Присъда по дело №8403/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 45
Дата: 23 февруари 2022 г. (в сила от 11 март 2022 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20215330208403
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 45
гр. П., 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
СъдебниМария Славчева Кирова

заседатели:Росица Н. Звездарова
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
и прокурора Д. Ант. Д.
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Наказателно дело от общ
характер № 20215330208403 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият КР. СТ. СТ.: роден на **** в гр. П., живущ
в гр.П., ул.“П.“ № 55А, ****, български гражданин, неженен, със средно
образование, безработен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН, в това, че на
21.10.2021 г. в гр. П., при условията на „опасен рецидив", след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не но-
малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, е
отнел чужди движими вещи – сумата от 120 лв.; мобилен телефон марка
„Самсунг“, модел „Галакси А 20e“, 32 GВ на стойност 230 лв. и лекарство –
„Егилог“, 50 мг. на стойност 4,50 лв., или всички вещи на обща стойност
354,50 лв., от владението на Д. ХР. Н. без нейно съгласието и с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, вр. чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл.
58 А, ал. 4 от НК вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
1
На основание чл. 57, ал. 1, т.2, б.Б от ЗИНЗС така наложеното наказание
ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да бъде ИЗТЪРПЯНО
при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ.
На осн. чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК ПРИСПАДА от така определено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА времето,
през което КР. СТ. СТ. е задържан по реда на ЗМВР и НПК, както и с мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 21.10.2021 г. до влизане
на присъдата в законна сила, като един ден „задържане” се зачете за един ден
„лишаване от свобода”.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - червен елек, който се
съхранява при **** на 04 РУ при ОД на МВР П. да се върне на подсъдимият
КР. СТ. СТ..
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - СD, съдържащ запис от
охранителна камера, находящ се в кориците на ДП, да остане по делото до
срока на неговото съхранение.
На основание чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимият КР. СТ. СТ.,
със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР гр. П.
направените разноски по делото в размер на 78.00 лева, както и сумата в
размер на 20 лева по сметка на РС-П..
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ПОС в 15-дневен срок,
считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
по НОХД № 8403/2021 г. ПРС, XXVI н.с.

Районна Прокуратура - П. е повдигнала обвинение против подсъдимата
К.С.С. с ЕГН: ********** за извършено от нея престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква ,,а‘‘ НК.
По време на разпоредителното заседание представителят на държавното
обвинение намери, че хода на досъдебното производство няма допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават
правото на защита на подсъдимия или пострадалата. По време на съдебни
прения поддържа повдигнатото спрямо подсъдимата обвинение, като намира
същото за доказано от обективна и субективна страна. Намира, че от
събраните доказателства и тяхната съвкупност, в достатъчна степен може да
бъде направен извод, че подсъдимят е извършил престъплението за което е
предаден на съд. Предлага на К.С. да бъде определено наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер от осем месеца лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както и да
му бъдат възложени разноските по делото.
Пострадалата Д. Н. редовно уведомена за насроченото разпоредително
заседание не се яви и не направи искане за конституиране като страна по
делото.
По време на разпоредителното заседание подсъдимият К.С. изрази
съгласие с казаното от своя защитник, като преди даване ход на съдебното
следствие същият призна фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като заяви, че е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти и желае производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК.
На съдебни прения се присъедини към казаното от своя защитник, като в
последната си дума заяви, че желае минимално наказание.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият К.С.С. с ЕГН ********** е роден на ***. в гр. П., ****,
български гражданин, неженен, със средно образование, безработен с пост.
адрес гр. П., ул. “П.”, № **, осъждан.
Подсъдимият К.С. е осъждан многократно, като осъждането му по
НОХД 8424/2015 г. в сила от 13.01.2016 г. по описа на Районен съд П.
обосновава квалифицирането на настоящото престъпление като опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, като по същото му е било
наложено наказание в размер от две години и девет месеца лишаване от
свобода, като същото е било изтърпяно на 02.02.2018 г.
На 21.10.2021 г., около 11 ч. пострадалата Д.Х.Н. била в гр. П. заедно
със своя приятелка - Й.З. и пиели кафе в заведение /кафене/, намиращо се на
1
ул. Ж. в гр. П.. Били седнали на маси, разположени отвън на улицата и
останали около 20 минути. Пострадалата била с дамска жълта чанта, в която
бил мобилният й телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси А 20e“, 32 GВ с
ИМЕЙ № ****, сумата от 120 лв. и лекарство – „Егилог“, 50 мг., както и
лични документи. При сядането им в заведението св. Н. закачила чантата си
на гърба на стола, на който седнала, а малко след това чантата паднала на
земята, до стола на Н.. След като изпили кафето си Н. и приятелката и станали
и си тръгнали - вървейки по улицата в посока Халите, като Н. забравила
чантата си, с намиращите се в нея вещи, до стола на който стояла в кафенето.
По същото време в района на същото заведение на ул. ,,Ж.‘‘ в гр. П., в
което била пострадалата Н., бил и К.С.С.. След като пострадалата и нейната
приятелка станали от масата в заведението и си тръгнали, подсъдимият
забелязал, че Н. е забравила чантата си, доближил се до нея и я взел, след като
взел чантата, той се отдалечил от заведението. Малко след като взел чантата с
намиращите се в нея вещи, К.С. предложил на своя познат - св. Е.А.Г. да му
продаде мобилен телефон - този на пострадалата Н., който бил в чантата,
която С. взел. Е.Г. се съгласил да купи телефона, но тъй като същият бил с
парола за отключване, двамата със С. отишли до магазин за поправка на
мобилни телефони на бул. Р. в гр. П., в който работил св. И.Р.Р.. Последният
се познавал с Г., с когото живеели в един квартал. Г. показал телефона на Р.,
обяснявайки му, че го е закупил, но не знаел паролата за отключването му и
поискал от Р. да го преинсталира. Св. Р. взел мобилния телефон и казал на Г.
да се върне след около час и половина, за да си го вземе. Телефонът бил със
заключен дисплей, който Р., за да отключи, преинсталирал телефон, при
което за изтриват файловете в телефона, но не се променя ИМЕЙ номерът му.
След около час и половина св. Г. се върнал при Р., заплатил му сумата от 30
лв. за услугата по отключване на телефона и взел последния. Преди да върне
мобилния телефон св. Р. записал ИМЕЙ номера му - ****, тъй като се
случвало клиенти да се връщат повторно след ремонт с друг телефон за
рекламация.
След като се разпоредил по описания начин с мобилния телефон на
пострадалата Н. и взел, намиращите се в чантата й пари - 120 лв. и лекарство -
„Егилог“, 50 мг., подсъдимият се отправил към сградата на 04 РУ при ОД на
МВР П., за да предаде чантата на пострадалата Н. и личните й документи,
които били в нея, но без намиралите се преди отнемането й нейни вещи -
пари, лекарство и мобилен телефон, които вече бил присвоил.
Междувременно, малко след като си тръгнала от заведението, св. Н.
разбрала, че е забравила чантата си и се върнала обратно, но при достигането
и до заведението /кафенето/, чантата вече липсвала от мястото, където я била
оставила, тъй като К.С. вече я е бил отнел. Пострадалата Н. съобщила на
служители на заведението, че чантата й липсва, а те от своя страна повикали
полиция. На място полицейските служители прегледали записите от
видеокамера и разпознали като извършител лице с прякор “Рамбо”. Записали
прякора му и описанието на извършителя на лист, който дали на пострадалата
2
и й обяснили да отиде до близката сграда на 04 РУ при ОД на МВР П. и да
обясни за случилото се. Пострадалата отишла до сградата на 04 РУ при ОД на
МВР П. и съобщила за случилото се. Св. А.П.Д. - **** в сектор “Криминална
полиция” при 04 РУ при ОД на МВР П. отишъл до заведението, където
прегледал записа от охранителната камера, при което разпознал извършителя
- К.С.С., тъй като същият бил от криминалния контингент и му бил известен
във връзка с работата му.
Докато пострадалата била в сградата на 04 РУ при ОД на МВР П. дошъл
подсъдимият, който носил чантата на г-жа Н. и личните й документи като
обяснил, че бил намерил чантата. Св. Н. проверила чантата си и установила
липсата на мобилния й телефон, сумата от 120 лв. и лекарството й “Егилог”.
Първоначално С. твърдял, че е намерил чантата и дошъл да я предаде в
полицията без да е вземал нищо от нея. Тъй като същият бил криминално
проявен и било установено вече, че той е лицето, което е взело забравената
чанта, същият бил задържан за срок до 24 часа. При проведените с него
беседи, същият признал пред полицията, че е взел мобилния телефон от
чантата и заедно със св. Г. го предали в магазин на бул. Р., за да бъде
отключен. В посочения от подсъдимия магазин бил установен св. И. Р., който
потвърдил, че Г. и лице, което впоследствие разпознал - а именно, като К.С.,
са му оставили за отключване мобилен телефон, който малко след това Г. си
взел, плащайки сумата от 30 лв.
Действията на С. по отнемане на чантата и намиращите се в нея вещи
били заснети от охранителна камера в района на заведението, видеозапис от
която на CD бил приобщен като ВД по делото.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
стоково-оценъчна експертиза. Видно от заключението на същата се
установява, че стойността на отнетия мобилен телефон марка „Самсунг“,
модел „Галакси А 20e“, 32 GВ е 230 лв., а на лекарството „Егилог“, 50 мг. -
4,50 лв.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и
категорично установена от обясненията на подсъдимия К.С., дадени в хода на
досъдебното производство и по време на съдебното следствие, които се
кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират
изцяло с останалия доказателствен материал. В тази насока са и показанията
на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели: Д. Н., И. Р.,
Е.Г. и А.Д., който е **** извършил оглед на предоставения запис от
намиращата се в заведението охранителна камера и пред който подсъдимият
С. е признал, че е взел забравената дамска чанта с намиращите се в нея вещи.
Като това самопризнание се извлича с оглед признаването от подсъдимия на
описаните в обвинителния акт факти и обстоятелства.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на разпитания
****Д., могат да бъдат ценени в настоящото производство, в частта им
относно заявеното от него, че след преглед на записа от охранителната камера
е разпознал подсъдимия К.С. като лицето което е взело забравената чанта от
3
пострадалата Д. Н.. Показанията й в частта, относно твърдяното от него
извършено пред него самопризнание от подсъдимия, не могат да се ценят,
доколкото до узнаването на тези факти се е достигнало след провеждането на
оперативна беседа с подсъдимата.
Тези гласни доказателствени средства в своята съвкупност, без
посочената по-горе част от показанията на свидетеля А.Д., създават пълна,
точна и ясна картина на събитията от процесния период. Същите са логични,
последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, в това число и с обясненията на подсъдимия.
Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с
гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по
този начин пряко установяват обстоятелствата, както във връзка със
съставомерните признаци на процесното престъпление – дата, място,
механизъм, така и с авторството на деянието.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателствени
средства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за
установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната
истина - справка съдимост, характеристична справка, докладни записки,
протокол за оглед, протокол за доброволно предаване.
От представената справка за съдимост на подсъдимия К.С. се
установява, че същият е осъждан многократно, като от значение за
настоящото производство е осъждането му по НОХД 8424/2015 г. в сила от
13.01.2016 г. по описа на Районен съд П., което обосновава квалифицирането
на настоящото престъпление като опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1,
б. „а“ от НК, като по същото му е било наложено наказание в размер от две
години и девет месеца
От представената характеристична справка се установява, че
подсъдимият е с лоши характеристични данни.
От извършения протокол за оглед на иззетия запис от охранителната
камера в аптеката се установяват действията на подсъдимия.
Съдът кредитира и заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство оценъчна експертиза, като компетентно изготвено, с
необходимите професионални познания и опит в съответната област,
неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото
доказателствен материал, видно от което общата стойност на отнетите вещи е
в размер от е 354,50 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен
материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от
подсъдимата. В този смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните
по делото гласни доказателствени средства (свидетелски показания и
обяснения на обвиняема), настоящият съдебен състав констатира, че същите
се намират в отношение на пълно съответствие и препокриване, поради което
и доколкото фактическата обстановка по делото не се оспорва по същество,
4
тъй като производството по делото протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК и
доколкото доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви, не се налага
самостоятелният им анализ още повече, че отнемането на инкриминираните
вещи не се оспорва от подсъдимия, а се излагат съображения единствено за
правната квалификация на деянието, както и размера на наказанието.
Доколкото съдебното следствие протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК,
така направеното от подсъдимия самопризнание на фактите и обстоятелствата
на обвинителния акт е неотегляемо.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав достига до следните правни изводи:
Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият К.С.С. е
осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1 б.”А” от НК, за това, че на 21.10.2021 г. в гр. П., при
условията на „опасен рецидив", след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода“ не но-малко от 1 година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди
движими вещи – сумата от 120 лв.; мобилен телефон марка „Самсунг“, модел
„Галакси А 20e“, 32 GВ на стойност 230 лв. и лекарство – „Егилог“, 50 мг. на
стойност 4,50 лв., или всички вещи на обща стойност 354,50 лв., от
владението на Д.Х.Н. без нейно съгласието и с намерение противозаконно да
ги присвои.
От обективна страна - с действията си подсъдимият, е реализирал
признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително
намерение е отнел посочените вещи, в условията опасен рецидив, без
съгласието на пострадалата, като е прекъснал досегашното владение върху
тях и е установила своя фактическа власт. Налице е отнемане на чужди
движими вещи от владението на собственика им – Д. Н., т.е. налице е
прекъсване на фактическата власт на последната и установяване на трайна
такава от страна на подсъдимия. Последният е установил трайно фактическо
владение върху вещите, като те са преминали от патримониума на
пострадалата в този на подсъдимия. Отнемането е извършено с намерение
вещите да бъдат противозаконно присвоени, свидетелство за което е и
обстоятелството, че след отнемането на същите, подсъдимият се е разпоредил
с част от тях – взел е парите и ги е похарчил, а мобилният телефон е продал на
свидетеля Е.Г..
Кражбата е извършена при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1,
буква ,,А‘‘ НК, доколкото подсъдимият е осъждан по НОХД 8424/2015 г. в
сила от 13.01.2016 г. по описа на Районен съд П., по което му е било
наложено наказание в размер от две години и девет месеца лишаване от
свобода, като същото е било изтърпяно на 02.02.2018 г., тоест е бил осъждан
на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, като
същото е не по-малко от една година лишаване от свобода.
От субективна страна – престъплението е било извършено с пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Престъпният
5
умисъл е формиран в съзнанието на извършителя, който е осъзнавал, че
отнема вещи, които не са били негови, след което е било налице и
последващо разпореждане с тях.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието -
неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е и
общественоопасните последици, които деянието му причинява в обективната
действителност и е желаел и целял тяхното настъпване. Същият е знаел, че
отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо от това е
направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и
насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване, свидетелство за което
е и обстоятелството, че същият се е разпоредил с част от инкриминираните
вещи.
В Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н.д. № 3/71 г., Пленум на ВС,
Върховният съд ясно и категорично е разграничил престъпленията кражба и
това по чл. 207, ал. 1 НК - намирането на чужда движима вещ.
Загубената вещ не може да бъде предмет на кражба. Когато владелецът
е загубил вещта, той се е лишил от владението върху нея. Поради това при
присвояването на такава вещ липсва един от елементите на обективния състав
на престъплението кражба – отнемане владението на вещта. Деянието ще
следва да се квалифицира като престъпление по чл. 207 НК. Забравените
вещи в превозно транспортно средство, в чакалня или други обществени
заведения не следва да се считат за загубени вещи. В тези случаи лицето,
което е забравило вещта не е прекъснало владението си, тъй като не е лишено
от възможността да упражни фактическа власт върху нея. Отнемането на
такава вещ с намерение да бъде присвоена е кражба.
В настоящия случай, мястото от където е била отнета вещта е било
обществено заведение - кафене, което безспорно представлява обществено
място. Ето защо и фактическата власт върху забравената в заведението вещ не
е била прекъсвана, доколкото пострадалата е знаела къде да намери своята
вещ, доказателство за което се явява и обстоятелството, че същата се е
върнала да я потърси там.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на наказанието и доколкото съдебното
производство протече по диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК,
съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, съдът следва да определи
наказанието по повдигнатото обвинение при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, а
именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК, да намали
определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 58А, ал. 4 НК, обаче предвижда, че когато
едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът
прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
В случая разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55 НК се явява по-
благоприятна за дееца в сравнение с тази по чл. 58 а, ал. 1 НК, във връзка с
което трябва да се предприеме слизане под минимума на санкцията.
6
За престъплението за което подсъдимият Д. Н. беше призната за
виновна се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от две до десет
години.
Ако съдът беше определил наказанието на подсъдимия С. при
условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК щеше да отчете следните
смекчаващи вината обстоятелства, а именно: направеното самопризнание и
указване съдействие на разследващите органи още в досъдебното
производство, изказаното съжаление за извършеното, възстановяване на част
от вредите от престъплението, както и доброволното му явяване пред
полицейските органи и щеше да бъде в размер, установен в минимума в
закона, а именно 2 години лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.
58а, ал. 1 НК, същото щеше да бъде намалено с 1/3, тоест щеше да бъде
окончателен размер от една година и четири месеца.
Настоящият съдебен състав, обаче намира, че изброените по-горе
смекчаващи вината обстоятелства са многобройни, поради което и най-лекото
предвидено в закона наказание, а именно две години лишаване от свобода се
явява несъразмерно тежко.
Ето защо, настоящият съдебен състав наложи при условията на чл. 58а,
ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказание на подсъдимия в размер от осем
месеца лишаване от свобода. Очевидно, е че разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1
НК е по-благоприятна за подсъдимия, отколкото разпоредбата на чл. 58а, ал. 1
НК, при който същият щеше да получи наказание при условията на чл. 54, ал.
1 НК в размер от една година и четири месеца.
Към момента на извършването на деянието, подсъдимият К.С. е бил
осъждан, поради което на основание 57, ал. 1, т.2, б.Б от ЗИНЗС беше
постановено наложеното му наказание в размер от осем месеца лишаване от
свобода да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип при първоначален строг режим.
На осн. чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК беше приспадато от така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца времето,
през което К.С.С. е задържан по реда на ЗМВР и НПК, както и с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 21.10.2021 г. до влизане на
присъдата в законна сила, като един ден „задържане” се зачете за един ден
„лишаване от свобода”.
Вещественото доказателство - червен елек, който се съхранява при
домакина на 04 РУ при ОД на МВР П. беше постановено да се върне на
подсъдимия К.С.С..
Вещественото доказателство - СD, съдържащ запис от охранителна
камера, находящ се в кориците на ДП, да остане по делото до срока на
неговото съхранение.
На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият К.С.С., със снета по делото
самоличност беше осъдеб да заплати по сметка на ОД на МВР гр. П.
направените разноски по делото в размер на 78.00 лева, както и сумата в
размер на 20 лева по сметка на РС-П..
7
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни