№ 3036
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20241100103303 по описа за 2024 година
Ищецът Е. Ф. Ф. посочва, че на 06.01.2019 г. е привлечен като обвиняем
по ДП 977/2017 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 10077/2018 г. на СРП за
извършено престъпление по чл. 198, ал. 3 НК. Взета била мярка за
неотклонение “задържане под стража” за период от 7 месеца. През 2019 г.
спрямо ищеца бил внесен обвинителен акт, предмет на разглеждане по НОХД
4198/2019 г. на СРС. На 08.07.2019 г. мярката за неотклонение на ищеца била
изменена в “парична гаранция”. С присъда от 13.02.2023 г. ищецът бил
оправдан. Присъдата била протестирана и потвърдена по ВНОХД №
2243/2023 г. на СГС с решение от 18.12.2023 г. С привличането към
наказателна отговорност ищецът изпитал изключителен страх от реалната
опасност да бъде осъден. Продължилото 5 години наказателно дело довело до
затворен начин на живот при ищеца, разделил се с приятелката си, с която бил
във фактическо съжителство, не можел да си намери работа в България поради
изискването да представи справка за липса на висящи дела. През времето на
действие на наложената мярка за неотклонение “задържане под стража”
ищецът пребивавал в отвратителни условия, лишен от основни права без
същите да са конкретизирани. По изложените съображения моли съда на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ответникът Прокуратура на Република
България да бъде осъдена да му заплати сумата от 30 000 лева - обезщетение
1
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от
18.12.2023 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.
В отговор на исковата молба Прокуратура на Република България
оспорва предявения иск. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените вреди и
същите да са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение.
Счита претендираното обезщетение да е прекомерно по размер. По
отношение на твърдяната продължителност на наказателното производство
следвало да се отчете доколко забавянето се е дължало на поведението на
самия обвиняем/подсъдим. Наказателното производство не е било медийно
отразено. Следвало да се отчете, че ищецът е многократно осъждан.
Невъзможността да си намери работа е свързана с други образувани
наказателни производства. Взетата мярка за неотклонение е в рамките на
предвидената от закона продължителност. Претендираното обезщетение е
завишено по размер и не отговаря на критериите за справедливост според чл.
52 ЗЗД, не е съобразено с икономическия стандарт в страната. Не са
представени доказателства за датата на влизане в сила на присъдата.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Т., поддържа предявения иск.
Ответникът, чрез прокурор Спасова, оспорва иска.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. М.. Поддържа
предявения иск. Ответникът оспорва иска.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С постановление от 14.06.2018 г. по ЗМ 977/2017 г. на 06 РУ СДВР,
пр.пр. № 10077/2017 г. по описа на СРП Е. Ф. Ф. е привлечен като обвиняем в
извършване на престъпление: за това, че на 25.03.2017 г., около 15:20 часа в гр.
София, ул. „Камелия“ № 2, от гараж 12, отнел от владението на Я.В.П.,
собственик на „ОК Строй“ ЕООД, чужди движими вещи с намерението
противозаконно да ги присвои: 1 бр. флекс на стойност 73,50 лв., 1 бр.
перфоратор на стойност 182 лв., всички на стойност 255,50 лв., при което е
заварен на мястото на престъплението, а за да запази владението върху вещите
употребил сила (нанесъл с вещите, предмет на престъплението, удар по
главата на Янко Пенчев) – престъпление по чл. 198, ал. 3 вр. ал. 1 НК. С
определение от 08.01.2019 г. по НЧД 273/2019 г. съдът е наложил на Е. Ф.
мярка за неотклонение „задържане под стража“. Определението е влязло в
2
сила на 15.01.2019 г., след потвърждаването му по ВНЧД 143/2019 г.
Въз основа на обвинителен акт от 07.03.2019 г. е образуваното НОХД
4198/2019 г. на СРС, 104 с-в. В съдебно заседание на 08.07.2019 г. мярката за
неотклонение на Е. Ф. е изменена от „задържане под стража“ в „парична
гаранция“ в размер на 500 лв. С присъда от 12.02.2023 г. по НОХД 4198/2019 г.
на СРС Е. Ф. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. По протест
от 14.02.2023 г. на СРП е образувано ВНОХД 2243/23 г. на СГС. С решение №
908/18.12.2023 г. първоинстанционната присъда е потвърдена. Въззивният съд,
при допълнително събрани доказателства чрез видеотехнически експертизи,
приема, че заснетото във видеозапис лице, което паркира лек автомобил пред
дома на пострадалия към момента на кражбата, не установява видими
сходства между заснетото лице и подсъдимия, поради което извод за
извършване на престъплението именно от подсъдимия не може да се основе
на разпознаване.
По делото е приета Справка от 28.08.2024 г., изготвена от Следствен
отдел на СГП, в която е отразено, че за Е. Ф. има данни за образувани и
неприключени 8 наказателни производства, образувани в периода 12.07.2012 г.
– 09.11.2023 г. Приета е електронна справка за съдимост от 27.08.2024 г.,
видно от която Е. Ф. по 7 дела, образувани пред СРС, е признат за виновен в
извършване на престъпление: НОХД № 10646/13 г. на СРС – престъпление по
чл. 198 НК, НОХД 8093/2014 г. – престъпление по чл. 198 НК, НОХД 17/2014
– престъпление по чл. 198 НК, НОХД 3041/13 г. – престъпление по чл. 195 НК,
НОХД 4212/2016 г. – престъпление по чл. 131 НК, НОХД 114291/17 г. –
престъпление по чл. 195 НК, НОХД 1178/2024 г. – престъпление по чл. 144
НК.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Р.А., сестра.
Свидетелката сочи, че обвинението е било повдигнато години преди
фактическото задържане на Е. Ф., като задържането е извършено при рутинна
проверка на лична карта. Е. е бил задържан за срок от 7 месеца, което
свидетелката определя като незабравимо и травмиращо за цялото семейство.
По време на задържането свидетелката е посещавала Е. на свиждане, тъй като
баща им е бил на хемодиализа, а майката се е грижила за него. Другите братя
са се дистанцирали от Е. поради съмнения относно вината му, като дори след
3
доказване на неговата невинност отношенията не били възстановени.
Свидетелката подробно описва влошеното здравословно състояние на Е. по
време и след задържането: множество ухапвания от насекоми, кожни обриви и
гнойни рани, загуба на коса вследствие на стрес, загуба на зъби, както и
трайно заекване, което се проявява при силно притеснение. Посочва се, че на
Е. не е била осигурена адекватна медицинска помощ в ареста, а
възстановяването му е било изключително трудно. В последствие се
наблюдавали и бъбречни кризи, наложила се е операция, както и посещения
при различни медицински специалисти. Според свидетелката задържането на
Е. оказало тежко отражение върху цялото семейство. Бащата им получил
хипертонична криза непосредствено след ареста, а майката развила
здравословни проблеми вследствие на стреса. Е. е бил основен източник на
доходи за семейството, като е работил в автомивка и е подпомагал финансово
родителите си. Свидетелката описва трайни психологически последици за Е. –
постоянен страх, недоверие към околните, паник атаки, нарушения в съня и
поведение, свързано с проверка на заключването на дома. След
освобождаването си Е. проявявал тревожност, социална изолация и загуба на
доверие в хората. Отношенията с приятелката му се разпаднали поради
социалната стигма. Свидетелката потвърждава, че Е. е имал предходни
провинения, свързани с личния му живот, като е бил задържан 2-3 пъти, но не
е сигурна за подробностите. Към момента на разпита срещу него, по думите на
свидетелката, не се водело наказателно производство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното.
Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма
по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, обуславящи основателността на исковата
претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на
следните правно релевантни факти: повдигнато обвинение за извършено
престъпление срещу ищеца, наказателно производство, приключило с
оправдателна присъда, претърпени вреди, както и пряка причинна връзка
между вредите и деянието извършено от правозащитните органи. Съгласно § 1
от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските закони.
По отношение на неимуществените вреди трайната съдебна практика
4
приема, че съдът дължи да отчете формирана задължителна практика на ВС и
ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК
на ВКС, както и такава по реда на чл. 290 от ГПК, според която размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя по "справедливост", по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на
причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Тези
обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането, а именно: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления –
умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан, респ. дали
наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него,
или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното
производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните
срокове за провеждането му, при отчитане на неговата сложност (фактите,
които е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите,
необходимостта от събиране на доказателства и др.); интензитета на мерките
на процесуална принуда - дали ищецът е бил задържан и продължителността
на задържането му, вида и продължителността на другите мерки за
неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни
производства; начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца с оглед на
личността и начина му на живот – има ли влошаване на здравословното му
състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и др. Значение има и
обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на
професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в
област, която е професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно
минало, наличието или липсата на предишни осъждания. При определяне
размера на обезщетението следва да се отчете и стандартът на живот в
страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени
вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за
всички претърпени неимуществени вреди от него. За да се приложи правилно
5
обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52
ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете
отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в
мотивите резултата от направената преценка (в този смисъл разясненията,
дадени в Решение № 112 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 66/2021 г., IV г. о.,
ГК).
В конкретния случай по делото бе установено, че е налице влязло в сила
решение на СГС, с което потвърдена оправдателна присъда на ищеца по
повдигнато срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал.
3, вр. ал. 1 НК. За повдигнатото обвинение предвиденото в закона наказание е
лишаване от свобода от три до десет години.
Установява се, че на ищеца е повдигнато обвинение на 14.06.2018 г.,
взета е мярка задържане под стража в периода 08.01.2019 г. – 08.07.2019 г.
В съдебна фаза делото е продължило в периода 07.03.2019 г. – 18.12.2023
г. Няма представени доказателства за броя на проведените съдебни заседания,
причините за отлагане и обема на процесуално-следствените действия. От
мотивите на въззивното решение се установява, че са назначавани
допълнителни видеотехнически експертизи, послужили впоследствие на съда
за извод за неустановено авторство на извършеното престъпление.
Същевременно, на база събраните доказателства, не може да се счете, че
продължителността на производството е свързана с процесуалното поведение
на обвиняемия/подсъдимия.
Съдът намира, че от значение за спора и твърдението за неимуществени
вреди е периодът от повдигане на обвинение на 14.06.3018 г. до влизане в сила
на оправдателната присъда на 18.12.2023 г. (5 години, 6 месеца и 4 дни), като
за период от 6 месеца ищецът е бил с наложена мярка за неотклонение
задържане под стража. Съдът не споделя възраженията на ответника
действията му, свързани с продължителността на производството, да са от
значение само в досъдебната част.
Кредитирайки събраните гласни доказателства съдът приема за
установен негативния ефект от наказателното производство за ищеца.
Установи се, че в периода на изтърпяване на мярката за неотклонение ищецът
е търпял лоши условия в ареста – бил е нахапан от дървеници, имал е кожни
6
проблеми. В останалата част съдът не обсъжда дадените свидетелски
показания, доколкото са извън изложените от ищеца в исковата молба
твърдения за претърпени неимуществени вреди (загуба на коса и зъби,
бъбречни кризи, трайно заекване от стрес). Установява се, че за времето на
висящност на наказателното производство ищецът ограничил социалните си
контакти, изпитвал е постоянно чувство на тревожност, изпитвал е трудности
да работи по трудово правоотношение.
Същевременно съдът намира за основателни възраженията на ответната
страна неимуществените вреди да не могат да се свържат само с конкретно
досъдебно производство предвид 7-кратното осъждане на ищеца за други
престъпления, като част от осъдителните присъди по време съвпадат с
периода на висящност на досъдебното производство. При тези мотиви съдът
отчита и твърденията за невъзможност да започне работа по трудово
правоотношение да не могат да се свържат единствено с процесното
наказателно дело.
Наред с изложените мотиви за определяне размерът на обезщетението
съдът отчита и икономическия стандарт в страната по време на провеждане и
приключване на наказателното производство. От значение е и икономическата
обстановка в страната, като към 2018 г. размерът на минималната работна
заплата е 510 лв., а към 2023 г. - 780.00 лв.
Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите
предпоставки за основателност на предявения иск по отношение на
неимуществените вреди следва да бъде частично уважен, като съдът намира,
че справедливото обезщетение е в размер на 4 000 лв., ведно със законната
лихва от 18.12.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като за
разликата до 30 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 1,30 лв. – държавна
такса. При съобразяване на уважената част от иска на адв. Т. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38 Задв. в размер на 396,50 лв.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Е. Ф. Ф., ЕГН **********:
- на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ: сума в размер на 4000,00 лв., ведно със
законната лихва считано от 18.12.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата - обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод
повдигнато срещу ищеца обвинение, за което е оправдан с присъда по НОХД
4198/2019 г. на СРС, потвърдена с решение от 18.12.2023 г. по ВНОХД №
2243/2023 г. на СГС като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 30 000 лв.
- на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сума в размер на 1,30 лв. -
държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на адв. К. П. Т. от САК, на основание
чл. 38 ЗАдв. сумата от 396,50 лв. – адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8