Решение по дело №2635/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285 ал.1 ЗИНЗС.

Образувано е по касационна жалба от адв. В. С., като пълномощник на М. Л. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.7, против Решение № 8777 от 16.10.2024 г., постановено по административно дело № 355/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

В жалбата се твърди, че решението на Административен съд – Пловдив в отхвърлителната му част е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Счита, че искът е следвало да се уважи в пълен размер при съобразяване на актуалната практика на ЕСПЧ и моли съда за решение в този смисъл.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.С., който поддържа жалбата по подробно изложените в нея доводи.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД „ИН“/ – София, не изпраща представител и не изразяза становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението, като правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Пловдив, приема, че касационната жалба е подадени в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното съдебно решение съдът е осъдил ГД “Изпълнение на наказанията” - София, [улица], да заплати на М. Л. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.7, обезщетение в размер на 900.00 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 20.10.2020 г. до 04.02.2021 г. и от 19.02.2021 г. до 28.03.2021 г. за пребиваване от 146 дни в пренаселени помещения за Затвора - Пловдив, от които 73 дни (от 20.10.2020 г. до 31.12.2020 г.) и в неопаразитени такива, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля претенцията до пълния ѝ предявен размер от 15 000 лева, както за останалите периоди в обхвата на претендиранияе отхвърлил претенцията за неимуществени вреди, претърпени в Затвора – Пловдив за периода от 01.012015 г. до 01.01.2017 г., така и за претендирана лихва, считано от 01.07.2020 г. до 28.03.2021 г.; осъдил е ГД “Изпълнение на наказанията” - София, да заплати на М. Л. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.7, обезщетение в размер на 650.00 лв. за претърпени неимуществени вреди за периоди: - от 30.07.2021 г. до 09.08.2021 г. вкл., от 18.10.2021 г. до 21.10.2021 г. вкл., от 27.10.2021 г. до 28.10.2021 г. вкл., от 22.11.2021 г. до 28.11.2021 г. квл., от 03.12.2021 г. до 06.12.2021 г. вкл., до 09.12.2021 г. до 29.12.2021 г. вкл., от 05.01.2022 г. до 09.01.2022 г. вкл., от 14.01.2022 г. до 16.01.2022 г. вкл., от 19.01.2022 г. до 26.01.2022 г. вкл., от 28.01.2022 г. до. 06.02.2022 г. вкл., от 22.03.2022 г. до 27.03.2022 г. вкл., от 21.04.2022 г. до 06.06.2022 г. вкл., от 09.06.2022 г. до 15.06.2022 г. и от 25.08.2022 г. до 26.08.2022 г., за пребиваване в пренаселени помещения общо на 137 дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2022 г., като е отхвърлил иска за разликата от 650.00 лв. до пълния претендиран размер от 45 000.00 лв., както и за останалите периоди в обхвата на претендирания, а така също и иска за заплащане на лихва, считано от 01.07.2020 г. до 25.08.2022 г.

Съдът е осъдил ГД „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на ищеца сумата от 10.00 лв.разноски по делото, както и да заплати сумата от 360.00 лв. по сметка на Административен съд – Пловдив, представляваща разноски за заплатеното възнаграждение на вещо лице и е оставил без уважение искането на ГД „Изпълнение на наказанията“ – София за присъждане на разноски по делото.

За да достигне до този резултат съдът е обсъдил подробно и задълбочено събраните по делото доказателства и е приел, че по отношение твърденията за липса на достатъчно жилищна площ за периода от 20.10.2020 г. до 04.02.2021 г. и от 19.02.2021 г. до 28.03.2021 г. и за отделни периоди от времето от 30.07.2021 г. до 26.08.2022 г., ищецът е пребивавал в пренаселени помещения, съответно 146 и 137 дни, поради което и претенцията е основателна за посочените дни, тъй като не е спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв. м. За останалите периоди, съдът не е констатирал нарушение на соченото изискване. Приел е също така за основателна и претенцията, че за периода от 20.10.2020 г. до 31.12.2020 г., лишеният от свобода е пребивавал 73 дни в помещения, в които не е извършвана ДДД обработка.

Недоказани, според съда, са останали твърденията за липса на осветление и вентилация, липса на санитарен възел и течаща студена вода, липса на баня и топла вода, липса на обзавеждане, наличие на дървеници, хлебарки и други за по-голямата част от времето, през което К. е пребивавал в Затвора - Пловдив, лоша хигиена, липса на достъп до „каре“, неспазване на диетата му, липса на адекватна медицинска помощ. За последното е назначена и съдебно-медицинска експертиза, от която категорично се установява, че липсват доказателства, както и изявления, от кога точно датират твърдените от ищеца заболявания.

По отношение отхвърлената претенция и за лихви, съдът е посочил, че спрямо уважения размер на исковата претенция, ще следва да бъде уважено и искането за присъждане на обезщетение за забавено плащане на паричното задължения в размер на законната лихва върху главницата, считано от момента на преустановяване на незаконосъоразните бездействия, който следва да бъде 26.08.2022 г., и е отхвърлена претенцията за заплащане на лихва от 01.07.2020 г.

Въз основа на така приетото, решаващият съд е заключил, че се установяват част от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, при което на лицето следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е за част от периодите, както са посочени по-горе, съответно, и за отделни части от доказаните периоди, както и поради това, че са доказани само част от твърдените нарушения, обезщетението е определено, като е взето предвид частично успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение така, както е оценен и заявен от ищеца. Съответно, като справедлив размер на това обезщетение, съдът е приел, че то следва да бъде в размер на общо в размер на 1 550.00 лв. за двата претендирани (съответно, 900.00 лв. за 146 дни пренаселеност, от тях 73 дни в помещения без ДДД обработка, и 650.00 лв. за 137 дни пренаселеност). Тази сума представлява обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия през горепосочените периоди, при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], както и е присъдено обезщетение за забавено плащане на това парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2021 г. за първия период и от 26.08.2022 г. за втория период, до окончателното изплащане на всяка една сума за нарушението по чл.3 от ЗИНЗС. С решението съдът е отхвърлил исковата претенция за разликата до пълния предявен размер, съответно, от 15 000.00 лв. и от 45 000.00 лв., както и иска за заплащане на лихва, считано от 01.07.2020 г. до 28.03.2021 г. вкл., както и от 01.07.2020 г. до 25.08.2022 г., като е изложил подробни мотиви в тази насока.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно в обжалваната в настоящото производство част, както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението.

Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ. В случая, съдът е процедирал правилно, като е приложил, както нормата на чл.284 от ЗИНЗС, така и нормата на чл.3 от ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон /чл.5 ал.4 от КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл.3 на ЕКПЧ, макар и да не ги е посочил изрично.

С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила.

Правилно е определен и размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства и съдебната практика по идентични дела, в т. ч. и актуалната практика на ЕСПЧ, съгласно която, размерът на присъжданото от националните съдилища обезщетение е важен критерий за преценката дали вътрешноправното средство за защита на задържаните лица е ефективно, като не следва да пада под 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства.

Доводите, наведени в касационната жалба, освен че носят бланкетен характер и не коментират никакви конкретни за случая факти, са идентични с възраженията, изложени в първоинстаннционното производство, като съдът е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

По отношение на наличието на хлебарки и дървеници, според касационната инстанция в обжалваното решение правилно се приема, че от страна на затворническата администрация са представени достатъчно доказателства относно предприети действия по дезинфекция и дератизация на помещенията, обитавани от затворника. В хода на първоинстанционното производство са представени протоколи за ДДД обработка в Затвора Пловдив за извършени ДДД обработки против хлебарки и дървеници от изпълнител – дружество „Фаворит ДДД сървиз“ ООД, като е отбелязан изрично и е определено обезщетение за период от 73 дни от първия претендиран период, в кото това не е сторено. Явно задълженията на изпълнителя по договора през останалото време са изпълнявани регулярно за процесните период и е направено необходимото и изискуемо от ответника.

От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.21 ал.2 от ППЗИНЗС, а видно и от справките на длъжностните лица на затворническата администрация, поддържането на хигиената в помещенията е задължение на лишените от свобода. Предвид горното, не може да се обоснове извод за поставяне на ищеца в неблагоприятни условия от посочения вид, по смисъл на чл.3 от ЗИНЗС, при положение, че от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация, което изключва наличието на незаконосъобразно бездействие.

Що се отнася до другите наведени основания за неправилност на решението на първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че нови доказателства в тази насока не се представят.

Неоснователно е твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по събиране и преценка на доказателствата по делото – недопускане на допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Решаващият съд обосновава изводите си на събраните по делото доказателства, въз основа на които се установява, че и в двата претендирани от М. К. периоди, последният не е боледувал от сериозни заболявания – увредени бъбреци, инсулт; оказвана му е адекватна медицинска помощ - давани са му лекарства за високо кръвно налягане и други, което се подкрепя и от факта, че СМЕ е приета от двете страни в производството без възражения, и която е категорична, че лицето не страда от твърдените заболявания.

Съгласно чл.171 ал.2 от АПК, по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно. Текстът не задължава съдът да назначи вещо лице; той му дава само една възможност, като в този смисъл ледва да се посочи също така, че допълнителна експертиза се назначава, когато заключението на експерта не е достатъчно пълно и ясно, а повторна експертиза - когато то не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Каза се по-горе, в случая, липсват каквито и да било доказателства за необходимостта от допълнителна съдебно-медицинска експертиза, още повече, че назначената във въззивното производсво, е приета и от двете страни без възражения.

Предвид горното настоящият състав намира за неоснователна касационната жалба. По изложените съображения решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXХI касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8777 от 16.10.2024 г., постановено по административно дело № 355/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

 

Решението е окончателно.