№ 161
гр. Бургас, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500030 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.317 вр.с чл.310 т.5 и сл ГПК и чл.258
ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М. М. К.,подадена против Решение №
1468 от 29.11.2021 г.постановено от районен съд – гр.Бургас по гр.д.№ 7005/2021г. по описа
на същия съд, с което съдът е уважил молбата на СЛ. СТ. К. за издаване на заповед за
защита срещу осъществено по отношение на молителката СЛ. СТ. К. и малолетното дете М.
М. К. домашно насилие от въззивника М. М. К., чрез налагане на следните мерки за
защита: задължаване на М. М. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
М. М. К. И СЛ. СТ. К., ЗАБРАНА за М.К. да приближава на по-малко от 30 метра до С.К. и
М.К.,жилището им,находящо се в гр.Бургас,местоработата на С.К. и местата им за социални
контакти и отдих за срок от 5 месеца, наложил е глоба на нарушителя в размер на 300 лева.
С въззивната жалба решението на БРС е оспорено като незаконосъобразно и
неправилно,като се сочи,че районният съд неправилно е възприел представените писмени и
гласни доказателства,поради което е достигнал до неправилни изводи.Твърди се,че не е
било доказано по безспорен и категоричен начин от страна на молителката,при условията на
пълно и главно доказване,че на посочените дати-23.09.2021г.,26.09.2021г. и
05.10.2021г.въззивникът е осъществил актове на домашно насилие.Счита,че в решението не
са били изложени мотиви защо съдът кредитира показанията на свидетелите на
молителката,а не кредитира показанията на неговите свидетели.Въззивникът е изложил
твърдения,че не е извършвал описаните актове на домашно насилие,а относно случая на
05.10.2021г.е заявил,че е възникнал конфликт между него и приятеля на тъща му РС,а
сигнал до тел.112 подал К.,за да извика полиция,тъй като имало агресия спрямо него.Моли
решението на БРС да бъде отменено и молбата да се отхвърли от въззивния съд,а при
условията на евентуалност- да бъде намален срокът на наложените мерки за защита до
1
предвидения законов минимум.Прави искане за допускане до разпит на един свидетел при
условията на довеждане,което е оставено без уважение от съда.
Препис от въззивната жалба е връчен на молителката С.К.,която не е депозирала
писмен отговор в законоустановения срок.
В съдебно заседание въззивникът К.,редовно уведомен, се явява лично и се
представлява от адв.Б.,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването
и.Претендира разноски.В лично изразено становище въззивникът К. заявява,че не е
извършвал домашно насилие спрямо молителката С.К. и детето им М.К.,полагал е грижи за
детето си,отнасял се е нормално и добре към съпругата си и детето.Заявява,че желае да си
запази семейството.
В съдебно заседание въззиваемите С и М.К.и,редовно уведомени се
представляват от адв.Д.,който оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без
уважение,а решението на БРС да бъде потвърдено.Претендира разноски.
При служебната проверка за валидност и допустимост на съдебното решение БОС
намери,че същото е валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на жалбата съдът намери следното:
Молителката С.К. е сезирала БРС с молба за защита от домашно насилие за себе си
и за малолетното си дете М.К.,като е приложила и декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. В
декларацията е заявила твърдения за осъществени на 23.09.2021г.,26.09.2021г.и на
05.10.2021г. актове на домашно насилие от въззивника М.К.. БРС е обсъдил в мотивите на
решението си само два от посочените в декларацията и молбата актове на домашно насилие-
на 23.09.2021г.и на 05.10.2021г. Третият акт на домашно насилие –на 26.09.2021г.районният
съд не е обсъдил изобщо и не го е взел предвид при формиране на изводите си досежно
мерките за защита. Доводите на въззивника,че по отношение на този акт липсва конкретика
за извършени от него действия и отправени реплики към С.К.,които биха могли да се
възприемат като психическо насилие биха били основателни,ако БРС беше формирал
изводи в обратен смисъл,но такива изводи няма в мотивите на решението.
Правилно БРС е посочил,че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от
ЗЗДН, декларацията от молителя по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство относно
изложените в нея обстоятелства,а в тежест на ответника е да проведе доказване,с което да
обори доказателствената сила на декларацията по отношение на описаните в нея
обстоятелства и да докаже възраженията си. Правилен е и изводът на районния съд,че в
случая въззивникът К. не е ангажирал доказателства,оборващи истинността на изложените в
декларацията обстоятелства,за което е носил доказателствената тежест. Действително,БРС в
мотивите на решението си не е обсъдил показанията на св.А и св.Чне са обсъдени и
показанията на св.П.Районният съд е обсъдил само показанията на св.П,майка на С.К.,като
относими към конкретните актове, описани в декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН,тъй като св.П е
посочена за очевидец на сочения акт на домашно насилие от 05.10.2021г., а за сочения акт
на домашно насилие от 23.09.2021г. молителката е споделила на другия ден с майка си.
От показанията на разпитаните по делото свидетели на въззивника К. – св.А и
св.Чкоито са негови съседи се установява,че не са ставали свидетели,нито са чували за
разправии между съпрузите М и С К.и,не са виждали М пиян. Двамата свидетели заявяват,че
често са виждали М.К. с детето му Мартин, не са останали с впечатление у детето да има
напрежение,когато е с баща си.От наблюденията си са останали с впечатлението,че М е
грижовен баща,а отношенията му със съпругата му са нормални. Описват въззивника К.
като приятен и дружелюбен човек. От показанията на тези свидетели става ясно,че те не са
били очевидци на двата акта на домашно насилие, поради което показанията им могат да
бъдат ценени само като изразяващи впечатленията им от личността на М.К. ,които са
формирани в резултат на личните им контакти само с въззивника К. по различни поводи в
съседските им отношения.Обстоятелството,че св.А и св.Чакъров не са ставали свидетели на
2
разправии и скандали между съпрузите К.и не може да доведе до извод,че такива не е имало
и отношенията им са били хармонични.От приложената по делото преписка вх.№ТОЦ-
918/2018г.ан ТО-Царево,РП-Бургас и преписка №9358/2018г.на БРП се установява,че С.К.
през 2018г.е подала две жалби до полицията,в които е съобщила за отправени обиди,заплахи
и агресия спрямо нея от М.К.. Извършвани са били прокурорски проверки по
случаите,съставен е бил и протокол за полицейско предупреждение на 16.10.2018г.на
въззивника К..От писмените доказателства,приложени към тези преписки, се установява
безпротиворечиво,че отношенията между съпрузите определено не са били хармонични,а от
29.09.2018г. С.К. се е разделила с М.К. и е живяла заедно с детето в дома на майка си за
известно време. При тези данни,за съда се налага извод, че впечатленията на св.Чакъров и
св.А за живота на семейство К.и са инцидентни и се свеждат до случайни кратки съседски
срещи, след като двамата свидетели дори не са забелязали, че известен период от време през
2018г. С.К. и детето М.К. не живеят в апартамента заедно с М.К..При това положение,съдът
няма основание да направи извод въз основа на показанията на тези свидетели,че се
опровергават изложените в декларацията на молителката К. обстоятелства относно
отношенията и със съпруга и М.К. предхождащи двата акта на домашно насилие.
Неоснователни са доводите на въззивника,че показанията на св.П/майка на
молителката С.К./ и показанията на св.П/дългогодишна приятелка на св.П/, неправилно са
били кредитирани от районния съд,тъй като същите не кореспондират с останалите събрани
по делото доказателства. Показанията на св.П не са били обсъдени от БРС,но тъй като тази
свидетелка също не е била посочена като очевидец на случилото се на 23.09.2021г.и на
05.10.2021г.,нейните показания също както и показанията на св.А и св.Чакъров не са
относими към конкретните актове на домашно насилие. Те обаче подкрепят твърденията на
молителката в декларацията и,че съпругът и М.К. е проявявал болезнена ревност към
нея,звънял и по телефона непрекъснато,отправял и обиди и св.П е присъствала на такива
случаи.
Показанията на св.П кореспондират с изложеното в декларацията на молителката К.
по чл.9 ал.3 ЗЗДН, както и на установеното от полицейските органи на място,отразено в
докладна записка на ст.полицай М.Йорданов от Първо РУ на МВР гр.Бургас,съдържаща се в
приетата като доказателство по делото преписка 431000-89/2021г.на ОД на МВР
гр.Бургас,Първо РУ.От съдържанието на докладната записка се установява,че около 17.40
часа е получен сигнал за скандал между мъж и жена до училище „Княз Борис“ .Полицаите
от наряда отишли на място и установили лицата М.К. и С.К. и след проведен разговор с тях
станало ясно,че са пред развод и М.К. е притеснявал С.К. на работното и място.Съставени са
били протоколи за предупреждение и на двамата.В докладна записка от 22.10.2021г.на ПИ
Георги Хънев се съдържат данни,че подалият сигнал до тел.112 е лицето П.З.И.. Проведен е
бил разговор с него,в който той е заявил,че е бил пред училището и е чул,че хора се карат и
е подал сигнал.Впоследствие жалби до ОД на МВР са подали С.К. и М.К.. В жалбата си до
ОД на МВР, в отговора на молбата за защита и въззивната жалба,М.К. твърди, че на
05.10.2021г.е възникнало спречкване и скандал между него и РС,приятел на св.П,с който тя
живее на семейни начала,а не със съпругата му С.К..Твърдял е,че той се е обадил на тел.112
,за да заяви оплакване за упражнено спрямо него насилие и агресия от РС. Твърденията на
въззивника К. обаче не се подкрепят от изложеното в двете цитирани по-горе докладни
записки.Сигнал до тел.112 е подаден от трето лице,което е чуло хора да се карат в района на
училището,а пристигналите полицейски служители на място са установили,че скандалът е
възникнал между съпрузите К.и,а не между М.К. и РС.Показанията на св.П кореспондират с
тези данни,както и със заявеното в даваните от нея,С.К. и РС писмени обяснения за
инцидента в хода на полицейската проверка.
По гореизложените съображения и при споделяне на изложените от БРС мотиви,към
които препраща на основание чл.272 ГПК,въззивният съд намери,че изводът на районния
съд за осъществените от М.К. два акта на домашно насилие- на 26.09.2021г.и на
3
05.10.2021г.следва да бъде споделен като правилен и обоснован от доказателствата,събрани
по делото. По отношение на наложените мерки за защита БОС също намира решението на
БРС за правилно и законосъобразно.Относно срочните мерки по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН -
забрана за М.К. да приближава на по-малко от 30 метра до С.К. и М.К.,жилището
им,находящо се в гр.Бургас,местоработата на С.К. и местата им за социални контакти и
отдих за срок от 5 месеца и наложената глоба в размер на 300 лева на основание чл.5 ал.4
ЗЗДН,въззивният съд намира,че същите съответстват на установения по делото интезитет на
актовете на домашно насилие. Срокът на мярката по чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН е близък до
минималния,предвиден в закона,размерът на наложената глоба също е близък до
минималния, поради което въззивният съд не намира основание за намаляването им до
предвидения в закона минимум.
Водим от горните мотиви,въззивният съд намери,че решението на БРС следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно,законосъобразно и обосновано,а въззивната жалба –
оставена без уважение като неоснователна.
Право на присъждане на разноски възниква за въззиваемата страна С.К. на която съдът
присъжда разноските,направени във въззивното производство за възнаграждение на
упълномощения адвокат в размер на 400 лева,съгласно представения договор за правна
защита и съдействие.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1468 от 29.11.2021 г.постановено от районен съд –
гр.Бургас по гр.д.№ 7005/2021г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. М. К. с ЕГН- ********** с адрес:гр.Бургас,ул.“Иван
Шишман“№39,ет.4,ап.среден да заплати на СЛ. СТ. К. с ЕГН-********** с постоянен
адрес:гр.Бургас, ул.“Иван Шишман“№39,ет.4 и настоящ адрес:гр.Бургас,бул.“Иван
Вазов“№71,ет.2 ,ап.6 сумата от 400/четиристотин/ лева,представляваща направените от нея
във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4