№ 323
гр. Варна , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503619 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 280384/10.11.2020г., подадена от
К. Т. И., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, жк. „Младост", бл. 138, вх. 5,
ап. 96, чрез назначения му особен представител – адв. С.К., срещу решение
№260727/19.10.2020г., постановено по гр.д. № 19029/2019г. на ВРС, 10
съдебен състав, с което е прието за установено в отношенията между
страните, че К. Т. И. дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД,
ЕИК *********, сумата от 734,84 лв. (седемстотин тридесет и четири лева и
осемдесет и четири стотинки), представляваща главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 22.02.2016г. до 21.03.2019г. за адрес на
потребление в гр. Варна, жк „Младост", бл. 138, вх. 5, ап. 96, с аб. номер
1502174, както и сумата от 112,53 лв. (сто и дванадесет лева и петдесет и три
стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за
периода от 25.04.2016г. до 17.04.2019г., ведно със законната лихва върху
1
главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в
съда - 23.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми има
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. с номер 6326 по описа на ВРС за
2019г.
В жалбата се поддържа, че ответникът не се е намирал в облигационни
правоотношения с ВиК през процесния период, тъй като към началото на
периода имотът има четири собственика, като ответникът притежава само 1/6
ид.ч. и не е в договорни отношения с ищеца и общите условия не го
обвързват. Поддържа се, че отговорността на ответника може да бъде
ангажирана само на деликтно основание. Обръща се внимание, че карнетите
не носят подпис на К.И.. ВиК едностранно и без правно основание е записало,
че партидата е на ответника. Настоява се, че ищецът не е доказал доставка на
ВиК услуги и действителните показания на водомера, както и размера на
дължимото възнаграждение. Като следствие, неустановен е и размерът на
лихвата за забава. Навеждат се оплаквания за неправилност на заключението
на вещото лице по ССче, както и че съдът неправилно не е уважил искане за
представяне на справки-декларации, с които е внесено ДДС по процесните
фактури, а съществуването в правния мир на процесните фактури е останало
недоказано, съответно вземането по основание и размер е останало
недоказано. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявените искове. В открито съдебно заседание особеният представител
поддържа въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********. В
открито съдебно заседание въззиваемата страна с писмена молба изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и претендира разноски
съгласно представен списък. В хода на устните състезания сочи, че
процесната партида винаги се е водила на господин И. и дружеството не е
уведомявано за факти и обстоятелства, които да доведат до промяна в
титуляра на партидата.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
2
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС - Варна е образувано по предявен от
„Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, срещу К. Т.
И., ЕГН **********, иск да бъде постановено решение, по силата на което да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че К. Т. И. дължи
на ищцовото дружество сумата от 734,84 лв., представляваща главница за
ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 22.02.2016г. до
21.03.2019г. за адрес в гр. Варна, жк „Младост", бл. 138, вх. 5, ап. 96, с аб.
номер 1502174, както и сумата от 112,53 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата, за периода от 25.04.2016г. до 17.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, за които
суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. с номер 6326 по описа на
ВРС за 2019г.
Твърди се в исковата молба следното: Ищцовото дружество е ВиК
оператор, като на основание чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ предоставя ВиК услуги на
К. Т. И. за имот на адрес в гр. Варна, жк „Младост", бл. 138, вх. 5, ап. 96, с аб.
номер 1502174, като последният ги получава в качеството си на потребител.
Съгласно чл.5, т.6 ОУ за предоставяне на ВиК услуги, потребителите са
длъжни да заплащат ползваните услуги в срок, което ответникът не е сторил.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Излага
се, че не са издадени фактури за дължимите суми. Оспорва се изложеното в
исковата молба изцяло.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
3
фактическа страна:
Приети са като доказателства по делото „Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор“ на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД и решения на ДКЕВР от 11.08.2014 г. за
одобряването им. Приложени са и доказателства за публикуването на ОУ в
един централен и един местен вестник, поради което същите са влезли в сила.
Съгласно предоставената справки за недобора, при ищеца титуляр на
партида с абонатен № 1502174 за обект на потребление гр. Варна, жк
„Младост", бл. 138, вх. 5, ап. 96, е К. Т. И..
Видно от извършената по делото служебна справка в Национална база
данни население, регистрираните постоянен и настоящ адрес на К. Т. И. са в
гр. Варна, жк „Младост", бл. 138, вх. 5, ап. 96. Съпругата на лицето е
починала, а негови деца са Т.К. И.а и П.К. И..
Ангажиран от ищеца като писмено доказателство е карнет по
процесната партида, от който е видно, че в рамките на процесния период са
служебно начислявани количества вода.
Приет е по делото формуляр на уведомително писмо от 22.03.2017г. за
изтекла валидност на метрологична проверка на индивидуалния водомер, в
което е посочено, че е оставено „на вратата“ за клиент К.И. на адреса на
процесния обект. Удостоверени са множество обаждания на мобилния
телефонен номер, вписан в карнета – на 27.03, 05.04, 10.04, 18.04 и 09.05. с
отбелязвания, че повикванията са ограничени, или телефонът е изключен.
Съобразно приобщено по делото писмо от Община Варна – район
Младост, на административен адрес гр. Варна, жк „Младост", бл. 138, вх. 5,
ап. 96 са регистрирани 3 лица по постоянен и настоящ адрес.
Видно от изпратени от Община Варна, Дирекция „Местни данъци“
разпечатки от декларации по чл.14 ЗМДТ, на 21.02.2019г. е подадена
декларация, в която е посочено за процесното жилище, че К. Т. И. е
собственик на 4/6 ид.ч., а двете му деца на по 1/6 ид.ч.
Съобразно приетото по делото заключение по назначената съдебно-
4
счетоводна експертиза, за периода 22.02.2016г. до 21.03.2019г. за адрес в гр.
Варна, жк „Младост", бл. 138, вх. 5, ап. 96, с аб. номер 1502174 и титуляр на
партидата К. Т. И., размерът на главницата по фактури е 734.84лв., а размерът
на обезщетението за забава за периода 25.04.2016г. до 17.04.2019г. е 112.58лв.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да
установи, че ответникът е потребител на В и К услуги, изправността си по
възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер и размера на
претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за
заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението
си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи
възражения.
Анализирайки събраните по делото писмени доказателства, както и
твърденията и възраженията на страните в хода на производството,
настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено, че ответникът
е потребител по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3 от Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по партида на
платец №1502174 за периода 22.02.2016г. до 21.03.2019г. , за обект, находящ
се в гр. Варна, жк „Младост", бл. 138, вх. 5, ап. 96, който е присъединен към
водопроводната и канализационната система. От ангажираните писмени
доказателства в процеса, чиято доказателствена стойност не е оборена, а
именно данни по данъчна декларация от Община Варна и справка в
Национална база данни население, се установява, с оглед декларирания дял
на ответника /4/6/ и дялове на децата му /по 1/6/, че процесното жилище е
било съпружеска имуществена общност. С оглед дългогодишната адресна
регистрация на ответника, се достига до извод и че жилището е ползвано
именно от ответника и съпругата му, която е починала с оглед данните от
НБД и обстоятелството, че през м. февруари 2019г. е подадена данъчна
5
декларация за наследствените дялове. Независимо обаче от обстоятелството,
че след смъртта на съпругата си К.И. е собственик на 4/6 ид.ч. от жилището, в
процесния случай отговорността му като потребител е за целия размер на
задълженията. Това е така, тъй като от карнетите е видно, че и приживе на
съпругата му, титуляр на партидата е бил, и продължава да бъде К.И. /липсват
задрасквания и промени в титулярството/, като липсват данни наследниците
последващо да са заявили нещо различно по правилата на чл.61 и 62 от
Общите условия, и за потребител следва да се счита посоченият към ВиК
оператора от двамата съпрузи като титуляр на партидата още преди
настъпване на наследственото правоприемство - К. Т. И.. Поради това,
възражението на особения представител за липса на договор между страните,
е неоснователно. Доколкото ответникът има качеството потребител на ВиК
услуги към ищцовото дружество, то същият е обвързан от действащите Общи
условия на дружеството.
Предвидено в ал. 4 на чл. 23 от Общите условия е, че отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя, или на негов
представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел,
който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Съгласно чл.24,
ал.1 от Общите условия, потребителят е длъжен да осигурява свободен
достъп на оператора за извършване на отчети на индивидуалните водомери.
По силата на ал.3, при невъзможност за отчитане на водомерите поради
отсъствие на потребителя, или негов представител, потребителят е длъжен да
уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно време в срок не
по-дълъг от една година от последното отчитане.
Видно е от гореописаните писмени доказателства, че потребителят не е
осигурявал достъп за отчет, и в рамките на процесния период не е
предприемал действия да инициира отчет в удобно за него време поне
веднъж годишно. Ведно с изложеното, от съставеното от инкасатора
уведомително писмо се установяват както многократните неуспешни опити за
установяване на контакт с потребителя, така и обстоятелството, че водомерът
още към началото на 2017г. е с изтекла метрологична годност.
Действащи в рамките на процесния период са нормите на Наредба № 4
от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
6
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Съгласно чл.11, ал.5 от Наредбата доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери, са
задължение на потребителите. В процесния случай ВиК операторът, при
неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп, не е имал
информация дали в процесния имот е налице изправен водомер – видно е, че
достъп за реален отчет не е осигуряван още от 2015г. А през 2017г. е изтекла
и метрологичната годност на средството за измерване. Съобразно цитираната
уредба, неизправна страна в облигационната връзка е ответникът -
потребител, който не е предприел необходимите действия да осигури достъп
на оператора да отчита чрез средство за измерване потребяваните в имота
количества вода. При извода за неизправност на потребителя и доколкото се
установява адресна регистрация в имота на повече от едно лице, то за ВиК
оператора се е породило правото да остойностява количествата доставена
вода по методиката закрепена в чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №4 от 14
септември 2004г. в минимален размер от 5 куб.м. месечно за всеки обитател,
която методика е и по-благоприятна за потребителя от предвидената в чл.35,
ал.6 от Наредба №4 от 14 септември 2004г., респективно чл.49 ОУ.
Така мотивиран, съдът намира, че ищецът успешно е провел доказване
за дължимост на суми за периода 22.02.2016г. до 21.03.2019г. По отношение
размера на дължимата главница, съдът изцяло да кредитира заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, като обективно и
компетентно дадено. Тук следва да се посочи, че поставените от особения
представител въпроси, касаещи данъчните задължения на ищеца по
процесните фактури, са ирелевантни за възникване задълженията на
потребителя. Поради това, искът за главница е основателен и следва да бъде
уважен за сумата от 734,84 лв., представляваща главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 22.02.2016г. до 21.03.2019г. за адрес на
потребление в гр. Варна, жк „Младост", бл. 138, вх. 5, ап. 96, с аб. номер
1502174, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.04.2019г., до окончателното изплащане
на задължението.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на
ищеца за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл.
7
84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 33, ал.
2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-
дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е
изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по
издадените фактури за процесния период. Претенцията следва да бъде
уважена в установения с неоспореното заключение на вещото лице размер и в
рамките на претендирания от 112.53 лева, представляващи обезщетение за
забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода
25.04.2016г. до 17.04.2019г.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в процеса:
Предвид изхода от спора, отправеното искане и представените
доказателства, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна
сторените пред настоящата инстанция разноски в общ размер от 300лв., от
които 150лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8
ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и 150лв.
депозит за особен представител.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт дължимата за въззивното производство
държавна такса в размер от 50лв.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260727/19.10.2020г., постановено по гр.д.
№ 19029/2019г. на ВРС, 10 съдебен състав.
ОСЪЖДА К. Т. И., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, жк.
„Младост", бл. 138, вх. 5, ап. 96, да заплати на "Водоснабдяване и
8
канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, сумата от 300лв. /тиста лева/,
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция, на основание
чл.78, ал.1 и 8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
ОСЪЖДА К. Т. И., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, жк.
„Младост", бл. 138, вх. 5, ап. 96, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 50лв. /петдесет лева/,
представляваща дължимата за въззивното производство държавна такса, на
осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9