Р Е
Ш Е Н
И Е № 53
гр.В**, 15.11.2019 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС търговска
колегия в публичното
заседание на първи октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: АН** П**
при секретаря И** К** и в присъствието на прокурора
..................... като
разгледа докладваното от съдия АН** П**
гражданско дело № 30 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е с правна квалификация чл.
286 от ЗЗД, вр. чл. 141 ал.
7 от ТЗ.
Ищецът Л.М.В. твърди, че по силата на Договор за
управление и споразумение сключени на основание чл.141, ал.7 от ТЗ, във връзка
с чл.12, ал.1 от ЗССА до 10.10.2018 г. е изпълнявала
длъжността директор на ДП „Н**- п** ц**" - град С**, като правоприемник на
„О** с** по з** – В**" и в качеството й на директор за времето от
01.03.2015 г. до 10.10.2018 г. не й е било изплатено
възнаграждение за извършена работа, както и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 107 дни общо, поради прекратяване на договор за
управление.
Ищцата твърди, че до завеждането на исковата молба по
настоящото дело в съда на 21.01.2019 г., никаква част от възнаграждението не й
е изплатено.
Иска се да
бъде осъден ответника „Н**-п* ц**" ДП , като правоприемник на „Опитна
станция по земеделие – В**" ДП да й заплати следните суми:
1.
Обезщетение от 4 000.00 лева за неползван платен годишен отпуск от 107 дни,
съгласно Заповед ЛД - 11 - 12-/09.10.2018 г. за прекратяване на договор за
управление № РД - 11-25-/26.11.2012 г. и Споразумение за изменение на договор
за управление № РД - 11- 32/24.11.2016 г., както следва:
17 дни за 2014 г., 25 дни за 2015 г., 15 дни за 2016
г„ 30 дни за 2017 г. и 23 дни за 2018 г.
2.
Сумата от 26 725.58 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по силата
на договор за управление № РД - 11-25-/26.11.2012 г. и Споразумение за
удължаване на срока на управление до провеждане на конкурс за длъжността
„Директор" на „О** с** по з** – В**" ДП № РД - 11- 32/24.11.2016 г.,
за период от 01.03.2015 г. до 10.10.2018 г., както
следва:
За 2015 г.
от месец 03 до месец 12 вкл. - 6136.54 лв.; За 2016 г. от месец 01 до месец 12
вкл. - 7612.72 лв.; За 2017 г. от месец 01 до месец 12 вкл. - 7221.20 лв.; За
2018 г. от месец 01 до 10.10.2018 г.. - 5755.12 лв.,
ведно със законната лихва върху сумите по т.1 и т.2 от Петитума
на исковата молба от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумите, както и да й заплати направените по делото
разноски.
Ответникът
ДП „Н**- п**
ц**" - град С**, ЕИК ***
със седалище е адрес на управление : гр.С** ул.“С**“ №
30. Оспорва иска както по отношение на неговата допустимост, така и по
отношение на основателността като
твърди, че на ищеца не се дължи възнаграждение, тъй като е налице отрицателен
финансов резултат. За периода на договора предприятието е на загуба с
отрицателен финансов резултат.
В исковата
молба се твърди, че между
страните на 26.11.2012 г. бил
сключен договор за управление на
„Опитна станция по земеделие“ Видин,
чийто правоприемник се явявал ответникът,
по силата на който договор
на ищцата било възложено
управлението на дружеството. Управлението се осъществявало за срок от четири години,
когато поради изтичане на срока е сключено споразумение , с което е
уговорено ищцата да изпълнява временно длъжността до провеждане на конкурс,
считано от 27.11.2016 г. За
времето на управление и представителство ищецът изпълнявал добросъвестно и в пълен обем задълженията си, предвидени в договора, като за възложената му дейност се
дължало възнаграждение, чийто месечен размер
възлизал на сумата от 900 лева на основание чл.9 от договора. За периода от 01.03.2015 г. до 10.10.2018
г. на лицето не му било
заплащано възнаграждение, което за това
време възлизало на сумата от
общо 26 725.58
лева. Претендира се и обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Именно в тази връзка се иска осъждането
на ответника да заплати дължимите суми, ведно със законната лихва. Претендират се и разноските. В съдебно заседание
чрез пълномощника си поддържа иска.
Представя
и писмена защита.
В с.з.
ответната страна поддържа направените с отговора възражения като моли да се
отхвърли иска. Прави се и възражение за погасяване по давност на претенцията за
възнаграждение по договора за управление за 2015 г. Сочи, че възнаграждението
по договора е уговорено като месечно, поради което е периодично по своя
характер.
По
допустимостта на иска:
Искът първоначално
е предявен против „О** с** по з**- В**“ ДП, ЕИК **. С молба от 18.03.2019 г. е
направено възражение, че не е налице пасивна легитимация на този ответник
поради заличаването му в ТР. Излага се , че правоприемник е ДП“Н**-п** Ц* С**.
С молба от 04.04.2019 г. ищцата е посочила, че
предявява иска против ДП“Н**-п**ц**“ С** ЕИК** и моли да се допусне направеното
изменение на иска. Съдът е допуснал изменението като е конституирал в процеса
като ответник ДП“Н*-п* ц*“ С* ЕИК *.
На
23.11.2018 г. е заличено вписването в ТР на „О* с* по з* В* поради сливането му
в ДП“Н*-п* ц*“ С* , ЕИК **. ДП“Н**-П* ц*“ е правоприемник на активите и
пасивите на „О* с* по з* –В*“ДП.
Статута
на ДП“НПЦ“ е уреден в Закона на селскостопанската академия/ЗССА/ и Устройствения правилник на ССА. Според преходните и
заключителни разпоредби на ЗССА /ДВ.бр.22 от 2018 г./§15/1/От датата на
вписването му в ТР ДП“НПЦ“ е правоприемник на активите и пасивите, както и на
архива на държавните предприятия,…сред които е и „О** с** по з** –В*.
/2/ От
датата на вписването в ТР на ДП“НПЦ“ се заличава регистрацията на съответните
държавни предприятия по ал.1.
Според
ЗССА и Устройствения правилник на ССА, към
ДП“Научно-производствен център“ се създават специализирани поделения, съгласно
списък , едно от които е и СП“О** с** по з** „ В**, като то е част от
структурата на ДП „Н** п** ц**“ С**.
Предвид
изложеното съдът намира, че съгласно чл.228 ,ал.3 ГПК ответникът ДП“НПЦ“ С** е
надлежна страна, като искът срещу него е предявен на 04.04.2019
г.
След преценка на събраните
по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения Договор за управление сключен на
основание чл.141, ал.7 от ТЗ, във връзка с чл.12, ал.1 от ЗССА до 10.10.2018 г. Л.М.В. е изпълнявала длъжността директор на ДП
„Н**- п** ц**" - град С**, като правоприемник на „О** с** по з** – В**"
и в качеството й на директор за времето от 01.03.2015 г. до 10.10.2018 г. не й е било изплатено възнаграждение за
извършена работа, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 107 дни общо, поради прекратяване на договор за управление. 26.11.2012 г.
Договорът
бил сключен за срок от четири години, когато поради изтичане на
срока е сключено
споразумение/представено по делото, с което е уговорено ищцата да изпълнява
временно длъжността до провеждане на конкурс, считано от 27.11.2016 г.
За времето на управление и представителство ищецата изпълнявала добросъвестно
и в пълен обем задълженията си, предвидени в договора, като за възложената
му дейност се дължало възнаграждение,
чийто месечен размер възлизал на сумата от
900 лева на основание чл.9 от договора. За периода от 01.03.2015 г. до 10.10.2018
г. на лицето не му било
заплащано възнаграждение, което за това
време възлизало на сумата от
общо 26 725.58
лева.
Със заповед № РД-11-12
09.10.2018 г. е прекратен едностранно договора за управление с ищцата, считано
от 10.10.2018 г. В заповедта е записано, че на лицето
се дължи обезщетение за 107 работни дни, описани подробно. Сочи се, че
обезщетенията са за сметка на ОЗС-ДП В**.
Във връзка с оспорването
на размера на неизплатеното възнаграждение на ищцата, по
делото са представени платежни ведомости, авансови ведомости и списък на служителите получили аванс,както и РКО от които документи се установява
частично получаване на възнаграждения от ищцата
Прието е заключение на вещо лице по
допусната съдебно-счетоводна експертиза, което е изчислило точните размери на
дължимото по договора за управление брутно и нетно възнаграждение на управителя
за процесния период въз основа на предоставените от ответника ведомости за начисляване и изплащане на
месечните възнаграждения в „О** с** по з**
– В**" за периода от 01.03.2015 г. до 10.10.2018
г. включително. Според
заключението размерът
на начислените, но неизплатени възнаграждения по силата на договор за
управление № РД - 11-25- /26.11.2012 г. и Споразумение за удължаване на срока
на управление до провеждане на конкурс за длъжността „Директор" на „О** с** по з** – В**" ДП № РД - 11-
32/24.11.2016 г. на ищцата Л.М.В., за посочения период е, както следва:
За 2015 г. от месец 03 до месец 12 вкл. - 6 136.54 лв.;
Съгласно
чл.14 от Споразумение за изменение на Договор за управление № РД-11-
25/26.11.2012 г. на „О** С** ПО З**
– В**" ДП от 27.03.2014 г„ подписано между Председателя на С** А** - гр.С** и Л.М.В., ищцата Л.М.В. в качеството
й на Директор на „ОСЗ -Видин" ДП има право на 30 работни дни платен
годишен отпуск и неплатен годишен отпуск в размер до 1 месец за срока на
действие на договора. С цитираното Споразумение Договорът за управление е
изменен, считано от 01.04.2014 г. до изтичане на уговорения в договора за
управление срок, а именно 26.11.2016 г. Със Споразумение за изменение на
Договор за управление № РД-11-25/26.11.2012 г. на „О** С** ПО З** - В**" ДП от 24.11.2016 г„
подписано между Председателя на С** А*- гр.С** и Л.М.В., е договорено във връзка с изтичане на уговорения в
договора за управление срок, а именно 26.11.2016 г. Председателят е възложил, а
Л.М.В. е приела да изпълнява временно длъжността - от 27.11.2016 г. до
провеждането на конкурс за директор на О** с** по з**
– В**.
Съгласно посоченото в Заповед № РД-11-12/09.10.2018
г., с която е било прекратено правоотношението на ищцата с ответника се
установява, че ищцата има право на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ - за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 107 дни.
От предоставената на експертизата ведомост за
изплащане на трудовите възнаграждения на ищеца за месец октомври 2018 г. се
установява, че на ищцата е начислено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ - за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 107 дни на стойност 4 815.00
лева.
Сумата е обложена с ДДФЛ 10% - 481.50 лева и са
останали чиста сума за получаване 4 333.50 лева.
Размерът на обезщетението се получава: Основна работна
заплата на ищеца за м.09.2018 г. - 900.00 лв.; Допълнително възнагр.
за просл.време/клас/ 0.00% - 0.00 лв.; Брутно трудово
възнаграждение - 900.00 лв.
Обезщетение
по чл.224, ал.1 от КТ за 107 дни = 900.00/20 р.дни х 107 дни =4 815.00 лв.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото, че
между страните е бил сключен договор за управление, с който на ищеца е
възложено управлението на ответното търговско дружество, като това е станало в
съответствие с изискванията на закона- чл. 141 ал. 7 от ТЗ и подписан писмен
договор с лицето. Този договор е мандатен (за поръчка), като правомощията на управителя,
свързани с управление и представителство на дружеството, произтичат от закона,
а в договора за възлагане правата и задълженията на лицето само са
конкретизирани. Уговорен е и размер на месечно възнаграждение, което обаче е
такова не по трудов, а по граждански договор, поради което в случая са
приложими правилата на ЗЗД и ТЗ, а не на КТ, при обсъждане на въпросите за
неговата дължимост.
Доколкото не е спорно, че за съответния период ищецът не е получил плащане на
възнаграждение от ответника, за основателността на претенцията следва да се
установи дали действително подобно плащане е било дължимо.
С договора е уговорено възнаграждение за ищцата в размер на 900
лева- чл.9 от Договора за управление. Съгласно чл.10 от същия при постигнат
положителен финансов резултат на предприятието директорът има право на
възнаграждение на основание чл.6 от ПОДДП.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът счита предявеният иск за
заплащане дължимото на ищцата възнаграждение за основателен за сумата от 26553,97. Дължимото
възнаграждение на ищцата е уговорено в договора за управление сключен между
Селскостопанска академия и ищцата и доколкото ответника не е изпълнил
задължението си да заплаща редовно на ищцата
уговореното възнаграждение той й дължи сумата от 26553,97лв.
възнаграждение за следния период: за 2015 г. от м.03. до м.12. вкл.-
6 136,54 лева, за 2016 г.-7612,72 лв., за 2017 г. -7133,66 лв. и за 2018
г. от м.01. до м.10.10.2018 г. -5 671.05 лева.
Исковата
молба е предявена за 26725,58 лева. Съгласно заключението по ССчЕ дължимата сума неизплатена по договора е
26 553,97 лева над който размер иска е неоснователен. Сумата е претендирана ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното издължаване. Датата на надлежното предявяване на иска е
04.04.2019 г., поради което от тази дата е дължима
законната лихва.
Съдът счита
за основателен предявения иск за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск
до размера на 4000 лева. Безспорно е, че с ищцата е сключен за управление
и тя е изпълнявала функциите на директор на „Опитна станция по земеделие – Видин”
и в сключения договор от 2012г. не е уговорено ползването на отпуск
и заплащането на каквото и да е обезщетение. Съгласно
чл.14 от Споразумение за изменение на
Договор за управление № РД-11- 25/26.11.2012 г. на
„О** С** ПО З* - В**" ДП от 27.03.2014 г„ подписано между Председателя на С**
А** - гр.С** и Л.М.В., ищцата Л.М.В. в качеството й на Директор на
„ОСЗ -Видин" ДП има право на 30 работни дни платен
годишен отпуск и неплатен годишен отпуск в размер до 1 месец за
срока на действие на договора По делото не се твърди, нито пък са
представени доказателства ищцата в качеството си на управител на дружеството да
е ползвал всички полагаеми неприсъствени дни, поради което предявеният иск се
явява доказан по основание. Действително, в договорите страните не са
определили метод за определяне на възнаграждение за посочените платени
неприсъствени дни, нито пък метод за определяне на обезщетението при
неползването им. Това обаче, не води до извод за неоснователност на
претенцията, както твърди жалбоподателят. Допуснатата празнота при уреждане на
отношенията следва да се отстрани чрез прилагане по аналогия разпоредбите на
КТ. Вярно е, че в случая не става въпрос за трудов договор, а за договор за
възлагане на управление, съдържащ характеристиките на договор за поръчка по чл.
280 ЗЗД. Няма пречка след като страните не са уредили метод за определяне на
договореното плащане, по аналогия да се приложат разпоредбите на КТ, в случая
на чл. 177 КТ. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – решение по
т.д. № 1127/2009г. I т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
От
заключението на приетата от първоинстанционния съд
експертиза е установено, че по договора неизползваният отпуск е 107 дни.
Дължимото обезщетение определено по механизма предвиден в чл. 177 КТ за 107 дни
възлиза на 4 815.00 лв.
Искът е
предявен за 4000 лева, поради в този размер следва да се уважи иска. Съдът не
може да присъди повече по поисканото от ищеца.
При
обсъждане довода за изтекла погасителна давност за част от претенцията,
съгласно чл.288 предл.1 ТЗ следва да се приеме, че е
приложима 3-годишната погасителна давност по чл. 111 б.“в“ ЗЗД. Срокът тече от
прекратяване на договора за управление - решение по т.д. № 1127/2009г. I т.о.
на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Процесният
договор е прекратен от 10.10.2018 г. и няма основание да се приеме , че е прекратен
предсрочно. Исковата молба е предявена в съда на 21.01.2019г.срещу ненадлежен
ответник, а от 04.04.2019 г. срещу пасивно
легитимиран ответник, към която дата 3-годишният погасителен срок не е изтекъл
и възражението за частично погасяване на
претенцията е неоснователно.
Във връзка с
разпоредбата на чл.78,ал.1 и ал.3 от
ГПК, на ищцата се дължат разноски съобразно уважената част от иска.
По делото са представени доказателства за направени разноски в размер на
3779,02 лева ,от които: 2500 лева за
адвокатско възнаграждение, депозит
за вещо лице
по приетата ССчЕ в размер
на 50 лева както и 1229,02 лева за платена д.т. Направеното
от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно предвид разпоредбите на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Според този текст минималния размер при
интерес в размер на 30 725,58лв. следва да е 1450 лева и до този размер
следва да се намали сумата за присъждане. Съразмерно с уважената част от иска на ищцата
следва да се присъдят общо 2525 лева. На ответната страна се дължат разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. По делото обаче не са представени
доказателства за направени разноски и не са претендирани
такива, поради което не следва да се присъждат.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
„Н*-П* Ц*“ ДП с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление: гр. С**, р-н К** п**, ул. С** № ** да заплати на
Л.М.В. ***, адрес
за призоваване гр.В** , ул.“Г**“ № ** , ет.*,чрез адв.
Ж.И** сумата
в общ размер от 26 553,97 /двадесет и шест хиляди петстотин
петдесет и три лв. и 97 ст./ лева, представляваща неизплатено възнаграждение
по силата на договор за управление № РД - 11-25-/26.11.2012 г. и Споразумение
за удължаване на срока на управление до провеждане на конкурс за длъжността
„Директор" на „О** с** по з** – В**" ДП № РД - 11- 32/24.11.2016 г.,
за период от 01.03.2015 г. до 10.10.2018 г.ведно със законната
лихва, считано от завеждане на
делото в съда – 04.04.2019г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумите над 26 553,97 лева.
ОСЪЖДА
„Н**-П** Ц**“ ДП с ЕИК ** със седалище
и адрес на управление: гр. С**, р-н К** п**, ул. С* № ** да заплати на
Л.М.В. ***, адрес
за призоваване гр.В** , ул.“Г**“ № 19 , ет.2 ,чрез адв.
Ж.И** сумата в размер на 4 000.00/четири
хиляди/ лева за неползван платен годишен отпуск от 107 дни, съгласно Заповед ЛД
- 11 - 12-/09.10.2018 г. за прекратяване на договор за управление № РД -
11-25-/26.11.2012 г. и Споразумение за изменение на договор за управление № РД
- 11- 32/24.11.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от завеждане на делото
в съда – 04.04.2019г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „Н**-П** Ц* ДП с ЕИК ** със седалище
и адрес на управление: гр. С**, р-н К** п**, ул. С** № 30
да заплати на Л.М.В. ***, адрес за призоваване гр.В** , ул.“Г**“
№ **, ет.* , разноски
в размер на 2525 лева общо за адвокатско възнаграждение,
депозит за вещо лице по
приетата ССчЕ , и за платена д.т. съразмерно
с уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Апелативен съд С** в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
СЪДИЯ: