РЕШЕНИЕ
гр.
София, 07.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1079 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Е.С. твърди, че на 11.11.2014 г. в гр. София
е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Ауди А3“ с рег. № *******, който
отнема предимството на управлявания от ищеца мотоциклет „Априлия Скарабео 150“
с рег. № *******, поради което мотоциклетът се ударя в автомобила. Вследствие
на това ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания, подробно описани в
исковата молба, които от своя страна, са довели и до отрицателно отражение
върху емоционалното състояние на ищеца и върху начина му на живот. Ищецът
твърди, че е направил и разходи за лечението си в размер на 100,80 лв. Твърди,
че гражданската отговорност на водача на л.а. „Ауди А3“ към момента на процесното ПТП е
застрахована при ответника (който към този момент е с наименование „ХДИ
Застраховане“ АД), поради което иска той да му заплати обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., както и обезщетение за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, в размер на
100,80 лв., заедно със законната лихва върху посочените суми от
25.01.2018 г. до окончателното им изплащане. Ищецът също така иска
ответникът да му заплати сумата 16 290,07 лв. – лихва за забава върху
сумата за обезщетение за неимуществени вреди за периода 11.11.2014 г. –
24.01.2018 г. и сумата 32,61 лв. – лихва за забава върху сумата за
обезщетение за имуществени вреди за периода 19.11.2014 г. – 24.01.2018 г.
Претендира разноски по делото.
Ответникът ЗД „Е..Р.“ ЕАД оспорва исковете. Не
оспорва, че процесното ПТП е настъпило, както и че към този момент гражданската
отговорност на водача на л.а. „Ауди А3“ е застрахована при него. Ответникът
твърди, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като е управлявал
мотоциклета със скорост, която е била над максимално допустимата и несъобразена
с пътните условия, поради което не е можел да владее изцяло мотоциклета. Счита
и че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е завишен, а също така,
че не всички сочени имуществени вреди са в причинна връзка със събитието. Счита
и че не следва да дължи лихва за забава върху обезщетението за имуществени
вреди, тъй като ищецът не е предявил подобна претенция извънсъдебно. Претендира
разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото страните не спорят, а
това се установява и от представения констативен протокол за ПТП от 11.11.2014
г., че на посочената дата в гр. София е настъпило ПТП между л.а. „Ауди А3“ с
рег. № ******* и мотоциклет „Априлия Скарабео 150“ с рег. № *******, управляван
от ищеца. Обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното ПТП, се
установяват от показанията на свидетелката С.Х., която е пътувала в лекия
автомобил, като тези показания се потвърждават и от заключението на
автотехническата експертиза по делото, при която вещото лице е съобразил и
представените снимки, и схема от извършения оглед на местопроизшествието от
органите на полицията. Съгласно посочените доказателства ударът между лекия
автомобил и мотоциклета е настъпил в средата на кръстовище на равнозначни
пътища, тъй като преди кръстовището няма поставени знаци, които да оказват
предимство (както е отбелязано в констативния протокол за ПТП). Ударът е
настъпил в средата на кръстовището и в предната дясна част на лекия автомобил,
което означава, че той още не се е намирал в кръстовището към момента, в който
мотоциклетът го е приближил и е започнал да навлиза в него (в противен случай
ударът би настъпил след средната част на автомобила). Поради това следва да се
приеме, че двете превозни средства са достигнали и навлезли в кръстовището
приблизително едновременно, като мотоциклетът е приближил от дясната страна по
посоката на движението на автомобила. Това положение на превозните средства се
потвърждава и от показанията на свидетелката Х., според която мотоциклетът се е
появил от дясната страна на автомобила непосредствено, след като л.а. „Ауди А3“
е потеглил, за да навлезе в кръстовището (според свидетелката автомобилът е
спрял, непосредствено преди кръстовището и след това е потеглил отново).
След като двете превозни средства
са приближили едновременно към кръстовището, съгласно чл. 48 ЗДвП водачът на л.а.
„Ауди А3“ е следвало да пропусне мотоциклета и да изчака преминаването му,
преди той самият да навлезе в кръстовището. Следователно поведението на водача
на автомобила е противоправно, тъй като не е спазил посоченото правило относно
предимството, като неговите действия са виновно извършени (с оглед на
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Това поведение е довело до
настъпването на процесното ПТП, в резултат на което са причинени и увреждания на
ищеца. Следователно за ищеца е възникнало вземане за обезщетение на
претърпяните от него вреди във връзка с причинените му увреждания.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза по делото, която е съобразила и представената по
делото медицинска документация, вследствие на процесното ПТП ищецът е получил счупване на костите на таза на
две места, счупване на дясната лопатка и на две ребра в дясно, травматичен
излив на въздух в гръдната кухина, подкожен емфизем, както и няколко охлузвания
и кръвонасядания.
Според вещото лице и съгласно
показанията на свидетелката М.С.(съпруга на ищеца) след първоначален болничен
престой от 10 дни, ищецът повече от месец не е можел да се придвижва сам, което
е наложило да бъде обслужван в ежедневието си от съпругата си. Дори и след като
вече е можел сам да се придвижва общо около 4-5 месеца се е налагало да бъде
подпомаган от съпругата си. След първоначалния период на възстановяването му,
продължил повече от месец, ищецът вече е започнал да се придвижва и сам с
помощта на патерици – първоначално с две, а след 2-3 месеца с една. Първите 3
месеца от възстановяването си ищецът не е можел да разгъне напълно тялото си,
поради което се е налагало да стои само в стол (не е можел да ляга), като през
първите 20-25 дни е изпитвал силни болки при дишане от счупените ребра, т.е.
постоянни болки. За период от около половин година счупванията на ищеца са
заздравели, но дори и повече от четири години по-късно (когато е изготвена
експертизата, при която ищецът е прегледан от вещото лице) продължават да са
налице болки в местата на счупванията при натоварване или промяна на времето,
което е обичайно при подобни травми според вещото лице, а поради тези болки
ищецът избягва по-големи натоварвания и се придвижва със затруднения (според
свидетелката).
Освен посочените физически
уреждания следва да се съобрази и нормалният стрес, който преживява човек при
участието си в ПТП, а също така и неудобството, свързано с невъзможността на
ищеца да се придвижва свободно през един немалък период от време, включително
необходимостта да бъде подпомаган в ежедневието си от друго лице.
Като се съобразят посочени
по-горе обстоятелства, свързани с получените от ищеца физически увреждания,
продължителността на възстановяването му, преживените страдания във физически и
емоционален план, а също и моментът на настъпването на процесното ПТП през 2014
г., когато ищецът е бил на възраст 50 години, съдът намира, че обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 40 000 лв.
По делото са представени три
фактури с касови бележки и още две касови бележки за заплатени от ищеца потребителска
такса за престоя в болницата, медицински услуги, лекарство, както и за запис на
рентгеновите снимки на ищеца на оптичен носител и за интернет и телевизия за
времето на престоя му в болницата. Според вещото лице по медицинската
експертиза първите три разхода са пряко свързани с лечението на ищеца. Следва
да се приеме и че разходът за запис на направените на ищеца рентгенови снимки
на оптичен носител също има пряка връзка с лечението на ищеца от гледна точка
на правото на ищеца да получи информация за лечението си, съответно и свързани
с него документи и изследвания, включително с оглед необходимостта от
документирането на уврежданията на ищеца във връзка с предявяването на
претенцията му пред ответника. Пряка връзка има и направеният от ищеца разход
за интернет и телевизия по време на престоя му в болницата, тъй като през
десетте дни на болничен престой, при който възможностите за комуникация на
ищеца с други лица са били силно ограничени, нормално е той да може да получава
информация чрез телевизията и интернет. Освен това осигуряването на възможност за
ищеца да отклони съзнанието си от страданията си (особено като се има предвид и
интензитета на изпитваните от него болки в този момент), следва да се приеме
като част от подобряването на емоционалното състояние на ищеца, а оттам и на
оздравяването му. Поради това, и като се съобрази незначителният размер на
посочения разход (10 лв.), той също следва да не бъде обезщетен. Следователно
основателна е претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за посочените
имуществени вреди в размер общо на 100,80 лв.
Във връзка с възражението на
ответника за това, че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпване на
процесното ПТП и съответно на причинените му вреди, трябва да се посочи
следното. Според заключението на автотехническата експертиза по делото
скоростта на движение на л.а. „Ауди А3“ към момента на удара е около 30 км/ч, а
на мотоциклета, управляван от ищеца, около 20 км/ч. Заключението на вещото лице
в тази си част се основава на причинете деформации в резултат на удара съгласно
представените по делото снимки от извършения оглед на местопроизшествието.
Скоростите на движение се доближават до посоченото от свидетелката С.Х., която
счита, че лекият автомобил се е движел в този момент с около 20 км/ч. Те се
доближават и до посоченото от ищеца в представения по делото протокол от
22.12.2014 г. за разпита му в досъдебното производство (който е подписан
от ищеца и поради това представлява изходящ от него документ, който е годно
доказателство по делото), където той заявява, че се е движел със скорост 30-35
км/ч, както и съгласно декларацията, попълнена от ищеца пред органите на
полицията на мястото на произшествието, където той посочва, че се е движел с
20-30 км/ч. Следва да се има предвид също така, че човешката преценка за
скоростта е относителна и като цяло неточна (когато не е наблюдаван
скоростомерът), поради което страничен наблюдател, а дори и водачът не може да
определи с точност скоростта на движение на превозно средство. Поради това и
тъй като липсва значително разминаване в посочените скорости на движение,
следва да се възприемат именно скоростите на двете превозни средства,
определени от вещото лице въз основа на установените по тях деформации.
При посочените скорости на
движение опасните зони и на двете превозни средства (съответно 16,6 м за
автомобила и 9,7 м за мотоциклета) са по-големи от широчината на пътното платно
на улиците при кръстовището. Поради това нито едно от двете превозни средства
не би могло да спре, след навлизането си в кръстовището и при забелязване на
другото превозно средство, за да избегне удара (както е посочил и вещото лице).
Именно при навлизането в кръстовището е моментът, в който следва да се приеме,
че двамата водачи са можели да се забележат, тъй като според заключението на
експертизата, както и съгласно показанията на свидетелката С.Х., видимостта
преди кръстовището е значително ограничена от намиращата се на ъгъла между
двете улици от страната на движението на двете превозни средства сграда при
тесен тротоар (видно от снимките, поместени в заключението на вещото лице),
както и от паркирания на същия ъгъл микробус в момента на ПТП (според
свидетелката). При тази намалена видимост към пресечната улица всеки от двамата
водачи е следвало да навлезе в кръстовището с такава скорост, която да му
позволи да спре, за да избегне ПТП с друго превозно средство, което също навлиза
в кръстовището. Това следва и от задължението на водачите да избират такава
скорост на движение, която с оглед на конкретни условия на видимост, както и на
интензивността на движението, да им позволи да спрат пред всяко предвидимо
препятствие – чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
В случая основната причина за
настъпилото ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, който не само не е
съобразил скоростта си с условията на видимост, навлизайки в кръстовището, но и
не е пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет. Ищецът по делото,
като водач на мотоциклета обаче, също е следвало да съобрази скоростта си с
пътната обстановка. При описаната значително намалена видимост и като се вземе
предвид, че е пресичал кръстовище в центъра на гр. София на място, характеризиращо
се със голяма интензивност на движението, ищецът е следвало да приближи към
кръстовището със скорост, която да му позволи да възприеме евентуална опасност.
Според посоченото от вещото лице при разпита му това технически е било
възможно, като при скорост от около 5 км/ч ищецът е можел да забележи
автомобила своевременно и да спре, за да избегне удара. Въпреки че ищецът се е
движел по път с предимство, това не отменя общото му задължение като водач на
превозно средство да съобразява поведението си с конкретните условия на пътя,
за да може да избегне настъпването на ПТП. Поради това следва да се приеме, че
ищецът е допринесъл за настъпването на процесното ПТП и съответно на вредите,
причинени му от него, като този принос следва да се определи на 20%.
По делото е безспорно, като се
установява и от посоченото в констативния протокол за ПТП, както и съгласно
представената по делото справка от информационната система на Гаранционния фонд,
че гражданската отговорност на водача на л.а. „Ауди А3“, причинил процесното
ПТП, към момента на ПТП е застрахована при ответника ЗД „Е..Р.“ ЕАД (с предишно
наименование „ХДИ застраховане“ АД съгласно служебно извършена справка в
интернет страницата на търговския регистър и от представената по делото
разпечатка от страницата на регистъра). Поради това, като се съобрази и
възприетото съпричиняване на вредите, предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 32 000 лв., а искът за
обезщетение за имуществени вреди – за сумата 80,64 лв.
Съгласно чл. 223, ал. 2, изр. 1 КЗ (отм.) ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на водача,
причинил процесното ПТП, отговаря и за лихвите за забава, за които отговаря
застрахованият водач. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане
лицето, причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на
настъпването на вредите. Следователно от този момент той дължи и законната
лихва за забава върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД),
поради което застрахователят на гражданската отговорност на това лице също
следва да заплати тази лихва от датата на застрахователното събитие. Законът (отмененият
КЗ) не изисква предявяване на претенция към застрахователя като предпоставка за
дължимостта на лихва за забава върху сумата за обезщетение за причинените
вреди. Както се посочи, покана не е необходимо да се отправя и до причинителя
на вредата, за да е дължима лихва за забава. Поради това неоснователно е
възражението на ответника, че не следва да дължи лихва за забава върху обезщетението
за имуществени вреди, тъй като такава претенция не е предявена пред него. Освен
това в представеното по делото писмо от ищеца до ответника от 17.12.2014 г., с
което ищецът е предявил претенцията си пред ответника (макар и това да не е
задължително съгласно отменения КЗ), е посочено, че ищецът е понесъл и
имуществени вреди.
Следователно в случая са
основателни исковете на ищеца за заплащане на лихва за забава върху посочените
по-горе обезщетения за периода от 11.11.2014 г. (датата на процесното събитие)
до 24.01.2018 г. по отношение на лихвата върху обезщетението за неимуществени
вреди, като този иск е основателен за сумата 10 416,76 лв., както и
за периода от 19.11.2014 г. (последната дата, на която са направени разходи,
включени в претенцията за имуществени вреди) до 24.01.2018 г. по отношение на
лихвата върху обезщетението за имуществени вреди, като този иск е основателен
за сумата 26,07 лв. Следва да се присъди и законна лихва за забава върху
обезщетенията за вреди и от датата на предявяване на исковете до окончателното
им изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски по делото, съответно на уважената
част от исковете, които възлизат общо на 2 145,65 лв. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие ищецът не е заплатил на адвоката си по
делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, поради което
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на
ищеца разноски за възнаграждение в размер на 1 615 лв., което е съответно
на уважената част от исковете. На ответника също следва да се присъдят разноски
съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК според отхвърлената част от исковете, които общо
възлизат на 233,88 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.Д.Е..Р.“ ЕАД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Е.А.С.,
ЕГН **********, адрес *** на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 32 000 лв. (тридесет и две хиляди лева)
– обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 11.11.2014
г. в гр. София, причинено от водача на л.а. „Ауди А3“ с рег. № *******, както и сумата 80,64 лв. (осемдесет
лева и 64 ст.) – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
лечение, причинени от същото ПТП, заедно със законната лихва върху посочените
суми от 25.01.2018 г. до окончателното им изплащане, а също и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 10 416,76
лв. (десет хиляди четиристотин и
шестнадесет лева и 76 ст.) – лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода 11.11.2014 г. – 24.01.2018 г. и сумата 26,07 лв. (двадесет и шест лева и 07 ст.) – лихва за забава върху обезщетението
за имуществени вреди за периода 19.11.2014 г. – 24.01.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 50 000 лв., иска за обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от 100,80 лв., иска за лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 16 290,07
лв. и иска за лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди до пълния предявен размер от 32,61 лв.
ОСЪЖДА „З.Д.Е..Р.“ ЕАД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Е.А.С.,
ЕГН **********, адрес *** сумата 2 145,65
лв. (две хиляди сто четиридесет и пет лева и 65 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.Д.Е..Р.“ ЕАД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на
адвокат П.Д.З. – САК, ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1 615 лв. (хиляда
шестстотин и петнадесет лева) – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.А.С., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „З.Д.Е..Р.“ ЕАД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** сумата
233,88 лв. (двеста тридесет и
три лева и 88 ст.) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: