О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 28.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 3 въззивен състав в закрито заседание на двайсет и осми
февруари през две хиляди и двайсета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
АДРИАНА
АТАНАСОВА
при секретаря …………..
и с участието на прокурора ……….‚ като разгледа докладваното от съдия
Тодорова ВНЧД № 5142 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.
7-8 НПК.
Постъпил е частен
протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение на СРС,
НО, 6 състав по н.ч.д № 12626/19 г. от 9.10.2019 г., с което се отменя
постановлението за прекратяване на наказателното производство от 28.06.2019 г.
по досъдебно производство № ЗМК 30/2019 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 9384/2018
г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.
В протеста се твърди, че определението е
неправилно и се прави искане да бъде отменено, като обжалваното пред първата
инстанция постановление за прекратяване на наказателното производство да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като
прецени изложените в протеста доводи и ги обсъди в контекста на всички събрани
по делото доказателства и извършените процесуалноследствени действия до
момента, намира за установено следното:
В определението, което
е предмет на въззивна проверка, СРС вярно е изяснил фактите по разследването,
които са значими за правилното му произнасяне, но не е извел законосъобразен извод относно
наличието на активна процесуална легитимация на жалбоподателката Е.Д.К. да
инициира съдебен контрол по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Досъдебното производство е образувано с
постановление от 11.02.2019 г. за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК за това, че
на 13.03.2018 г. в гр. София самоволно, не по установения от закона ред, било
осъществено оспорвано от другиго действително или предполагаемо право. В
постановлението не са конкретизирани никакви фактически твърдения за
съставомерните признаци на престъплението.
По делото не са привлечени обвиняеми.
С постановление от 28.06.2019 г. на СРП е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 513 ЗМК - 30/2019 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 9384/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, като е посочено,
че в жалбата, по която е било образувано досъдебното производство, са изложени
твърдения и са поставени въпроси, решаването на които е извън компетентността
на прокуратурата, тъй като липсва обективен признак на деянието, за да бъде то
съставомерно – достатъчно висока степен на обществена опасност.
Срещу постановлението за прекратяване е
депозирала жалба Е.Д.К., която поддържа, че фактическата обстановка не е изяснена в
пълнота, като същевременно изложените в постановлението фактически изводи на
прокурора не кореспондират на събраните доказателства. Наред с това се твърди,
че на жалбоподателката е бил нанесен „умишлен побой“, за който изобщо не са
били събирани доказателства.
Първостепенният съд
в обжалваното определение е приел, че жалбоподателката има процесуално качество
на пострадал и е разгледал наведените от нея оплаквания по същество.
Въззивният съд
намира даденото от първоспенния съд тълкуване на материалния закон, въз основа
на което е решил въпроса за процесуалната легитимация, за неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК процесуално легитимирани да обжалват
постановлението за прекратяване на наказателното производство пред съда са пострадалият от престъплението, ощетеното
юридическо лице и обвиняемият. Този кръг на активно легитимираните лица, които
могат да възбудят съдебен контрол за законосъобразност на постановлението за
прекратяване, е изчерпателно ограничен. Възникването на правото на обжалване е
обвързано винаги с наличието на правен интерес от постигане на благоприятен за
съответния субект резултат. По отношение на пострадалия и ощетеното юридическо лице този интерес
е обвързан с възможността им в съдебната фаза да встъпят като страни в
производството. Жалбоподателите обаче нямат такъв защитим правен интерес, тъй като не са пострадали от престъплението, предмет на наказателното производство, според изискванията на чл. 74 НПК, поради което
и не могат да бъдат страна в съдебната фаза. Престъплението по чл. 323, ал. 1 НК е посегателство срещу реда и
общественото спокойствие. С него се нарушава изискването правните спорове да бъдат решавани по
законоустановена процедура, а не самоволно. С други думи защитава се
правораздавателният ред, като законодателят не отдава правно значение на
съпътстващите вреди, които евентуално са настъпили в индивидуална правна сфера.
Това обаче не означава, че обезщетение за тези вреди не може да се потърси по
гражданскопроцесуален ред от увредения или че лицето, което се приема за
засегнато в широк смисъл от деянието, няма право на достъп до горестоящата
прокуратура.
Изложените съображения са достатъчни, за да
се приеме, че при този ход на развитие на досъдебното производство, по което
липсват привлечени лица в качеството на обвиняеми и пострадали по смисъла на чл. 74 НПК, районният съд е сладвало да приеме, че не е сезиран
от лице с право на жалба по чл. 243, ал. 4 НПК и на това
основание да остави без разглеждане жалбата на Е.Д.К.. След
като атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство не
подлежи на съдебен контрол поради липса на лица с легитимация по чл. 243, ал. 4 НПК да го обжалват пред съда, това означава, че разглеждането на жалбата срещу него е от компетентността на горестоящата прокуратура по
отношение на тази, която е прекратила наказателното производство.
Жалбоподателката пред първоинстанционния съд Д. е изложила съображения за неправилност на
постановлението за прекратяване, като счита, че фактическата обстановка е
непълно изяснена и същевременно – незаконосъобразно оценена, което е довело и
до неправилно изясняване на въпроса за това дали е извършено престъпление и
какво е то. Поради това правната защита на жалбоподателката в конкретния случай се осигурява по реда на вътрешноинстанционния ред
за проверка на постановленията в рамките на прокуратурата – по чл. 200 НПК. Този извод се формира по аргумент от по-силното
основание по чл. 243, ал. 10 НПК, в чиято хипотеза е предвиден горестоящ
прокурорски контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното
производство, когато те не са били обжалвани пред съда. Оттук следва, че
постановленията за прекратяване на наказателни производства, по които не
съществуват лица с право на жалба по чл. 243, ал. 4 НПК, също могат да бъдат атакувани пред горестоящата
прокуратура, защото тя има правомощия и служебно да се самосезира за проверка
на правилността им. Легитимацията на лицата, които имат право да възбудят
съдебно обжалване, не е идентична с тази на лицата, които могат да поискат
инстанционен прокурорски контрол. Това е така, доколкото прокуратурата, поради
конституционното си правомощие по чл. 127, ал. 1 Конституцията на РБ да
преценява на кои лица и за кое престъпление ще повдига обвинение, може да
извърши пълна ревизия както на фактите на престъплението, предмет на
разследването, така и на правната му квалификация и да прецени, не само дали е
извършено първоначално разследваното престъпление, но и дали има данни по
делото за друго и за вината на други лица. Тази проверка е дължима с оглед
осигуряването на правото на достъп до правосъдие на всяко лице.
Мотивиран от всичко изложено, въззивният съд намира, че обжалваното
определение на СРС е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, жалбата срещу постановлението за прекратяване да бъде оставена без
разглеждане, а делото
да бъде изпратено на СГП по компетентност за проверка на
основателността й.
Ето
защо СГС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение
на СРС, НО, 109 състав по н.ч.д № 8093/19 г. от 26.06.2019 г., с което е
отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство от 28.06.2019
г. по досъдебно производство № 513 ЗМК 30/2019 г. по описа на СДВР, пр.пр. №
9384/2018 г., М – 69/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.
323, ал. 1 НК.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗЛЕГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.Д.К..
Делото да се изпрати на Софийска градска прокуратура
по компетентност за произнасяне по жалбата.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране,
да се съобщи на въззивния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.