№ 21984
гр. С, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110123749 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „СВ“ АД с ЕИК
****, с адрес гр. С, ж.к. М 4, БП С, №1, сграда 2А срещу Н. Ж. Н. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С, ж.к. Р К, ул. РК, бл.82, вх. Б, ет. 8, ап. 68, установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 912,16 лв., представляваща стойност на потребена вода и предоставени ВиК услуги
за имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Р К, ул. РК, бл.82, вх.Б, ет.8, ап.68, клиентски №
********** за периода от 28.05.2019 г. до 22.09.2022 г., ведно със законна лихва от
27.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 67,29 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.06.2019 г. до 22.09.2022
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 10318/2023 г. от Софийски районен съд, 118-ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, т. 2,
б. „а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 3,
ал. 1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни услуги. Предвид
посоченото претендира да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата ВиК услуги (доставка на
питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил
дължимата цена. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва да има качеството
потребител на ВиК услуги по отношение на процесния имот и в рамките на процесния
период. Твърди, че е недоказано обстоятелството, че е собственик на имота. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
1
Основателността на предявения иск по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ е
необходимо да бъде доказано в рамките на производството, че в процесния период между
ищецът в качеството на ВиК оператор и ответника в качеството на потребител на ВиК
услуги е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е
доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза поне на претендираната сума. Доказателствената тежест за установяване на
посочените обстоятелства с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е на ищеца, който ги
твърди и основава претенциите си на тяхното съществуване.
Съгласно разпоредбата на чл.198о, ал.1 от Закон за водите страните по облигационното
отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и Закон за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К операторите и
потребителите. Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б. " от ДР на ЗРВКУ "потребители" по смисъла
на закона са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Сходна е дефиницията и в разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според
която абонати, съответно потребители на услуги В и К, са отделните собственици на имоти
и лица, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилищни
имоти.
В настоящото производство не се установява по безспорен начин в рамките на
процесния период ответницата да притежава някое от посочените качества, което да я
легитимира като потребител на ВиК услуги и страна по облигационна връзка с ищеца за
предоставяне на ВиК услуги. С исковата молба ищецът представя справка от 12.09.2022 г. за
вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на ответницата в Службата
по вписванията – С. От същата е видно, че е налице вписване на 03.11.2021 г. на възбрана на
имот - самостоятелен обект в сграда – апартамент с площ 43,640 кв. м. в местност Ра К, ап.
68, заедно с таван 17 в сградата на ЖСК Т-2, обл. С-С, общ. С, гр. С, ул. Т, бл. 2м вх. Б, ет. 8,
ап. 68.
Според постъпилата информация от С община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел
„КП“ в информационните масиви на общината за ответницата е отбелязано декларирано на
24.03.1998 г. недвижимо имущество с адрес: гр. С, р-н КП, ул. Т №2, вх. Б, ап. 68, ет.8.
В доказателствена тежест на ищеца в производството по предявените искове е да
установи обстоятелствата, въз основа на които претендира да е възникнала облигационна
връзка с потребителя, като с доклада по делото това изрично му е указано. Ангажираните от
ищеца доказателства съдът преценява като недостатъчни да установят при условията на
пълно и главно доказване обстоятелства, които да обуславят възникването и съществуването
на твърдяната облигационната връзка между страните. Както справката от имотния
регистър, така и информацията за декларирано недвижими имущество касаят имот с
различен адрес/ гр. С, р-н КП, ул. Т №2, вх. Б, ап. 68, ет.8/ от процесния /гр. С, ж.к. Р К, ул.
РК, бл.82, вх.Б, ет.8, ап.68/, като не са ангажирани доказателства за идентичност на адреса.
От друга страна, дори и да се установи такава идентичност, вписването на възбрана в
имотния регистър няма доказателствена стойност по отношение правото на собственост, а
ищцовото дружество не е ангажирало надлежни доказателства за установяване притежание
от ответницата на правото на собственост. Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 6
от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 Г., ОСГТК на ВКС, т.5. принадлежността на
имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответницата не е
предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор. В тази
връзка следва да се има предвид и че съгласно чл. 449, ал.1 и ал. 2 ГПК, когато изпълнението
се насочва върху имот, съдебният изпълнител едновременно с поканата за доброволно
изпълнение до длъжника, изпраща до службата по вписванията писмо за налагане на
2
възбрана върху имота. Възбрана се налага чрез вписването й в нотариалните книги по
партидата на длъжника, където се нанасят последователно всички вписвания, отбелязвания
и заличавания и се посочва и съответната книга, том и страница, където е подреден актът -
чл. 36, ал.1 от Правилника за вписванията. Към момента на изпращане на писмото за
вписване на възбрана върху имот на длъжника, съдебният изпълнител не извършва проверка
дали длъжникът действително е собственик на имота. Задължение за извършване на
проверка дали имотът е собственост на длъжника възниква за съдебния изпълнител едва при
описа на имота/ арг. от чл. 483 ГПК/.
Не съставлява доказателство за притежание правото на собственост върху имота и
постъпилата от С община, Дирекция „Общински приходи“ информация, че ответницата е
данъчно задължено лице. В случая не се представя декларация по чл.14 ЗМДТ от
ответницата за деклариране на имота като неин собствен, която да бъде съобразена
евентуално като извънсъдебно признание, а самото удостоверяването на воденето й като
задължена да заплаща местните данъци и такси не е се ползва с материална доказателствена
сила по отношение притежание правото на собственост. Следва да се посочи и че при
наличие на данни в постъпилата от СО информация за документ за собственост не е проявил
нужната активност да ангажира същия като доказателство на твърденията си.
Ответникът не ангажира доказателства и за реално извършени ВиК услуги и доставена
вода за процесния имот. Не представя нито данни за отчитане на потребена вода, нито данни
за отказан достъп или каквито и да било доказателства, установяващи твърдението му, че е
доставил вода на претендираната стойност. Не са ангажирани доказателства дори за
извършените начисления помесечно в рамките на периода. В този смисъл искането му за
допускане на експертиза при липса на доказателства, въз основа на които да работи вещото
лице, не е уважено, доколкото съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава, когато за
изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из
областта на науката, изкуството, занаятите и други., но на вещото лице не следва да се
възлага да събира доказателства, които според разпределение на доказателствената тежест
следва ищецът да ангажира без да са му нужни специални знания и умения.
По изложените съображения в рамките на производството ответницата не се
установява при условията на пълно и главно доказване да притежава качеството потребител
на ВиК услуги за процесния обект по смисъла на пар.1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ и на
чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и следователно не е задължена страна по
договор при общи условия с ищеца за процесния имот. Не се установява и ищецът да е
доставил вода и да е предоставил ВиК услуги за този имот ВиК услуги.
Посоченото налага извод за неоснователност на предявените искове, които следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед крайния извод за неоснователност на претенциите на ищеца, последният на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК дължи сторените и доказани в производството разноски,
каквито обаче не се установява ответницата да е извършила.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове от „СВ“ АД, ЕИК **** срещу
Н. Ж. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. Р К, ул. РК, бл.82, вх. Б, ет. 8, ап. 68,
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона
за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 912,16 лв., представляваща стойност на потребена
вода и предоставени ВиК услуги за имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Р К, ул. РК, бл.82,
вх.Б, ет.8, ап.68, клиентски № ********** за периода от 28.05.2019 г. до 22.09.2022 г., ведно
със законна лихва от 27.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 67,29 лв.,
3
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.06.2019
г. до 22.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10318/2023 г. от Софийски районен съд, 118-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4