№ 332
гр. Пловдив , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300501602 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от КР. СТ. ВР. против
решение № 260909/20.03.2021г. по гр.д.№ 14042/2019г. на Районен съд- Пловдив, І бр.с., с
което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за намаляне на дължимата от същия за
непълнолетните му деца К.В. и Н.В. издръжка от 200 лева на 140 лева месечно. Във
въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е изцяло неправилно и
незаконосъобразно. Не е собразено със събраните по делото доказателства. По конкретно се
набляга на това, че не са обсъдени и взети предвид установените факти и обстоятелства
относно финансовото състояние на жалбоподателя. Твърди се също така, че не е отчето
обстоятелството, че на 12.05.2020 г. на жалбоподателя се е родило трето дете – С., за което
той също следва да полага грижи. Жалбоподателят задоволявал нуждите на другите си две
деца и в натура, като им купувал дрехи и други вещи. Иска се отмяна на обжалваното
решение и уважаване на исковете за намаляне на издръжката. От въззиваемите страни е
подаден писмен отговор, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Излагат се подробни доводи за това какви са нуждите на децата и какви са
материалните възможности на жалбоподателя. Иска се потвърждаване на решението.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 14042/2019г. на ПдРС, І гр.с. е образувано по искова молба
от КР. СТ. ВР. против М. Д. Д., в качеството й на майка и законен представител на
малолетните КР. КР. ВР. и Н. КР. ВР., с която е предявен иск по чл.150 от СК за намаляне на
1
дължимата от В. издръжка за децата от 200 лева месечно за всяко едно от тях на 140 лева
месечно. В исковата молба се твърди, че ищецът- жалбоподател в настоящето производство,
е осъден с влязло в сила решение по гр.д.№ 752/2018г. да заплаща на децата си по 200 лева
месечна издръжка. Финансовото му състояние обаче било влошено. Не разполагал с доходи
и с имущество, а от друга страна имал множество задължения към кредитни институции. В
хода на първоинстанционното производство той е представил удостоверение за раждането
на третото му дете- С. К. В., родена на 12.05.2020г..
В срока по чл.131 от ГПК от М. Д. Д. е подаден отговор на исковата молба, с който
същата е оспорена изцяло. В отговора се сочи, че задължението за заплащане на издръжка на
непълнолетно дете е с безусловен характер. Независимо от доходите на родителите, всеки от
тях дължал заплащане на издръжка, съобразно с нуждите на децата. Твърди се, че В. работел
като *** във фирмата на майка си, развиваща дейност по производството на млечни
продукти, и отделно и като диджей. За всяко участие той получавал по 100- 150 лева.
Видно от приетото по делото заверено копие от решение № 3736/07.11.2018г. по гр.д.
№ 752/2018г. на ПдРС, V бр.с., издръжката от по 200 лева за всяко дете е определена по
взаимно съгласие между страните. От приетата по първоинстанционното дело справка от
НАП се установява, че и към онзи момент жалбоподателят не е имал официално
регистриран източник на доходи. От събраните доказателства не се установява от месец
ноември 2018г. до сега да е настъпила мякаква промяна във финансовото състояние на
жалбоподателя. Свидетелката Л.С., с която той е във фактическо съпружеско съжителство и
която е майка на третото му дете С. В., твърди, че В. трайно не работи. Не работел във
фирмата на майка си, макар че притежавал подходящо за дейността й висше образование.
Диджейството му било хоби. Не го упражнявал професионално. Миналата година имал само
едно участие. Материално го подпомагали родителите му. Свидетелката Л. Д. /майка на
въззиваемата/ сочи, че бившият й зет работел във фирмата на майка си, която се занимавала
с производството на сирена и кашкавал. Работел и като диджей в механа „Дахад“, в
гр.Карлово. Това й било известно от внуците й, които споделили, че вземал много пари.
Като диджей му плащали по 100 лева на час. Техни общи познати също го били виждали да
работи в механата. Виждали били и рекламни плакати с неговия телефон. Работел и като
представител на фирма „Шойлеков“. Фирмата на майка му само формално се водела на
нейно име. Дейността развивал самият В., но не се афиширал като собственик, защото имал
много задължения към Държавата. От децата свидетелката знаела също така, че той пътува
до Р.Северна Македония и до Р.Румъния.
Жалбоподателят е напълно работоспособен и несъмнено има възможност да
реализира доходи в размер поне на минималната работна заплата от 650 лева. Той не е
регистриран в бюро по труда, не търси работа, а от показанията на свидетелката С. не личи
да са в тежко материално състояние. Следователно единственият възможен извод е, че той
реализира доходи, които са напълно задоволителни за него и не е принуден да си търси
каквато и да е дори и съвсем нископлатена работа. Съгласно чл.143, ал.2 от СК, родителите
2
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Остатъчният доход на
жалбоподателя над 400 лева месечно несъмнено е напълно достатъчен за осигуряването на
адекватна издръжка на дъщеря му С., като е без значение за спора по делото колко и какви
са доходите му над тези, необходими за издръжката не трите деца, и дали те са достатъчни
за собствената му издръжка. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено,
като в полза на въззиваемата бъде присъдено заплатеното от нея адв.възнаграждение по
единия от двата представени договора за правна защита и съдействие в размер от 450 лева,
тъй като защитата на двете деца е обща- защитата на едното дете не се отличава с нещо
специфично спрямо тази на другото.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260909/20.03.2021г. по гр.д.№ 14042/2019г. на Районен
съд- Пловдив, І бр.с., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя КР. СТ. ВР. иск за
намаляне на дължимата от същия за непълнолетните му деца К.В. и Н.В. издръжка от по 200
лева на 140 лева месечно.
ОСЪЖДА КР. СТ. ВР. от гр.***, ЕГН: ********** да заплати на М. Д. Д. от гр.***,
ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетните КР. КР.
ВР.а и Н. КР. ВР., сумата от 450 лева- съдебни разноски във въззивното производство, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата за присъждане на още 450 лева-
съдебни разноски за адв.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3