Решение по дело №4238/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 81
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 7 февруари 2020 г.)
Съдия: Георги Николов Грънчев
Дело: 20192120204238
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

                     81  / 10.01.2020 г.                           град Бургас

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд                     ХV наказателен състав

На двадесет и четвърти октомври                        2019 година

В публичното заседание в следния  състав :

                                            Председател :   ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

                           Съдебни заседатели :     1.

                                                                   2.

Секретар: Райна Жекова

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията Грънчев

НАХ дело № 4238 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба М.А.Н., ЕГН **********, с адрес: *** против наказателно постановление НП№ 19-0769-001871 от 23.05.2019 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР-Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.6, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200/двеста/ лева.

Във въззивната жалба се излагат основания за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган не изпраща представител. В съпроводителното писмо към административно наказателната преписка изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Срещу жалбоподателя М.А.Н. е съставен акт за установяване на административно нарушение АУАН АА71635/25.03.2019 г. година от младши автоконтрольор К.Т.М., за това, че на 25.03.2019 г. около 22:05 часа в гр.********“ в посока бул.“Д.“ управлявал личният си лек автомобил „Б.“ с рег.№ ****, като автомобилът е технически неизправен - липсвало шумозаглушителното устройство в задната част на МПС.

Съдържанието на акта било разяснено на нарушителя и препис от него му е връчен срещу подпис. Жалбоподателят възразил срещу констатациите в акта, като посочил, че в същото техническо  състояние е преминал технически преглед без забележки .

На основание съставения акт началник сектор ПП към ОДМВР - Бургас с издал, атакуваното наказателно постановление, с което санкционирал нарушителя за извършено нарушение на чл.179, ал.6, т. 2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се приема въз основа на акт за установяване на административно нарушение АУАН АА71635/25.03.2019 година, който съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има законна доказателствена сила, показанията на актосъставителя К.М. и приложените писмени документи.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановления не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актосъставителят и административно-наказващият орган са спазили разпоредбите, съответно на чл.40-44 и чл.57,58 от ЗАНН.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. Актосъставителят К.Т.М. заема длъжността "мл. автоконтрольор" в сектор "ПП" при ОД на МВР- Бургас и като такъв е овластен по силата на т. 1. 2. от горепосочената заповед да съставя актове за установяване на административно нарушение по ЗДвП.

Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Техническата изправност означава нормално функциониране на всички системи на МПС. Разпоредбата на чл. 10 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП) урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които МПС следва да се считат за технически неизправни. Сред изброените в чл. 10, ал. 1, т. 10, б. "б" е посочено, че технически неизправно МПС с неизправност по  т.10. по двигателя:

„а) съдържанието на вредни вещества в отработилите газове, а при дизеловите двигатели и степента на димност, не съответстват на предписаните нормативни стойности;

б) нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности;“

 В конкретния случай се спори, че неизправността на лекия автомобил се е изразила в липса на шумозаглушително устройство. Жалбоподателят твърди, че е преминал технически преглед с автомобила в същото техническо състояние, в което е бил спрян за проверка. Същият твърди, че е придобил автомобила преди три месеца в такова състояние и не е знаел за липсата на шумозаглушително устройство. За да се приеме, че поради посочената повреда по двигателя на автомобила, водачът е следвало незабавно да спре движението и да я отстрани, АНО е следвало при описание на нарушението да отрази в какво точно се е изразявала значителната техническа неизправност автомобила и в какво се изразява въздействието върху околната среда, или рискът за други участници в движението по пътищата. Тези обстоятелства са задължителни, тъй като при безспорно установената неизправност, същата подлежи на санкциониране само ако е налице обвинение, че не е възникнала по време на движение, както и че водачът е управлявал моторното превозно средство със съзнанието за нейното съществуване без да я отстрани, с оглед хипотезата предвидена в чл. 11, ал. 2 от ППЗДвП. Така съдът формира извода, че в случая, вместо да се изложат фактите, необходими за обосноваване на направения извод за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съобразно разграниченията в ППЗвП, актосъставителят и АНО в описателната част на АУАН и НП са възпроизвели непълно и неясно описание на нарушението и на обстоятелствата около неговото извършване. По този начин са допуснати нарушения на императивните изисквания на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно необходимото съдържание на двата акта релевантно за пълното описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Посочените нарушения са довели до ограничаване правото на жалбоподателя да разбере в какво се изразява неговото нарушение и да организира защитата си съобразно това. Чрез липсата на описание на нарушението в пълнота, което е императивна норма, не може да се установи по обективен начин и правилно ли е приложена спрямо жалбоподателя санкционна разпоредба на  чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, т. е. касае ли са за значителна техническа неизправност, предвид дефиниция, която е дадена в § 6, т. 72 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй като установяването на визираните в нея обстоятелства не следва да почиват на субективната преценка на актосъставителя и на АНО, а подлежат на доказване чрез описание на съответните релевантни факти и обстоятелства. Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р      Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление НП№ 19-0769-001871 от 23.05.2019 г. на началник група в сектор ПП към ОДМВР - Бургас, с което на М.А.Н., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.179, ал.6, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200/двеста/ лева.

 

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала!

С.П.