№ 6880
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110170640 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Д. ИЛ. против Ст.
общ..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 200 лв., представляващи неправомерно получени от ответника суми по изп. д. №
****/2021г. на ЧСИ П., както и сумата от 167 лв. – разноски по изпълнителното дело.
Позовава се на изтекла погасителна давност.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявените искове и моли съда да
ги отхвърли.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е прието като доказателство наказателно постановление № ******/2017г.,
издадено от СО, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 200 лв., за нарушение
разпоредби на НРУПОГТТСО, влязло в сила на 27.02.2018г.
Представена е покана за доброволно изпълнение от ЧСИ П. за заплащане на сумата
по наказателното постановление, както и запорно съобщение.
Като доказателство по делото е прието изп. д. № ****/2021г. на ЧСИ П..
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
1
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че неоснователни са възраженията на
ответника за недопустимост на иска, поради следното. Когато събирането на публичното
вземане е възложено на съдебен изпълнител, той действа по реда на Гражданския
процесуален кодекс и защитата на материалното право следва да бъде осъществена по реда
на чл. 439, ал. 1 ГПК - така Определение № 45 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 21/2016
г., 5-членен състав; Определение № 494 от 20.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4728/2017 г.,
III г. о., ГК; Определение № 130 от 24.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 756/2017, ГК, II г.о.
Принудителното събиране по ДОПК се извършва от публични изпълнители по реда
на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Така цитираната правна норма
обосновава извод, съгласно който на взискателя е предоставена възможност да събере
вземането си за публични задължения, както по реда на ДОПК, така и по реда на
гражданското производство. В настоящия случай, от приложените по делото доказателства
се установява, че взискателят Ст. общ. е възложил принудителното събиране на публичните
задължения на частен съдебен изпълнител, който е образувал изпълнително производство по
реда на ГПК. С оглед на това, защитата по исков ред е по чл. 439 от ГПК. В този смисъл е и
трайната съдебна практика – Определение № 988 от 28.0.2015 г. на ВАС по адм.д. №
13254/2014 г.; Определение № 8 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм.д. № 1/2013 г.; Определение
№ 81 от 21.09.2012 г. на ВАС по адм.д. № 73/2012 г. ; Определение № 92/22.11.2012 г. на
ВАС по адм. д. № 74/2012 г.; Определение № 28/29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7/2013 г.;
Определение № 35/11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 60/2015 г.; Определение №
45/8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 21/2016 г.; Определение № 63/17.10.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 47/2017 г.; Определение № 48/22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018 г.;
Определение № 87/29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 45/2019 г.; Определение №
39/02.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 23/2020 г.
С определение № 52/29.12.2020 г. по дело № 38/2020 г. на ВКС и ВАС, 5-членен
смесен състав е прието, че редът за събиране на публичното вземане определя и
компетентния съд, който следва да се произнесе по исковата молба за установяване
несъществуването на това вземане. И доколкото в настоящия случай публичното вземане е
възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, то и предявеният иск е с правно
основание чл. 55 ЗЗД и следва да се разгледа от гражданския съд.
Спорният въпрос по делото е погасено ли е задължението на ищеца по давност.
Вземането на ответника е установено с влязло в сила наказателно постановление №
******/2017г., издадено от СО, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 200 лв., за
нарушение разпоредби на НРУПОГТТСО. Цитираното наказателно постановление е влязло
в сила на 27.02.2018г., видно от направеното върху него отбелязване.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/12.04.2017г. по тълк. д. № 3/2016г. на ОСС на
ВАС е прието, че е неприложим общият срок за събиране на публични държавни вземания, а
след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН при изпълнение на
2
административното наказание „глоба", се прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а"
ЗАНН“. Започналият да тече след прекъсването на давността нов давностен срок е
двугодишният по чл. 82, ал.1, б.”а” ЗАНН. Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН
предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години,
когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността
започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието.
В цитираното тълкувателно решение е прието, че давностните срокове за
изпълнение текат от влизане в сила на наказателното постановление.
В случая наказателното постановление е влязло в сила на 27.02.2018г. На
26.04.2021г. ответникът е подал молба до ЧСИ за започване на изпълнение, видно от
представеното копие на изпълнително дело от ЧСИ П.. В периода от 27.02.2018г. до
26.04.2021г. няма данни давността да е бил прекъсвана. Ето защо, същата е изтекла на
27.02.2020г., с изтичане на 2 години от влизане в сила на наказателното постановление,
поради което основателни са твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност.
По делото не се спори, а това се установява и от приложения препис от
изпълнително дело, че дължимите суми са били принудително събрани от ищеца чрез
удръжки от трудовото възнаграждение.
С оглед на изложеното, исковете следва да бъдат изцяло уважени като основателни
и доказани.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лв., представляваща направените по настоящето
дело разноски за държавна такса.
На процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 300 лв.,
на основание чл. 38 от ЗА за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ст. общ., БУЛСТАТ (номер), (град), (адрес) да заплати на Т. Д. ИЛ., ЕГН
**********, със съдебен адрес: (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД сумата от 200 лв., представляваща получена от ответника сума по изп. д. №
****/2021г. на ЧСИ П., във връзка с наказателно постановление № ******/2017г., издадено
от кмета на СО, както и сумата от 167 лв., представляваща разноски по изпълнителното
3
дело, ведно със законната лихва върху главниците от 09.12.2021г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Ст. общ., БУЛСТАТ (номер), (град), (адрес), до заплати на Т. Д. ИЛ., ЕГН
**********, със съдебен адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100
лв., представляваща направените по настоящето дело разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Ст. общ., БУЛСТАТ (номер), (град), (адрес), до заплати на адв. М.И. П. –
САК, личен № (номер), с адрес: (град), (адрес), на основание чл. 38 ЗА, сумата от 300 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4