№ 2769
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502872 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 419 от ГПК, във вр. чл. 274-279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Н. Х., чрез пълномощник адв. Г. Х. Б.,
АК Пловдив, против Разпореждане за допускане на незабавно изпълнение, обективирано в
Заповед № 216 от 05.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 321/2022 г. по описа на РС
Първомай.
С частната жалба се обжалва разпореждането, с което се постановява незабавно
изпълнение по отношение на жалбоподателя, в качеството и на поръчител по Договор за
кредит за текущо потребление от 15.03.2011 г., изменен с допълнителни споразумения и
Договори за поръчителство от 15.03.2011 г. и от 16.01.2015 г., като се излагат съображения
за прекратяване на задължението на поръчителя, поради изтичане на срока по чл. 147, ал. 1
ЗЗД. Твърди, че крайният срок за погасяване на задълженията по договора за кредит е
изтекъл на 15.03.2021 г. и това е посочено и в извлечението от счетоводните книги на
банката, въз основа на което е издадена заповедта, като заявлението е подадено на
04.07.2022 г., или след изтичане на шест месеца от посочения краен падеж. Моли да бъде
отменено разпореждането за незабавно изпълнение по отношение на жалбоподателя, да бъде
отхвърлено искането в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в тази
му част и да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист срещу жалбоподателя.
Претендира разноски, включително определяне на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗА.
Ответната страна по частната жалба "Банка ДСК" АД – гр. София, ЕИК *********,
чрез юрисконсулт Г., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, твърди, че не са
представени доказателства за спиране на незабавното изпълнение, прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и възражение, че няма
1
доказателства за затрудненото материално положение на жалбоподателя.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени
данните по делото, намира за установено следното:
Производството пред РС Първомай е образувано по заявление вх. № 1809/04.07.2022
г., подадено от "Банка ДСК" АД, гр. София, ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги
на банката заявител от 01.07.2022 г. и изпълнителен лист срещу солидарни длъжници П. Е.
С., ЕГН: **********, от гр. ........................................................ (кредитополучател), и Т. Н. Х.,
ЕГН: **********, от гр. ............................................................... (поръчител), за сумите от 2
122,05 лева – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 15.03.2011 г.; 172,57
лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.12.2020 г. до 14.03.2021 г. вкл.;
317,23 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.07.2019 г. до
13.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 30.06.2022 г.; 120,00 (сто и двадесет) лева – разходи при
изискуем кредит; законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2022 г. (датата на
постъпване на заявлението в съда) до изплащане на вземането, както и сумата от 54,64 лева
– разноски за платена държавна такса за разглеждане на заявлението и разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението са приложени Договор за кредит за текущо потребление от
15.03.2011 г., допълнителни споразумения към него от 16.01.2015 г., 25.10.2016 г. и
02.09.2020 г. и договори за поръчителство от 15.03.2011 г. и от 16.01.2015 г., както
извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД за сметка № 11/19294953 от
01.07.2022 г., за удостоверяване на вземането. Видно от извлечението от сметка и
посоченото в приложените договори, крайният падеж за погасяване на задължението по
договора за кредит е 15.03.2021 г.
Заявлението е уважено изцяло и е издадена Заповед № 216/05.07.2022 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист от 05.07.2022 г. за присъдените вземания по отношение на двамата
солидарни длъжници.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20229080400435 на ЧСИ А. срещу длъжник Т. Н. Х., по което с поканата за доброволно
изпълнение на длъжника са връчени изпълнителен лист, Заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК, както и документ по чл. 417 от ГПК, на 17.08.2022 г. На 09.09.2022 г., в
едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, са постъпили възражение от длъжника Т. Н. Х. и
частна жалба срещу разпореждането за постановяване на незабавно изпълнение.
С оглед на така установените факти по делото съдът достига до следните правни
изводи:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, ведно с възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
2
Предметът на производството по чл. 419 ГПК е строго ограничен до проверка
предпоставките за допускане на незабавно изпълнение – дали вземането на кредитора
произтича от документ, посочен в чл. 417 ГПК, дали същият е редовен от външна страна,
както и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на длъжника. Съгласно чл.
418, ал. 2 ГПК съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след
проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Тази проверка касае единствено външната
редовност на документа, като при нея следва да бъде съобразен видът на документа и
евентуално съществуващите нормативни изисквания за неговото издаване. Съгласно чл. 419,
ал. 2 от ГПК жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава
само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 от ГПК, като в случая това е
извлечението от счетоводните книги на банката. Проверката на съда също е ограничена
единствено до това дали документът е сред изчерпателно посочените в чл. 417 от ГПК и
дали е редовен от външна страна, респ. дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника.
В настоящия случай процесното вземане се основава на извлечение от счетоводните
книги на банката - заявител, което е от категорията на посочените в чл. 417, т. 2 ГПК
документи, установяващи вземания на банки, въз основа на които е допустимо издаването на
заповед за незабавно изпълнение. Извлечението е надлежно оформено с всички изискуеми
реквизити, като съдържа достатъчно данни за пълната индивидуализация на вземането,
съответни на изложените в заявлението твърдения, поради което съдът намира, че е редовно
от външна страна. В същото, съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, е посочен краен
падеж на задължението 15.03.2021 г. и качеството на жалбоподателя Т. Н. Х. – поръчител.
Съгласно указанията, дадени в т. 4.б. с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, не са налице основанията за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу поръчителя, ако съдът
констатира от документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл
срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е шест месечен, считано от
настъпване на падежа на задължението, посочен в документите към заявлението - 15.03.2021
г., като е изтекъл до подаване на заявлението пред РС – Първомай на 04.07.2022 г. Ето защо
не е било налице основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
срещу поръчителя Т. Н. Х..
Имайки предвид изложеното настоящият въззивен състав намира, че подадената
частна жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена. Съгласно чл. 419 от ГПК,
съдът отменя разпореждането за незабавно изпълнение, когато не са налице предпоставките
на чл. 418, ал. 2, изречение първо от ГПК, поради което обжалваното разпореждане, с което
е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение следва да бъде
отменено, както и да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист.
Направено е искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя. Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на Върховен касационен
3
съд, ОСГТК, по отговорността за разноските в заповедното производство се произнася
исковия съд, който разглежда производството по чл. 422 от ГПК, съгласно правилата на чл.
78 ГПК и изхода на спора за съществуване на вземането, поради което не се присъждат
разноски в настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 05.07.2022 г. постановено по ч. гр. д. № 321/ 2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на
Заповед № 216 от 05.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, и издаване на изпълнителен лист въз основа на нея по отношение
на длъжника Т. Н. Х., ЕГН: **********, от гр. ..............................................................., и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 1809/ 04.07.2022 г., подадено от "Банка ДСК" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Московска" № 19, в частта
относно искането за допускане на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист
против длъжника Т. Н. Х., ЕГН: **********, от гр. ................................................................
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист от 05.07.2022 г., издаден въз основа на Заповед №
216 от 05.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, постановена по ч. гр. д. № 321/ 2022 по описа на Районен съд – Първомай, в полза на
"Банка ДСК" АД, ЕИК *********, по отношение на длъжника Т. Н. Х., ЕГН: **********, от
гр. ................................................................
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4