№ 1516
гр. В., 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., XI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20233100100344 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от В. Р. Р., ЕГН **********
от село К. ****** срещу Т. М. М., ЕГН********** от гр. ****** за приемане за установено
по отношение на ответницата, че ищецът е едноличен собственик на недвижим имот
представляващ: апартамент *** с идентификатор ****** по КККР на гр. В. намиращ се в
гр. В., ул. ****** ** със застроена площ от 69,58 кв.м., при граници имоти с
идентификатори: ******, ***, ******, ****** и ******, ведно с прилежащото му избено
помещение №20 с площ от 2,69 кв.м., при граници изба №****** и коридор, както и
припадащите му се 4,0859 % идеални части равняващи се на 10,42 кв.м. идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата
същото с идентификатор ******, цялото с площ от 525 кв.м., на осн. чл. 23, ал.1 СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че за периода 23.08.2002г. – 07.02.2023г.
страните са се намирали в граждански брак, който е прекратен с решение за развод
постановено на 07.02.2023г. по гр. дело № 15418/2022г. на ВРС.
Твърди се, че по време на брака с ответницата, на 20.04.2011г. е закупен процесният
недвижим имот – апартамент *** в гр. В., ул. ****** №27, за сумата от 31000 евро.
Паричните средства използвани за закупуване на имота през време на брака са лични на
ищеца, същите с произход от разпоредителна сделка с негов личен имот, който е придобит
от него по дарение оформено в нотариален акт № 22/2007г. по описа на нотариус Е. Д. с
район на действие ВРС, който имот представлява апартамент №24 в гр. В., ул. ******. По
отношение на този имот ищецът се е разпоредил в полза на трето лице – Р. Д.- Р., като
получената продажна цена по сделката възлизала на 75000 евро. Уговорената продажна цена
1
била заплатена на ищеца на части, като сумата от 13000 евро същия получил в брой при
сключване на сделката в предвидената от закона форма, а останалата в размер на 62000 евро
след сделката, след отпускане на купувача на средства по договор за банков кредит.
Посочената втора вноска съобразно уточненията на ищеца в първото по делото заседание е
получена от ищеца по негова банкова сметка разкрита в „Експерсбанк“ АД /сега „Банка
ДСК“ АД/, от която сума, сумата от 21000 евро са били използвани за имот в село К., а
останалата част от 41000 евро е послужила за закупуване на процесния недвижим имот, като
същата е преведена от банкова сметка на ищеца в банкова сметка на ответницата.
Покупната цена на процесния имот в размер на 31000 евро била заплатена от ищеца,
като от тази сума 28340 евро били заплатени по сметка на продавача, а остатъка от 2660
евро по банкова сметка на адв. В., съобразно постиганите в договора за покупко – продажба
уговорки. За заплащане на посочената продажна цена ищецът използвал получената сума от
75000 евро вследствие разпореждане с линия си имот, като останалите средства използвал за
покриване нужди на семейството и ремонт на имот по-рано закупен в село К., община В..
При твърдения, че процесната продажна цена е заплатена изцяло с лични средства на
ищеца, желае да бъде установено, че апартамент *** в гр. В., ул. ****** №27, придобит през
време на брака с ответницата, е негова лична собственост.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Не се оспорва, че за периода 23.08.2002г. – 07.02.2023г. страните са се намирали в
граждански брак, който е прекратен с решение за развод постановено на 07.02.2023г. по гр.
дело № 15418/2022г. на ВРС. Не оспорва, че процесният имот - апартамент *** в гр. В., ул.
****** №27 е закупен през време на брака на страните, както и че ищецът се е разпоредил
на 22.08.2008г. с негов личен имот представляващ апартамент №24 в гр. В., ул. ****** за
сумата от 75000 евро.
Излагат се възражения, с които се оспорва, че имотът е закупен с лични средства на
ищеца, които средства да произхождат от разпореждане с негов личен имот.Оспорва
твърденията в исковата молба, че остатъчната част от средствата получени след
разпореждане с личен имот на ищца същите в размер на 62000 евро,като част от сумата от
общо 75000 евро, са били заплатени от купувача по нейна банкова сметка.
Сумата от продажба на собствения на ищеца имот в размер на 75000 евро е усвоена
от него за покриване на разходи различни от заплащане стойността на процесния имот. След
получаване на предплата от 13000 евро по разпоредителната сделка с личния имот на
ищеца, е закупен имот в село К., същият на стойност от 10000 евро.По този имот са сторени
допълнителни разходи по изграждане на ограда, както и разходи по подялба на имота,
доколкото същият към момента на закупуване е бил в режим на съсобственост. Друга част
от получените 75000 евро от ищеца са били усвоени за заплащане на негови задължения към
банкови и финансови институции, както и по покриване на задължения по хазартни игри, в
които той е участвал. От така получената сума от продажбата на личния на ищеца имот е
заплатена и стойността по осъществен ремонт на имот намиращ се в село К., принадлежащ
2
на родителите на ищеца, в който страните за живеели за периода 2008г. - 2011г.
Поддържа, че процесният имот е нейна лична собственост, като средствата за
закупуване на същия са били осигурени по дарение от нейния баща М. И. М. и от нейната
баба С. П. А..
Предявява НАСРЕЩЕН ИСК за приемане за установено по отношение на ищеца –
ответник по насрещния иск, че ответницата – ищец по насрещния иск е едноличен
собственик на недвижим имот представляващ: апартамент *** с идентификатор ****** по
КККР на гр. В. намиращ се в гр. В., ул. ****** ** със застроена площ от 69,58 кв.м., при
граници имоти с идентификатори: ******, ***, ******, ****** и ******, ведно с
прилежащото му избено помещение №20 с площ от 2,69 кв.м., при граници изба №****** и
коридор, както и припадащите му се 4,0859 % идеални части равняващи се на 10,42 кв.м.
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата същото с идентификатор ******, цялото с площ от 525 кв.м., на осн. чл.
23, ал.1 СК. В условията на евентуалност твърди, че имотът е придобит отчасти с лични
средства на ищеца – ответник по насрещния иск, която част е на незначителна стойност, на
осн. чл.23, ал.2 СК.
Излагат се твърдения, че паричните средства за закупуване на процесния имот,
същите в размер на 31000 евро са лични на ответницата – ищец по насрещния иск. За
закупуване на имота същата е предала ищеца – ответник по насрещния иск сумата от 3000
евро, от които 2660 евро той е следвало да заплати по сметка на по реда на чл. 36 ЗА на
пълномощника на продавачите, съответно на 20.04.2020г. е осъществила прехвърляне на
средства от своя сметка в сметка на ищеца в размер на 28095 евро, на основание покупка на
жилище.
Средствата за закупуване на имота твърди, че са предоставени под формата на
дарение от нейния баща и баба й. При тези твърдения поддържа, че на 03.05.2007г. нейната
баба С. А. се е разпоредила със собственият си апартамент №102 намиращ се в гр. В.,
****** за сумата от 82000 евро. От така получената от посочената разпоредителна сделка
сума, ответницата – ищец по насрещния иск е получила по дарение от баба си сумата от
29000 евро.
На 22.05.2007г. бащата на ответницата – ищец по насрещния иск – М. М. се е
разпоредил с притежаван от него недвижим имот представляващ апартамент №121 намиращ
се в гр. В., ж.к. ******, за сумата от 73000 евро, от която сумата по дарение от нейния баща
същата е получила сума в размер на 36500 евро.
С посочените парични средства получени по дарение от нейния баща и баба,
ответницата – ищец по насрещния иск е заплатила изцяло стойността на процесния имот,
поради което намира, че той е нейна лична собственост. В евентуалност поддържа, че частта
на ищеца – ответник по насрещния иск, който той е вложил под формата на лични негови
средства е незначителна.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца – ответник по
3
насрещния иск.
В отговора по насрещния иск се оспорват твърденията изложени в насрещната искова
молба за начина, по който са били изразходвани средствата в размер на 75000 евро, които са
получени от продажба на собствения на ищеца имот. Оспорва се и твърдението, че
ответницата – ищец по насрещния иск е закупила процесния имот с нейни лични средства.
След разпореждане с неговия личен имот, с част от получените средства е закупен
имот в село К., в който е следвало да бъде построена къща. Била закупена каравана, която
била поставена в имота, в която семейството е живяло. Сторени били и разходи в размер на
около 10000 лева за изготвяне на строителни книжа и разрешение за строеж. Доколкото
строителството в имота се забавило, а през 2009г. се родило второто на страните дете, то със
средствата получени от разпореждане с личния на ищеца имот бил закупен процесният
апартамент. В договора за покупко-продажба ищецът бил вписан за собственик на имота, а
покупната цена била заплатена от банкова сметка на ответницата – ищец по насрещния иск.
Оспорва твърденията досежно използване на средствата за погасяване на негови
лични задължения, като подържа, че всички усвоени от него кредити са били предназначени
за покриване на семейни нужди. В тази връзка излага, че през 2007г. е изтеглил банков заем,
който е бил предназначен за ремонт на жилище на ответницата в ж.к. Възраждане, в което те
са живеели. Със средства от банков кредит е закупил и семеен автомобил.През 2011г. отново
е получил в заем парични средства за покриване нужди на семейството, в това число
средства предназначени за почивка в страната и чужбина,както и за закупуване на битова
техника. За погасяване на тези задължения не са били използвани средства придобити от
разпоредителната сделка със собствения на ищеца имот, а покриването на месечните
задължения по тях се извършвало от средства, които ищецът реализирал от получавана от
него заплата.
Оспорва ответницата – ищец по насрещния иск да е получавала суми под формата на
дарение от нейни близки, като в условията на евентуалност оспорва и посочения в
насрещната искова молба размер на получените парични средства по дарение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
От представеното по делото съдебно решение № 361/07.02.2023г., постановено по гр.
дело № 15418/2022г. на ВРС се установява, че е прекратен сключения на 23.08.2008г.
граждански брак между страните, като със същото решение е утвърдено и споразумение
между страните по реда на чл. 51 СК.
Приет по делото е предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот
от 24.02.2011г. с предмет имот в гр. В., ул. ****** № 27, който имот представлява
апартамент ***, по който ищецът Р. има качество на купувач, при уговорена продажна цена
от 31000 евро.
Представен по делото е договор за покупко – продажба от 20.04.2011г., оформен в
4
нотариален акт №74, том І, рег. № 1998, дело №63/2011г. по описа на нотариус Ж. К. с район
на действие ВРС, с който ищецът е придобил собствеността върху процесния апартамент
*** в гр. В., ул. ****** № 27 при уговорена цена от 31000 евро, от която 28340 евро платима
по банкова сметка на продавачите – IBAN *** ***, а сумата от 2660 евро е заплатена по
сметка по чл. 36 ЗА с титуляр адв. В., като пълномощник на продавачите.
Представен е нотариален акт № 22, том І, рег.№332, дело №16/2007г. за дарение на
недвижим имот представляващ апартамент № 24 намиращ се в гр. В., ул. ******, по силата
на който дарителите С. И. Р.а и Р. П. Р. даряват на ищеца посочения имот.
С договор за покупко – продажба от 22.08.2008г. оформен в нотариален акт № 111,
том ІV, рег. № 5957, дело № 627/2008г. по описа на нотариус Б. с район на действие ВРС,
ищецът В. Р. продава на Р. Д.- Р. недвижим имот представляващ апартамент №24 в гр. В.,
ул. ****** при уговорена продажна цена в размер на 75000 евро, по отношение на която е
уговорено, че сумата от 62000 евро следва да бъде заплатена от купувача на продавача след
предоставяне на парични средства по договор за жилищен кредит сключен с „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, а останалата част от 13000 евро е посочено, че е получена от
продавача.
Представен по делото е договор за жилищен кредит №410/182805-25-08-2008г., от
който се установява, че на Р. Д.- Р. е отпуснат банков заем в размер на 62000 евро с цел
придобиване на недвижим имот в гр. В., ул. ****** – апартамент №4, които средства е
посочено, че се усвояват по банкова - разплащателна сметка –IBAN ******.
С договор за покупко – продажба от 03.05.2007г., оформен в нотариален акт № 158,
том ІІІ, рег. № 4795, дело № 548/2007г. по описа на нотариус Шарабански с район на
действие ВРС, С. П. А. продава собствения си недвижим имот представляващ апартамент
№102, намиращ се в гр. В., ****** за сумата от 33128 лева.
С договор за покупко – продажба от 22.05.2007г. оформен в нотариален акт №72, том
ІІ, рег. №8750, дел №256/2007г. по описа на нотариус К. с район на действие ВРС, М. И. М.
и В. М.ов М. продава своя собствен недвижим имот представляващ апартамент № 121
намиращ се в гр. В., ж.к. ******., за сумата от 26169,90 лева.
Прието по делото е заключение по съдебно – оценителна експертиза на вещото лице
Й. А., в което се посочва, че пазарната цена на апартамент № 102 намиращ се в гр. В.,
****** №27 към 03.05.2007г. възлиза на 62760 лева, съответно пазарната цена на имот
представляващ апартамент №121 намиращ се в гр. В., ж.к. ****** възлиза на 50340 лева.
Представен по делото е договор за покупко – продажба от 13.08.2008г., оформен в
нотариален акт № 73, том ІІ, рег. № 13593, дело №230 от 2008г. по описа на нотариус Г. с
район на действие ВРС, с който ищецът В. Р. Р. придобива собствеността върху имот с
площ от 1952 кв.м. намиращ се в село К., община В..
С договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите рег.
№6617/14.07.2010г. е осъществена делба на имот с площ от 1952 кв.м. намиращ се в село К.,
община В..
5
Приета по делото е присъда №38/04.07.2023г., постановена по НОХД № 797/2023г. по
описа на ВОС, НО, с която ищецът е признат за виновен по повдигнато му обвинение за
престъпление от общ характер, и с която му е определено наказание.
Прието по делото е заключение по съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице
Б. Й., в която вещото лице осъществява проследяване движение по сметки на ищеца и
ответницата, за периода, за който в банковата институция, при която същите са открити се
води архив. Изрично в заключението си, така и при защита на същото в открито съдебно
заседание посочва, че за периода 01.01.2008г. – 01.07.2009г. не може да бъде установено, по
коя банкова сметка е получена сумата от 65000 евро във връзка с продажбата на имот в гр.
В., ул. ******, представляващ апартамент №24.Вещото лице посочва, че банковата
институция за този период от време не е запазила своите архиви, в това число и при
придобиване активите на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, поради което такава
информация за движение на парични средства не може да бъде извлечена.
Експертът посочва, че от банкова сметка на ищеца Р. същата № ******, открита на
29/09/2008г. с начално салдо от 20158,38 евро с включени натрупани лихви е осъществено
прехвърляне на сумата от 20606,86 евро в друга банкова сметка на ищеца Р. № ******. При
изследване движението по банковите сметки посочва, че на 18.04.2011г. ищецът Р.
осъществява банков превод в размер на 7900 евро от своя сметка в сметка на ответницата
М.. На 20.04.2011г. от банкова сметка, по която е титуляр ответницата М. по сметка на
ищеца Р. са преведи 28095 евро с основание покупка на жилище. На същия ден 20.04.2011г.
е осъществен превод от сметка на ищеца Р. в размер на 28340 евро на основание закупуване
на жилище в гр. В., ул. ****** №27. В съдебно заседание експертът дава допълнителни
разяснения, като посочва, че в банковата сметка на ищеца Р. към 18.05.2011г. преди да
осъществи превод в размер на 7900 евро в полза на ответницата М. е имало наличност от
12415 евро, като разликата от тази сума след осъществения превод от 7900 евро е усвоена
посредством изтегляне в брой или на ПОС –терминално устройство. В банковата сметка -
депозитна на ответницата М., която е открита на 29.09.2008г., експертът установява, че
същата е с начално салдо от 20709,80 евро.
Разпитана в хода на съдебното производство по искане на ищеца е свидетелят С. И.
Р.а (майка на ищеца), която посочва, че през 2007г. тя заедно със своя съпруг са дарили
техен имот в гр. В. на ул. ****** на ищеца, който имот през 2008г. е бил продаден за сумата
от 75000 евро. Известно й е, че с част от получената след продажба сума е закупен недвижим
имот в село К., като стойността на този имот възлизала на около 35000 лева. От ищеца и
ответницата й е известно, че за сумата от около 60000 лева е закупен имота на ул. ****** в
гр. В., като тези парични средства са били налични от средствата получени от продажбата на
имота на ул. ******.
По искане на ищеца е разпитан и свидетелят К. Георгиев К.ов. Свидетелят в разпитът
си пред съда споделя, че през 2011- 2012г. страните са закупили имот в гр. В. на ул. ****** ,
като цената, з която този имот е закупен не му е известна. Известно му е, че страните са
продали имот намиращ се на ул. ******, който имот посочва, че е бил на родителите на
6
ищеца, като с получените средства са закупили имот в село К. и апартамента на ул. ****** в
гр. В.. Не му е известно ищецът да е имал задължения към трети страни вследствие участие
в хазартни игри.
Разпитана по искане на ответницата е Л. Л. Л.. В разпитът си пред съда посочва, че й
е известно, че ищецът е имал задължения към трети лица включително и към техни общи
приятели. Знае за усвоени от него кредити, които не е могъл да обслужва, при което е заемал
нови суми. Известно й е, че е участвал в хазартни игри. За имота на ул. ****** в гр. В.
посочва, че същия е закупен през 2011г. на стойност от около 32000 евро, като парите за
неговото закупуване са били по сметка на ответницата.Посочва, че родителите на
ответницата са се разпоредили с техен имот в гр. В., съответно бабата на ответницата също е
продала свой недвижим имот, като парите от тяхната продажба са били разделени между
ответницата и нейния брат. За имота на ул. ****** в гр. В. посочва, че той е бил собственост
на родителите на ищеца, който имот страните са продали за сумата от около 75000 евро,
като с получените средства са закупили имот в село К., в който имот са искали да построят
къща. Излага, че от ответницата й е известно, че след продажба на имота на ул. ****** е
закупен имота на ул. ******, като останалите след продажба парични средства за закупуване
на този имот не са били достатъчно.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетеля В. М.ов М. (брат на
ответницата). Свидетелят излага, че имотът на ул. ****** в гр. В. е закупен от страните през
2007-2008г. Посочва, че баба му е имала имот, който е продала, след което е закупен от
неговия баща имот в местност „Ален мак“, като остатъчната сума от разпоредителната
сделка е разделена между него и ответницата, като посочва, че от тази сделка тая е получила
около 30000-35000 евро. Посочва, че е продаден и друг техен имот собственост на неговия
баща, като половината от получената продажна цена или сумата от около 27000-30000 евро е
дарена на ответницата. Известно е на свидетеля, че ищецът е притежавал имот на ул.
******, който е продаден, но не му е известно за каква сума е осъществена разпоредителната
сделка, както и за какво са били използвани парите. От неговата сестра му е известно, че от
дарените й парични средства от нейни роднини е закупен имота на ул. ******. Излага, че му
е известно, че ищецът е имал задължения вследствие участие в хазартни игри.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 23 СК урежда имуществените отношенията между съпрузите,
включително и тези след прекратяване на брака със съдебно решение за развод свързани с
преобразуване на лично имущество. Съобразно ал.1 на посочения текст лични са вещните
права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Искът с правно осн. чл. 23,
ал.1 СК има за предмет установяване, че определена вещ, която е придобита през време на
брака е лична такава на единия съпруг, защото тя е придобита от него с лично негово
имущество, по който иск, предявен по време на брака или след неговото прекратяване
отговоря другия съпруг, респ. наследниците на последния, като с него следва да се установи,
че тази придобита вещ е лична, а не се притежава в режим на СИО.При евентуално
уважаване на този иск, ищецът би се легитимирал за изключителен собственик на
7
придобитата с негово лично имущество вещ, респективно на придобитата с такова
имущество част в хипотезата на чл. 23, ал.2 СК. По своята същност предмет на изследване в
това производство е дали е осъществена трансформация на лично имущество, и то такова,
което е посочено в разпоредбата на чл. 22 СК –вещните права придобити преди брака, по
дарение, по наследство и при останалите хипотези включени в правната норма. В случай, че
ищецът се позове на разпоредбата на чл. 23 СК, с която желае да установи трансформация
на лично имущество, същото послужило за придобиване на процесния имот, то той следва
изрично да наведе твърдения на каква стойност е закупен той и каква е стойността на
личните средства, които той е вложил при закупуването му.
В настоящия спор ищецът твърди, че процесният апартамент *** в гр. В. на ул.
****** е придобит за сумата от 31000 евро, която сума е заплатена изцяло със средства,
които са собственост на ищеца доколкото същите се придобити от него посредством
разпореждане с негов личен имот, притежаван от него по дарение от неговите родители. С
този си имот се поддържа, че се е разпоредил за сумата от 75000 евро, от която 21000 евро
използвана за закупуване на друг имот в село К., а останалата част от 41000 евро се
поддържа, че получена от него и използвана за заплащане стойността на процесното
жилище, като съобразно уточнението на твърденията от ищеца в първото по делото съдебно
заседание е, че тази остатъчна сума използвана за плащане на имота е преведена по сметка
на ответницата.
Между страните в настоящото производство няма спор по фактите, че същите са се
намирали в гражданки брак за периода 23.08.2002г. – 07.02.2023г., който е прекратен с
решение за развод постановено на 07.02.2023г. по гр. дело № 15418/2022г. на ВРС. Не се
спори също така, че през време на брака е закупен процесният имот - апартамент *** в гр.
В., ул. ****** №27 за сумата от 31000 евро. Не е спорен също така фактът, че ищецът е
притежавал имот в гр. В. на ул. ******, който е придобит от него по дарение от неговите
родители, с който имот той се е разпоредил посредством възмездна сделка осъществена на
22.08.2008г. за сумата от 75000 евро.Безспорно е, че с част от така получените парични
средства, за сумата от 10000 евро е закупен имот в село К., в който страните са имали
намерения да осъществят строителство на къща.
Според правилата за разпределение на доказателствена тежест, в тежест на ищеца е
да докаже, че покупната цена за процесния апартамент, същата в размер на 31000 евро е
заплатена с негови средства, които той е получил вследствие осъществяване на
разпоредителна сделка със своя собствен недвижим имот. Доказването на този факт следва
да бъде пълно и главно за да бъде прието, че е осъществена трансформация на лично
имущество. Съобразно изложените в исковата молба твърдения на първо време ищецът
следва по безспорен начин да докаже, че към момента на разпоредителната сделка в неговия
патримониум са се намирали парични средства в размер достатъчен за закупуване на
процесния имот, които да бъдат с произход произтичащ от осъществената на 23.08.2008г.
разпоредителна сделка с негов личен имот. В негова тежест е да докаже, че тези средства са
използвани за закупуване на процесния апартамент.
8
С оглед установяване на твърденията си ищецът представи писмени доказателства,
съдът допусна събиране на свидетелски показания, съответно бе прието и заключение по
съдебно – счетоводна експертиза. От представения по делото нотариален акт №111/2008г., в
който е оформен договор за покупко – продажба от 22.08.2008г. с предмет собствения на
ищеца имот на ул. ****** в гр. В. изрично е посочено, че част от уговорената продажна цена
от 75000 евро или същата в размер на 13000 евро е заплатена на продавача към момента на
сключване на сделката, а друга в размер на 62000 евро следва да се заплати след усвояване
на парични средства от купувача по договор за банков кредит. От съдържанието на договора
за банков кредит от 25.08.2008г. се установява, че на купувача по договора от 22.08.2008г. е
отпуснат кредит в размер на 62000 евро с цел закупуване на собствения на ищеца имот,
която отпусната сума е усвоена по банкова сметка кредитополучателя. С оглед изследване
движението на банковите сметки на страните по спора, съдът назначи съдебно – счетоводна
експертиза, заключение, по която представи вещото лице Б.Й.. Вещото лице изрично
посочи, че за периода от началото на 2008г. до 2009г. в банковата институция не се
съхраняват данни за осъществените банкови трансфери в сметки. Изрично при защита на
заключението си в съдебно заседание посочи, че не може да бъде проследено движението по
сметки включително и по тази на купувача по договора от 22.8.2008г., доколкото не се
поддържат такива данни от банката за този период. Заключението на вещото лице по
приетата експертиза напълно се кредитира, като обективно и компетентно дадено, като
също от дадените разяснения от експерта, съдът приема, че към 18.04.2011г., а т.е. преди
осъществяване на разпоредителната сделка с предмет процесния апартамент *** на ул.
****** в гр. В. в сметката на ищеца Р. е имало наличност в размер на 12415 евро. Тук
следва да бъде посочено от съда, че релевантно за спора е наличността на лични парични
средства в банковата сметка към момента на процесната разпоредителна сделка, която е
осъществена на 20.04.2011г., а не към момента на тяхното постъпване в един предходен
момент. Дори и да няма данни, че остатъкът от продажната цена в размер на 62000 евро е
постъпил по сметка на ищеца към момента на отпускане на паричните средства на купувача
– 2008г., то съществен е моментът дали тази сума или в какъв размер от същата като
стойност се е намирала в банковата сметка на ищеца към момента на процесната
разпоредителна сделка – 2011г., а не към 2008г.
При изследване движението на паричните средства по сметките на страните, вещото
лице установи, че на 18.04.2011г. ищецът е осъществил паричен превод от собствената си
сметка в сметка на ответницата в размер на 7900 евро на посочено основание прехвърляне
на средства. При така изложеното следва да бъде прието, че наличността от първоначален
размер от 12415 евро по негова сметка е намаляла с посочената преведена на ответницата
сума, а разликата между първоначалната наличност и преведената сума (4515 евро),
съобразно заключението на експерта следва да бъде прието, че е усвоена чрез изтегляне в
брой и плащане на ПОС терминални устройства. Към процесната дата, на която е
осъществена разпоредителната сделка се установява, че крайното салдо по сметка на ищеца
възлиза на 142,58 евро. Тази сума от 7900 евро е постъпила по сметка на ответницата, която
от своя страна на 20.04.2011г. – в деня на сключване на процесната сделка е осъществила
9
банков превод в размер на 28095 евро от собствената си сметка в сметка на ищеца, като
основание за този превод е посочено закупуване на жилище на ул. ******. Началното салдо
на паричните средства по сметка на ответницата, която сметка е открита на 29.09.2008г.
възлиза на 20709,80 евро. При прибавяне към тази сума на сумата, която е постъпила от
ищеца в размер на 7900 евро следва да се приеме, че по сметка на ответницата е имало
наличност в размер на 28609,80 евро, което обяснява размера на преведената от нейна
сметка в сметка на ищеца сума от 28095 евро за закупуване на имота.
Фактите, които се установяват от заключението на приетата съдебно – счетоводна
експертиза следва да бъдат съпоставяни и с останалите събрани в хода на съдебното
производство доказателства. По искане на ищеца съдът изслуша гласни показанията на
свидетелите Соня Р.а, чиито показания следва да бъдат разглеждани при приложение на
ограничителната разпоредба на чл. 172 ГПК, като бъде взето в предвид родствената връзка
със страната ангажирала тези доказателства. Свидетелски показания даде и свидетелят К.
К.ов. Тази група свидетели установяват факт, който е безспорен между страните, а именно,
че ищецът се е разпоредил със собствен имот намиращ се на ул. ******. От тези показания
следва да се направи и извода, че при тази разпоредителна сделка, към момента на
реализиране на последната – 2008г., ищецът е получил и пълния размер на уговорената
продажна цена за собствения си имот. Така при съпоставка на данните от съдебно –
счетоводната експертиза на в.л. Й. с гласните показания на страните следва да бъде прието
от съда, че към момента на реализиране на продажбата на собствения на ищеца апартамент
на ул. ******, той е получил пълната стойност на уговорената продажна цена за него от
75000 евро.
В хода на съдебното производство са разпитани и свидетели по искане на
ответницата – Л. Л. и В. М., като показанията на последния също се разглеждат при
условията на чл. 172 ГПК с оглед родствената връзка със страната, която е ангажирала тези
гласни доказателства. Свидетелят Л. посочва, че стойността, при която е закупен имота
възлиза на около 32000 евро, които парични средства са се намирали по сметка на
ответницата. Знае, че ищецът се е разпоредил със свой имот за сумата от 75000 евро, като от
ответницата й е известно, че с останалите парични средства е закупен имота на ул. ******,
като наред с това излага също така, че тези остатъчни парични средства не са били
достатъчни за заплащане на неговата стойност. При съпоставка на тази гласни показания със
заключението на в.л. Й. следва се установява връзка между двете категории ангажирани
доказателства. Експертът посочи, че сумата от 28095 евро с основание закупуване на имот е
преведена от сметка на ответницата, като в тази насока са и показанията на свидетеля, че
сумата за закупуване на имота е била налична в сметката на ответницата. Едва след
получаване на сумата по собствената си сметка, която сума е наредена от сметка на
ответницата, ищецът е осъществил плащане на 20.04.2011г. на сумата от 28340 евро
представляваща част от уговорената цена на апартамента.
Стойността на процесния имот, който е придобит от страните през време на брака
възлиза на 31000 евро, която стойност се установява, като от приетия по делото
10
предварителен договор за покупко – продажба от 24.02.2011г., така и от окончателния такъв
оформен в нотариален акт № 74/2011г. по описа на нотариус К. с район на действие ВРС.
Видно от съдържанието на предварителния договор, по който страна е единствено ищеца
уговорената цена за имота на ул. ****** от 31000 евро е платима на две части, първата част
от 3100 евро, на която страните са придали характер на задатък е заплатена от купувача към
моментна на сключване на договора, който договор за тази сума има характер на разписка.
Окончателната цена от 27900 евро е уговорено, че следва да бъде заплатена към момента на
сключване на окончателния договор. В последния изрично е посочено, че уговорената цена
от 31000 евро е платима на две части, първата от която в размер на 28340 евро по сметка на
продавачите, а втората в размер на 2660 евро по сметка на пълномощника на последните.
Доколкото се установява различие на уговорката на клаузата за начина, по който е заплатена
стойността на имота спрямо предварителния договор и окончателния такъв, то съдът
намира, че окончателния начин за заплащане на неговата цена е уговорен в окончателния
договор оформен в цитирания нотариален акт. Съдържанието на договора за покупко –
продажба обективиран в нотариален акт № 74/2011г. в частта за сумата дължима по сметка
на продавачите от 28340 евро, кореспондира със заключението на в.л. Й., която изрично
посочи, че именно тава е размера, който от собствената си сметка (след получаване на
средства от сметка на ответницата) ищецът е заплатил с основание закупуване на процесния
имот.
По отношение на сумата от 2660 евро, като част от стойността на имота по делото, за
която ищецът твърди, че е платил по специална банкова сметка на адв. В., от наличните по
делото доказателства това твърдение на страната не може да бъде прието за доказано. След
приспадане на сумата от 7900 евро, която ищецът е превел по сметка на ответницата и след
отчитане на изтеглените в брой парични средства и заплатени на ПОС терминални
устройства суми, крайното салдо по сметка на ищеца възлиза на 142,58 евро, която сума е
недостатъчна за заплащане на горепосочената сума по банкова сметка по реда на чл. 36 ЗА.
Не се установява от заключението на вещото лице, че от сметка на ищеца по сметка на адв.
В., същата като представител на продавачите на процесния апартамент да е заплатена
сумата от 2660 евро.
С оглед изложените мотиви следва да бъде направен краен извод от съда, че ищецът
в условията на пълно и главно доказване не установи, че цената в размер на 31000 евро,
която е заплатена за придобиване на процесния апартамент на ул. ****** в гр. В., е била
заплатена с негови лични средства.От доказателствата по делото се установява, че с такива
лични средства към момента на осъществяване на разпоредителната с предмет процесния
апартамент, ищецът не е разполагал.
За пълнота на изложението по предявения главен иск следва да бъде посочено, че от
събраните в хода на съдебното производство доказателства не може да бъде прието, че е
доказано възражението на ответницата, че ищецът е имал задължения към трети лица с
оглед участие на последния в хазартни игри. Събраните свидетелски показания в тази
насока не установяват конкретни факти, от които да бъде направен извод за размера на тези
11
задължения, към кои лица са те, погасявани ли са редовно, с какви средства е осъществено
това плащане на възникнали задължения, от каква дейност са възникнали тези задължения за
длъжника. Тези възражения следва да бъдат установени в условията на пълно и главно
доказване от страната, която се позовава на настъпване на тези факти. Тези факти не може
да бъде прието, че се установяват с представяне на мотиви към осъдителна присъда.
Задължителната сила на присъдата на наказателния съд е очертана в разпоредбата на чл. 300
ГПК, като задължението на гражданския съд е да приеме, че деянието, за което дееца е
осъден е извършено, че същото е противоправно, съответно че то е виновно извършено от
дееца. Деянието, за което се сочи в представената по делото присъда по НОХД № 797/2023г.
на ВОС касае длъжностно престъпление, поради което приложението на чл. 300 ГПК в
случая е изключено.
С оглед изложеното следва да бъде направен извод, че ищецът не доказа, че с негови
лични средства е заплатил стойността на процесния апартамент, поради което предявения от
него иск за установяване на пълна трансформация следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По отношение на предявения насрещен иск от ответницата – ищец по насрещния
иск за установяване пълна трансформация на нейни лични средства при закупуване на имота
при твърдения, че средствата послужили за заплащане са нейни лични такива,като
придобити по дарение през време на брака, на осн. чл. 23, ал.1, а в евентуалност на осн. чл.
23, ал.2 СК за установяване на частична трансформация.
В хипотезата, в която се установи, че придобиването на имота е на името само на
единия съпруг, установяване на трансформация на лично имущество от страна на другия
съпруг е изключено. В такава хипотеза дали възниква съпружеска имуществена общност
или трансформация на придобиващия съпруг е постановено и Решение № 45/31.03.2021г.,
постановено по гр. дело № 4551/2019г. на ВКС, ІІ г.о. Обстоятелството че имотът е закупен
по време на брака на името само на единия съпруг изключва възможността за
трансформация на съпруга, който не е участник в сделката, независимо от това дали
заплащането на продажната цена е станало изцяло с негови парични средства или не. В този
смисъл и съдебната практика сдържаща се в Решение №347/15.10.2012г., постановено по гр.
дело № 1071/2011г. на ВКС, ІV г.о., с което въпросът изключващ възможността за
трансформация на неучастващия във възмездната сделка съпруг е разрешен по същество на
спора. Посоченото разбиране се застъпва и в Решение № 88/24.07.2015г., постановено по гр.
дело № 1112/2015г. на ВКС, ІІ г.о., в което се сочи, че при придобиване на имота на името
само на единия съпруг, което придобиване е осъществено по време на брака,
трансформацията за другия неучастващ в разпоредителната сделка съпруг е изключена.
Отново със същото се прави разграничение на хипотезата, при която имотът и придобит на
името на единия съпруг от хипотезата, при която същия този имот е придобит с договор за
покупко – продажба на името на двамата съпрузи. Именно във втората хипотеза изрично се
посочва, че се намира приложното поле на разрешенията, които са дадени с т.4 от ТР
№5/29.12.2014г., по т.д. №5/2013г. на ОСГТК на ВКС, в която хипотеза настоящият спор не
12
попада. Изложеното разбиране се застъпва и в съдебната практика съдържаща се в Решение
№ 172/07.11.2019г. постановено по гр. дело № 71/2019г. на ВКС, І г.о., в което се посочва, че
правната норма, уреждаща преобразуването на лично имущество се отнася само до съпруга,
който участва като страна – приобретател във възмездната правна сделка за придобиване на
вещни права. Само участник в придобивната сделка може да опровергава презумпцията за
съвместен принос.
Настоящият съдебен състав споделя гореизложената съдебна практика, поради което
и доколкото от представения по делото договор за покупко – продажба от 20.04.2011г.,
обективиран в нотариален акт № 74, том І, рег. № 1998, дело № 63/2011г. по описа на
нотариус К. с район на действие ВРС, се установява, че страна по тази възмездна сделка е
единствено ищецът Р., която сделка е сключена през време на брака между страните по
спора, следва да бъде прието по отношение на ответницата, която не доказа че има качество
на приобретател в сделката с предмет придобиване на вещни права, то същата не може да
опровергава презумпцията за съвместен принос. При изложеното въпросът за произхода на
средствата, които са послужили за заплащане на цената не следва да бъде разглеждан
доколкото ответницата – ищец по насрещния иск не е страна по процесната сделка, което
обосновава и неоснователност, както на главния предявен от нея иск, така и на евентуалния
такъв, прореди което същите следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
Предявеният първоначален иск на ищеца е отхвърлен, поради което за него на
страната не се дължат разноски. Предявения насрещен иск от ответницата също е отхвърлен,
при което на ищеца – ответник по насрещния иск се дължат разноски. Видно от
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени разноски, ищецът е заплатил
възнаграждение за процесуално представителство за осъществяване на процесуална защита
и съдействие в съдебното производство по главния и насрещен иск в общ размер от 9200
лева. Доколкото не е посочено в какъв размер възлиза уговореното възнаграждение по
главния и насрещен иск, то съдът приема, че същото е уговорено по равно за всеки един или
от по 4600 лева за всеки. При тези съображения на ищеца – ответник по насрещния иск се
дължат разноски единствено под формата на дължимо възнаграждение за процесуално
представителство с оглед защита по отхвърления насрещен иск или сумата от 4600 лева.
Насрещният иск на ответницата – ищец по насрещния иск също е отхвърлен, поради
което за него на същата не се дължи възнаграждение за процесуално представителство,
което да бъде определено по реда и условията на чл.38, ал.2 ЗА. На ответницата се дължат
разноски за отхвърления първоначален иск на ищеца. Видно от представените по делото
доказателства –договор за правна защита и съдействие възнаграждението за процесуална
защита и съдействие по главния и насрещен иск е уговорено при реда и условията на чл. 38,
ал.2 ЗА, което обуславя определянето на това възнаграждение от съда с окончателния
съдебен акт по спора. Като бъде взето в предвид цената на иска минималното
възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 5558 лева, на осн. чл. 7, ал.2,
т.4 от Наредба №1/09.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
13
което следва да бъде присъдено в полза на процесуалния представител на ответника адв. Т.
М., което е предоставила правна помощ при реда и условията на чл. 38 ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В. Р. Р., ЕГН ********** от село К. ****** срещу Т.
М. М., ЕГН ********** от гр. ****** за приемане за установено по отношение на
ответницата, че ищецът е едноличен собственик на недвижим имот представляващ:
апартамент *** с идентификатор ****** по КККР на гр. В. намиращ се в гр. В., ул. ******
** със застроена площ от 69,58 кв.м., при граници имоти с идентификатори: ******, ***,
******, ****** и ******, ведно с прилежащото му избено помещение №20 с площ от 2,69
кв.м., при граници изба №****** и коридор, както и припадащите му се 4,0859 % идеални
части равняващи се на 10,42 кв.м. идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, в което е построена сградата същото с идентификатор ******, цялото
с площ от 525 кв.м., на осн. чл. 23, ал.1 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск от Т. М. М., ЕГН ********** от гр. ******
срещу В. Р. Р., ЕГН ********** от село К. ****** за приемане за установено по отношение
на ищеца – ответник по насрещния иск, че ответницата – ищец по насрещния иск е
едноличен собственик на недвижим имот представляващ: апартамент *** с идентификатор
****** по КККР на гр. В. намиращ се в гр. В., ул. ****** ** със застроена площ от 69,58
кв.м., при граници имоти с идентификатори: ******, ***, ******, ****** и ******, ведно с
прилежащото му избено помещение №20 с площ от 2,69 кв.м., при граници изба №****** и
коридор, както и припадащите му се 4,0859 % идеални части равняващи се на 10,42 кв.м.
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата същото с идентификатор ******, цялото с площ от 525 кв.м, на осн. чл.
23, ал.1 СК, както и предявения в условията на евентуалност иск за частична трансформация
по отношение на процесния имот, на осн. чл.23, ал.2 СК.
ОСЪЖДА В. Р. Р., ЕГН ********** от село К. ****** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.
С. С. от Адвокатска колегия – В., Булстат/ЕИК ****** със служебен адрес гр. В., ******
сумата от 5558 (пет хиляди петстотин петдесет и осем) лева определено от съда
възнаграждение за процесуално представителство осъществено по гр. дело № 344/2023г. по
описа на ВОС в полза на Т. М. М., ЕГН********** от гр. ******, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА
ОСЪЖДА Т. М. М., ЕГН********** от гр. ****** ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. Р., ЕГН
********** от село К. ****** сумата от 4600 (четири хиляди и шестстотин) лева
представляващи сторени съдебни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
14
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
15