№ 647
гр. Перник, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720103727 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Профи Кредит България“ ЕООД, срещу И. П. М., Д.
Н. Д., Д. Г. С..
Ищецът твърди, че на 05.12.2017 г. между него и Н. Г. М. бил сключен договор за
потребителски кредит № *******, по силата на който на кредитополучателите била
отпусната в заем сумата от 900 лв. (усвоена чрез рефинасиране на друго задължение в
размер на 293,88 лв., а остатъкът от 606,12 лв. – преведен по банкова сметка на
кредитополучателя). Уговорени били срок на погасяване 36 месеца, при месечна вноска
43,92 лв., ГПР 49,90%, ГЛП 41,17%, лихвен процент на ден 0,11%, като по този начин
общото задължение по кредита – главница и договорно възнаграждение, възлизало на
1581,12 лв. Уговорено било и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 461,52 лв., в размер на вноската по закупения пакет – 12,82 лева месечно. Така
всички задължения по кредита възлизали на обща стойност 2042,64 лв., при размер на
месечната вноска 56,74 лв., платима на 15-ти ден от месеца. Твърди се, че съобразно общите
условия на договора Д. Г. С. в качеството си на съдлъжник се съгласила да отговаря
солидарно с Н. Г. М..
Изложени са съображения, че кредитополучателят е извършвал частични плащания в
общ размер на 703,80 лв., с които длъжникът е погасил част от задълженията си по договора
с номинал 681,19 лв., като сумата 2,61 лв. е била отнесена за погасяване на лихва за забава, а
сумата от 20 лв. – за такси за извънсъдебно събиране на вземането. Посочва се, че
длъжникът е починал, като негови наследници по закон са ответниците И. М. и Д. Д., които
следва да отговарят разделно при равни квоти по ½ ед.ч. за същото, а отв. Д. С. – за цялото
1
задължение като солидарен длъжник, съгласно договора.
По изложените съображения, след като за посочените вземания за главница и лихви е
била издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило срочно възражение по реда
на чл. 414 ГПК, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните по
реда на чл. 422 ГПК, че ответниците дължат на ищцовото дружество при условията на
разделна отговорност по ½ за наследниците и за цялото задължение – солидарният длъжник
Д. С., сумите: 710,30 лева, – неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
*******/05.12.2017 г., 343,78 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от
15.01.2019 г. до 15.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението. След като заявлението е било частично отхвърлено в хипотезата на чл. 411, ал.
1 ГПК, се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 307,37 лева –
неплатена част от възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със
законната лихва от депозиране на заявлението.
В срока за отговор ответниците не са депозирали писмен отговор. В съдебно
заседание отв. Д. С. се явява лично, като представя нови доказателства – платежни
нареждания и моли искът да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане. Отв. Д. Д.,
представлявана от упълномощен адвокат Н. Б. оспорва иска с твърдения за наличие на
неравноправни клаузи и доводи, че целият кредит е изплатен изцяло, ако не се вземат
предвид плащанията, отнасяни към неравноправните клаузи. Алтернативно се сочи, че
наследствената квота на отв. Д. е по-малка и същата е погасена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран със субективно и обективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 430 ТЗ, вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като съобрази, че исковата претенция за връщане на заемната цена и плащане
на възнаградителната лихва е предявена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след указания по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в хода на производството по ч. гр. дело № 1222/2022 г., намира, че
за ищеца е налице интерес от търсената защита по отношение на установителните искове.
По отношение осъдителния иск за заплащане на сумата от 307,37 лв., представляваща
непогасено възнаграждение по пакет за допълнителни услуги, съдът намира, че същият
следва да бъде разгледан, тъй като се касае за последващо обективно съединяване на искове
в рамките на производството по чл. 422 ГПК.
Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Следователно, касае се за двустранна, възмездна, консенсуална, формална и
реална сделка, при която срещу предоставеното ползване на определена парична сума
заемодателят /кредиторът/ получава като насрещна престация цената за това под формата на
2
възнаградителна лихва.
Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания за главница и
лихва е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване: 1) валидно
облигационно правоотношение по договор за заем, предаването на заемната сума на
заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на
договора, респективно настъпване на предпоставките и надлежно съобщаване на обявената
предсрочна изискуемост; 2) наличието на валидно постигната договореност между страните
за заплащане на договорно възнаграждение; 3) наличието на валидно постигната
договореност между страните за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги; 4) изпадане на ответника в забава, респ. уговорка за настъпване на
предсрочна изискуемост и установяване на нейните предпоставки; 5) размера на вземанията;
6) наследственото правоприемство между кредитополучателя и двете ответници.
Съдът намира за установена по делото първата материална предпоставка, обуславяща
основателността на исковата претенция, а именно – възникването на валидно
облигационно правоотношение при посочените в исковата молба условия. От
представените искане за отпускане на потребителски кредит „Стандарт“ и от договор за
потребителски кредит № ******* се установява, че на 05.12.2017 г. „Профи Кредит
България“ като кредитодател и Н. Г. М. като кредитополучател и Д. Г. С. като солидарен
длъжник са постигнали съгласие на кредитополучателя да бъде предоставена парична сума в
размер на 900 лв., която следва да бъде върната на кредитора в срок от 36 месеца на равни
месечни вноски от 43,92 лева. Уговорен е ГПР 49,90% и годишен лихвен процент 41,17 %,
като по този начин общата сума, която подлежи на връщане възлиза на 1581,12 лева. С
договора е уговорено и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 461,52 лв., като месечната вноска за погасяване на посоченото вземане възлиза на 12,82
лв. По този начин общият размер на всички задължения по договора възлиза на 2042,64
лева, при вноска 56,74 лв., платима на 15-ти календарен ден от всеки месец. Последното се
изяснява и от приложения погасителен план към договора, като в същия е посочена и
банковата сметка на кредитора. Към договора са приложени Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, както и Общи условия – Версия 09/09.10.2017 г., които
носят подписа на кредитополучателя и на солидарния длъжник на всяка страница. Съгласно
чл. 8.1 от ОУ клиентът се задължава да върне отпуснатия кредит, както и да погаси всички
задължения, възникнали във връзка с него, по банковата сметка на кредитора. Към договора
за приложени и Декларация по образец, информация относно обработката на личните данни,
както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити – всички подписани от кредитополучателя и солидарния длъжник,
с което са удовлетворени специалните изисквания на ЗПК.
От съвкупната преценка на представените доказателства се установява и вторият
правно-релевантен факт, а именно – реалното предоставяне на заемната сума. Видно от
приложената извадка-движение по сметка, в полза на ответника е била наредена сумата от
606,12 лв., а с остатъка от 293,88 лв. е рефинансирано друго задължение на Н.М към „Профи
Кредит“. Фактът, че кредитът е бил усвоен по посочения начин, се подкрепя и от
заключението по приетата ССчЕ, която съдът кредитира изцяло като изготвена компетентно,
подробно и безпристрастно. Индиция относно реалното предоставяне на заемната сума е и
фактът на извършваните в последствие погасявания.
С това в правната сфера на заемополучателя Н.М е възникнало насрещното
задължение да върне заемната сума от 900 лв., при допълнително уговорени задължения
за договорна лихва в размер на 681,12 лева и възнаграждение за пакет допълнителни услуги
461,52 лв., на равни месечни вноски с размери и падежи, подробно индивидуализирани в
погасителния план, представляващ неразделна част от договора, като крайният падеж,
уговорен в договора – 15.12.2020 г., е настъпил.
3
Наследственото правоприемство между Н.М и отв. И. М. – съпруга, и Д. Д. –
дъщеря, се установява от удостоверението за наследници, поради което по арг. чл. 5, ал. 1,
вр. чл. 9, ал. 1 ЗН същите са легитимирани за ½ ид.ч. от неговото наследство, вкл. права и
задължения по процесния кредит. Легитимацията на отв. Д. С. произтича от уговорената
клауза за солидарна отговорност.
От заключението на вещото лице се установява, че ако не се вземат предвид други
задължения по договора, от направените вноски в общ размер 1183,80 лева е погасена
цялата главница, няма непогасен остатък, а има надплащане в размер на 283,80 лева.
Същевременно след изготвяне на експертизата през м. юни отв. Д. С. е извършила
още едно погасяване в размер на 100 лв., видно от представеното в първото съдебно
заседание платежно нареждане, като по този начин надплатената сума би възлизала в
размер на 383,80 лв.
Мотивите на съда да не вземе предвид погасявания към други задължения по
договора (а именно – договорната лихва и възнаграждението за пакета от закупени
допълнителни услуги), са свързани със служебната констатация за нищожност по чл. 26, ал.
1 ЗЗД на посочените клаузи, поради противоречие със закона (ЗПК) и добрите нрави.
Няма пречка страните да уговарят възнаграждение за ползване на заетия паричен
ресурс, като в този случай договорната свобода досежно съдържанието на подобна клауза е
ограничена от чл. 9 ЗЗД. Поради това в практиката на ВКС трайно се приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка на компенсаторна лихва (за забава) и
възнаградителна лихва над трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити –
двукратния размер на законната лихва /в т. см. Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. №
315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II
г. о., Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС и др./. В процесния
случай размерът на законната лихва върху главницата от 900 лв. за периода на погасяване,
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 183 лв., поради което и доколкото се
касае за обезпечен кредит (дадено лично обезпечение със солидарното задължаване на Д.
С.), с оглед разрешенията, застъпени в цитираната съдебна практика, размерът на
договорното възнаграждение от 681,12 лв. е необоснован и накърнява добрите нрави,
съответно клаузата за уговарянето на договорна лихва не поражда действие между страните.
Уговорката не би могла да бъде заместена от импертивни правила на закона, същевременно
извършеното надплащане в размер на 383,80 лева отново надхвърля и двукратния размер на
законната лихва за периода (който би възлизал на 366 лв.)
Съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и /или комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени, което в случая не е
направено. В противоречие на императивното изискване на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК се
претендира общо възнаграждение за множество услуги, което освен това е уговорено да се
заплаща предварително. Подобна уговорка за заплащане на възнаграждение за услуга, от
която кредитополучателят би могъл и да не се възползва по време на действието на
договора за кредит противоречи на принципа на добросъвестност и справедливост при
договарянето, който изисква потребителят да заплаща такса за реално ползване на дадена
услуга, а не за хипотетично ползване на такава.
Същевременно следва да се отбележи, че се твърди предварително заплащане на
възнаграждението от потребителя, без значение е дали тези услуги ще бъдат използвани от
потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на услуги: 1.
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Принципите на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното
4
ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава. С оглед на
естеството на част от посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение
за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона (правото на
страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на
вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски), което
води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй
като на практика излиза, че едната страна – потребителят, заплаща за правото си да договоря
с другата страна – кредитор, за изменение на параметрите на сключения договор, като на
потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата
страна – кредитора.
При формиране на решаващото си становище съдът се съобрази с критериите,
възприети от правната доктрина и трайната съдебна практика, включително по отношение
нееквивалентността на престациите – напр. Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за
2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III
г. о., ГК.
Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Насрещната престация – възможност за ползване на допълнителни
услуги, на които потребителят има право по закон, при това срещу възнаграждение,
равняващо се на 51 % от главницата, е до такава степен нееквивалентна, че практически
може да се счете, че престация липсва.
По изложените съображения съдът намира, че за кредитополучателя се е породило
задължение да върне единствено уговорената главница, като в случая се установява, че ако
не се вземат предвид погасяванията по нищожните клаузи, същата не само е погасена, а е
налице и надвнесена сума в размер на 383,80 лева, поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени в цялост.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от
ответниците разноски в исковото и в заповедното производство. В процесния случай
единствено отв. Д. Д. е сторила разнсоски в исковия процес.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрк. Г. Г. срещу И. П. М., ЕГН **********, Д. Н. Д.,
ЕГН ********** и Д. Г. С., ЕГН ********** субективно и обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД
съществува изискуемо вземане спрямо И. П. М., Д. Н. Д., Д. Г. С. при условията на разделна
отговорност по ½ ид.ч. за наследниците на Н.М – И. М. и Д. Д., и за цялото задължение –
солидарният длъжник Д. С., за сумите: 710,30 лева, – неплатена главница по Договор за
потребителски кредит № *******/05.12.2017 г., 343,78 лева – неплатено договорно
възнаграждение за периода от 15.01.2019 г. до 15.12.2020 г., ведно със законната лихва от
5
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.03.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ла. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 307,37 лева – неплатена част от възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ,
ЕИК ********* да заплати на Д. Н. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 400,00 лева –
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6