№ 17789
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110117440 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Ищецът „***” ЕАД е депозирал искова молба срещу П. В. Н., като
наследник на С. Ц. Г. с ЕГН: **********, за заплащане на сумите, както
следва: сумата от 577.23лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.202Ог. до м.04.2023г.
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите, и 15.57лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 06.03.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.02.2021г. - м.04.2023г. в размер на 32.39лв.- главница, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане
на сумите и 4.94лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до
06.03.2024г.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. В. Н. е депозирала отговор на
исковата молба, в който заявява, че процесните вземания са погасени чрез
1
плащане в хода исковото производство.
С молба от 08.07.2024г. ответникът е посочил, че признава направеното
плащане, като претендира разноски за юрк. възнагаждение в производството в
минимален размер.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи: 1. съществуването на облигационно правоотношение между
страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди; 2. качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за
битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността й възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
периода на забавата. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Доколкото липсва спор между страните, че всички предпоставки,
обуславящи основателността на исковите претенции, са се осъществили, както
и предвид извършеното плащане на претендираните суми, извършено в хода
на настоящото производство, което съдът съобрази на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК, се налага извод, че в полза на ищеца са възникнали вземания срещу
ответниците за стойност на доставена топлинна енергия, мораторна лихва
върху нея, цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и
мораторна лихва върху нея в размерите, посочени в петитума на исковата
2
молба.
Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват
– ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на
иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК.
При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане (факт настъпил
след предявяване на исковата молба и преди приключване на съдебното
дирене в настоящото производство), който факт съдът е длъжен да съобрази
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По отношение на разноските:
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК присъждането на
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, разноски винаги
се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Доколкото в разглеждания случай неоснователността на исковата
претенция е обусловена от факти и обстоятелства, настъпили в хода на
процеса, а именно поради извършено плащане от страна на ответниците след
постъпването на исковата молба в съда, се налага извод, че с поведението си
същите са дали повод за завеждане на делото, съответно дължат на ищеца
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически
3
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
(ЗПП). Съдът съобрази, че ищецът претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, с оглед на което на основание чл. 78, ал.
1 и 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ намира, че следва да му се присъди такова в размер
именно на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „***“ ЕАД, ЕИК ***, срещу
ответницата П. В. Н. ЕГН **********, като наследник на С. Ц. Г. с ЕГН:
**********, за заплащане на сумите, както следва: сумата от 577.23лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2020г. до м.04.2023г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и
15.57лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 06.03.2024г., както и
сума за дялово разпределение за периода м.02.2021г. - м.04.2023г. в размер на
32.39лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 4.94лв. - мораторна
лихва за периода от 15.09.2021г. до 06.03.2024г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от П. В. Н. ЕГН ********** да
заплати на „***“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на „**“ ЕООД, – трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5