ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50

гр.Хасково, 10.08.2020 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание

на десети август две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                            СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело №367 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

   Производството е по реда на Глава десета, раздел IV от АПК.

Образувано е по жалба (с характер на частна) на Х.П.М. ***, срещу Решение №Ц 1012-26-47-1 от 06.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е оставена без разглеждане жалба с вх.№Ц 1012-26-47/30.03.2020 г. против Разпореждане №**********/2140-26-966/16.12.2019 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково и е прекратено производството по същата жалба.

Оспорващият твърди, че неправилно подадената от него жалба срещу Разпореждането, с което му е отказана лична пенсия за осигурителен стаж, била оставена без разглеждане като подадена след законоустановения срок за обжалване. Излага съображения, че за подаването на жалбата след законоустановения срок за обжалване имало здравословни причини. Оспорващият твърди, че през месец януари, малко след като получил решението за отказване на пенсията, той бил почти месец на легло, вследствие хроничното му от 26 години насам заболяване от бронхиална астма. По тази причина през студените зимни дни през януари и февруари отказвал и избягвал да ходи по студа. Твърди, че когато на 23 март ходил в НОИ да подаде жалбата, оттам го върнали и му определили дата след 1 седмица – 30 март, заради карантината. Когато я подал на 30 март, тогава му определили дата на изчакване за разглеждането й в срок от 1 месец.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, не ангажира становище по жалбата по предвидения в чл.198, ал.2 от АПК ред.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,   приема за установено от фактическа  страна следното:

С Разпореждане №**********/2140-26-966/16.12.2019 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1-3 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х.П.М. ***, по подаденото от него Заявление вх.№2113-26-1474/20.08.2019 г.

Видно от Известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 011RNF L, Разпореждането е изпратено на адреса на Х.П.М. и получено от него лично срещу подпис на 27.12.2019 г.

С регистрирана в ТП на НОИ – Хасково под вх.№Ц 1012-26-47/30.03.2020 г. жалба, Х.П.М. обжалва отказа да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като навежда съображения за неправилност на разпореждането, в което е обективиран той.

По жалба вх.№Ц 1012-26-47/30.03.2020 г. е постановено Решение №Ц 1012-26-47-1 от 06.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което тази жалба е оставена без разглеждане като просрочена и на основание чл.117, ал.2 от КСО, във връзка с чл.88, ал.1, т.2 от АПК, производството по нея е прекратено.

Решението е съобщено на адресата си на 08.04.2020 г., видно от Известие за доставяне с баркод ИД PS6300 012L90 1.

Жалбата срещу това Решение, по която е образувано настоящото съдебно производство, е депозирана на 24.04.2020 г.  

По допустимостта и реда за разглеждане на оспорването, настоящият съдебен състав намира следното:

В Глава осма „Спорове“ на КСО е предвиден специален ред за обжалване на актове, свързани с държавното обществено осигуряване. 

Съгласно чл.117, ал.1 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу изброените в пет точки актове, включително разпорежданията по т.2, буква „а“ – за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях.

Според чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.

Съгласно чл.117, ал.5 от КСО, решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

На основание чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд.

В процесния случай се оспорва Решение №Ц 1012-26-47-1 от 06.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, постановено в производство по чл.117, ал.3 от КСО, с което на практика се отказва произнасянето по същество по този ред по подадената от Х.П.М. жалба с вх.№Ц 1012-26-47/30.03.2020 г. – същата е оставена без разглеждане като подадена след изтичане на законоустановения срок за обжалване, визиран в чл.117, ал.2, т.1 от КСО и поради това процесуално недопустима.

Тъй като в КСО няма предвидена хипотеза относно недопустимите за разглеждане от ръководителя на съответното ТП на НОИ жалби, приложение следва да намери регламентацията на Раздел IV от Глава десета на АПК, като се приеме, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково обективира изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Същият отказ на основание чл.197, ал.1 от АПК подлежи на обжалване пред съд от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му.

Решението е съобщено на адресата си на 08.04.2020 г., но подадената срещу него на 24.04.2020 г. жалба до съда не е просрочена.

Съгласно чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., обнародван ДВ бр.28 от 24.03.2020 г., в сила от 13 март 2020 г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства.

С Решение на Народното събрание за обявяване на извънредно положение, обнародвано в ДВ бр.22 от 13.03.2020 г., е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г., а с Решение на Народното събрание за удължаване срока на обявеното извънредно положение, обнародвано в ДВ бр.33 от 07.04.2020 г., е удължен срока на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата територия на Република България до 13 май 2020 г.

На посочените основания, към датата на съобщаване на Решението, както и към датата на подаване на жалбата до съда, срокът за обжалване на административния акт е спрял да тече. Съответно жалбата се явява подадена в срок и от надлежна страна, с правен интерес от търсената защита, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, счита жалбата за неоснователна.  

На първо място следва да се посочи, че Решение №Ц 1012-26-47-1 от 06.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково представлява валиден акт, тъй като е обективирано в писмена форма, подписано от издателя си и изхожда от административен орган, който разполага с материална и териториална компетентност да го постанови.

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, каквото се явява Разпореждане №**********/2140-26-966/16.12.2019 г., издадено от  Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково. По силата на чл.117, ал.3 от КСО именно Директорът на ТП на НОИ – Хасково е бил компетентен да се произнася с мотивирано решение по допустими жалби, респективно да отказва произнасяне по недопустими такива. 

При преценка на материалната му законосъобразност, настоящият съдебен състав намира, че отказът да бъде разгледана жалбата на Х.П.М. срещу Разпореждане №**********/2140-26-966/16.12.2019 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково е постановен в съответствие със закона.

Съгласно приложимата редакция на  чл.117, ал.2 от КСО, жалбите по ал.1 се подават в писмена форма в следните срокове: т.1 – срещу разпорежданията по т.2, буква „а“ – в едномесечен срок от получаването им.

Няма спор, и се установява от представените като част от административната преписка писмени доказателства, че Разпореждането е получено от адресата си на 27.12.2019 г. и в него са посочени включително реда и срока, в който същото може да бъде обжалвано. Едномесечният срок за обжалване на Разпореждането изтича на 27.01.2020 г.

Жалбоподателят не спори също така, че е подал жалбата срещу Разпореждането на 30.03.2020 г., т.е. след изтичане на установения от закона срок за това.

Наведените от оспорващия съображения, че е пропуснал срока за обжалване поради „здравословни причини“, на практика обосновава искане за възстановяване на срока за обжалване по административен ред, каквото не е било направено от Х.П.М. по реда и в срока, предвидени в чл.89, ал.1 от АПК, за да бъде преценено от Директора на ТП на НОИ – Хасково.

В настоящото производство също не се ангажират никакви доказателства, с които да бъде удостоверено, че пропускането на срока за обжалване се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не са зависели от волята и възможностите на страната, въпреки че на жалбоподателя беше изрично указано да представи всички писмени доказателства за удостоверяване на изложените в жалбата му обстоятелства.

Твърденията на жалбоподателя, че поради хроничното си заболяване от бронхиална астма е бил възпрепятстван лично да подаде жалбата, освен че не са доказани по делото, не сочат и на такова обстоятелство, което да се явява особено и непредвидено, за да не може да бъде преодоляно от него.

При липсата на достоверни данни за здравословното състояние на Х.П.М. в периода, в който изтича едномесечният срок за обжалването на съобщеното му Разпореждане, не може да се приеме, че пропускането на този срок се дължи на обективни и независещи от волята му пречки, които същият да не е могъл да  преодолее лично или чрез упълномощен представител. Обявеното след изтичането на преклузивния срок за обжалване извънредно положение също е ирелевантно в случая.

Формираният в проверяваното Решение извод за процесуална недопустимост на жалбата срещу Разпореждането, поради депозирането й след изтичане на преклузивния срок за обжалване, е съответен на събраните доказателства и материалния закон.

Подадената от Х.П.М. жалба против Решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което се оставя без разглеждане жалбата му с вх.№Ц 1012-26-47/30.03.2020 г., се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

С оглед изложеното и на основание чл.200 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.П.М. ***, срещу Решение №Ц 1012-26-47-1 от 06.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.  

Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страните, участващи в административното производство, в 7 - дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

                   

                                                                                         СЪДИЯ: