Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№____

 

гр. Русе, 14.10.2022 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД,  ХII-ти  граждански състав в публично заседание на 15 септември през 2022 година в състав:

 

        Председател:ДЕСИСЛАВА ВЕЛИКОВА

 

при    секретаря  Светла Георгиева и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №6836 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е за делба във фазата на извършването й.

С решение № 55/17.01.2020 г. по гр. д. № 6836/2018 г. по описа на РРС е допуснат до делба на дворно място с площ 755 кв.м, представляващо Поземлен имот 107 в кв. 123 по плана на гр. ********, заедно с построените в това дворно място сгради: жилищна сграда с площ 82 кв.м и второстепенна с постройка, с площ от 16 кв.м., с административен адрес: гр. ********, ул. *******, при права на съделителите както следва: по 3/9 ид. ч. за Д.Е.Н. и Ф.Е.К. и по 1/9 ид. ч. за Р.Х.К., М.Х.К., и С.Х.Е., като ОТВЪРЛЯ иска за делба за този имот срещу Ф.С.К. , ЕГН ********** ***.

В хода на производството Ф.Е.К. е починал и неговите наследници- Ф.С.К.- преживяла съпруга, Л.Ф.И., Л.Ф.А. и О.Ф.Е.- негови деца са конституирани в производството.  

Ответницата Р.Х.К. претендира възлагане в дял на процесния имот на основание чл.349, ал.2 от ГПК.

          По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза за пазарната стойност на недвижимия имот. Страните по делото не я оспорват.

          Пазарната стойност на допуснатия до делба имот е 41116 лв., или  по 13706 лв.за Д.Е.Н. и за наследниците на Ф.Е.К., и по 4568 лв. за Р.Х.К., М.Х.К. и С.Х.Е.

Съдът възприема това заключение, като съобразено със спецификата на имотите и динамиката на продажби на сходни такива в местонахождението му. Вещото лице дава заключение, че имотът е реално неподеляем съгласно изискванията на ЗУТ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице предпоставките на разпоредбата на 349, ал.2 от ГПК, тъй като жилището е неподеляемо /от експертизата/; не са спорни обстоятелствата, че ответницата Р.Х.К. при откриване на наследството е живяла в него, не притежава друго жилище и в съответствие с чл. 349, ал.4 от ГПК своевременно е направила искане да и бъде поставен в дял процесният имот, а от друга страна изнасянето на публична продан е краен вариант за извършване на делба на неподеляем недвижим имот.

Ответницата Р.Х.К., за която са налице предпоставките по 349, ал.2 от ГПК за поставяне в дял на единствения недвижим имот, предмет на делбата, получавайки го в дял, следва да заплати на по 13706 лв. за Д.Е.Н. и на наследниците на Ф.Е.К., и по 4568 лв. на М.Х.К. и С.Х.Е., съобразно заключението на вещото лице, която сума следва да се изплати при условията на чл.349, ал.2 от ГПК – в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане, ведно със законната лихва.

          В тежест на всеки от съделителите е държавната такса по делото – 4% върху стойността на дела на им, която възлиза на 548.24 лв. за ищцата, по 182.72 лв. за Р.Х.К., М.Х.К. и С.Х.Е. и общо 548.24 лв. за наследниците на Ф.Е.К. или по 137.26 лв. за Ф.С.К., Л.Ф.И., Л.Ф.А. и О.Ф.Е..

ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ.

Ответницата Р.Х.К. претендира ищцата да и заплати сумата от 4800 лв., а ответниците Ф.С.К., Л.Ф.И., Л.Ф. Акволу и О.Ф.Е. като наследници на Ф.Е.К., за всеки един от тях  сума в размер от 1200 лева.

Според разпитания по делото свидетел Н.А.Т.съпруг на ответницата С.Е., Р.К.,***. В началото на 2017 г. в имота, в който тя живее били извършвани ремонтни дейности. Х. К. започнал да прави подпорни стени, но след около месец починал.  След 2-3 месеца ремонта се продължил. В жилищната сграда изцяло бил подновен вътрешния интериор. Направена била баня, която свидетелят сам правил, подмяна на плочки, цялостна реставрация на къщата. Укрепвани били основи на постройка – укрепване на фундаменти на къщата, достроена била стая с баня. Тази стая била изцяло изградена с тухли, монтирана била ПВЦ дограма, ламината бил подновен, цялостно била обшита вътре с гипсокартон и изолационна вата. Ел. инсталацията и В и К инсталацията били подновени в цялата къща. Подовете били с плочки и ламинат. Банята била изградена през 2017 г. На покрива се подменили тачки и керамиди, това което било изгнило и били наредени отново керемиди, направени били комини обшивки, капаци. Направена била външна  изолация на банята, едната стая и антре. Външна тоалетна нямало, била закрита. Имало гараж, в който една част я превърнали във външна тоалетна, изкопала се септична яма. Изградена била тухлена външна ограда, от към улицата, поставена била нова дворна метална врата, която свидетелят бил направил, поставена на тухлена сграда, която била изградена от М.. В имота бил поставен теракот и гранитогрес в края на 2018 г. – есента. Поставен бил и гипсокартон на вътрешни стени почти навсякъде и окачен таван. Изграден бил навес с ондулин. Ремонтите главно били извършени от Х. К., след това от М. и от свидетеля, а също и били наети работници. На работниците в началото им плащал Х. и Р., после само Р.. Свидетелят вземал от Х. пари и ходил да пазарува материали. На него не му било плащано, защото бил  зет. Имало постоянно по 2-3 работника, на тях им плащали. Ремонтите продължавали и до настоящия момент. До 2014 г. С. живеела при родителите си. Не бил виждал ищцата в имота. Главно М. подпомагал на майка си с ремонта, на него никой не му плащал, той си живеел в този имот. Свидетелят е заварчик, а М. се занимавал с ПВЦ дограма. В имота не бил виждал О., Ф., Л., на Ф. мъжа й.  Р.. работила като главен готвач в училището до 2016 г., после се пенсионирала.

Свидетелят П.Х.М., сестра на ответницата Р., заявява, че сестра и живеела в гр. ********. Сина й М. Х. К., който бил в чужбина, когато се върнел живеел при нея. След смъртта на съпруга на Р., в имота били правени ремонти,  през 2017 г. ги започнали. Направили всичко почти, започнали със стените.  Изкърпили ги, направили подовете, ел. инсталация, В и К инсталация. Направили допълнително антре, излели бетон, баня направили, тоалетна вътрешна, сложили плочки, теракот, септична яма изкопали. Вдигнали ограда, оправили покрива – тачки, сменили, циглите, отвън облицовката направили, изолация, гаража правили, дограми сменяли, ламинат слагали. За ремонтите помагали С. и мъжът й, имало и майстори 2-3 момчета от селото. М. помагал по време на ремонта. Сестра и била готвачка в училището. От три години се пенсионирала.

Св. Е.С.К., изнася данни, че познавала ищцата  и всички ответници от 1961 г., когато се омъжила и имали къща в с. ********. Д. като си идвала от Турция, преди когато я имало къщата живеела в нея, в горната къща, и тя имала една стая. Майка й живеела в другата стая. Къщата била на Е.К..

Според заключението на назначената съдебно-техническа експертиза общата стойност на извършените в имота подобрения, били в размер на 40639,17 лв.  Увеличената стойност на имота били в размер на 14413 лв. Размера на средния пазарен наем за  процесния имот необзаведен за периода от 03.02.2017г. до 03.02.2022г. бил 114,02 лв.

  Предвид изложеното съдът приема, че искът по сметки на Ответницата Р.Х.К. срещу ищцата е доказан за сумата от 4804.33 лв., представляваща 1/3 част от по-малката от двете стойности, поради което искът следва да се уважи изцяло в размер на 4800 лв. Съобразно горното и исковете срещу Ф.С.К., Л.Ф.И., Л.Ф. Акволу и О.Ф., като наследници на Ф.Е.К., в размер на 1200 лв. за всеки са основателни.

Направеното възражение за прихващане направено от ищцата за лишаването и от право на ползване за период от 5 години в размер на 3000 лв.  съгласно заявеното от процесуалния и представител в проведеното второ съдебно заседание по втората фаза на делбата на 17.03.2022 г. съдът намира за неоснователно.

Съгласно чл. 31 от ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата си, а според втората алинея на текста, когато общата вещ се ползва само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писмената покана. Следователно, за да възникне задължението на съсобственика, който ползува вещта, за обезщетение, са необходими няколко предпоставки: 1. между ищцата и ответниците следва да е налице съсобственост върху обща вещ, 2. необходимо е съсобственикът, който не ползува вещта, да отправи писмено искане до другия съсобственик, 3. общата вещ да се използува лично само от някои от съсобствениците. 

Препятстването от страна на ползващия съсобственик - макар и по силата на правомерно поведение - на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ - нарушава забраната да не се пречи и поражда установеното право на обезщетение. Последното е регламентирано като средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това, че не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността - съсобственикът има право на парично обезщетение. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата и след получаването му съсобственикът изпада в забава, от когато той дължи  и обезщетението. В този смисъл Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК. 

В конкретния случай по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че ищцата е отправила покана до ответницата за заплащане на обезщетение за процесния период 03.02.2017г. до 03.02.2022г., за лишаването и от правото на ползване на имота, поради което направеното възражение за прихващане не трябва да се уважава. В тази насока съдът не може да приеме, че предявената от ищцата искова молба през 2001 г. по която е образувано гр. д. № 1497/2001 г. на Разградския районен съд /л. 256  от делото/ по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на имота е покана по чл.31, ал.2 от ЗС за периода  03.02.2017г. до 03.02.2022г.

Съгласно чл. 355, ал.1 от ГПК, страните в делбеното производство заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им, Ето защо, всеки съделител трябва да понесе такава част от разноските, направени от всички съделители за съдебната делба, която съответства на размера на неговия дял в делбената маса. Общата сума на разноски за делбата, подлежащи на разпределение между съделителите, се равнява на 2494 лв. Ищецът Д.Е.Н. е направил относими към делбеното производство разноски общо в размер на 1532 лв., а ответницата Р.Х.К.- 962 лв., съобразно представените по делото списъци по чл.80 от ГПК. Съобразно стойността на припадащите им се дялове, всеки от съделителите следва да поеме своята част от дължимите разноски по делбата, поради което ответниците Ф.С.К., Л.Ф.И., Л.Ф.А. и О.Ф.Е., като наследници на Ф.Е.К., следва да заплатят на ищцата общо сумата от 700.67 лв., а на Р.Х.К.- сумата от 130.66 лв., а ответниците М.Х.К., и С.Х. следва да заплатят на Р.Х.К. сумата от по 277.11 лв.

          Мотивиран така, съдът

 

Р      Е      Ш      И     :

 

          ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 349, ал.2 от ГПК на Р.Х.К., ЕГН ********** ***, следния недвижим имот: дворно място с площ 755 кв.м, представляващо Поземлен имот 107 в кв. 123 по плана на гр. ********, заедно с построените в това дворно място сгради: жилищна сграда с площ 82 кв.м и второстепенна с постройка, с площ от 16 кв.м., с административен адрес: гр. ********, ул. *******,

ОСЪЖДА  Р.Х.К., ЕГН ********** ***, да заплати на Д.Е.Н., ЕГН **********,***, сумата от 13706 лв., на наследниците на Ф.Е.К., ЕГН **********,***, Ф.С.К., Л.Ф.И., Л.Ф.А. и О.Ф.Е. общо сумата от 13706 лв., на М.Х.К., ЕГН ********** и С.Х.Е., ЕГН ********** ***, сумата от по 4568 лв.. за уравнение на дяловете в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за поставяне в дял, ведно със законната лихва.

ОСЪЖДА  Д.Е.Н., ЕГН **********,***, да заплати на Р.Х.К., ЕГН ********** ***, сумата от 4800 лв.. стойността на извършените подобрения в имота, ведно със законната лихва от 03.02.2022 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА наследниците на Ф.Е.К., ЕГН **********,***, Ф.С.К., Л.Ф.И., Л.Ф.А. и О.Ф.Е. да заплатят на Р.Х.К., ЕГН ********** ***, общо сумата от 4800 лв., т.е 1200 лв. всеки от тях- стойността на извършените подобрения в имота, ведно със законната лихва от 03.02.2022 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА  Д.Е.Н., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РРС сумата от 548.24  лв..- държавна такса.

ОСЪЖДА  наследниците на Ф.Е.К., ЕГН **********,***, Ф.С.К., Л.Ф.И., Л.Ф.А. и О.Ф.Е., да заплатят по сметка на РРС сумата от общо 548.24  лв.- държавна такса или по  137.26  лв. за всеки.

ОСЪЖДА Р.Х.К., ЕГН **********, М.Х.К., ЕГН ********** и С.Х.Е., ЕГН ********** ***, да заплатят по сметка на РРС сумата от по 182.72  лв. - държавна такса за всеки .

ОСЪЖДА наследниците на Ф.Е.К., ЕГН **********,***, Ф.С.К., Л.Ф.И., Л.Ф.А. и О.Ф.Е. да заплатят  на Д.Е.Н., ЕГН **********,***, общо сумата от 700.67 лв. разноски в производството.

ОСЪЖДА  наследниците на Ф.Е.К., ЕГН **********,***, Ф.С.К., Л.Ф.И., Л.Ф.А. и О.Ф.Е. да заплатят на Р.Х.К., ЕГН ********** *** общо сумата от 130.66  лв.- разноски в производството.

ОСЪЖДА  М.Х.К., ЕГН ********** и С.Х.Е., ЕГН ********** ***, да заплатят на Р.Х.К., ЕГН ********** ***  сумата от по 277.11 лв. за всеки.- разноски в производството.

При неплащане в посочения срок на присъдената сума, ведно със законната лихва за уравнение на дела, решението по възлагане се обезсилва по право.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  вдвуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.

         

 

 

                                                                   Районен съдия :