Определение по дело №725/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 62
Дата: 18 януари 2023 г.
Съдия: Диана Борисова Калоянова Христова
Дело: 20217200700725
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

      /18.01.2023 г.

 

Административен съд - Русе, четвърти състав, в закрито заседание на  осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав

 

                                                              СЪДИЯ: Диана Калоянова

 

като разгледа докладваното адм. дело № 725 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, прецени следното:

 

По делото е постъпила молба вх. № 16/04.01.2023 г. от председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП), с което съдът се уведомява за постановеното от същия Решение № РС-207-28460/06.12.2022 г. С посоченото решение на адв. В.Б.Ф.,*** е постановено за изплащане възнаграждение в размер на 330 лева за предоставена правна помощ в полза на Н.М.А. по адм.д. № 725/2021 г. на Административен съд – Русе. В молбата са направени следните искания:

1.   На основание чл. 189 от НПК и чл. 81 във връзка с чл. 78, ал. 7 от ГПК във връзка с чл. 27а от Закона за правната помощ да се присъдят разноските за възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ по посоченото в решението дело.

2.   На основание чл. 405, ал. 1 от ГПК да се издаде изпълнителен лист за съответната сума (за присъдените разноските) в полза на НБПП като е посочена банкова сметка.

3.   ***БПП.

Във връзка с така предявените претенции, съдът установи от фактическа страна следното:     

С Определение  от 01.03.2022 г. съдът е предоставил правна помощ на жалбоподателката Н.М.А., ЕГН **********, с адрес ***,  за процесуално представителство по оспорване на Заповед № РД-013501/11.11.2021 г., издадена от заместник-кмета на Община Русе. Със заповедта е разпоредено прекратяване на наемното правоотношение на Н.М.А. и съпругът й С.Р.Ю. за общински жилищен имот с административен адрес гр. Русе, ул. „Алея Роза“ № 1 (алея „Трепетлика“ по документ за собственост), актуван с Акт за частна общинска собственост  № 7494/24.09.2015 г. С жалбата се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

С уведомително писмо вх. № 1069/17.03.2022 г. Адвокатска колегия – Русе е определила адвокат, който ще предостави правна помощ на Н.М.А. в качеството й на жалбоподател, а именно адв. В.Ф., който следва да бъде назначен за процесуален представител, което съдът е сторил с Определение от 06.04.2022 г.

В съдебно заседание на 16.11.2022 г. с протоколно определение съдът е освободил адв. В.Ф. като служебен защитник по причина, че същият нито веднъж в продължение на повече от 7 календарни месеца не е осъществил контакт с жалбоподателката А., както и по нейно искане. В посоченото протоколно определение съдът изрично е изложил мотиви защо освобождава адв. Ф. като служебен защитник, а именно:

„В периода от 06.04.2022 г. до днес, 16.11.2022 г., т.е. в продължение на 7 и повече календарни месеца адв. Ф. не е установил контакт с жалбоподателката А., което се потвърждава и от собственото му изявление в съдебно заседание на 03.11.2022 г. В същия период по делото са проведени 4 съдебни заседания – 14.04.2022 г.; на 02.06.2022 г.; на 29.09.2022 г. и на 03.11.2022 г., като заседанието на 29.09.2022 г. е отложено поради временна неработоспособност на служебния защитник. Видно от молбата на жалбоподателката, адв. Ф. е повереник по НОХД 20224520200449 на Районен съд - Русе, в което участие има синът на жалбоподателката. Посоченото в молбата на А. дело е образувано в Районен съд – Русе на 22.03.2022 г. Съгласно писмо вх. № 4555/15.11.2022 г. на Районен съд – Русе; подсъдим по посоченото дело е сина на жалбоподателката – Еркан С.Р. със защитник адв. Вълков, а лицето Идириз Абдурахим Юсеин е частен обвинител и граждански ищец, като негов повереник е адв. Ф.. Първото по делото заседание е проведено на 18.05.2022 г., а присъда е постановена на 14.09.2022 г. До този момент адв. Ф. не е уведомил настоящия съдебен състав за наличие на противоречиви интереси с жалбоподателката А., която представлява по настоящото дело. Съдът не приема твърдението на адв. Ф., че не е знаел, че Еркан С.Р. е неин син по причина, че именно адв. Ф. уведоми съда след приключване на съдебното заседание на 03.11.2022 г., че през цялото време в залата като слушател присъства сина на жалбоподателката, т.е. Еркан С.Р.. В онзи момент на въпрос на съда откъде се познават нито един от тях двамата не отговори. Съдът изрично отбелязва, че негова е преценката, а не лична на служебния защитник, дали в конкретния случай адв. Ф. е следвало да продължи да изпълнява функцията на служебен защитник на Н.А..

В последното по делото заседание на 03.11.2022 г., адв. Ф. представи проект на споразумение между страните по делото, като по собствените му думи този проект не е съгласуван с А.. Проектът включва споразумение за заплащане на определена парична сума от А. ***. Съгласно чл. 40, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин. Според този съдебен състав, неосъществяването на контакт с жалбоподателката в продължение на 7 месеца и несъгласуването на споразумението с А. не води до защита на законните интереси на Н.А. по най-добрия възможен начин. Съдът счита, че адв. Ф. не се е справил със задълженията си на служебен защитник, не е подходил добросъвестно към възложената му защита, поради което, на основание чл. 37, ал. 2 от Закона за правната помощ не следва да му бъде определено възнаграждение.“

Протоколът от съдебно заседание е публично достъпен на интернет адрес

https://ruse-adms.justice.bg/bg/15709 .

В същия протокол съдът изрично е указал към писмото - искане до АК – Русе за определяне на нов служебен защитник на жалбоподателката А. да бъде приложен протокола от съдебно заседание, за да се установят причините за освобождаването на адв. Ф. като служебен защитник и определянето на нов процесуален представител на А.. Искането, заедно с приложения протокол са изпратени още на 16.11.2022 г., с писмо изх. № 844.

С писмо вх. № 4669/22.11.2022 г. за служебен защитник е определен адв. М.Д.,***. Адв. М.Д. осигури присъствието на жалбоподателката и направи искания по доказателствата още за следващо съдебно заседание, проведено на 08.12.2022 г.

При така изложените фактически обстоятелства, съдът достига до следните правни изводи:

Предвид обстоятелството, че правната помощ е предоставена с Определение от 06.04.2022 г. по настоящото дело и сумата, определена с решението на НБПП е именно по адм. д. № 725/2021 г. по описа на Административен съд - Русе, същият съд е компетентен да разгледа предявените искания.

Административен съд - Русе, четвърти състав, намира искането за неоснователно по следните причини:

С Решение № РС-207-28460/06.12.2022 г. председателят на НБПП е постановил изплащането на възнаграждение за оказана правна помощ на адв. В.Ф.,*** на основание „…представен отчет № 207 / 2022 г. за предоставена правна помощ от адвокат В.Б.Ф. – 4128 по: АД № 725 / 2021 г. по описа на АдмС-Русе на лицето/лицата: Н.М.А. *** от 24.11.2022 г. на основание чл. 24, изр.1, във вр. с чл. 10, ал.1 вр.чл.9,ал.4 от Наредбата за заплащане на правна помощ…

Поради факта, че към молбата не са приложени посочения отчет № 207/2022 г. и становище на АК-Русе от 24.11.2022 г. съдът не може да изложи мотиви във връзка с тях.

Съдът обаче може да разгледа правните основания, на база на които е допуснато изплащане на възнаграждението на адв. Ф., въпреки категоричното изразено несъгласие на съда в тази връзка.

Според чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП) По административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от НЗПП При прекратяване на производството, упълномощаване на защитник от лицето, загубване правоспособност на адвоката, изключване от Националния регистър за правна помощ или при фактическа невъзможност за предоставяне на правна помощ се изплаща възнаграждение, предвидено за предоставения вид правна помощ, определено според количеството на извършената от адвоката дейност.

Съобразно чл. 9, ал. 4 от НЗПП При процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от ЗПП и при реално участие на адвоката в повече от три открити съдебни заседания от неговото назначаване, с изключение на производствата за мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда и разпит пред съдия, които се заплащат на самостоятелно правно основание, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер. Когато участието на адвоката по делото е продължило повече от една година от неговото назначаване, възнаграждението му може да бъде определено в двоен размер съобразно правната квалификация на деянието

Разпоредбата на чл. 21, т. 3 (посочена в чл. 9, л. 4 от НЗПП) от Закона за правната помощ (ЗПП) се отнася до представителство в извънсъдебни процедури.

От така посочените основания за изплащане на оказана правна помощ в чл. 10, ал. 1 от НЗПП не е налице нито едно обстоятелство, което да е относимо към поведението на адв. В. Ф., защото производството по делото все още е висящо; жалбоподателката не е упълномощила защитник; адв. Ф. не е загубил адвокатската си правоспособност; явно адв. Ф. не е изключен от  Националния регистър за правна помощ и не са налице абсолютно никакви обстоятелства, които да правят оказването на правната помощ фактически невъзможно. Твърдението на адв. Ф., че едва в предпоследното съдебно заседание е узнал телефонния номер на А. е абсурдно, тъй като той е посочен непосредствено след името й в титулната част на жалбата.

Посочената разпоредба на чл. 9, ал. 4 от НЗПП визира две хипотези – участие в извънсъдебни процедури и реално участие на адвоката в повече от три открити съдебни заседания от неговото назначаване. Видно е, че за конкретния казус следва да се провери наличието на втората хипотеза. Не е спорно, че адв. В. Ф. е назначен за служебен защитник с Определение на съда от 06.04.2022 г. Видно и от протоколното определение на съда от 16.11.2022 г., по адм. д. № 725/2021 г. на Административен съд – Русе са проведени следните заседания:

ü  14.04.2022 г. - първо заседание след назначаването на адв. Ф. за служебен защитник на 06.04.2022 г., в което адв. Ф. за първи път е взел участие.

ü  02.06.2022 г. – второ заседание, в което адв. Ф. е взел участие.

ü  29.09.2022 г. – трето заседание, в което адв. Ф. не е взел участие поради заболяване, с надлежно представен болничен лист с молба вх. № 3864/28.09.2022 г., като съдът се е съобразил със срока на болничният лист при насрочването на следващо съдебно заседание

ü  03.11.2022 г. – четвърто заседание, в което адв. Ф. е взел участие.

ü  16.11.2022 г. – пето заседание, в което адв. Ф. се е явил, но съдът го е освободил като съдебен защитник.

При така посочените пет проведени съдебни заседания по делото, реално адв. Ф. е участвал в три от тях. Изискването на чл.. 9, ал. 4 от НЗПП е …реално участие на адвоката в повече от три открити съдебни заседания от неговото назначаване…. . Следователно, посочената разпоредба е неприложима към конкретния случай.

По изложените мотиви, съдът достига до извод за липсата на основание за изплащане на възнаграждение за оказана правна помощ на адв. В.Б.Ф..

Съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Съгласно нормата на чл. 27а от ЗПП В определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Процесният казус не попада в обхвата на посочената правна норма – лицето на което е предоставена правната помощ е жалбоподател в производство по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 46, ал. 5, изречение второ от Закона за общинската собственост. Правната помощ на Н.А. е предоставена с Определение от 01.03.2022 г. на основание чл. 21, т. 3 от ЗПП (в приложимата редакция ДВ бр. 101/27.12.2019 г.) по преценка на съда, а не в хипотезата на ал. 1 поради задължително изискване от закона адвокатска защита, резервен защитник или представителство (в приложимата редакция ДВ бр. 101/27.12.2019 г.). Предвид това е приложимо правилото на чл. 94 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за безплатна защита и правна помощ.

Неоснователно е позоваването на чл. 189 от НПК, тъй като тази норма не е приложима субсидиарно в административния процес.

Предвид изложеното искането за присъждане на разноски в полза на Националното бюро за правна помощ за платено възнаграждение на адв. В.Б.Ф.,***, в размер на 330 лева е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Неоснователни са и акцесорните претенции за издаване на изпълнителен лист в полза на НБПП за посочената сума и изпращането на същия на НБПП.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Русе, четвърти състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски по делото в размер на 330 (триста и тридесет) лева, представляващи определено с Решение № РС-207-28460/06.12.2022 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ възнаграждение за правна помощ на адв. В.Б.Ф.,***.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                  СЪДИЯ: