№ 3470
гр. Варна, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. ВА.а
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело №
20243110112421 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основА.е
чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „******“ ЕАД твърди, че между дружеството и ответника В. М.
М. е сключен Рамков договор № *********** от 20.03.2020 г. с Приложение 1
към същия от 20.03.2020 г. за услугa *********** и услугa ***********.
Сочи, че за периода от 07.10.2022 г. до 06.04.2023 г. М. е потребил
електронни съобщителни услуги на стойност 373.69 лева, които не е заплатил
в срок. Поради изложеното и на основА.е чл. 54.12 от Общите условия
договорът е прекратен предсрочно по вина на ответника, като на последния е
начислена неустойка за невърнато оборудване за услуга *********** в
размер на 100 лева.
Обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че в
негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д
***********/2024 г. по описа на ВРС срещу ответника В. М. М., срещу която
последният е подал възражение по чл. 414 ГПК.
Отправя искане до съда за приемане за установено, че В. М. М. дължи на
„******“ ЕАД следните суми:
1) сумата от 373.69 лева – незаплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги по Рамков договор № *********** от 20.03.2020 г. със
сключено към него Приложение 1 от 20.03.2020 г. за услугa *********** и
услугa ***********, за период на потребление от 07.10.2022 г. до 06.04.2023
г.;
1
2) сумата от 48.22 лева – обезщетение за забава върху главницата от
373.69 лева, начислено за периода от 30.11.2022 г. до 10.05.2024 г.;
3) сумата от 100 лева – неустойка за прекратяване на Рамков договор №
*********** от 20.03.2020 г. за невърнато оборудване за услуга ***********;
4) сумата от 9.64 лева – обезщетение за забава върху главницата от 100
лева, начислено за периода от 29.05.2023 г. до 10.05.2024 г.;
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.05.2024 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № ***********/2024 г. по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по настоящото дело и в
заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на стрА.те, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № *********** по описа за 2024 г. на ВРС се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство.
В законоустановения срок длъжникът е възразил срещу същата по реда на чл.
414 ГПК. В изпълнение указА.ята на съда в срока по чл. 415 ГПК заявителят е
предявил установителни искове за вземА.ята си. Поради изложеното съдът
намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото
производство и същото е допустимо.
По претенцията за незаплатена цена на предоставени мобилни услуги:
За да бъде уважена тази претенция, ищецът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване, че между него и ответната страна е
налице валидно възникнало облигационно отношение по договор за
предоставяне на мобилни услуги, както и че реално са предоставени
посочените услуги и стойността им е начислена правилно съобразно
сключения индивидуален договор и общите условия.
От приложените по делото писмени доказателства се изяснява, че между
стрА.те е сключен договор от 20.03.2020 г., ведно с приложение № 1 от същата
дата /л. 12-15/. По силата на така сключения договор на ответника е
предоставен за ползване пакет фиксиран интернет и телевизия при тарифен
план „А1 Премиум 200“ за срок от 2 години. От съдържА.ето на т. 3 от
приложението става ясно, че месечната абонаментна такса за избрА.я от
абоната тарифен план е в размер на 46.74 лева за посочения по-горе срок,
съответно 54.99 лева – след изтичането на този срок. Към пакета е включена
допълнителна услуга „MAX sport Plus“ за срок от 2 години с месечна
абонаментна такса в размер на 5.99 лева. Между стрА.те е уговорено, че
абонатът ползва 30-дневен период, считатно от датата на подписване на
2
констативен протокол за успешна инсталация, в рамките на който може да
тества услугите безплатно и да се откаже от тях без да дължи заплащане /чл.
7.1/. Ако абонатът не се откаже от услугите в рамките на тестовия период,
срокът на ползване на услугите е с начална дата 20.03.2020 г. и крайна дата
20.03.2022 г. /чл. 7.2/. Съгласно чл. 7.7. от приложението при липсата на
писмено предизвестие за прекратяване и липсата на писмено съгласие от
абоната относно условията за продължаване след изтичане срока ползването
на услугите продължава за неопределен срок при същите условия и може да
бъде прекратено с едномесечно писмено предизвестие без неустойки. Чл. 9
предвижда право на мобилния оператор веднъж годишно да индексира
месечната абонаментна такса с обявения от НСИ средногодишен индекс на
потребителските цени за предходната година, ако същият е равен или по-
голям от 1 %.
По делото са ангажирА. специални знА.я посредством допуснатата
комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, заключението по
която следва да бъде кредитирано като компетентно изготвено и убедително
аргументирано. Съгласно същото през процесния период са предоставяни
услугите, предмет на горепосочения договор, което е отразено в приложения 6
и 7 към заключението. Вещите лица са посочили, че процесът на отчитане и
фактуриране на услугите е автоматизиран и на практика възможността за
мА.пулация е изключена. Достигат до извод, че таксуването на услугите е
правилно, като стойността на всяка от месечните фактури за периода възлиза
на 70.93 лева или общо 368.84 лева за целия процесен период /след
приспадане на сумата, начислена за период след прекратяване на договора, с
издадено от ищеца кредитно известие/. От фактутирирА.те суми е изключена
начислявана такса в размер на 0.80 лева с ДДС месечно за „Пакет 7/8“, който
не е предмет на представения договор и за който на вещите лица не е
представен документ, съдържащ основА.е за начисляването му.
Следователно по безспорен начин се установява наличието на
облигационно отношение между ищцовото дружество и В. М. М..
Потвърждава се, че в процесния период ответникът е ползвал услуги цифрова
телевизия и фиксиран интернет.
От гореизложеното следва, че претенцията с предмет незаплатена цена
за предоставени електронни съобщителни услуги по Рамков договор №
*********** от 20.03.2020 г. е доказана до сумата от 368.84 лева и до тази
сума искът следва да бъде уважен, като за разликата над нея до предявения
размер на претенцията от 373.69 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за обезщетение за забава върху вземането за
предоставени далекосъобщителни услуги:
За да бъде уважен акцесорният иск с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
трябва да се установи съществуването на следните материалноправни
предпоставки: 1) наличие на неудовлетворено парично вземане в полза на
ищеца; 2) ответникът да е изпаднал в забава.
Предвид частичната основателност на главния иск безспорно е налице
3
неудовлетворено парично притезА.е в полза на ищеца. Съгласно т. 26.5 от
Общите условия на ищцовото дружество /л. 28-40/ изискуемостта на
дължимите суми за потребени мобилни услуги настъпва в 15-дневен срок след
издаване на съответната фактура. Следователно от посочения момент
ответникът дължи и обезщетение за забава върху същите. Съдът, като
съобрази определения с ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер на
законната лихва, както и падежите на отделните вземА.я по представените
фактури за процесния период, изчисли, че дължимата лихва за забава върху
дължимата главница по Рамков договор № *********** от 20.03.2020 г. за
периода от 30.11.2022 г. до 10.05.2024 г., възлиза на 60.99 лева. Доколкото
претендираната с акцесорния иск сума е в по-нисък размер, той следва да бъде
уважен изцяло.
По претенцията за неустойка за невърнато оборудване:
Процесният договор за мобилни услуги включва клауза, съгласно която
ако при прекратяването му оборудване, предоставено за ползване от
оператора, не бъде върнато от абоната или бъде върнато в неизправно
състояние, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер
на стойността на оборудването съгласно действащия си ценоразпис /чл. 8.2 от
Приложение № 1/.
Следователно за уважаване на иска с правно основА.е чл. 92, ал. 1 ЗЗД
следва да се установи, че договорът за мобилни услуги е прекратен, като при
сключването му мобилният оператор е предоставил на потребителя
оборудване за ползване. В случай че последният твърди, че го е върнал, е в
негова тежест да установи този факт.
Съгласно чл. 6.1 от Приложение № 1 към процесния договор като част
от услугите в пакета мобилният оператор предоставя на абоната за временно
ползване за срока на договора оборудване в зависимост от технологията /ТВ
приемник, WiFi рутер и пр./, като предоставянето се удостоверява с протокол
за инсталация.
В случая по делото липсват доказателства за предоставено на ответника
оборудване, поради което следва да се приеме, че не е налице основА.е за
начисляване на така претендираната неустойка. Издадената от ищцовото
дружество сметка /л. 21-гръб/, с която е начислена претендираната неустойка
сама по себе си не е основА.е за плащане. Касае се за едностранно съставен от
ищеца частен документ, който има единствено формална, но не и материална
доказателствена сила.
Поради изложеното предявеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен.
Предвид акцесорния й характер като неоснователна следва да бъде
отхвърлена и претенцията за присъждане на обезщетение за забава върху
вземането за неустойка.
По разноските:
4
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца
искане, съобразно задължителните указА.я, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски съразмерно на уважената част
от исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК – общо в размер на 56.71 лева.
Наред с изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски за
исковото производство съразмерно на уважената исковете. По делото са
представени доказателства за извършени разноски от ищеца, както следва: в
размер на 175.90 лева – за заплатена държавна такса за образуване на
производството, в размер на 7.90 лева – за заплатена държавна такса за
възпроизвеждане на документи, в размер на 600 лева – депозит за експертиза.
На ищеца съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да бъде определено възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева. При съобразяване на размера на реално
извършените разноски на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
исковото производство в общ размер от 693.44 лева съразмерно на уважената
част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между стрА.те, че
ответникът В. М. М., ЕГН **********, от гр. ***********, ДЪЛЖИ на ищеца
„******“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.
*********** следните суми: СУМАТА ОТ 368.84 лева /триста шестдесет и
осем лева и осемдесет и четири стотинки/ – незаплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги по Рамков договор №
*********** от 20.03.2020 г. със сключено към него Приложение 1 от
20.03.2020 г. за услугa *********** и услугa ***********, за период на
потребление от 07.10.2022 г. до 06.04.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 17.05.2024 г. до окончателното й изплащане, както и СУМАТА
ОТ 48.22 лева /четиридесет и осем лева и двадесет и две стотинки/ –
обезщетение за забава върху главницата от 368.84 лева, начислено за периода
от 30.11.2022 г. до 10.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № ***********/2024 г. по описа на
ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над
сумата от 368.84 лева /триста шестдесет и осем лева и осемдесет и четири
стотинки/ до пълния претендиран размер на вземането от 373.69 лева
/триста седемдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „******“ ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление гр. *********** срещу В. М. М., ЕГН
**********, от гр. ***********, по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени
5
установителни искове, както следва: с правно основА.е чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 100 /сто/ лева – неустойка за прекратяване на Рамков договор №
*********** от 20.03.2020 г. за невърнато оборудване за услуга ***********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.05.2024 г. до окончателното й
изплащане; с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9.64 лева /девет
лева и шестдесет и четири стотинки/ – обезщетение за забава върху
главницата от 100 лева, начислено за периода от 29.05.2023 г. до 10.05.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело
№ ***********/2024 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН **********, от гр. ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на „******“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. *********** СУМАТА ОТ 56.71 лева /петдесет и шест лева
и седемдесет и една стотинки/, представляваща сторени в заповедното
производство разноски, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН **********, от гр. ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на „******“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. *********** СУМАТА ОТ 693.44 лева /шестстотин
деветдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на основА.е чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6