Р Е Ш
Е Н И Е № 63
гр.Видин, 07.03.2016 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският районен съд ,
гражданска колегия , втори състав, в публично заседание на трети февруари
през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: Нина Николова
при секретаря М П. като
разгледа докладваното от съдия Нина
Николова гр.дело №478 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.282 от ГПК за делба по чл.69 ЗН.
Постъпила е
искова молба от Д.Б.Г. *** ЕГН: **********
срещу В.Б.Н. с ЕГН:********** и адрес ***,
В.Ц.И. ***, ЕГН: ********** и К.Ц.Г. *** ЕГН: ********** за делба на наследството , оставено от Димитър Русинов Вълов, б.ж.на гр.Видин.
Исковата
молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на
ответниците, които в срока по същия текст не са подали отговор, с изключение на В.Б.Н., която не
оспорва иска, излага доводи , с оглед определяне на квотите на наследниците. Сочи
се от тази ответница, че ищцата е дъщеря от първия брак на бащата Боримир
Димитров Вълов, а ответницата –от втория му брак с Гена Христова Вълова. Сочи
се,че към смъртта на бащата през 2006г. ,наследници са преживялата съпруга Гена
Христова Вълова /починала през 2008г. / , и двете му дъщери . Твърди се, че по
делото няма данни втората съпруга да е осиновила ищцата, поради което и същата
не я наследява и частите на наследниците следвало да бъдат 12/36 ид.ч. за
ищцата , 8/36 ид.ч. за В.Б.Н. и по 6/36 за останалите двама.
В съдебно
заседание процесуалните представители на страните са поддържали изложените доводи.
Процесуалният представител на В.Б.Н. поддържа квоти 13/36 ид.ч. за ищцата , 17/36 ид.ч. за ответника В.Б.Н. и по 3/36 за
останалите двама.
Съдът, като се запозна с доводите на страните и
доказателствата по делото, преценени поотделно и в съвкупност, приема за
установено следното:
Не се спори, че страните са наследници на общия наследодател Димитър Русинов Вълов, б.ж.на гр.Видин, общ. Видин, починал на 05.03.1971г., което е видно и от удостоверение за наследници 892/27.02.2015 , на община Видин, представено по делото.
От същото удостоверение е видно, че страните са внуци на общия наследодател и деца на починалите след общия наследодател дъщеря Верка и син Боримир на общия наследодател. Верка Димитрова Вълова е починала през май 2006 г. и е оставила наследници Цветан И. Витков-съпруг починал декември същата година , син-ответникът В.Ц.И. и дъщеря-ответникът К.Ц.Г.. Боримир Димитров Вълов е починал през декември 2006 година и е оставил наследници Гена Христова Вълова - съпруга , починала през 2008г. и дъщери ищцата Д.Б.Г. и ответника В.Б.Н. . Общият наследодател е оставил и дъщеря Виолетка Димитрова Русинова, починала през 2010 година, която не е оставила низходящи наследници, и чиято част , с оглед разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗН е получена от низходящите на починалите брат и сестра. Представен е нотариален акт за собственост на недвижим имот от 11.07.2011г., №100, т.III, нот.д.№286/2011г. на Нотариус с район на действие ВРС, вписан в регистъра на Нотариалната камара под №161, по силата на който Д.Б.Г. е призната за собственик на ½ ид.ч. от ПИ 467 в кадастрален район 502 с идентификационен № 10971.502.467 по кадастралната карта на гр.Видин, с административен адрес гр.Видин, ул.Драган Цанков № 13 , целият с площ от 398 кв.м. ,ведно с ½ ид.ч. от построената в имота жилищна сграда с идентификационен № 10971.502.467.1 по кадастралната карта на гр.Видин, цялата със застроена площ от 86 кв.м.
Не се спори, и че общият наследодател е притежавал в собственост ПИ 467 в кадастрален район 502 с идентификационен № 10971.502.467 по кадастралната карта на гр.Видин, с административен адрес гр.Видин, ул.Драган Цанков № 13 , целият с площ от 398 кв.м. , ведно с ½ ид.ч. от построената в имота жилищна сграда с идентификационен № 10971.502.467.1 по кадастралната карта на гр. Видин, цялата със застроена площ от 86 кв.м. , при съседи по скица : 10971.502.465, 10971.502.468, 10971.502.877 и 10971.502.466.
Спорът е по отношение на наследствените части на съделителите, по отношение на който следва да се имам предвид, че представеният нотариален акт от 11.07.2011г., макар и констативен такъв, не е оспорен от ответника В.Б. Н., и като официален документ , притежава доказателствена сила.
Върховният касационен съд на Република България в Тълкувателно решение 11/2012 гр.София, 21 март 2013 год. Върховният касационен съд на Република България,по т.д.11/2012г. приема, че като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, 4 ал.2, пр.3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Предвид посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В настоящия казус не бяха събрани доказателства ,обосноваващи извод за притежаване от съделителите на посочените от ответника В.Б.Н. части иделни части от съсобствения имот.
С оглед
горното Съдът намира, че делба следва да бъде допусната между четиримата
съделители с права, съгласно
удостовереното в нотариалния акт , останалите доказателства в производството и
съгласно чл.5 от ЗН - 3/6 ид.ч.
за ищеца и по 1/6 ид.ч. за всеки
от ответниците.
Воден от горното , Съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да бъде извършена делба между Д.Б.Г.
*** ЕГН: ********** срещу В.Б.Н. с ЕГН:**********
и адрес ***, В.Ц.И. ***, ЕГН: ********** и К.Ц.Г. *** ЕГН: ********** на Поземлен имот 467 в кадастрален район 502 с
идентификационен № 10971.502.467 по кадастралната карта на гр.Видин, с
административен адрес гр.Видин, ул.Драган Цанков № 13 , целият с площ от 398
кв.м. , ведно с ½ ид.ч. от построената в имота жилищна сграда с
идентификационен № 10971.502.467.1 по кадастралната карта на гр. Видин, цялата
със застроена площ от 86 кв.м. , при съседи по скица : 10971.502.465,
10971.502.468, 10971.502.877 и 10971.502.466 с права 3/6 ид.ч. за Д.Б.Г. и по
1/6 ид.ч. за всеки от ответниците В.Б.Н., В.Ц.И. и К.Ц.Г. .
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: