Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 22.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№805 по описа
за 2020г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба ищецът
„ВиК“ООД-Димитровград, твърди, че първият ответник Г.М.Т. е потребител на ВиК
услуги, представляващи доставяне, отвеждане и пречистване на вода. Той бил с
надлежно регистрирани потребителски партиди на карнети за отчитане на водомери
с №№100029 и 100030. Двата водомера, монтирани съответно в банята и тоалетната
на имота, отчитали потреблението на ВиК услуги, доставяни за жилището на
ответника, находящо се в Димитровград, ул.***********, за което той имал
учредено вещно право на ползване. Въпросното жилище се обитавало и от втория
ответник- Н. Х. Т.- съпруга на първия ответник, която също имала учредено право
на ползване. Поради това и на основание чл.2 ал.1 т.2 от ОУ тя също била
потребител на ВиК услуги. Предвид това, двамата ответници дължали солидарно
плащането на консумираните услуги за доставяне, отвеждане и пречистване на
питейна вода за общото им домакинство. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ на
ищеца „ВиК“ООД, оператора издавал ежемесечни фактури при наличие на консумация
и/или служебно начисляване на количества ВиК услуги. В полза на потребителите
бил установен 30-дневен срок след датата на фактуриране за плащане на дължимите
суми. След изтичане на този срок настъпвал падежа на задължението и
потребителите изпадали в забава. Поддържа, че ответниците не плащали
своевременно отчетеното потребление на ВиК услуги по горепосочените две
партиди, поради което задълженията им възлизали в размер на общо 1344,33 лева
за периода от 20.06.2016г. до 20.01.2020г. Върху тези неплатени задължения била
начислена лихва за забава, която за времето от 23.08.2016г. до 20.02.2020г.
била в размер на общо 250,84 лева. Тъй като тези задължения не били платени
доброволно, по искане на ищеца било образувано ч.гр.д.№312/2020г. по описа на
РС-Димитровград, като по реда на чл.410 от ГПК съдът издал заповед за
изпълнение относно дължимото вземане. Последната била връчена на ответниците по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като съдът указал на ищеца възможността да предяви
иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си. Иска съдът да постанови
решение, с което да признае, че двамата ответници дължат солидарно на ищцовото
дружество сумата от 1344,33 лева главница- представляваща неплатена цена за
доставени ВиК услуги за периода от 20.06.2016г. до 20.01.2020г. по партиди
№№100029 и 100030, открити за жилище, находящо се в Димитровград, ул.***********,
лихва за забава за времето от 23.08.2016г. до 20.02.2020г. в размер на 250,84
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№312/2020г. по
описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените в заповедното
и настоящото производство деловодни разноски.
В проведеното на 04.02.2021г.
съдебно заседание по делото, на основание чл.214 от ГПК, по искане на ищеца,
съдът допусна изменение на предявените установителни искове досежно техния
размер, като намали размера на претендираната главница от 1344,33 лева за
периода от 20.06.2016г. до 20.01.2020г., на 669,60 лева за периода от 18.01.2017г. до 20.01.2020г., както и
размера на претендираната лихва за забава от 250,84 лева за периода от
23.08.2016г. до 20.02.2020г., на 99,17
лева за периода от 24.03.2017г. до 20.02.2020г.
В срока по чл.131 от ГПК
особеният представител на двамата ответници Г.М.Т. и Н.Х.Т.- адв.В.Т., депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Поддържа ,че от представения Нотариален акт не се установява, че
ответниците са потребители на ВиК услуги, тъй като нямало доказателства, че
носителите на вещното право на ползване на имота М.Г.Т. и Е. В. Т. са починали
или са им прехвърлили това право. Те не били участвали в нотариалното
производство и не били страна по него. Липсвали приложени доказателства на
какво основание е направена промяната на титуляря на партидата и дали са
спазени законовите изисквания за това. От представените по делото карнети било
видно, че ежемесечно се начислявало служебно количество вода, което обаче не
било потребено. От исковата молба не ставало ясно на какво основание било
извършено служебно начисляване на количество вода. В този смисъл, релевантно за
изхода на делото било единствено реално извършеното замерване на изразходеното
количество вода. Прави възражение за изтекла погасителна давност за всички
претенции на ищеца, които се предявяват за период от повече от три години.
Неоснователна била и претенцията за плащане на мораторна лихва, тъй като нямало
доказателства за получаване на съобщение, което да съдържа размера на
задължението, периода за който се отнася и основанието заради което е
възникнало. Възразява срещу искането за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, като счита ,че поставените от ищеца задачи излишно биха утежнили
делото от към доказателства и разходи.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот със
запазване право на ползване №60, том ХІІІ, дело №3677/1997г., съставен от съдия
при РС-Димитровград, на 09.12.1997г. М.Г.Т. и Е. В. Т. са дарили на внучката си
своя собствен недвижим имот, находящ се в Димитровград, ул.***********, при
условие двамата дарители, както и техния син Г.М.Т. и неговата съпруга Н. Х. Т.
/родители на надареното лице/, да запазят правото си да ползват имота до края
на живота си.
От представените с
исковата молба преписи от издадени от ищцовото дружество 36бр.фактури през
периода от 23.02.2017г. до 21.01.2020г.на името на ответника Г.М.Т., се
установява, че същия е титуляр на партида №100029 и №100030, отнасящи се за
получени ВиК-услуги за жилище, находящо се в Димитровград, ул.***********. От
същите фактури се установява, че във въпросния апартамент има монтирани 2
водомера, съответно в банята и тоалетната. За целият период водомерът в банята
с партида №100029 не е отчитал консумацията на вода, като показанията му винаги
са били непроменени- 526 куб.м. За този водомер ежемесечно служебно е
начислявано количество вода от 10 куб.м. Видно от издадените през горепосочения
период фактури е, че инкасатора, който е извършил замерването на показанията на
двата водомера е В.Жекова.
Съгласно
Констативен протокол, съставен на 06.06.2013г. от служител на ищцовото
дружество, при отчитане на водомер по партида №100029, намиращ се в
Димитровград, ул.“***********, собственост на М.Г.Т., е установено, че водомера
е с показания 526 куб.м. и е повреден, като трябва да бъде ремонтиран или
подменен с нов. Абонатът е уведомен срещу подпис, че ако в едномесечен срок не
поправи или подмени водомера си, разхода на вода ще се определя съгласно
разпоредбите на Общите условия на дружеството.
Видно от
представения от ищеца по делото Протокол от 11.02.2015г. е, че инкасатор на
дружеството е установил, че метрологичната пломба на водомера на потребителя М.Т.,***,
е с изтекъл срок. Указано е, че водомера следва да бъде подложен на периодична
метрологична проверка, като срока за това е 3 месеца. При неизвършване на
такава проверка количеството изразходвана вода ще се изчислява по реда на
Наредба №4.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът допусна до разпит в
качеството на свидетел В.Ж.З.. В своите показания тя посочва ,че работи като
инкасатор във „ВиК“ООД-Димитровград. В нейния район попадало жилището,
обитавано от ответниците по делото. Поддържа, че при отчитане на двата водомера
в апартамента не е имала проблеми, като винаги е била допускана до тях. Единият
от тези водомери бил в банята, но не отчитал консумираната вода поради повреда.
Другият водомер бил в тоалетната и работел, но срока на метрологичната му
пломба бил изтекъл. Според свидетелят, преди известно време в жилището живеели
трима човека- ответника Г., съпругата му и някаква баба, която в последствие
починала. Партидата за водомерите била открита първоначално на името на бащата
на ответника- М.. След като той починал, титуляря на партидата бил служебно
променен, тъй като не можело тя да се води на името на починал човек. Живущия
на адреса Г. отказвал да смени името на партидата, но въпреки това той дал на
инкасатора своите имена и ЕГН, като по този начин титуляря бил сменен служебно.
Същият знаел, че партидата вече е на негово име, като само той отварял жилището
при ежемесечните проверки, присъствал на отчета и подписвал направените
констатации. Абонатът бил наясно, че водомерите му са повредени, тъй като
свидетеля му напомняла за това всеки месец.
Тъй като
ответниците по делото не заплатили на ищцовото дружество предоставените им ВиК
–услуги, на 29.02.2020г. в РС-Димитровград било депозирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на тях.
Образувано било ч.гр.д.№312/2020г., по което на 04.03.2020г. съдът издал
Заповед №147 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която
разпоредил на Г.М.Т. и Н.Х.Т. да заплатят в полза на заявителя сумата
1344,33 лева– главница, неизплатено задължение за доставена и изразходвана вода
за периода от 20.06.2016г. до 18.02.2020г. по партида №100029 и №100030, лихва
за забава за периода от 23.08.2016г. до 20.02.2020г. в размер на 250,84 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
– 02.03.2020г., до изплащане на вземането, както и сумата 33,90 лева - платена държавна такса и 300 лева
-адвокатско възнаграждение. Тази заповед за изпълнение
била връчена на двамата длъжници при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради
което за заявителя възникнал правен интерес да предяви против тях настоящия иск
за установяване на своето вземане.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на двамата ответници, визирано в
Заповед №147/04.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№312/2020г.
Безспорно
установено по делото е, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот със
запазване право на ползване №60, том ХІІІ, дело №3677/1997г., съставен от съдия
при РС-Димитровград, процесния апартамент е бил дарен на дъщерята на двамата
ответници, като дарителите са поставили условие, залегнало в този акт, а именно
те и ответниците да продължат да ползват жилището до края на живота си. Няма
спор, че въпросния апартамент е бил водоснабден от ищцовото дружество, като
доставеното и потребено в него количество вода е било отчитано от два водомера-
в банята и тоалетната, за които са били открити партиди с №№100029 и 100030. Не
се спори, че през периода от 23.02.2017г. до 21.01.2020г. на името на ответника
Г.Т. са били издавани ежемесечно фактури за доставена и консумирана в процесния
имот вода, като общото задължение по тях е в размер на 669,60 лева.
Спорно по делото е
дължат ли солидарно двамата ответници на ищеца заплащане на предоставени им
през процесния период ВиК-услуги. Потребители ли са те на такива услуги.
Спазени ли са законовите изисквания за промяна на титуляря на партидите.
Погасено ли е по давност задължението за плащане на тези услуги за периода
преди три години, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК в РС-Димитровград.
На първо място,
съдът намира, че първоначално собственици на процесния недвижим имот са били
родителите на първия ответник- М.Г.Т. и Е. В. Т.. В последствие, на
09.12.1997г. те са дарили своя имот на внучката си, като са запазили правото си
на ползване върху него. Наред с това, в нотариалния акт изрично е посочено, че
правото на ползване на жилището се предоставя до края на живота им и на двамата
ответници- родители на надареното лице.
Съгласно
разпоредбата на чл.60 от ОУ на ищцовото дружество, ВиК- оператора има право да
открие, промени или закрие служебно партида на потребител след предоставяне на
данни от домовата книга, от управителя на етажната собственост или на друг
документ, удостоверяващ право по чл.2 от ОУ. От показанията на свид.В.Ж.З.
–инкасатор в ищцовото дружество, отчитащ консумацията на ВиК-услуги в
процесното жилище, се установи, че е разбрала за смъртта на титуляра на
партидата М.Г.Т. от неговия син и ответник по делото Г.М.Т.. След като въпреки
отправените му покани той не е променил името на титуляря на партидата, това е
направено служебно от ищеца, а като такъв е бил записан Г.М.Т., предвид
представения нотариален акт, съгласно който на същия е било учредено право на
ползване на въпросния апартамент. Доколкото такова право на ползване на
жилището е било учредено и в полза на втория ответник- Н.Х.Т., то тя макар и да
не е посочен като титуляр по партидата, като живуща в апартамента, дължи
солидарно със съпруга си плащане на доставените от ищеца ВиК –услуги. В
подкрепа на извода, че ответниците са били наясно, че имат задължение да плащат
тези услуги и са титуляри на откритите партиди, следва да се имат предвид и
показанията на свид.З., която посочва ,че лично е уведомила за това
обстоятелство ответника Т., който винаги е присъствал при отчитането на
водомерите и е полагал подписа си срещу отчетените данни на водомерите. От
друга страна, по делото бяха представени от страна на ищеца изпълнителен лист,
издаден на 27.07.2016г. от РС-Димитровград по ч.гр.д.№840/2016г. и
Удостоверение от ЧСИ Николета Кавакова от 18.01.2021г., от които се установява,
че против ответника Г.М.Т. вече е била издавана заповед за изпълнение на
парично задължение и е образувано изпълнително производство за неплатени от
него задължения за доставена и консумирана вода за същото жилище, но за
предходен период, като в тази връзка той не е правел възражения, че не е
титуляр на партидите, по които са били начислени тези задължения. Предвид
изложеното и доколкото двамата ответници са ползватели на процесния имот,
съгласно горепосочения нотариален акт, то съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1
т.2 от Общите условия на ищцовото дружество, те се явяват потребители на ВиК
–услуги и дължат заплащането на същите.
На следващо място,
видно от представените 36бр.фактури, издадени през периода от 23.02.2017г. до
21.01.2020г. на името на ответника Г.Т. е ,че за единия от двата монтирани в
жилището водомери ежемесечно е начислявано служебно количество вода от 10
куб.м. Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.1 от ОУ, при установяване на повреда в
индивидуален водомер на потребител, представителя на ВиК оператора прави
предписание за отстраняване на повредата на водомера. Ако потребителя не
изпълни предписанието в дадения му срок и не представи технически годен
водомер, то съгласно чл.26 ал.2 от ОУ количеството изразходвана вода се
определя служебно по реда на чл.25 ал.8 от ОУ, а именно по 5 куб.м. вода за
всеки обитател на жилището. В настоящия случай водомера в банята на апартамента
е бил повреден и не е отчитал показания за консумираната вода, като това се
установява от приетия като доказателство по делото Констативен протокол,
съставен на 06.06.2013г. от служител на ищцовото дружество. Въпреки дадения
срок, титуляря на партидата, а в последствие и ответниците по делото, които са
ползвали апартамента не са предприели действия за подмяната на водомера с нов.
Последното се установява, както от направените записвания показанията на този
водомер от инкасатора, така и от твърденията на свид.З., че ежемесечно е
указвала на първия ответник, че трябва да подмени средството за измерване.
Доколкото дадените предписания не са били изпълнени от ответниците, като няма
спор, че именно двамата са обитавали процесното жилище, то правилно служителя
на ищцовото дружество ежемесечно е
начислявал по 5 куб.м. потребена вода за всеки от тях.
На последно място,
съдът намира направеното от страна на особения представител на ответниците
възражение, че претенциите на ищеца са погасени по давност за периода от повече
от 3 години преди завеждане на ч.гр.д.№312/2020г. по описа на РС-Димитровград
за неоснователни, предвид направеното от пълномощника на дружеството изменение
на предявените искове досежно техния размер и период, за който се претендира
главница и лихва. Съгласно така направените изменения на исковете, тези
претенции са вече само за времето от 18.01.2017г.
до 20.01.2020г. до 20.01.2020г., за главницата, както и от 24.03.2017г. до 20.02.2020г. за
лихвата за забава, като в този си вид давността за тях не е изтекла.
По делото не се
установиха доказателства, че ответниците са заплащали начислените им задължения
за доставена и потребена вода по горепосочените фактури, издадени за периода от
23.02.2017г. до 21.01.2020г. Поради това, иска за признаване за установено, че
те дължат на ищцовото дружество за същия период сумата от общо 669,60 лева или
по 18,60 лева за всеки от процесните 36 месеца, се явява основателен и доказан.
Предвид изпадането
на двамата ответници в забава за плащане на всяко едно задължение по въпросните
фактури, издадени през горепосочения период, то с настъпване на падежа на всяка
от тях- 30 дни, от датата на издаването им, те дължат и лихва за забава.
Периодът за който се начислява лихвата за забава за първата неплатена фактура е
от 24.03.2017г. до 20.02.2020г. След допуснатото изменение на размер на иска за
лихва за забава, който беше намален от ищеца от 250,84 лева за времето от
23.08.2016г. до 20.02.2020г., на 99,17 лева за времето от 24.03.2017г. до
20.02.2020г., особения представител на ответниците не оспори така претендирания
нов размер, нито възрази против начина, по който чрез електронен калкулатор на сайта
на НАП той е бил изчислен от страна на пълномощника на ищцовото дружество. С
оглед на това, съдът намира за безспорно установено, че двамата ответници
дължат на ищеца и обезщетение за забава за периода от 24.03.2017г. до
20.02.2020г., което е в размер на 99,17 лева.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в настоящото производство за платена държавна
такса- 69,87 лева и възнаграждение за особен представител- 400 лева, както и
деловодни разноски по ч.гр.д.№312/2020г. по описа на РС-Димитровград в размер
на 333,90 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.М.Т., с ЕГН **********,***, и Н.Х.Т., с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на "ВиК” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Димитровград, ул.„Захари Зограф” №36,
представлявано от управителя Г. А.Т., сумата от 669,60 лева /шестстотин шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ – главница, неизплатено
задължение за доставена и изразходвана вода за периода от 18.01.2017г. до 20.01.2020г. по партида №100029 и №100030, открити за жилище, находящо се в
Димитровград, ул.***********,
лихва за забава за периода от 24.03.2017г. до 20.02.2020г. в
размер на 99,17 лева /деветдесет и девет лева и седемнадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 02.03.2020г., до изплащане на
вземането, за които
суми е издадена Заповед№147/04.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№312/2020г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА Г.М.Т., с ЕГН **********,***, и Н.Х.Т., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на "ВиК” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Димитровград, ул.„Захари Зограф” №36, представлявано
от управителя Г. А.Т.,
сумата от 469,87 лева /четиристотин шестдесет и девет лева и осемдесет и седем
стотинки/, деловодни разноски по настоящото дело, както и 333,90 лева /триста
тридесет и три лева и деветдесет стотинки/ разноски по ч.гр.д.№312/2020г. по
описа на РС-Димитровград.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед№147/04.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№312/2020г. по описа на РС-Димитровград в ЧАСТТА Й, с която на Г.М.Т.,
с ЕГН **********,***, и Н.Х.Т., с ЕГН **********,***, е разпоредено да платят
солидарно на "ВиК” ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Димитровград, ул.„Захари
Зограф” №36, представлявано от управителя Г. А.Т., разликата над 669,60 лева главница до пълния предявен размер от 1344,33 лева- неизплатено задължение за доставена и
изразходвана вода за периода от 20.06.2016г. до 17.01.2017г. по партида №100029 и №100030, открити за жилище, находящо се в
Димитровград, ул.***********, както и лихва за забава за разликата над 99,17 лева до пълния предявен размер от
250,84 лева за периода от 23.08.2016г. до 23.03.2017г.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: