Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 28.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и осми май
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 11870 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Е.М.С. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 25.02.2017
г. в гр. София, по ул. „Обиколна“, с посока на движение от ул. „Конче
Вихрогонче“ към ул. „Садина“, С.И.М.управлявал л.а.м. „Мерцедес Ц 220 Д“ с рег.
№ *******. По същото време, по ул. „Димитър Пешев“, с посока на движение от
бул. „Цветан Лазаров“ към бул. „Цариградско шосе“, ищецът управлявал л.а.м.
„Опел Астра“ с рег. № *******. На кръстовището, образувано между ул. „Обиколна“
и ул. „Димитър Пешев“, водачът на л.а.м. „Мерцедес Ц 220 Д“ с рег. № *******
отнел предимството на Опел Астра, движещ се по път с предимство, вследствие на
което между двата автомобила настъпил удар. Твърди се, че по случая е
образувано ДП № ЗМ 11060/2017 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 3604/2017 г. по
описа на СРП, което все е още е висящо.
Твърди се, че вследствие на ПТП
на ищеца са причинени следните травматични увреди: фрактура на гръдната кост,
контузия на гръдния кош, контузия на корема. Приложено е консервативно лечение,
включващо обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти и антибиотик, при
спазване на строг постелен режим. Поддържа се, че въпреки проведеното лечение,
физическото състояние на ищеца не се подобрявало, което наложило отсъствието му
от работа и неизпълнение на професионалните задължения в продължение на четири месеца. Към момента
състоянието на ищеца все още не е стабилизирано, дишането му е затруднено,
изпитва силни болки в гръдната и коремната област, движенията на снагата му са
затруднени, болезнени и ограничени, ежедневно приема обезболяващи медикаменти.
Поддържа се, че вина за настъпилото
произшествие има водача на л.а.м. „Мерцедес Ц 220 Д“ с рег. № *******, по
отношение на който към момента на настъпване на произшествието, е била налице
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество
с полица № 22116001240776, със срок на действие от 30.04.2016 г. до 29.04.2017
г.
Твърди се, че ищецът е провел процедурата
по чл.380 КЗ, вследствие на което при ответника е образувана преписка по щета №
0000-1000-03-17-7168/20.03.2017 г., като в законоустановения срок дружеството
не е платило обезщетение и не се е произнесло по искането.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от травматичните увреждания и стрес, вследствие на ПТП, настъпило
на 25.02.2017 г. в гр. София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Мерцедес Ц
220 Д“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица №
22116001240776, със срок на действие от 30.04.2016 г. до 29.04.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2017 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските
по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Ангелова надлежно упълномощена
с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва иска по основание.
Оспорва твърденията в исковата молба за механизма и причините за настъпване на
ПТП. Въвежда принос от страна на ищеца, който управлявал автомобила без
поставен предпазен колан. Оспорва твърденията за настъпили травми, тяхната
степен и тежест, твърденията за продължителност на периода на оздравяване.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдяните в исковата
молба травми и произшествието. Оспорва твърдението, че към настоящия момент
ищецът все още не се е възстановил. Оспорва исковата претенция по размер.
Не оспорва валидността на
застраховката „Гражданска отговорност“, сключен между ответното дружество и
водача л.а.м. „Мерцедес Ц 220 Д“ с рег. № ******* към датата на произшествието.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът депозира допълнителна искова молба.Оспорва всички възражения на
ответника заявени с отговора му. Поддържа доказателствените си искания.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът не депозира допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован поддържа иска си чрез своя процесуален
представител. Представя списък на разноските.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение съобразно приетите доказателства. Претендира разноски, съобразно
представен списък.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира
за установено следното от фактическа
страна:
С констативен протокол №
К-111/25.02.2017 г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата,
фотоалбум, скица, както и с неоспореното от страните заключение на САТЕ се
установява, че на 25.02.2017 г. около 17,30 часа в гр.София по ул. „Обиколна“ в
посока от ул. „Конче вихрогонче“ към ул. „Садина“ се движил л.а.м. „Мерцедес С
220Д“ с рег. № *******. На кръстовището с ул. „Димитър Пешев“, регулирано с
пътни знаци, автомобилът е извършвал ляв завой срещу знак Б1 “Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“. От ляво за траекторията на лек автомобил
Мерцедес по ул. „Димитър Пешев“ в посока от бул. „Цветан Лазаров“ към бул.
„Цариградско шосе“ се е движел л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № *******, управляван
от ищеца. Водачът на лек автомобил Мерцедес навлиза в кръстовището, като не
пропуска движещия се отляво в условия на пътен знак Б3 „Път с предимство“ лек автомобил Опел, в резултат на което
настъпва удар с предната челна част на лек автомобил Опел в зоната на предни
десни колело и калник на лек автомобил Мерцедес. Лек автомобил Опел се завърта
в посока обратна на часовата стрелка, а лек автомобил Мерцедес-по посока на
часовите стрелки. Следва втори удар със задната лява зона на лек автомобил
Мерцедес в задната дясна зона на лек автомобил Опел. Произшествието е станало в
светлата част на денонощието, в условията на добра видимост и мокро пътно
платно.
Вследствие на така настъпилото
произшествие и в пряка причинна връзка с него, ищецът е получил следните травматични
увреди: контузия на гръдния кош и корема, счупване на тялото на гръдната кост.
Между страните не е спорно, че
към 25.02.2017 г., л.а.м. „Мерцедес С 220Д“ с рег. № ******* е имал валидна
задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключена със застрахователна
полица № BG/22/**********, със срок на
действие от 30.04.2016 г. до 29.04.2017 г.
Установява се, че причина за
настъпване на произшествието е субективното поведение на водача на лек
автомобил Мерцедес, който е навлязъл в кръстовището срещу пътен знак Б1 и не е
пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил Опел. Установява се
също така, че водачът на лек автомобил Опел от момента, в който лек автомобил
Мерцедес е навлязъл в кръстовището, не е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара.
За лечението на получените по
време на ПТП увреждания ищецът е провел болнично лечение за четири дни и
домашно-амбулаторно лечение от 28.02.2017 г. до 28.07.2017 г. за 150 дни. Към
момента не се установяват остатъчни явления в здравословното състояние на
ищеца, не се установява дефицит на движенията на гръдния кош. Ищецът е
възстановен от получените телесни увреждания. Вещото лице сочи, че с оглед
характера, местоположението и тежестта на описаните в медицинската документация
травматични увреждания получени от ищеца, същите отговарят и биха могли да
бъдат получени с поставен предпазен колан.
От разпита на свидетелката Л.С.С.-съпруга
на ищеца се установява, че след катастрофата за която тя узнала по телефона,
видяла съпруга си за малко в Спешно отделение на Окръжна болница. Съпругът й
бил гол до кръста, лежал на легло и казвал, че му е трудно да диша и че много
го болят гърдите. В болницата останал 3-4 дни, през което време съпругата му го
посещавала всеки ден. Ищецът се оплаквал, че не може да диша и го боли. След
като го изписали от болницата, тези оплаквания продължили. Около месец ищецът
бил плътно на легло вкъщи. Близките му помагали да се изправя, за да отиде до
тоалетна, иначе се хранел в леглото. Около месец бил на обезболяващи. На работа
се върнал след 5 месеца. В момента споделя, че когато слага колан в автомобила
усеща напрежение в тази област и когато се разваля времето също се оплаква, че
го боли, понякога го наболява и като се върти и обръща.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 20.03.2017 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 20.06.2017 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 18.09.2017 г. и в този смисъл
се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност",
между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 25.02.2017
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
С писмените
доказателства, както и със заключенията на приетите по делото СМЕ и САТЕ безспорно
са установени елементите на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно
и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца, от които е търпял и търпи
болки и страдания.
Установява се, че
единствено виновното поведение на водача на лек автомобил Мерцедес е причина за
настъпване на произшествието, което за ищеца в качеството му на водач на лек
автомобил Опел е било непредотвратимо.
Водачът на лек
автомобил Мерцедес е нарушил нормите на чл.47 и чл.50, ал.1 от ЗДвП, които го
задължават при приближаване на кръстовище да се движи
с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците
в движението, които имат предимство, както и на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, е бил длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. В
резултат на горните нарушения, водачът на лек автомобил Мерцедес е причинил
виновно пътно транспортното произшествие.
Не се доказа
въведеното от ответника възражение за съпричиняване с оглед заключението на
СМЕ, с което се установява, че ищецът е бил с правилно поставен предпазен
колан.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 15 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 30
000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял сравнително леки телесни повреди, от
които се е възстановил напълно в рамките на около пет месеца чрез консервативно
лечение. Не са налице трайни остатъчния увреждания.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице
– която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 20.03.2017 г., но ищецът претендира лихва, считано от 20.06.2017 г.,
поради което лихвата следва да се присъди от тази дата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК с определение на съда от 05.10.2017
г., поради което такива не се присъждат.
Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 27.11.2018 г. адвокат Доспевска е осъществявала
безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради
което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предявеният иск е за сумата от 30 000
лв., при който материален интерес адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
от 1430 лв., от тази сума и съобразно уважената част от иска /15 000 лв./ на
адвокат Доспевска се дължи сумата от 715 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 400 лв.-депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
От общата сума от 850 лв. ищецът ще следва да бъде осъден на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника сумата от 425 лв., която сума е
съответна на отхвърлената част от иска /15 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 600 лв.,
съобразно уважената част от иска, както и сумата от 200 лв.-възнаграждения на
вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на Е.М.С., ЕГН **********, с. Елин Пелин, със съдебен адрес:***,
партер, сумата от 15000 лв. /петнадесет
хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните увреждания,
вследствие на ПТП, настъпило на 25.02.2017 г. в гр. София, виновно причинено от
водача на л.а.м. „Мерцедес Ц 220 Д“ с рег. № *******, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.”
АД с полица № 22116001240776, със срок на действие от 30.04.2016 г. до
29.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.06.2017 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 15 000 лв. до
пълния претендиран размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат М.Д., ЕГН **********,***,
партер адвокатско възнаграждение в размер на 715 лв. /седемстотин и петнадесет
лв./
ОСЪЖДА Е.М.С., ЕГН **********, с.
Елин Пелин, със съдебен адрес:***, партер да заплати на основание чл.78, ал.3
от ГПК на З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 425 лв.
/четиристотин двадесет и пет лв./ разноски направени от ответника пред
настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***
да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения
размер на иска в размер на 600 лв.
/шестстотин лв./, както и сумата от 200 лв. /двеста лв./-възнаграждение на вещи
лица заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: