Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 130

 

гр.Сливен, 25.07.2019 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юли, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                                                                      

 

 

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 297 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от К.Г.Н., ЕГН *********,*** – Ж – 1 против решение № 448/19.04.2019г. по гр.д. №2663/2018г. на Сливенския районен съд, с което е било прието за установено в отношенията между жалбоподателката и Т.М.М., ЕГН ********** ***, както и С.С.Н., ЕГН ********** ***, че договорът за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 114, дело 104/2015 г. по описа на нотариус Ш., с който Т.М.М. чрез пълномощника си С.С.Н. продала собствения си недвижим имот с идент.№ 67338.418.184 по кадастралната карта на гр. Сливен на С.С.Н. и К.Г.Н. е нищожен като привиден и прикриващ договор за дарение по отношение на имота между Т.М.М. и С.С.Н.. с обжалваното решение е било обявено в отношенията между Т.М.М. и С.С.Н. за действителен сключеният между тях договор за дарение на недвижим имот с идент.№ 67338.418.184 по кадастралната карта на гр. Сливен, обективиран в договор за покупко – продажба на недвижим имот, с който Т.М.М. чрез пълномощника си С.С.Н. е прехвърлила на С.С.Н. правото на собственост на недвижим имот с идент.№ 67338.418.184. Въззивницата е била осъдена да заплати и деловодни разноски в размер на 301.62 лв.

         Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът е извършил процесуални нарушения при разглеждане на делото като не бил разпределил доказателствената тежест между страните и не бил указал на въззивницата, за кои твърдени от нея факти не сочи доказателства и това я било затруднило.

         На следващо място се посочва, че първоинстанционният съд едностранчиво бил тълкувал събраните писмени и гласни доказателства. Неоснователно съдът бил приел, че по време на сключване на сделката въззивницата и бившият и съпруг са били в обтегнати отношения. Като свидетели били разпитани само бивши роднини на ищцата, които не са били преки свидетели на извършената сделка, а са преразказали какво са чули от ищцата и втория ответник по иска. От друга страна съдът неоснователно бил игнорирал свидетелските показания на водените от въззивницата свидетели. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искови. Претендират се разноски. Моли се съобразно разпределената доказателствена тежест от въззивния съд на страната де се предостави възможност да сочи нови доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв.А., пълномощник на Т.М. М.. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че съдът не е допуснал процесуални нарушения, а е извършил подробен доклад на исковата молба и постъпилия отговор по нея, като доказателствената тежест е била правилно разпределена между страните. От друга страна съдът бил извършил комплексна и задълбочена оценка на доказателствения материал. Свидетелските показания на посочените от ищцата свидетели били непротиворечиви и последователни, а тези на въззивницата – непоследователни и противоречиви. Не се било доказало въобще да е заплащана сумата от 9500.00 лв. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Не се претендират разноски.

По делото е постъпило становище и от адв. Ч. , пълномощник на С.С.Н., с който жалбата е оспорена като неоснователна . Страната е посочила, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съдът бил извършил подробен доклад на исковата молба и постъпилия отговор по нея. Събраните доказателства били разгледани и ценени в цялост. Разпитаните свидетели действително не били очевидци на сключването на сделката, но те били разговаряли с ищцата и доверителя му и свидетелствали за личните си впечатления от тези разговори. Моли се да се потвърди обжалваното решение . Не се претендират разноски.

         В с.з.въззивникът редовно призован, се явява лично и с адв. П., който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде потвърдена. Претендира разноски.

         В с.з. въззиваемата М. редовно призована не се явява . Представлява се от адв. А., който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора по нея и моли да се потвърди обжалваното решение. Не претендира разноски.

В с.з. въззиваемия Н. редовно призован не се явява и не се представлява. Процесуалният му представите адв. Ч. в писмено становище до съда оспорва въззивната жалба, поддържа отговора по нея и моли да се потвърди обжалваното решение. Не претендира разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата на 25.04.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 08.05.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

По делото е предявен иск с правно основание чл. 17 ал. 1 във вр. с чл.26 ал. 1 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на сключен договор за продажба на недвижим имот чрез прогласяване на нищожността му като симулативен и прогласяване на действителността на симулираната сделка.

Привидните сделки са нищожни. Според правната теория при тях има съзнателно несъответствие между воля и изявление, тъй като страните не желаят техните правни последици. Налице е несъответствие между действителното и привидното правно положение. За сключването на привидни сделки е необходимо наличието на две волеизявления – едното се обективира външно и става достояние на третите лица, а другото , с което се заявява, че не се желае правното действие на първото волеизявление, остава известно само на страните и се съдържа в разменените между тях т.н. „ обратни писма“ ( contre letter). Обратните документи са необходими на страните за гарантиране на привидната сделка с оглед нейното доказване. Без тях свидетелските показания са недопустими освен ако има писмено доказателство, удостоверяващо волеизявление на насрещната страна пред държавен орган, което прави вероятно твърдението, че сделката е привидна – чл. 165 ал.2 от ГПК. Освен разгледаната тук „абсолютна симулация“ в практиката съществува и т.н. „относителна симулация“, при която страните сключват две сделки  - прикрита и привидна. В конкретния случай в исковата молба се твърди, че са били сключени две сделки – прикрита сделка за дарение на недвижимия имот и привидна сделка за покупко – продажба на имота. За успешното провеждане на този иск в тежест на ищеца е да докаже, че действителната воля на страните сключили договора за покупко – продажба ( привидна сделка) е била да се сключи договор за дарение (прикрита сделка).

Ищцата не разполага с contre letter, но по делото е представена „Декларация“, която изхожда от купувача С.Н. и е предоставена на ищцата Т.М.. Тази декларация няма характер на „обратно писмо“, но може да послужи за „начало на писмено доказателство“ въз основа, на което да се преодолее забраната на чл. 164 ал. 1 т. 6 от ГПК за допускане до разпит на свидетели, които да опровергаят съдържанието на изходящ от страната частен документ. При това положение спорът може да се разреши като се вземат предвид и свидетелските показания.

За установяване на характера на сключената между страните сделка са разпитани свидетелите Я., С., Б., С., М., Стамова.

Следва да се има предвид, че покупко – продажбата е възмездна сделка, при която продавачът прехвърля собствеността на дадена вещ срещу заплащането на цена от купувача. От друга страна дарението е безвъзмездна сделка, при която дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения и той го приема. И с двете сделки може да се прехвърли право на собственост на недвижим имот. Същественото различие е наличието на заплащане на продажна цена при договора за покупко – продажба и липсата на възмездност при договора за дарение.

От разпита на свидетелите по делото се установява, че ищцата е желаела и е възнамерявала да дари поцесния имот на първия ответник – С.Н., тъй като той е неин син, но за да не се влошат още повече отношенията между съпрузите към онзи момент – ответниците К.Н. и С.Н., в крайна сметка привидно е бил сключен договор за покупко – продажба ( за да фигурира името на въззивницата по сделката) докато в действителност е бил осъществен акт на дарение от майката на сина. Свидетелката Я. посочва, че поначало намерението на ищцата е било да дари с процесния имот някое от децата си. Самата тя посъветвала ищцата да извърши дарение. Св. С. също посочва, че лично ответникът С.Н. и е съобщил, че ще се сключва договор за дарение на имота. Това свое намерение той споделил и със съпруга и - св.С.. От своя страна св. С. потвърждава, че Ст.Н. му е казал, че имотът е дарение от майка му, както и че въззивницата е отказала да му даде документ свързан със сделката за имота, поради което той е бил много ядосан. И двамата св. – С. и С. свидетелстват, че според Ст.Н. пари за сделката не са били давани. Свидетелката Б. – майка на въззивницата също посочва, че първоначално ищцата е възнамерявала да дари процесния имот на сина си, но по - късно решили сделката да е за покупко – продажба. Тя също така не отрича, че между съпрузите е имало напрежение като посочва, че отношенията между тях били „ и добри и лоши“. Св. Б. е единствената от разпитаните свидетели, която твърди, че имотът е бил закупен и затова са броили на Н. 9500 лв. Б., бидейки майка на въззивницата не е безпристрастна, а е заинтересована от изхода на спора. Нейните показания се опровергават от останалите свидетелски показания и в частност от показанията на св. Стаматова, която потвърждава че е станала свидетел на броене на пари между майката и дъщерята, но не е била свидетел на предаването на парите на Н. за закупуване на имота ( а и въобще), а освен това посочва, че „ парите са дадени за строеж на вила в същия имот“, както и че „ доколкото разбрах от разговора … ще ги дават на С. за строежа на вилата“.

Предвид гореизложеното, съдът намира за безспорно установено по делото, че намерението на ищцата е било да дари сина си, но поради напрежение между бившите съпрузи сделката е била оформена официално като договор за покупко – продажба, докато всъщност по този начин се е прикрил договорът за дарение. Че сделката е била за дарение се потвърждава и от факта, че купувачите по нея не са заплатили никаква цена за имота.

Тъй като правните изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на процеса деловодни разноски се следват на въззиваемите, но тъй като не се претендират от нито един от тях , разноски не следва да се присъдят.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 448/19.04.2019г. по гр.д. №2663/2018г. на Сливенския районен съд  като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.