Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, .06.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря Нина иванова като разгледа
докладваното от съдията Бажлекова в.гр. дело № 2366 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по по въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба от С.Х.С.
срещу решение № 4530/24.10.2019г., постановено по гражданско дело №5414 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, в частта, с която отхвърлен предявения
от него иск с правно основание чл.150 СК за изменение на определената в полза
на детето Х.С.Х. месечна издръжка, чрез намаляването й от 180лв. на 140лв.
Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и в противоречие с
материалния закон. Излага, че съдът не е отчел обстоятелството, възникнало след
определяне на издръжката от 180лв., а именно, че въззивникът дължи издръжка и
на другите си две деца, което силно ограничава възможности да заплаща издръжка
в посочения размер. Излага, че домакинството му е подпомагано с месечни помощи
по чл.2, ал.3, т.2 от Закона за семейни помощи за деца, тъй като дохода на
членовете на семейството е под 400лв. Според въззивника са настъпили трайни и
съществени изменения във възможностите му да заплаща издръжка за детето Х.,
поради което и предявения иск е основателен. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на предявения иск, като размера на дължимата в
полза на детето Х. издръжка да бъде намален на 140лв. Претендира за присъждане
на разноските по делото.
ІІ.Въззивна
жалба от М. К.П., чрез пълномощника адв. Бр.Б., срещу същото решение, в частта,
с която е отхвърлен предявения от нея, като майка и законен представител на
детето Х., срещу С.С. иск с правно основание чл.150 СК за изменение на определената
в полза на детето месечна издръжка, като същата се увеличи от 180лв. на 300лв.,
считано от датата на завеждане на иска – 30.05.2019г. Претендира разноските по
делото.
Във въззивната жалба се
излага, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, по
подробно изложени в жалбата доводи. Твърди, че изводите на съда не
кореспондират със събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна и
постановяване на ново решение, с което да се уважи иска, като се допусне
изменение на дължимата от С.Х.С., издръжка в полза на детето Х. и същата бъде
увеличена от 180лв. на 300лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба - 30.05.2019г.
С писмен
отговор М.К.П. е оспорила подадената от С.Х.С. въззивна жалба като
неоснователна. Моли същата да се остави без уважение.
С писмен
отговор С.Х.С. е оспорил подадената от М.П. въззивна жалба като неоснователна и
моли да буде оставена без уважение.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно
уведомена, не е изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявените искове се
излагат следните твърдения от страните:
В
искова молба С.Х.С. твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1025/2014г.,
по описа на ОС Силистра, е осъден да заплаща в полза на сина си Х.С.Х. месечна
издръжка в размер на 180 лева. Излага, че от влизане на решението, с което е
определена издръжката е изминал период от четири години, през който са
настъпили значителни съществени изменения на обстоятелствата, относими към
размера на издръжката. С.С. създал друго семейство и има две деца, р. на
22.05.2016г. и 26.04.2017г. Живее в гр.Силистра, където децата посещават детска
ясла. Твърди, че след раждането на третото дете, заплащането на издръжка в
размер на 180лв. за първото му дете Х. представлява особено затруднение за
него, тъй като получава доход в размер на 1103лв. месечно. Сочи, че не
претежава имоти, от които да реализира доходи, а само къща в с.Белица, Община
Тутракан, която му е дарена от майка му и последната живее в нея. Предявил е
иск за изменение на присъдената в полза на детето издръжка, като същата бъде
намалена на 140лв. месечно.
В срока за отговор ответницата М.К.П., оспорва иска като неоснователен. Предявява
насрещен иск за увеличаване размера на издръжката, дължима от С.С. в полза на
детето Х. от 180лв. на 300лв. Твърди, че не е налице трайно и съществено
изменение на обстоятелствата, които да обосноват намаляване на размера на
издръжката, напротив размера на издръжката е много близък до минималния такъв.
Твърди, че доходите, които получава бащата, дават възможност без особени
затруднения той да осигурява издръжка за трите си деца, като заплаща издръжка за
Х. в претендирания размер от 300лв. Счита, че е налице трайно изменение на
обстоятелствата за увеличаване размера на издръжката за детето Х.. Оспорва, че
доходът на ответника се формира единствено от получаваното трудово
възнаграждение, като твърди, че освен трудово възнаграждение ищецът е получавал
и командировъчни пари, а освен това майката на другите му две деца работи и
получава високо по размер трудово възнаграждение. От момента на определяне на
издръжката са изминали повече от четири години, през който период детето е
пораснало и са се увеличили нужните средства за покриване на нуждите му от
дрехи, учебни пособия, такси за обучение и спортни занимания. Моли искът за намаляване на издръжката да
бъде отхвърлен и се уважи иска за увеличаване на издръжката от 180лв. на 300лв.
С. Симеотов оспорва иска за увеличаване на издръжката, като
оспорва да са настъпили трайни и съществени изменения на обстоятелствата
относно нуждите на детето. Детето няма особени потребности, които да са извън
обичайните на дете на неговата възраст.
Контролиращата
страна Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна с писмено становище изразява
становище, че искането за намаляване на издръжката не е в интерес на детето.
ВОС като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства
се установява, че С.Х.С. и М.К.П. са родители на Х.С.Х., ЕГН **********.
С решение № 575/25.11.2014г., постановено по гр.д. № 1025/2014г. по описа
на РС Силистра, упражняването на родителските права по отношение на детето Х. е
предоставено на майката М.П., като бащата е осъден да заплаща издръжка в размер
на 200лв. С решение №48/24.03.2015г., постановено по въз.гр.д. № 22/2015г. по
описана ОС Силистра, издръжката, дължима от С.С. в полза на детето Х. е
определена в размер на 180лв. месечно.
От
представените по делото удостоверения за раждане се установява, че освен детето
Х., С.С. има още две малолетни деца, р. през 2016г. и 2017г. Децата посещават
детска ясла в гр.Силиктра.
Видно от удостоверение изх.№111/28.03.2019г., издадено от
«Поларис-8»ООД, С.Х.С., за периода м. март 2018г. –м. февруари 2019г. е получил
брутен доход в размер на 17 054,47лв., а съгласно удостоверение, издадено
то същото дружество с изх.№ 228/28.08.2019г. в периода м. януари 2018г. – м.
юли 2019г. На С.С. са изплатени комъндировачни пари в размер на 3392 евро.
Пред въззивната инстанция е представено удостоверение
№020/23.01.2020г., съгласно което брутния доход на С.С. за периода м. 01.2019г.
– м.12.2019г. е в размер на 19 274лв.
Съгласно удостоверение, изд. на 23.08.2019г. децата на С.Х.
и Г.М. – Д. и С. са подпомагани с месечна помощ в размер на 72,50лв. в периода 01.01.2018г.
– 31.03.2019г. и 58лв. В периода 01.04.2019г.-31.07.2019г., като помоща е
отпусната със срок до 31.03.2020г., с правоимащо лице – Г.М.. Г.М. е в трудово
правоотношение с «Вианд»ЕАД.
Съгласно представена справка от СВ, С.С. е собственик въз
основа на дарение на недвижим имот – ПИ пл.№127 в с.Белица, с площ от 2400
кв.м., ведно с построената в него едноетажна сграда с площ от 68 кв.м. и
стопанска сграда с площ от 30 кв.м.
От
представенитепо делото удостоверение от 15.05.2019г., издадено от
ВСУ“Черноризец Храбър“ М.П. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на
17059лв. за периода м. май 2018г. – м. април 2019г. Трудовото правоотношение е
прекратено със заповед от 10.09.2019г., считано от 13.09.2019г.
Съгласно
представената справка от НАП Варна в периода м. октомври 2019г. – м. 01.2020г. М.П.
е получавала средно месечен доход в размер на около 500лв.
Пред
въззивната инстанция е представено допълнително споразумение от 20.11.2019г.,
към трудов договор №126/30.09.2019г. от което се установява, че М.П. заема
длъжност „психолог“ в Община Варна по проект „ОЦДС-Варна“ , с месечно
възнаграждение – 480лв. и 48,96лв. – допълнително възнаграждение.
От
представените удостоверения и служебни бележки се установява, че детето Х.
посещава тренировки по плуване, като заплаща месечен членски внос в размер на
60лв.; курсове за изучаване на английски език, за които за учебната 2017/2018г.
е заплатена такса в размер на 794лв.
Представена
е служебна бележка, издадена от „Йо Ши“ЕООД, в която е посочено, че М.П. е
подала заявление за посещение и присъствие на сина си Х.Х. в ЧДЗ“Радост“ за
периода 10.06.2019г. – 10.08.2019г. с месечна такса - 300лв.
Представени
са фактури и фискални касови бонове за закупуване на обувки, дрехи, учебни
пособия, спортен екип, ученическа униформа и заплащане на сметки за
ел.енергия.
От
представеното удостоверение, издадено от „Юробанк България“АД М.П. е усвоила
ипотечен кредит в размер ан 66000лв. с месечна погасителна вноска в размер на
289,27лв.
По така установеното от фактическа страна
съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на
чл.150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда, че
при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея
може да бъде изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на
необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява
нуждите на детето и възможностите на родителите, то при иск за изменение на
определена вече от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение
на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
В
конкретния случай С. твърди трайно изменение на възможностите на ищеца като
задължено лице да дава определената издръжка и промяна в обстоятелствата след
определяне на предходната издръжка – раждането на двете му деца.
Насрещната
страна твърди трайно изменение в нуждите на детето от издръжка.
Следва да
се посочи, че се касае за издръжка на непълнолетно дете, поради което
родителите дължат издръжка, независимо от възможността на детето да се издържа
от имуществото си.
От всички
изложени от страните твърдения съставът намира, че основателно е единствено
соченото основание, че е налице изменение на обстоятелствата във връзка със
задължението на бащата да издържа и други две малолетни деца. Не се установява
обаче трайно намаляване на доходите на бащата в сравнение с доходите, които е
получавал към момента на определяне на издръжката в полза на детето Х. или
трайно затруднение за заплащането на издръжката, обусловено от задълженията към
другите две деца. Постановеното решение, с което е определена издръжката в
размер на 180 лв., е влязло в сила през м. март 2015г., за който период липсват
данни за размера на доходите и имущественото състояние на бащата. От представените
удостоверения и справки от НАП и СВ не може да се направи извод за намаление на
получаваните от него доходи. Безспорно е, че С.С. има още две деца, на които
следва да осигурява издръжка, но от ангажираните по делото доказателства не се
установява това обстоятелство значително да го затруднява при изпълнение на
задължението за заплащане на определената издръжка за детето Х.. От
доказателствата се установява, че двете деца на С., родени от Г.М.
получават месечна помощ от ДСП Силистра в размер на по 58лв. С.С. и майката на
децата живеят в общо домакинство и съвместно полагат грижи за децата, като
майката Г.М.получава доход по трудово правоотношение. Не
са наведени доводи и не са представени доказателства за потребности на децата,
които да изискват разходи за отглеждането и издръжката им над обичайните за
деца на тяхната възраст.
Досежно
останалите твърдения за настъпили трайни изменения във възможностите на ищеца
да дава определената издръжка, съставът на съда приема за неоснователни. Ищецът
работи по трудово правоотношение, като получава доход в размер на около
средната за страната работна заплата, като не са наведени твърдения и от
ангажираните пред двете инстанции доказателства не се установява, че е изпадал
във временна или трайна нетрудоспособност, което да се отразило на получаваните
от него доходи.
От друга
страна съставът отчита и потребностите на детето, обусловени от възрастта му,
за облекло храна, ежедневни нужди, разходите за обучение в училище и във връзка
с извънкласни форми на обучение. Не се установи наличие на допълнителни
разходи, обусловени от изключителни способности на детето или влошено
здравословно състояние и лечение. От представените доказателства се установява,
че детето Х. е ученик и посещава занимания по плуване, за което се заплаща
такса в размер на 60 лв. месечно. Не са представени доказателства, че в периода
2019г. детето е посещавало частна занималня, за което да е заплащана такса.
Предвид
всички изложени съображения съставът приема, че не е настъпило трайно изменение
във възможностите на задълженото лице и, че същото е в затруднение или невъзможност
да заплаща определената издръжка. Неоснователни са възраженията на въззивника,
че първоинстанционното решение не е обосновано, като не е съобразена финансова
затрудненост, както и фактът, че бащата следва да се грижи за още две деца.
Неоснователни
са и оплакванията във въззивната жалба на М.П.. Издръжката като алиментно
задължение има за цел да осигури необходимия доход на детето за неговото
биологично съществуване, така и за неговото духовно и социално израстване.
Следва да се има предвид, че родителите имат първостепенна отговорност да
осигурят в рамките на своите финансови възможности условията на живот, необходими
за развитието на децата като им осигурят необходимата издръжка, като въпросът
на подреждане на личните приоритети на родителя не следва да измества интереса
на детето и съдът следва да се ръководи главно от интересите на детето и да
определи издръжка, която родителят при когото детето не живее да заплаща така,
че да му бъде осигурена възможност да се обучава, възпитава и отглежда при
условия, каквито би имало и ако двамата родители живееха заедно.
Съобразявайки
нуждите на детето и възможностите на
двамата родители, настоящият състав на съда намира, че разходите от постоянен
характер за покриване на нуждите на детето от облекло, храна, транспорт и
учебни материали са в размер на 300лв. месечно. От тях по-голямата част в
размер на 180лв. следва да бъдат поети от бащата. Разликата от 120лв. следва да
се осигурява от майката, която полага и преките и непосредствени грижи за
детето.
Съобразно изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния
съд, с тези на първоинстанцонния, настоящият състав намира, че решението следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото и неоснователност
на двете въззивни жалби, разноските, следва да останат така както са направени
от всяка една от страните.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4530/24.10.2019г., постановено по
гр.д. № 5414/19г. по описа на ВРС.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: