№ 349
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Десислав Любомиров
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221000600831 по описа за 2022 година
С присъда №62 от 11.05.2022г. по нохд №4015/2021г., Софийски
градски съд, НО, 11-ти състав е признал подс.Г. С. П. за невиновна за това, че
за времето от 25.11.2017г. до 30.11.2017г. в гр.Плевен и в гр.София, като
посредствен извършител, посредством В. М. М. с ЕГН **********, при
условията на продължавано престъпление, като с повече от две деяния, а
именно дванадесет деяния, които поотделно осъществяват състава на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, да е използвала дванадесет пъти платежни инструменти –
банкови карти с №********** и №**********, издадени от Банка ДСК на
името на А. И. Ч. /починал на 19.11.2017г./, без съгласие на наследника на
титуляра С. С. Ч. – майка, като на различни АТМ устройства в гр.Плевен и в
гр.София да е осъществила транзакции за сумата от общ размер на 4800
/четири хиляди и осемстотин/ лева, /като подробно са описани дванадесетте
деяния в обв.акт и присъдата/ - престъпление по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от
НК, поради което и на осн.чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК във връзка с л.304
от НПК във връзка с чл.9 ал.2 от НК я е оправдал по повдигнатото обвинение.
1
Срещу постановената от СГС присъда е постъпил протест от
Софийска градска прокуратура, в който се посочва, че съдебния акт е
неправилен и незаконосъобразен. Според прокуратурата, в хода на съдебното
следствие, от показанията на свидетелите Т. Ч., В. М. и С. Ч. е било
установено, че обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението, за което й е било повдигнато обвинение.
Установено било също, че подс.П. е имала дългогодишна връзка с починалия
А. Ч., но не са съжителствали в едно домакинство, както и че по-голяма част
от средствата се били доходи на починалия Ч.. Твърди се, че след
погребението на Ч., подс.П. и св.В.М. заминали за родния град на
подсъдимата – гр.Плевен. Тя разполагала с две банкови карти, издадени от
Банка ДСК ЕАД на името на А. Ч., заедно с ПИН кодовете за тях.
Независимо, че е знаела, че не е наследник на починалия Ч. и че няма
съгласие от неговия наследник и майка – С. Ч., подс.П. решила да използва
банковите карти, като предоставила същите на св.М., за да извърши тегления.
От своя страна, св.М., след като осъществявал транзакциите последователно и
с двете карти, предавал изтеглените средства на подсъдимата. След
завръщането им в гр.София, действията по теглене на парични суми,
посредством предоставяне на банкови карти на св.М. продължили.
Според прокуратурата, тъй като подсъдимата била юрист, би следвало да
знае, че след като няма сключен граждански брак с починалия, тя не е негов
наследник и съответно няма право да ползва платежните инструменти,
издадени на негово име. Каквито и пълномощни да са съществували приживе,
дадени й от А. Ч., с настъпване на смъртта му тези пълномощия са
прекратени и съответно всякакви действия, свързани с използваните карти,
издадени на негово име осъществяват признаците на състава по чл.249 ал.1 от
НК. Според държавното обвинение, всички събрани доказателства сочели, че
подс.П., при условията на посредствено извършителство е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.249 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК. В заключение се моли да бъде отменена присъдата на
СГС и да бъде постановена нова, с която да бъде призната за виновна подс.Г.
П. по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1
от НК.
2
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на
обвинението поддържа протеста срещу оправдателната присъда на СГС
срещу присъдата, с която подс.П. е била призната за невиновна за извършване
на престъпление по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. Изразява несъгласие с
мотивите на съда, че деянието, извършено от подсъдимата е малозначително
по смисъла на чл.9 ал.2 от НК и че тя е имала знанието и съгласието на
починалия Ч. да ползва неговите дебитни карти. Мотивите, изтъкнати от
защитата, че парите били използвани за погребението на починалия били
несъстоятелни, тъй като се касаело за извършване на транзакция в период
около 10 дни след погребението на починалия, което означавало, че парите са
били използвани за други цели. Нямало кой да чака десет дни за разплащане
за извършени траурни процедури. Парите, които били изтеглени не се
покривали със сумата, която била изразходвана за погребението. Не
отговаряло на истината твърдението, че двамата с починалия са живеели на
семейни начала в едно домакинство, тъй като това се опровергавало от
показанията на св.Т. Ч., дадени на досъдебното производство и пред съда.
Ставало въпрос за 12 тегления за периода от 25.11.2017г. до 30.11.2017г., като
общата сума значително надхвърляла размера на минималната работна
заплата за този период, поради което и нямало основание за приложението на
чл.9 от НК.
Представителят на обвинението счита, че подсъдимата е имала знанието, че
извършва неправомерни действия с тези кредитни карти, тъй като е юрист и
знае, че след настъпване на смъртта, тя няма права върху чужд платежен
инструмент. Използвала е посредствен извършител за извършване на тези
транзакции, което означавало, че тя се е притеснявала да не бъде разкрита, и
искала да прикрие следите си, което не останало незабелязано от органите на
разследване. Моли да бъде отменена присъдата и да бъде определено
наказание около средното, предвидено в съответната разпоредба, като бъдат
преценени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Защитата на подс.П. – адв.Г., в съдебна заседание пред САС моли да бъде
оставен протеста на СГП без уважение, а присъдата да бъде потвърдена.
Поддържат се съображенията, които били изложени в подаденото възражение
срещу протеста.В мотивите си първият съд дал отговор на всички въпроси,
поставени в протеста и този отговор бил съобразен със събраните
доказателства, материалните и процесуални закони. Относно твърдението на
3
прокуратурата, че плащането било извършено на определена дата и нямало
кой да чака, то било установено по документален път, с приложени
доказателства, кога е извършено погребението и кога е извършено
плащането. Продължителността на времето в случая не била от значение, тъй
като в кратък период от време са извършени инкриминираните транзакции.
Този период съвпадал с периода на плащане. Категорично било установено по
делото, че тези пари – около 4200 лева са точно половината от необходимите
за погребението пари и това е било установено с документи, а не със
свидетелски показания или с обяснения на подсъдимата. Поради това,
твърдението на прокуратурата, че в случая има разминавания, било
несъстоятелно. Първостепенният съд взел предвид психологическото
състояние на подсъдимата след смъртта на нейния близък, оценил е доколко
те са живели заедно, какви са били техните отношения, отразил го е в
мотивите си и го е аргументирал с доказателства. Защитата се позовава на
решение на ВКС, в което се казва, че ако друг похарчи пари за погребение, то
наследниците му ги дължат. Размерът на сумата не е в състава на
престъплението, но това е аргумент за приложението на чл.9 ал.2 от НК.
Моли да бъде потвърдена атакуваната присъда.
Подс.Г. П. се явява в съдебно заседание пред САС, като заявява, че
поддържа обясненията, които е дала подробно пред първия съд относно
отношенията й с покойния А. Ч., в рамките на 20 години, в които били заедно.
Подробно изложила фактите и обстоятелствата около неговата смърт, която и
до момента се явява най-тежкото събитие в живота й. В онзи момент, когато
това се случило – на 19.11.2017г., поради абсолютната внезапност, преживяла
невероятен шок, ужас и неизмерима болка. Отказвала да повярва и да приеме
случилото се и пет дни не давала да го погребат. През тези 20 години имали
отношения на любов, доверие и привързаност един към друг, независимо, че
не са живели в едно общо домакинство. Имали постоянна регистрация на
един и същ адрес, като изложила всички обстоятелства относно това поради
каква причина не са живели в общо жилище през цялото време. Подсъдимата
посочва, че не е имала никакво съмнение към момента на смъртта му кой
трябва да организира погребението и да го плати. Имала ясното съзнание, че
това трябва да е тя. Родната му майка, която е възрастна, си била в родното му
село *** и го видяла за първи път, когато бил закаран ковчега, за да се
извърши същинското погребение там. Докато бил жив, А. издържал и майка
4
си, и брат си. В онзи момент, човекът, който й помагал бил шофьорът В. М.,
тъй като тя не била в състояние нито да излиза, нито да прави каквото и да
било. В момента, когато това се случило, подсъдимата имала минимална сума
пари в себе си, които дала на брата на покойния и това било описано и в
неговите показания, а и в показанията на св.М.. За първи път в живота си,
подсъдимата П. организирала погребение. Не знаела в кой момент трябва да
се плати, как да се случи и организира, тъй като трябвало да има гражданско
поклонение на Ч. в София, а майка му настоявала да бъде погребан в с.***.
Подсъдимата била изключително объркана и в много тежко състояние, като
единствено важно било да го погребе достойно. Подробности изложила пред
първия съд и поддържа всичко, което е казала. За първи път разбрала какво се
е случило, едва когато била извикана през януари 2018г. в СДВР, като тогава
дори не й задавали толкова въпроси относно тези тегления на пари, а се
развивали твърдения, че някакви пликове с пари са били изчезнали в деня на
неговата смърт. Подсъдимата приложила извлечение от банкова сметка в
близък период до датата на смъртта, от което е видно, че от нейната лична
сметка са правени транзакции, както и че покойният Ч. е внасял и теглил пари
от нейната сметка, както и че регулярно са превеждани пари по сметката на
неговата майка. Задава човешки въпрос, ако два дни преди смъртта на
любимия човек е превела пари на майка му от собствената си сметка, дали три
дни след смъртта му ще има умисъл как да го ощети и да използва чужди
инструменти.
Реализирайки правото си на последна дума, подс.Г. П. заявява, че не се
признава за виновна в извършването на това престъпление, нито пък е имала
умисъл за извършване на подобно деяние. Моли да бъде потвърдена
оправдателната присъда на първоинстанционния съд.
Софийски апелативен съд, като взе предвид протеста, като прецени
становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с
атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната
проверка, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем доказателствен
5
материал, необходим за правилното изясняване на делото от фактическа
страна. Това той е сторил при спазване на предвидения процесуален ред,
гарантиращ процесуалната му годност и възможността на базата на него да се
изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Вярната
интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволила
на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят
от настоящата съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа
на анализ на доказателствената съвкупност, като в тази насока не се
констатират пропуски, подценяване или надценяване на едни доказателства
за сметка на други, нито пък превратното им тълкуване, не според
действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е изложил
установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в
съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях
кредитира и кои не и по какви причини, след което е изложил своите
съображения, отговорил е на направените от подсъдимия и защитата му
възражения и е аргументирал становището си във връзка с наказателната
отговорност на подсъдимата. Извършвайки собствена внимателна преценка на
всички доказателствени източници, САС намери за установено следното:
По време на първоинстанционното съдебно следствие било установено,
че подс.Г. С. П. е родена на ********г. в гр.***, живуща в Гр.***, ул.“***“
„№*, ет.* ап.*, българка, българска гражданка, с висше образование,
неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.
Подс.Г. П. и покойният А. Ч. живеели на семейни начала повече от 20
години, макар и да не споделяли непрекъснато през този период от време едно
жилище. А. Ч. работел като нотариус и живеел преимуществено в гр.София, в
ж.к.“Слатина“ с брат си - св.Т. Ч., а подс.П. живеела в друго жилище в гр.***,
на ул.“***“, в което жилище А. Ч. също пребивавал периодично. Двамата с
подс.П. споделяли общи финансови средства, независимо на чие име е била
съответната банкова сметка и карта. Като пример - в периода 01.08.-
16.11.2017г., А. Ч. е превел по сметка на Г. П. в Банка „ДСК“ АД сумата от
122 820 лева, като е и теглил суми от тази сметка, а от същата сметка пък са
били превеждани суми на св.С. Ч. (майка на починалия Ч.). Последният такъв
превод на св.С. Ч. бил направен на 14.11.2017г. – три дни преди смъртта на
6
сина й.
През периода, в който били заедно, подс.П. и А. Ч. ходели заедно на
екскурзии, почивки, пътувания извън страната, като споделяли общи разходи,
а документите за пътуванията – резервации, самолетни билети и др.,
обикновено били издавани на името на А. Ч.. Техни близки и приятели –
св.М., св.А. П., св.Т. С., св.Г. М., твърдят, че винаги са ги възприемали като
семейство. Св.П. и св.С. дори не знаели, че Ч. и П. нямали сключен
граждански брак.
На 16.11.2017г., подс. П. и А. Ч. присъствали на празник на техни
близки, като след това Ч. се прибрал в жилището в ж.к.“Слатина“, а подс.П. в
ползваното от нея жилище. През нощта А. Ч. починал. Сутринта на
17.11.2017г., св.Т. Ч. съобщил на св.В. М., че брат му е починал, а от своя
страна св.М. съобщил тъжната вест на подс.П. и отишъл да я вземе с
автомобил от жилището, което обитавала. Двамата тръгнали към жилището
на починалия в ж.к.“Слатина“, като по пътя подс.П. се обадила на тел.112,
тъй като св.Т. Ч. не бил сторил това. Св.М. и подс.П. пристигнали в
жилището почти едновременно с медицинския екип, който констатирал
смъртта на А. Ч.. Подс.П. предала на медиците съответните лични документи
на починалия, а на брат му дала плик с пари (неизвестно каква сума), която
намерила в жилището. Единствен наследник на починалия А. Ч. била майка
му св. С. Ч..
Подс.П. изпаднала в тежко психологично състояние поради
неочакваната смърт на А. Ч., но въпреки това направила необходимото за
организиране на погребението му, като с брат му св.Т. Ч. се разбрали да
поделят разноските по погребението. За да набави необходимата сума за
погребението, подсъдимата предала на св.М. две банкови карти с
№********** и №**********, издадени от Банка „ДСК“ АД на името на А.
Ч., заедно със съответните ПИН кодове. На инкриминираните дати и часове в
описаните банкови клонове, св. М. изтеглил инкриминираните суми, които
впоследствие предал заедно с банковите карти на подс.П..
Така, на 25.11.2017г. в гр.Плевен от АТМ с №01059602, в 16,53ч. от
банкова карта №********** била изтеглена сума от 400 лева, а в 16,55ч. от
АТМ с №01059602 от банкова карта с №********** била изтеглена сума от
400 лева;
7
На 26.11.2017г. в 21,42ч. в гр.София от АТМ с №01057105 от банкова
карта с
№********** била изтеглена сума от 400 лева, а в 21,43ч. от същото АТМ
устройство, от банкова карта №********** била изтеглена сума от 400 лева;
На 27.11.2017г. в 14,42ч. в гр.София от АТМ с №00000610 от банкова
карта №********** била изтеглена сума от 400 лева, а в 14,44ч. от същото
АТМ устройство с банкова карта №********** била изтеглена сума от 400
лева;
На 28.11.2017г. в 10,48ч. в гр.София от АТМ устройство с №00000437 от
банкова карта №********** била изтеглена сума от 400 лева, а в 10,59ч. от
същото АТМ устройство с банкова карта №********** била изтеглена сума
от 400 лева;
На 29.11.2017г. в 13,11ч. в гр.София от АТМ с №01051622 от банкова
карта №********** била изтеглена сума от 400 лева, а в 13,12ч. от същото
АТМ устройство с банкова карта №********** била изтеглена сума от 400
лева;
На 30.11.2017г. в гр.София, в 09,47ч. от АТМ №01061113 с банкова карта
№********** била изтеглена сума от 400 лева, а в 09,55ч. от същото АТМ
устройство с банкова карта №********** била изтеглена сума от 400 лева,
като извършените транзакции са на обща стойност от 4800 (четири хиляди и
осемстотин) лева.
Повдигнатото срещу подс.П. обвинение е за това, че за времето от
25.11.2017г. до 30.11.2017г. в гр.Плевен и в гр.София,като посредствен
извършител посредством В. М. М., при условията на продължавано
престъпление, като с повече от две деяния, а именно дванадесет деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, е използвала дванадесет
пъти платежни инструменти – банкови карти №********** и №**********,
издадени от Банка „ДСК“ ЕАД на името на А. И. Ч. (починал на 19.11.2017г.),
без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. – майка, като на различни
АТМ (подробно описани) в гр.Плевен и в гр.София е осъществила транзакции
за сумата от общо 4800 (четири хиляди и осемстотин) лева.
8
Осъществените транзакции бяха подробно описани по-горе в решението.
От своя страна, подсъдимата впоследствие заплатила с посочената сума
дължимата от нейна страна част от стойността на извършените погребални
услуги в размер на 8330 лева на траурна агенция „Алианс“.
На 30.11.2017г., св.Т. Ч., в качеството си на пълномощник на наследника
на А. Ч. – св.С. Ч., блокирал сметките му в банките, в това число и в Банка
„ДСК“. Св.Т. Ч. депозирал сигнал пред органите на МВР, че след смъртта на
брат му, от неговите банкови сметки в Банка „ДСК“ АД, с посочените
банкови карти са били изтеглени инкриминираните суми.
Така описаната фактическа обстановка, първостепенният съд приел въз
основа на следните доказателства – обяснения на подс.П., показания на
свидетелите В.М., Ан.П., Т. С., Г. М., Т.Ч., Ст.Ч., както и от заключения на
видео-техническа експертиза, изготвена от в.л.Е. Л. и С. С. и съдебно-
счетоводна експертиза, изготвена от С. Н., както и останалите събрани по
делото писмени доказателства.
Най-напред съдът е подходил с необходимото внимание към обясненията
на подсъдимата П., тъй като те освен средство за защита, са и източник на
доказателства. Поради това, първия съд ги е подложил на внимателна
проверка и съпоставка с останалия събран по делото доказателствен материал
и ги е кредитирал, след като е установил, че са доказателствено подкрепени.
Съдът се е спрял на обясненията на подс.П., дадени в съдебно заседание,
където тя е разказала логично и последователно за връзката си с А. Ч., за
личните и финансовите им отношения. Посочила е, че двамата са живели като
семейство, независимо, че не са имали сключен граждански брак и не са
споделяли непрекъснато едно семейно жилище. Обяснила е, че всеки от тях е
имал достъп до банковите сметки, съответно до банковите карти на другия.
Тези обяснения са намерили подкрепа в показанията, дадени от св.В. М.,
св.А. П., св.Т. С., св.Г. М., както и от представеното извлечение от банковата
сметка на подс.П. в Банка „ДСК“ АД. От това извлечение е било установено,
че за около три месеца в периода от 01.08.2017г. до смъртта си (17.11.2017г.),
А. Ч. е превел по сметката на подсъдимата П. сумата от 122 820 (сто двадесет
и две хиляди осемстотин и двадесет) лева, както и че е теглил суми от същата
сметка. От тази сметка са били превеждани регулярно суми по сметката на
9
майката на А. Ч. – свидетелката С. Ч.. От тази сметка са били заплащани и
суми за наема на жилището, в което живеел св.Т. Ч. заедно с брат си. Именно
описаните обстоятелства са в подкрепа на заявеното от подсъдимата, че
между нея и починалия Ч. са били налице отношения на взаимно доверие и
обвързаност.
Първостепенният съд е дал вяра и на показанията на св.Т. Ч. в частта им
относно взаимоотношенията между брат му и подсъдимата П., като не ги е
кредитирал в частта, в която е заявил, че стойността на погребението е била
за 24 000 лева, която стойност била поделена между него и подсъдимата,
както и че погребалната агенция не им е издала документ за това. Частите, в
които съдът не е дал вяра на показания на св.Т.Ч., са били опровергани от
представената по делото сметка по клиентска поръчка за погребението на А.
Ч., издадена от погребална агенция „Алианс“, от която е било установено, че
погребението възлиза на 8330 (осем хиляди триста и тридесет) лева, която
сума двамата безспорно са си поделили, като частта, дадена от подс.П. за
погребението, съвпада с изтеглените от нея суми (посредством св.М.) от
сметките на А. Ч..
Решаващият съд е дал вяра и на показанията на св.С. Ч. (прочетени по
реда на чл.281 ал.1 от НПК – т.3 л.112-115 от д.п.), в които тя дава
информация за съвместния живот на покойния си син А. Ч. и подс.Г. П..
Посочила е, че синът й А. Ч. и подс.Г. П. са имали връзка от 20 години, но не
са живели заедно. Уточнила е, че е упълномощила в качеството си на
наследник на А. Ч., единствено другия си син - св.Т. Ч., да разполага с
банковите сметки на починалия.
За това, че А. Ч. и подс.П. са имали дългогодишни лични
взаимоотношения, свидетелства и А. М., която е работила в кантората на Ч.
от 2007г. до 2017г. Познава подсъдимата от посещенията й в кантората, както
и от официалните събития и вечери, на които П. е придружавала А. Ч.. Св.М.
е посочила, че не е в течение на финансовите им отношения.
Освен дадените в съдебно заседание показания на св.В. М., първият съд
е приобщил към материалите по делото и показанията му, дадени на
досъдебното производство по реда на чл.281 ал.3 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
Съдът ги е кредитирал като логични, еднопосочни, непротиворечиви и
подкрепени от събраните по делото доказателства. Св.М. разказал
10
обстоятелствата около смъртта на А. Ч., както и впечатленията му, че
починалия и подсъдимата живеели като семейство. При А. Ч., св.М. работел
като шофьор и призовкар и имал преки наблюдения върху служебния и
личния му живот. Твърди, че многократно е теглил пари от картите на
двамата по тяхна заръка, както и че след смъртта на Ч. е изтеглил от
предадените му от подсъдимата банкови карти и ПИН кодове инкриминирани
суми, след което е предал картите и изтеглените суми на П.. Тези показания
на св.М. са подкрепени от обясненията на подс.П., както и от писмените
доказателства и от показанията на другите свидетели по делото.
Решаващият съд е дал вяра и на показанията на свидетелите Ан.П., Т. С. и
Г. М., които категорично заявили, че са познавали подсъдимата и А. Ч. като
семейство. Св.П. заявила, че едва след смъртта на Ч. е разбрала, че не са
имали сключен граждански брак с подс.П.. Според показанията на посочените
свидетели, А. Ч. и подс.Г. П. са имали общи финанси, заплащали са заедно
разходи, свързани с пътувания, почивки и екскурзии. Показанията им са
категорични и относно тежкото психическо състояние, в което е изпаднала
подсъдимата след смъртта на А. Ч..
Съдът е дал вяра на изготвеното заключение на видео-техническата
експертиза от в.л.Е. Л. и С. С., тъй като са притежавали нужната
компетентност и са отговорили на всички поставени им въпроси.
Кредитирано е било и заключението на изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза от в.л.С. Н. като изготвена от лице, притежаващо
необходимите знания.
В обобщение, настоящата съдебна инстанция приема, за безспорно
установено, че подс.Г. П. и починалия А. Ч. са имали лични отношения
повече от двадесет години, като това е намерило потвърждение в показанията
на всички разпитани свидетели, включително и братът и майката на
починалия - Т. Ч. и С. Ч.. Общите приятели на подсъдимата и А. Ч. са ги
приемали като семейство, тъй като са били навсякъде заедно, а св. П. била
учудена, че нямат сключен граждански брак. Подс.П. и А. Ч. са имали
еднаква адресна регистрация – гр.***, ул.“***“ №*, ет.*, ап.*, което се
установява от писмените доказателства по делото.
Подс.Г. П. е дала пълномощно на 14.11.2016г. на покойния А. Ч. да я
представлява пред Банка „ДСК“ ЕАД, като се разпорежда както намери за
11
добре (открива, тегли, внася, прави преводи, получава банкови извлечения,
банкова информация, банкова поща, прави справки, подписва платежни
нареждания, извършва интернет банкиране и всички други банкови операции
без ограничения), със средствата й по банковите й сметки в лева и валута,
както и да закрива сметките по негова преценка, да подава заявления за
издаване на кредитни и дебитни карти в лева и друга валута, да получава
картите, както и ПИН-кодовете към тях, да ги подменя при тяхното изтичане,
както и да ги закрива по негова преценка. (том 2, л.84 от д.п.).
От своя страна, починалият А. Ч. с пълномощно от 20.11.2014г. е
упълномощил подс.П. да го представлява пред Банка „ДСК“ ЕАД, като се
разпорежда както намери за добре (открива, тегли, внася, прави преводи,
получава банкови извлечения, банкова информация, банкова поща, прави
справки, подписва платежни нареждания, и всички други банкови операции
без ограничения) със средствата по банковите му сметки, както и да закрива
сметките по нейна преценка. (том 3, л.69 от д.п.).
Все в подкрепа на направения извод за многогодишни, най-близки и
лични отношения между подс.П. и починалия Ч., е и представената по делото
на досъдебното производство извадка от движение по сметка в Банка „ДСК“
ЕАД (том 1, л.195-202), с титуляр Г. П., от която се установява, че
многократно А. Ч. е внасял и теглил парични суми от тази сметка, както и че
многократно от нея са изпращани парични средства за издръжката на майка
му - св.С. Ч..
Друг безспорно установен факт от значение за воденото наказателно
производство е приложеният по делото документ на л.108 от съдебното дело,
от който се установява, че на 20.11.2017г. е направена клиентска поръчка на
траурна агенция „Алианс“ за извършване на погребение на А. Ч.. Като
заявител е записан Т. Ч., а в горната част на документа са изписани
телефонните номера на Г. (подс.П.) и В. (св.В. М.). Стойността на поръчката е
8330 (осем хиляди триста и тридесет) лева. Изложеното е в подкрепа на
обясненията на подс.П. относно размера на сумата за погребението, както и за
това, че е бил издаден документ от траурната агенция и че тя е платила
половината от цялата сума – 4150 лева. Същевременно, този документ
опровергава твърденията на св.Т.Ч., относно стойността на погребалната
услуга, както и че не им е бил издаван документ от траурната агенция.
12
Установено е било по делото и че в периода от 25.11.2017г. до
30.11.2017г., св. В. М. е изтеглил от банкови карти с №№********** и
**********, издадени от Банка „ДСК“ ЕАД на името на А. И. Ч. от различни
АТМ устройства (описани в обв. акт и присъдата), сума в общ размер от 4800
(четири хиляди и осемстотин) лева. Това обстоятелство не е било отричано от
св.М. по време на воденото наказателно производство (независимо от
заключението на видео-техническата експертиза, приложена в том 2, л.118-
122, в което е посочено, че св.В.М. е разпознат само на един от оптичните
носители на данни – Обект 1 – „Omega“, „CD-R 700 MB“).
Не е от съществено значение за делото, но прави впечатление, че св.Т. Ч.
заявява, че подсъдимата П. му дала плик с пари (в деня на смъртта на брат
му) – съдържащ около 8000 лева, но независимо от това е приел тя да плати
половината от сумата за погребението.
При така установената фактическа обстановка, приета въз основа на
описаните доказателствени материали, първостепенния съд е направил и
своите правни изводи:
Според решаващият съд, подс.Г. П. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от
НК, но само формално, тъй като обществената опасност на деянието е явно
незначителна.
Въззивната съдебна инстанция споделя направения от първостепенния съд
правен извод, поради следните съображения:
Най-напред следва да се посочи, че систематичното място на чл.9 ал.2 е в
общата част на НК, което означава, че е приложим по отношение на всички
престъпления, независимо дали техния предмет има или няма парична
равностойност, кой е субектът на престъплението, какъв е обектът на
наказателноправна защита и какви са видът и размерът на предвидената
санкция. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява
признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно
незначителна, така че практически да липсва защитим обществен интерес с
намеса на наказателната репресия. Възможни са две хипотези, при нА. Ч.ето
на които извършеното деяние да не е престъпно: 1. деянието въобще не е
общественоопасно или 2. деянието разкрива такава степен на обществена
13
опасност, която е явно незначителна. Законът свързва нА. Ч.ето на деянието с
определяне като „малозначително“, поради което не е престъпно.
В принципен план, макар и престъплението, за което е повдигнато
обвинение на подс.П. да е с висока степен на обществена опасност, в
конкретния случай такава изобщо не е налице, защото видно от събрания
доказателствен материал, инкриминираната сума е използвана с хуманитарна
цел – за достойно погребение на лицето, имайки предвид високото му
обществено положение приживе, и не е използвана за обогатяване на
подсъдимата.
Вземайки предвид тези основни положения, първостепенният съд е
отчел, че водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на
деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на дееца. В
рамките на тази преценка се вземат предвид обстоятелства като обективното
отрицателно въздействие на извършеното върху обекта на престъплението,
върху обществените отношения въобще (конкретния престъпен резултат,
други несъставомерни последици, начин и средства за въздействие и др.), но
и субективните му характеристики извън вината (подбуди за извършването,
борба на мотиви, цел на дееца и др.). Т.е., ако деянието е такова, че въобще не
може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на посегателство или
това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност
не застрашава този обект, то ще е налице малозначителност, то няма да бъде
общественоопасно и следователно няма да е престъпно.
По отношение на обществената опасност на дееца, то е важно дали
неговите особени качества имат значение или се установи, че е завишена
неговата лична обществена опасност и това би довело до по-висока степен на
обществена опасност на самото деяние.
В настоящия случай, първият съд е установил, че подс.П. е лице с ниска
степен на обществена опасност, тъй като тя е неосъждана и има добри
характеристични данни, поради което и извършеното деяние е било оценено
като такова с явно незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2
от НК. Въззивната съдебна инстанция напълно споделя този извод, като взе
предвид конкретните особености на престъпната проява на подсъдимата,
която след смъртта на А. Ч. е била в тежко емоционално състояние и
действията й са били мотивирани от това, да осигури необходимите средства
14
за достойно погребение на любимият й човек. Първият съд не е установил
изтеглените суми, в общ размер от 4800 лева, да не са ползвани по
предназначение - за погребението на А. Ч.. Не са ангажирани доказателства
по делото, от които да бъде направен различен от този извод.
Само за пълнота следва да се посочи, че от заключението на видео-
техническата експертиза, е било установено само на едно място, от едно АТМ
устройство св.В.М. да е теглил пари. Независимо от това, подс.П. не е
отричала в нито един момент, че е дала банкови карти (без да може да посочи
нейни ли са били или на името на починалия), заедно с ПИН-кодове на св.М.,
за да изтегли пари, които е ползвала за заплащане на погребалните услуги.
Св.М. и друг път е извършвал такива действия по молба на А. Ч. или по молба
на подсъдимата. Не на последно място, не бива да се забравя, че задължение
за извършване на погребението имат наследниците на починалия, каквато
подс.П. не е, но независимо от това, тя е участвала в организацията, смятала е
да покрие всички разноски сама, но ги е поделила след като брата на
починалия е поискал това.
При така изложените обстоятелства, правилно първостепенния съд е
направил извод, че деянието по разглежданото дело, макар и формално да
осъществява признаците на престъплението по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от
НК, то покрива характеристиките на „малозначителност“ във втората
алтернатива - неговата обществена опасност е явно незначителна, поради
което се изключва престъпния му характер. В тази насока са и редица
решения на ВКС – Решение № 324/2013г. по нд 910/2013г. на І НО на ВКС,
Решение № 129/2020 по нд 418/20г. на ІІІ НО на ВКС, Решение № 331/2013г.
по нд №942/2013г. на ІІІ НО на ВКС, Решение №85/2012г. по нд
№3149/2011г. на І НО на ВКС и др.
При така изложените съображения и съобразно съдебната практика,
въззивната съдебна инстанция не споделя доводите, посочени в протеста
срещу първоинстанционната присъда. Изложените съображения относно
знанието на подсъдимата, че не е наследник на починалото лице, по
съществото си са верни, но те не държат сметка за цялостната фактическа
обстановка, за отношенията между подсъдимата и починалия, както и за най-
важния факт – за какво са били използвани изтеглените пари, като едва след
това следва да се прави анализ за приложението на съответната правна норма,
15
както и за това налице ли е обществена опасност на деянието и дееца и каква
е тя. По-горе бяха изложени съображения относно тези обстоятелства, и
поради какви причини е правилно и законосъобразно приложението на чл.9
ал.2 от НК.
Въззивната съдебна инстанция намира, че присъдата на
първостепенният съд е правилна и законосъобразна и като такава следва да
бъде потвърдена.
Правилно съдът се е произнесъл относно направените по делото
разноски, които с оглед изхода на делото остават за сметка на Държавата.
Въззивната съдебна инстанция не намери допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, които да налагат отмяна на атакуваният
съдебен акт, поради което той следва да бъде потвърден, а подаденият от
Софийска градска прокуратура протест, да бъде оставен без уважение.
Воден от гореизложеното и на осн.чл.334 ал.1 т.6 от НПК, Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №62 от 11.05.2022г., постановена от
Софийски градски съд, НО, 11-ти състав по нохд №4015/2021г.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16