.2019 г. (л. 19 от АНД №
57/2020 г.) е коректно попълнен,
с начален и краен час на работа, брой установени нарушения и е подписан от
съставилия го служител. В същия е отразена посоката на движение на
контролираните МПС – от гр. Враца към гр. Мездра, а в графата „посока на
задействане“ е посочено „О“, като в легендата е пояснено, че „О“ означава
отдалечаващ автомобил. От представената по делото фотоснимка с установена
скорост е видно, че автомобилът е заснет отзад, т.е. отдалечаващ се, което напълно
съответства на отразеното в Протокола. На самата фотоснимка са посочени
конкретни GPS координати, което с изключителна точност отразява мястото
на нарушението. За да отмени ЕФНГ въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. От данните в ЕФ е установено, че нарушението е извършено
извън населено място с лек автомобил, като превишението на скоростта от 40 км/ч
обосновава приложението на санкционната норма по чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП,
която е с фиксиран размер от 300 лева. АНО е наложил санкцията в двоен размер
при условията на ПОВТОРНОСТ по чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като нито в ЕФ е отразено, нито в представената преписка са приложени
доказателства, от които да се установява, че нарушението действително е
извършено повторно. Съдът е развил доводи, че по този начин от една страна
грубо е нарушено правото на защита на жалбоподателя, а от друга е налице
абсолютна неяснота относно санкционната норма, на която наказващия орган се е
позовал и е отменил ЕФНГ като незаконосъобразен.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и
допустимо, но неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния закон. Касационният състав не споделя мотивите на
районния съд, довели до отмяна на санкционния акт. При правилно и вярно
установена фактическа обстановка, кореспондираща изцяло с приетите писмени
доказателства, съдът е извел неправилни изводи за допуснати порочни действия в
административнонаказателното производство, в резултат на които и неправилно е
отменил ЕФ.
Действително, за да може законосъобразно да се
квалифицира едно нарушение като „повторно“ по см. на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП,
следва АНО да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация
или казано по друг начин – следва да се посочи, с кое влязло в сила НП или ЕФ е
наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките на съответните
времеви граници. Само по този начин съдът би могъл да провери дали действително
тезата на АНО съответства с критерия посочен по-горе или не. В конкретния
случай в ЕФ само е направен извод, че деянието е извършено повторно, но не са
посочени фактите, от които се извежда този извод. Доказателства за „повторност“
не се съдържат и в представената пред касационната инстанция Справка за
нарушител/водач, независимо от многобройните други нарушения на ЗДвП. Това по
своята същност представлява процесуално нарушение, но то не е съществено и може
успешно да бъде преодоляно чрез преквалифициране на приложимата санкционна
норма по основния състав на нарушението и съответно намаляване на наложената
глоба.
За разлика от наказателния процес в
административнонаказателното производство диспозицията и санкцията на
административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни нормативни
разпоредби, като стойността на превишената скорост в конкретния случай е
елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща,
т.е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната
страна и обективната страна на деянието са едни и същи. Т.е. касае се за
допуснато нарушение на една и съща материалноправна норма – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за която са предвидени няколко санкционни хипотези, според наличието или
съответно липсата на квалифициращи белези. Когато такива белези не са били
посочени в наказателното постановление или електронния
фиш, както е в случая, този пропуск представлява процесуално нарушение, но в
случаите, когато нарушаването на материално-правната норма от страна на
нарушителя е надлежно доказано, не е налице основание за отмяна на наложеното
наказание, а за изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя
аспект, в съответствие с размерите на наказанието, предвидено в приложимата
санкционна норма. Именно това е следвало да направи районния съд след като
установи, че в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП водачът е превишил
допустимата за движение извън населено място скорост от 90 км/ч с 40 км/ч и
съгласно правомощията си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, този съд е следвало да
измени атакувания пред него ЕФ, като подведе и санкционира нарушението по
приложимия по-леко наказуем състав по чл. 182, ал. 2, т. 4. Съгласно дадените
задължителни указания в тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк.д.№
7/2010 г., ОСК, предвид изричните разпоредби на ЗАНН, съдът не може да връща
наказателните постановления на административно-наказващия орган за поправка,
изменение или допълнение, поради което не може да се прави аналогия на
наказателните постановления с обвинителните актове и правомощията на
наказателния съд за връщане с указания за доразследване поради неизясненост на
някои обстоятелства или за внасяне на нов обвинителен акт. Още повече че и в
наказателния процес касационната инстанция след разглеждане на подадена жалба
или протест, освен да остави в сила и да отмени присъдата или решението, може
на основание чл. 354, ал. 2, т. 1-4 от НПК да измени присъдата или решението в
случаите, в които се налага да се намали наказанието или да се приложи закон за
еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Върховният административен съд
изрично е посочил, че това следва да се има предвид и при разглеждането на
касационни жалби по административно-наказателни дела, при които действа
правилото на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма специални правила за
производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на
НПК, а препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН към глава ХII АПК
касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред
административния съд и то доколкото не противоречи на НПК. В тази връзка както
за районния съд, така и за административния съд като касационна инстанция при
условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, предвид наличието на изрично уредено от чл.
63 от ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, респ.
електронен фиш, при решаване на въпроса по същество, съответно компетентният
съд може и следва да измени наказателното постановление и ЕФ при установена
възможност за санкциониране по привилигирован състав, като съобрази размерите и
на наложените санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността на
нарушителя е ангажирана за квалифициран състав на административно нарушение,
ако се установят предпоставките за приложимост на основен състав, да
преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му
по-ниско наказание. При наличието на тази задължителна съдебна практика, за
касационния състав е налице правомощие да измени атакувания ЕФ, като подведе и
санкционира нарушението по по-леко наказуемия, в случая основен състав.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за
виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че ответника по
касация е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на
деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и
задълженията му по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, да избира определена скорост при
управление на ППС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е
спазил.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно
движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се
явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай не би могъл да намери приложение.
По тези съображения съдът счита, че деянието следва се преквалифицира от такова извършено в
условията на „повторност” – чл. 182, ал. 4 ЗДвП – в такова по основания състав
- чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, регламентиращ наказание при превишаване на
максимална скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч., както е в случая, респективно
размерът на наложеното наказание „глоба” да се измени от 600 лева на 300 лева.
Предвид изхода на спора не следва да се присъждат
направените от ответника по касация разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1 и ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд -
Враца,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 72 от
20.07.2020 г. на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 57 по описа на съда
за 2020 г.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 3281383, издаден от ОДМВР – Враца, с който на М.М.М.
на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в частта за
основанието и размера на наложеното административно наказание, като на
основание чл.189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП налага на М.М.М.
административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за същото
нарушение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.