Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 413

Гр.Габрово, 26.07.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на двадесет и трети юли ...................................... през две хиляди и осемнадесета година ............................. в състав :

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА ........................ и в присъствието на прокурора ................................................................................................ като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 877 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Жалбоподателя „ЕКЗАКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Габрово, ул. ”Любен Каравелов” № 8, е обжалвал Наказателно постановление № 07-000874, издадено на 12.06.2018 година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към ИА “ГИТ”, с което за нарушение по чл.224 ал.1 във вр. с чл.228 ал.3 от КТ на дружеството в качеството на работодател е била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 300 лева, на основание чл.415в ал.1 от КТ. По съображения, подробно изложени в подадената жалба и развити в хода на проведеното заседание чрез процесуален представител, упълномощен по предвидения за това ред, жалбоподателя е счел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, и го е обжалвал като такова с искане за неговото изменяване – чрез намаляване на наложената имуществена санкция до минимално предвидения с чл.415в ал.1 от КТ размер.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е упълномощен по надлежния ред, оспорва искането в подадената жалба, като поддържа становище за оставянето на последната без уважение, и за потвърждаване на обжалваното чрез нея постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните в хода на производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателя „ЕКЗАКТ” ЕООД, ЕИК ********* осъществява дейност чрез търговски обект за търговия на дребно с фуражи, който се намира на улица ”Любен Каравелов” № 8 в град Габрово. Дружеството самостоятелно наема работници и служители на трудово правоотношение и поради това се явява работодател по смисъла на указаното в §1 т.1 от ДР на КТ.

На 03.05.2018 година в посочения обект била извършена проверка по работни места от служители на Дирекция „Инспекция по труда” град Габрово.

Данните, които са били констатирани при проверката по работни места на посочената дата и при тази, извършена на 09.05.2018 година на представената от работодателя документация, са установили, че между дружеството, от една страна, и физическото лице Ц.И.С. от град Габрово, ЕГН **********, от друга, е съществувало трудово правоотношение. Последното е възникнало на 12.05.2017 година като следствие от трудов договор № 03, сключен на тази дата, и е продължило до 12.02.2018 година, когато е било прекратено по взаимно съгласие на страните, съобразно предвиденото в чл.325 ал.1 т.1 от КТ, чрез Заповед № 15, издадена от работодателя на 09.02.2018 година. При проверката в трудовото досие на посоченото лице не са били установени доказателства (включително подадени молби от него и издадени заповеди от страна на работодателя), които да сочат, че по времето, през което е съществувало трудовото правоотношение, то е използвало платен годишен отпуск, а приложените справки за отработените от С. дни и дадените писмени обяснения от управителя на дружеството са довели до заключение, че той не е използвал такъв през съответния период. Като са се базирали на тези обстоятелства, проверяващите от Дирекция „ИТ” Габрово са приели, че са констатирали извършено нарушение по чл.224 ал.1 от КТ, тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение С. е имал право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, признаващо се за трудов стаж, което (в размер на 160,10 лева) е било начислено във ведомостта за заплати на дружеството за месец април 2018 година, но не му е било изплатено в указания с чл.228 ал.3 от КТ срок. Резултатите от извършената проверка са отразени в Протокол за такава с Изх. № ПР1815481 от 28.05.2018 година, като въз основа на тях впоследствие – на 30.05.2018 година, в присъствието на управителя на дружеството работодател, е съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на него и останалите материали в административно-наказателната преписка е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело. Чрез същото извършеното нарушение е санкционирано въз основа на чл.415в ал.1 от КТ поради установеното обстоятелство, че е било отстранено в хода на осъществената проверка и че от него не са възникнали вредни последици.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

От разписката в екземпляра на НП на л.5 от делото е видно, че то е било получено от управителя на санкционираното дружество на 21.06.2018 година. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 28.06.2018 година, или в рамките на определения с чл.59 от ЗАНН 7 дневен срок, започнал /съобразно указаното в чл.84 от ЗАНН и чл.183 ал.2 от НПК/ да тече от деня, следващ този за получаване на препис от него. С оглед на това и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, жалбата следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на направеното искане за изменяване на наказателното постановление.

По делото не е спорно, че работодателя не е заплатил размера на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск от лицето, дължимо въз основа на чл.224 ал.1 от КТ, до изтичането на указания в чл.228 ал.3 от КТ срок. Като отчита това обстоятелство, което е безспорно установено и дадените писмени обяснения (л.10 от делото) от управителя на „Екзакт” ЕООД в рамките на проведената проверка, съдът намира, че изводът за съществуването на описаното в постановление нарушение е обоснован от фактическа страна, както и че неговата правна квалификация се явява правилно определена. Актът и наказателното постановление съдържат необходимото описание не само на фактически констатации, свързани с него, отнасящи се до признаците от състава на осъщественото нарушение, но и данни за мястото и времето на неговото извършване и нарушените чрез него правни норми. Нарушението е установено по предвидения в ЗАНН ред, като  от оправомощен по смисъла на чл.416 ал.5 от КТ орган е издадено и обжалваното наказателно постановление, чрез което то е било санкционирано. Спазени са и останалите предвидени от закона изисквания във връзка с неговото издаване, тъй като актът се явява съставен преди изтичане на една година от извършване на нарушението, а наказателното постановление е издадено преди изтичане на предвидения в чл.34 ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок от съставянето на акта.

Макар и да счита наложената имуществена санкция за правилна по вид от аспект на законосъобразно изведената правна квалификация на нарушението и конкретната правно-организационна форма на съответния нарушител, съдът намира същата за незаконосъобразно определена по отношение на нейния размер. От наказателното постановление е видно, че единственото обстоятелство, което наказващия орган е взел под внимание при индивидуализацията на наказанието, е свързано с общите последици, произтичащи от вида на извършеното нарушение и факта, че полагащото се обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ не е изплатено на правоимащото лице в указания с чл.228 ал.3 от КТ срок. Посоченият факт обаче не изчерпва обстоятелствата, които имат отношение към въпроса за законосъобразното определяне на съответната имуществена санкция, тъй като значение за  него имат и други (липсата на данни, че до момента работодателят е бил санкционирано за други нарушения на трудовото законодателство, както и заплащането на обезщетение /РКО от 23.05.2018 г./ на дата, предхождаща образуване на административно - наказателното производство, започнало едновременно със съставяне на акта за установяване на извършеното нарушение), на които наказващия орган не е отделил нужното внимание. Като се базира на тези обстоятелства и немалката продължителност (повече от месец и половина) на периода, изминал между последната дата от визираният в чл.228 ал.3 от КТ срок – в края на месец март 2018 г., до който обезщетението е следвало да се заплати, и датата (23.05.2018 г.) за неговото фактическо изплащане, съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да се измени, както и че имуществената санкция следва да бъде намалена до по-нисък, позволен от закона размер. Предвид изложеното по-горе намери, че същата следва да бъде определена малко над средния размер на предвиденото с нормата на чл.415в от КТ, а именно – от 200 лева, тъй като в този вид наказанието би отговаряло в най-пълна степен не само на естеството на констатираното нарушение и неговата тежест, но и на целите на административно-наказателната репресия, които се преследват чрез неговото налагане по смисъла на отразеното в чл.12 от ЗАНН. Въпреки че жалбата се явява основателна, направеното искане за присъждане на разноски, заплатени във връзка с адвокатския хонорар на упълномощения от жалбоподателя процесуален представител, не би могло да се уважи. По този въпрос (поради липса на особени правила и съгласно указаното в чл.84 от ЗАНН) са приложими разпоредбите на Глава XV-та, Раздел III-ти от НПК, които не установяват въведено законово задължение за присъждане на такива с оглед на последиците от крайния резултат - изменяване на наказателното постановление, които са налице в настоящия случай.

 Воден от горното, и на основание чл.63 ал.1 предложение 2-ро от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 07-000874, издадено на 12.06.2018 година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово, В ЧАСТТА, с която за нарушение по чл.224 ал.1 във вр. с чл.228 ал.3 от КТ, на „ЕКЗАКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Габрово, ул. ”Любен Каравелов” № 8, в качеството на работодател е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 300 (триста) лева – на основание чл.415в ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА наложената санкция от този размер в РАЗМЕР на сумата от 200 (двеста) лева.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................