Решение по дело №542/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. Харманли 03.VІ.2020г.

 

Харманлийския районен съд в открито съдебно заседание на деветнаде-сети май, две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов  

                                                                        

 

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за админист-ративните нарушения и наказания .

 

Обстоятелства по жалбата.

Жалбоподателят Д.И.Д. ЕГН ********** ***,  обжалва наказателно постановление  № 6616/02.ХІІ.2019г. на Началник отдел „ Конт-рол по РПМ” , дирекция „ Анализ на риска и оперативен контрол „ Агенция „ Пътна инфраструктура” . Счита постановлението за неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените, като излага подробни съображения .

Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

 

В съдебно заседание жалбоподателя - редовно призован, се представлява от процесуален представител : адв.Е. Х. АК Хасково, който поддържа изцяло депозираната жалба .  

Административно наказващия орган - Началник отдел „ Контрол по РПМ” , дирекция „ Анализ на риска и оперативен контрол „ Агенция „ Пътна инфраструктура”, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Р. Б. , която излага съображения за потвърждаване на обжалваното постановление.

Районна прокуратура гр.Харманли -редовно призована не изпраща предс-тавител и не взема становище по жалбата.

 

Факти от съдебното дирене.

С наказателно постановление № 6616/02.ХІІ.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПМ” , дирекция „ Анализ на риска и оперативен контрол „ Агенция „ Пътна инфраструктура”, издадено въз основа Акт за установяване на административно нарушение № 0007472 / 11.ХІ.2019г. на Д.И.Д. ЕГН ********** ***, на основание чл.53 ал.1 от Закона за пътищата e наложено административно наказание „Глоба ” в размер на 1000лв..

 

 

 

 

В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели: Г.П.Г. – актосъставител и П.Г. ***  - свидетел по акта.

От показанията на свидетелите се установяват обстоятелствата свързани с извършената от Г. проверка и съставения в последствие, в присъствието на т жалбоподателя  АУАН , предявен му срещу подпис .

 

Правни съображения.

Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване предвид разпоредбата на чл.56 от Закона за пътищата в срока по чл.59 ал.ІІ от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 16.ХІІ.2019г.- видно от представеното към преписката Известие за доставяне.  Жалбата е депозирана пред РС Харманли, като е изпратена чрез куриер на 23.ХІІ.2019г. и получена на 27.ХІІ.2019г. - входирана под № 11507/ 27.ХІІ.2019г. Като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество –основателна .

Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното на-казателно постановление са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.56 ал.2 и 3 от Закона за пътищата и предвид приложените Заповед №РД-11-1266/ 17.Х. 2019г. и Заповед №РД-11-1267/17.Х.2019г.  на Председателя на Управителния съвет на Агенция „ Пътна инфраструктура”, което не се и оспорва по делото.   

Наказателното постановление е издадено в срока на чл. 34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка настоящия съдебен състав намира , че при ангажиране административно наказателната отговорността на жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения.

Срещу жалбоподателя Д. е съставен Акт за установяване на админист-ративно нарушение № 0007472 / 11.ХІ.2019г. , за това, че на 11.ХІ.2019г., на път І-8, км 329+800м. в посока гр. Хасково - гр. Харманли, е управлявал и осъществявал движение на МПС с 4 оси с две управляеми оси марка ДАФ, модел ЦФ 85.340 с per. № Х 0441 ВР. Водачът осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) на извънгабарит-но ППС по § 1 т.1 от ДР на Наредба № 11/ 03.VІІ.2001г. на МРРБ за движение на извън-габаритни и/или тежки ППС – тежко ППС по чл.3 т. 2 на Наредбата. Необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване, при което се констатира надвиша-ване нормите на Наредбата, както следва:

При измерено разстояние между осите 1.41м. на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 20.720т. при мак-симално допустимо натоварване на оста 19.000т., съгласно чл.7 ал.1 т.5 б.„в” от Наред-бата.

В АУАН е посочено, че с това е извършено нарушение на разпоредбите на чл. 26 ал.2 т.1 б. „а” от ЗП, във връзка с чл. 37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/ 03.VІІ.2001г. на МРРБ.

Разпоредбата на чл.37 ал.1 т. 1 от Наредбата има следното съдържание: Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограни-чителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства..., както и съста-вят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14 ал.3.

В чл.14 ал. 1 от Наредбата е предвидено, че разрешителното за движение на извънгабаритните ППС... при условията на чл.8 ал. 2, 3 и 4 се издава по образец (прило-жение № 3).

Според чл.14 ал. 3 от Наредбата, извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, кои-то имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина – до 3.30м, височина – до 4.30м, и дължина – до 22м.

Цитираната нормативна уредба води на извода, че има два режима, при които се преодолява забраната за движение на извънгабаритни ППС по пътищата – или след издаване на разрешително по образец, което се издава от администрацията, управ-ляваща пътя, или само след заплащане на дължима такса, когато извънгабаритните и/или тежките ППС отговарят на условията по чл.14 ал. 3 от Наредбата.

В конкретния случай при измерено натоварване на двойната задвижваща  ос на ППС-то, управлявано от жалбоподателя – 20.720т., при максимално допустимо натоварване на оста 19.000т., съгласно чл.7 ал.1 т. 5 б. "в" от Наредбата, безспорно се явява тежко съгласно разпоредбата на чл.3 т. 2 от Наредбата. Същото обаче попада и в обхвата на чл.14 ал. 3 от Наредбата, тъй като измереното натоварване на ос не преви-шава с повече от 30 % допустимото максимално натоварване на ос, съответно (20.720т. – 19.0т. = 1.720т.) < (30% х 19.00т. = 5.7т.).

Несъмнено движението на това тежко ППС се разрешава след заплащане само на дължимата такса, без да е изискуемо издаването на писмено разрешително по образеца, предвиден в чл.14, ал. 1 от Наредбата, при условията на чл. 8, ал. 2 и ал. 4 от същата – от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР и след заплатени пътни такси.

В обжалваното постановление, фактическата страна на нарушението е опи-сана по начин, различаващ се от установеното в АУАН. Посоченое , че измерените па-раметри на ППС показват, че същото е извънгабаритно по смисъла на § 1 т.1 от ДР на Наредба № 11/ 03.VІІ.2001г. на МРРБ, респективно тежко по чл.3 т. 2 на Наредбата, а при така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за пла-тени пътни такси) за движение на извънгабаритно, респективно тежко ППС.

Разминаването между описанието на нарушението в АУАН и в НП от фак-тическа страна в случая се явява съществено нарушение, тъй като препятства възмож-ността на лицето да разбере какво конкретно административно нарушение му е вмене-но да е извършил – дали е осъществявал движение с ППС без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ), както е посочено в АУАН, или без валидно разрешение (разрешително или кви-танция за платени пътни такси), както е посочено в НП.

От друга страна изложените в АУАН и НП факти на измерени натоварва-ния над допустимите норми сочат, че за управляваното от жалбоподателя  ППС разре-шение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрация-та, управляваща пътя (АПИ), не е било изискуемо. При това положение движението на това ППС не може да бъде квалифицирано като нарушение на  чл. 26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата.

Тази норма въвежда забрана за движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни без разрешение, а според ал.3 на чл. 26 от закона, разрешенията по ал. 2 се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища, в посочени срокове. Т. е. въпреки разли-ката в използваната терминология, изискуемите по чл. 26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП разреше-ния са само формалните писмени разрешителни, на каквито не могат да бъдат прирав-нени квитанциите за заплащане на дължимата такса по смисъла на чл. 14 ал.3 от Наред-ба № 11/ 03.VІІ.2001г. на МРРБ .

Налице е и несъответствие между фактическото описание на администра-тивното нарушение и неговата правна квалификация.

В актуалната съдебна практика (Решение № 892/05.ХІІ.2019г. по КАНД № 1137/2019 г. на АС – Хасково и Решение № 98 от 28.ІІ.2020г. на АС - Хасково по к. а. н. д. № 1397/2019г. и др.) се застъпва становището, че в случаите, когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл. 8 ал. 2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на  чл. 26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП и се осъществява съставът на чл. 53 ал.1 т.2 от ЗП когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14 ал. 3 от Наредбата, се осъществява съставът на чл. 177 ал.3 от ЗДвП, а не този на чл. 53 ал.1 т.2 от ЗП. Касае се за две различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл. 26 ал. 3 от ЗП (управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища и от кметовете на съответ-ните общини – за общинските пътища), а в хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава формален административен акт.

След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на тежки ППС до определени параметри без издадено разрешение (при заплащане на определена такса), и доколкото в случая управляваното от жалбопоателя ППС отговаря на условия-та на чл. 14 ал.3 от Наредба № 11/ 03.VІІ.2001г. на МРРБ, за движение на извънгабарит-ни и/или тежки ППС, административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хи-потезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177 ал.3 от ЗДвП, предвиждаща да се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регио-налното развитие и благоустройството.

С оглед гореизложеното състава на съда счита, че обжалваното постановле-ние се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на делото и на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН на жалбопо-дателя , следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаг-раждение в размер на 300лв.

                                                                                                                                              

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 6616/02.ХІІ.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПМ” , дирекция „ Анализ на риска и оперативен контрол „ Агенция „ Пътна инфраструктура”, издадено въз основа Акт за установяване на административно нарушение № 0007472 / 11.ХІ.2019г. на Д.И.Д. ЕГН ********** ***, на основание чл.53 ал.1 от Закона за пътищата e наложено административно наказание „Глоба ” в размер на 1000лв..

 

ОСЪЖДА  Агенция „ Пътна инфраструктура”,  гр. София , да заплати на Д.И.Д. ЕГН ********** ***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съ-общението за произнасянето му пред Административен съд-Хасково по реда  на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                                                                                          Районен съдия:..............................